Какво представлява депресията, кои са причините за нейното възникване и как да се борим с нея? На тези и други въпроси отговаря докторът на медицинските науки Василий Глебович Каледа, психиатър, зам. гл. лекар в Научния център за психично здраве към Руската академия на медицинските науки, професор в Православния Свето-Тихоновски хуманитарен университет.

 

Как да разпознаем депресията, какви са нейните признаци?

Депресията (от лат. deprimo, което означава „угнетение“, „потиснатост“) е болестно състояние, характеризиращо се с три основни признака, т. нар. депресивна триада. Първо, това е тъжното, печално настроение; второ – моторната или двигателна затормозеност, и накрая – идеаторната затормозеност, тоест забавяне на темпа на мисленето и речта.

Когато говорим за депресия, преди всичко се сещаме за лошото настроение. Но това не е достатъчно! Най-важният признак на заболяването е, че човек изгубва сили. Външно неговите движения са забавени, едновременно с това се нарушава и умствената дейност. Болните често се оплакват от загуба на смисъл в живота, от усещане за притъпеност, вътрешно забавяне; за тях става трудно да формулират мислите си, появява се чувството за празнота…

Характерно е снижаване на самооценката, възниква убедеността, че човек е пълен неудачник, че е ненужен никому, че е в тежест на близките си. При болните се отбелязват също нарушения на съня, трудности със заспиването, нерядко са налице ранни събуждания или невъзможност за ставане сутрин, понижен апетит, отслабване на половото влечение.

Клиничните прояви на депресията са твърде разнообразни – затова съществуват много разновидности на това заболяване, които могат силно да се отличават помежду си. Но една от главните характеристики на депресията се явява нейната тежест: това са относително леката форма – субдепресия; умерено изразената депресия; тежката депресия.

Ако при леката степен на заболяването човек запазва работоспособността си и настроението не оказва силно влияние върху неговия всекидневен живот и сфера на общуване, то умерената депресия води до намаляване на силите и влияе на способността за общуване. При тежката депресия човек на практика губи както работоспособността, така и социалната си активност. При тази форма на депресия у болния често се отбелязват суицидни мисли – както в пасивна форма, така и във вид на суицидни намерения и даже суицидна готовност. Болните, страдащи от такава форма на депресия, нерядко извършват опити за самоубийство.

Според изследвания на СЗО около 90% от всички самоубийства на планетата са извършвани от хора с различни психични разстройства, от тях около 60% са страдали от депресия.

При изразена форма на депресия личността изпитва непоносими душевни страдания; всъщност страда самата душа, стеснява се възприемането на реалността, за човека е трудно или дори невъзможно да общува със своите роднини и близки, в такова състояние той може да не чува думите на свещеника, насочени към него; често губи житейските ценности, които са били значими за него по-рано. Като правило, такива пациенти губят работоспособността си, защото страдат много силно.

Ако говорим за вярващите, те правят суицидни опити осезаемо по-рядко, понеже притежават жизнеутвърждаващ светоглед, имат чувство за отговорност пред Бога за своя живот. Но се случва така, че дори вярващи хора не са способни да понесат страданието и извършват непоправимото.

От тъгата до депресията

Как да разберем кога у човека вече започва депресия, а кога му е „просто тъжно“? Особено ако става дума за близки хора, чието състояние е трудно да оценим обективно…

Говорейки за депресия, ние подразбираме конкретно заболяване, което има редица формални критерии, и един от най-важните е нейната продължителност. Можем да говорим за депресия, когато подобно състояние продължи не по-малко от две седмици.

За всеки човек са характерни състояния на скръб, печал, униние – това са нормални проявления на човешки емоции. Ако се случи някакво неприятно, психотравмиращо събитие, нормално е да се появи и емоционална реакция спрямо него. А ако човек преживее сериозно нещастие и не се разстрои – това е патология.

Обаче ако в личността възниква реакция на психотравмиращо събитие, в норма тя трябва да бъде адекватна на равнището на съответното събитие. Нерядко в своята практика се сблъскваме с това, че реакцията на човека е неадекватна спрямо психотравмиращата ситуация, която е преживял. Например уволнението от работа е неприятно нещо, но не е нормално да се реагира на този факт със самоубийство. В такива случаи говорим за психогенно провокирана депресия и това състояние се нуждае от лекарска, медикаментозна и психотерапевтична подкрепа.

Във всеки случай, когато човек преживява продължително състояние, свързано с тъжно, потиснато настроение, намаляване на силите, загуба на чувството за смисъл на живота, липса на перспективи в него – това са симптоми, при които е нужно да се обърне към специалист.

