Иван Вазов ·
СИРОТА! Акростихът в надписа, найден в гроба на патриарха Евтимия Есенното слънце напредваше към гористите върхове на Родопите. Пловдивското поле, пожълтяло и посърнало, разстилаше скръбно и унило безкрайния си шир на север...
Иван Вазов ·
(из „В недрата на Родопите. Пътни бележки и впечатления“, 1904) Около половина час се бавих на Алабак. Помислих, даже, да обядвам пред тая панорама, но часът беше осем и половина, сиреч рано. Атанас, който...
Иван Вазов ·
(бежливи спомени) Тая заран, като дигнах завесата на прозореца, в стаята ми блесна една ярка, бяла светлина отвън. Това беше сняг: той застилаше с тънка чиста пелена покривите. Видяхме го най-после – драгият гост!...
Иван Вазов ·
„Любите друг друга!” Тия слова са казани преди деветнадесет века от един хълм на Юдея; слова нови, слова странни, нечути от тогавашното человечество; позив непонятен на тогавашния свят, потънал в блатото на разврата и...
Иван Вазов ·
Мисълта ме пак повръща на Амбарица в полите, на незлобието в дните: виждам се във нашта къща. Щом сте вече тук… Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на...