Асен Разцветников ·
Аз наведох глава. И разбирам, о, Господи, всичките: леопарда ударен на смърт и свален във степта, и цветеца, що дига в пустинята жълти езичета и задъхан зове, и умира за капка вода. Аз разбирам...
Асен Разцветников ·
Нощта шуми с крила над планината, снегът на бели гроздове вали. И, сгушен мълком, дебне светъл вятър там в меките люлякови мъгли. Щом сте вече тук… Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този...
Асен Разцветников ·
Във пролетната нощ люляни от зноен дъх и звезден звън, сънувахме ний твойте рани и тихо плакахме насън. Ний плакахме за Теб на кръста, за себе си и за света, за своите ястребови пръсти...