Депресия „без причини“

Важно е да разберем, че освен реактивната депресия, възникваща като реакция на някаква психотравмираща ситуация, съществуват и т. нар. ендогенни депресии, причините за които са чисто биологични, свързани с определени нарушения в обмяната на веществата. Налагало ми се е да лекувам хора, които вече не са сред нас и които можем да наречем подвижници на ХХ век. Те също страдаха от депресии!

Някои от тях имаха ендогенни депресии, възникнали без видима, понятна причина. За тези състояния са характерни печалното настроение и загубата на сили. И те се повлияха много добре от медикаментозна терапия.

Тоест вярващите хора също не са застраховани от депресия?

За съжаление, не. Те не са застраховани както от ендогенна депресия, така и от психогенно провокирана депресия. Необходимо е да имаме предвид, че всеки човек притежава свое собствено равнище на стресоустойчивост, което зависи от неговия характер, личностни черти и разбира се, мироглед. Един от най-великите психиатри на 20 век Виктор Франкъл казва: „Религията дава на човека духовна надежда за спасение, придружена от чувство за себеувереност, които той не може да намери никъде другаде“.

„Християнската“ депресия

Когато говорим за вярващите хора, то освен гореизброените симтоми, свързани с настроението и затормозеността, възниква усещането за богооставеност. Такива хора споделят, че им е трудно да се съсредоточат в молитвата, изгубили са чувството за благодат, усещат, че са на границата на духовната гибел, изпитват студенина в сърцето, каменно безчувствие… Те могат дори да говорят за някаква своя особена греховност и загуба на вярата.

И това чувство за покаяние, степента на тяхното покаяние няма да съответства на реалния духовен живот, тоест на реалните действия, извършени от тези хора.

Покаянието, тайнствата Изповед и Причастие – са неща, които укрепват човешкия дух, вливат нови сили, нови надежди. Човекът, който се намира в депресия, идва при свещеника, кае се за греховете си, причастява се, но не изпитва радост от началото на новия живот, радост от срещата с Господа. Това е един от главните критерии за наличието на депресивно разстройство при вярващите хора.

Те не са мързеливи

Още едно важно оплакване на страдащите от депресия – на тях не им се иска да правят нищо. Това е т. нар. апатия, загуба на желанието да се занимаваш с някаква дейност, загуба на смисъла да вършиш каквото и да е. При това хората често се оплакват от липса на сили, от бърза уморяемост – както при физическа, така и при умствена работа. И нерядко околните възприемат това като леност. Казват: „Вземи се в ръце, заеми се с нещо“.

Когато такива симптоми се появят в юношеска възраст, роднините, суровите бащи понякога се опитват да въздействат физически върху младежите и да ги накарат да правят нещо, като не разбират, че детето или младият човек просто се намира в болестно състояние.

Тук следва да подчертаем един важен момент: когато говорим за депресия, имаме предвид, че това е заболяване, което възниква в определен момент и предизвиква промени в поведението на личността. Всички ние притежаваме особености на характера, които като правило ни съпътстват през целия живот.

Ясно е, че с възрастта човек се променя, някои черти на характера претърпяват трансформация. Но ако ситуацията е следната: по-рано при човека всичко е било нормално, той е бил жизнерадостен и общителен, водил е активен начин на живот, обучавал се е успешно, а изведнъж се случва нещо с него и сега изглежда мрачен и печален, и няма видими причини за тази тъга – това е повод да заподозрем депресия.

Ако до неотдавна пикът на депресивните разстройства беше във възрастта между 30 и 40 години, то към днешния ден депресията се „подмлади“ рязко, и често от нея страдат хора до 25-годишна възраст.

Сред разновидностите на това заболяване съществува т. нар. депресия с „юношеска астенична несъстоятелност“, когато на преден план излизат именно проявите на спад на интелектуалните сили, човек загубва способността да мисли. Особено ярко това се забелязва сред студентите – най-вече в случаите, когато човек се обучава успешно в университета, завършил е един курс, втори, трети, а след това настъпва момент, когато гледа книгата и не може да разбере нищо. Чете материала, а не може да го усвои. Прочита още веднъж, но отново нищо не може да запомни. После в някакъв етап захвърля всички учебници и тръгва да се разхожда… Близките не могат да се ориентират какво се случва. Опитват се да въздействат на младежа по някакъв начин, а това е болестно състояние. При това съществуват интересни случаи на „депресия без депресия“, когато настроението е нормално, но човек е двигателно затормозен, не може да върши нищо, няма нито физически сили, нито желание да се занимава с каквото и да е, умствените му способности са се сринали.

Ако сред признаците на депресията са загубата на способността за работа и затруднения в мисловната дейност, то доколко е безопасно да постят хора, занимаващи се с умствен труд? Може ли човек, който работи на отговорна ръководна длъжност или се намира в напрегнат период в работата си, да се чувства добре, хранейки се с каша и моркови? Доколко такива ситуации са способни да предизвикат стрес, да доведат отслабналия след зимата организъм до депресия?

Първо, времето на поста не е време за гладуване. Колкото и странно да звучи, постната храна съдържа достатъчно количество от необходимите за организма вещества. Като пример можем да посочим огромен брой хора, които спазваха поста строго и едновременно с това изпълняваха възложените им сериозни отговорности.

Спомням си Ярославски и Ростовски митрополит Йоан (Венланд), ръководил цяла епархия, митрополия, който по време на поста ядеше уникално ястие – каша от грис и картофи. Не всеки, опитал от тази постна храна, беше готов да я изяде.

Моят баща, отец Глеб (Каледа – бел. ред.), винаги, доколкото помня, постеше стриктно и съчетаваше поста със сериозна научна и административна работа, дори по едно време му се налагаше да пътува до работното си място час и половина-два в едната посока. Беше подложен на доста голямо физическо натоварване, но той се справяше с него.

Изобщо, да постим днес е значително по-лесно, отколкото преди 30 години. Сега можем да отидем във всеки супермаркет и да намерим там огромен избор от храни с етикет „Постен продукт“. В последно време се появиха морски продукти, които не познавахме по-рано, появи се огромно количество замразени и свежи плодове. В детството по време на Великия пост ние знаехме само киселото зеле и консервите.

Повтарям: постът не е време за гладуване и не е време, когато човек просто спазва определена диета. Ако постът бива възприеман единствено по този начин, се получава не пост, а преди всичко разтоварваща диета, която впрочем също би могла да бъде достатъчно полезна. Постът има други цели – духовни. И всеки човек заедно със своя духовник трябва да определи тази степен на поста, която той реално може да понесе. Хората могат да бъдат неукрепнали духовно или по силата на някакви причини и обстоятелства започват да постят твърде строго, в резултат на което към края на поста вече са изчерпали физическите и душевните си сили, и вместо да изпитат радостта от Христовото Възкресение – усещат умора и раздразнителност. Сигурно в такива случаи е по-добре този въпрос да бъде обсъден с духовника, и е възможно получаването на благословение за облекчаване на поста.

Ако говорим за нас, за хората, които работим, то във всеки случай постната храна се отличава от другата по това, че тя е „по-трудоемка“. В частност, относно нейното приготвяне – необходимо е да я готвим по-дълго и в по-големи количества. Далеч не всеки човек има на работното място си бюфет, където предлагат постни ястия или поне близки до постните. В подобни случаи човек трябва да разбере какъв пост може да понесе и в какво ще се изразява неговият личен пост.

Моят баща даваше следният пример – при него дошла една от духовните му дъщери (било в началото на 90-те или в края на 80-те години). Тя живеела с невярващи родители и в дома й за нея било твърде трудно да пости; това предизвиквало постоянни конфликти, напрежение в семейната обстановка.

Разбираемо е, че заради такива конфликти човек може да посрещне светлия празник Пасха съвсем не в празнично настроение. И баща ми й казал в качеството на послушание да яде абсолютно всичко, което готвят вкъщи нейните родители. Само да не гледа телевизия. След Пасха тя му споделила, че това бил най-трудният пост в нейния живот.

Вероятно за онези хора, които по силата на различни обстоятелства е трудно да спазят в пълна степен хранителния пост, – а и всички ние – трябва да си поставяме по време на поста индивидуални цели. Всеки познава своите слаби места и може да си наложи някакви ограничения според силите си. Тъкмо това ще бъде истински пост, който има духовни цели, а не е просто въздържане от храна, една диета.

Необходимо е винаги да помним, че Православието е радостна пълнота на живота в Христа. Човек по своята природа се състои от три части: дух, душа и тяло и трябва да се стремим към това животът ни да бъде пълноценен и хармоничен, но духът да доминира. Единствено когато в човека взема превес духовният живот, той действително е психично здрав. | www.pravmir.ru.

Превод: Радостина Ангелова