Провокация или недобросъвестност?

За лъжливия образ на архиепископ Серафим (Соболев) в предаването «Вяра и общество» по БНТ

От редакцията: Публикуваме полученото от нас писмо на известния изследовател на живота и делото на архиепископ Серафим (Соболев) доц. д-р Андрей Кострюков, което е отговор на предаването «Вяра и общество» от 25.05.2013 г. 

На 25 май по Българската национална телевизия бе излъчено поредното предаване «Вяра и общество». Този път в него участваха д-р Даниела Калканджиева, доц. Лизбет Любенова и доц. Дилян Николчев. Сред темите, повдигнати в предаването, бе и въпросът за архиепископ Серафим (Соболев), управлявал руските енории в България от 1921 до 1950 г. Участниците изказаха доста бомбастичното твърдение, че архиепископ Серафим е бил… агент на КГБ.

В частност, г-жа Любенова заяви: «Архивите на КГБ са частично отворени. В раздела «Карпов» има любопитни неща за Серафим Соболев. Той не само е писал докладни записки за (Българската) църква в Съветския Съюз, но и казвал, чe Българската православна църква трябва да бъде срината и да останат само 6 епархии. Той дава отрицателна характеристика на български архиереи, включително и на екзарх Стефан, като икуменически дейци, едва ли не врагове и предатели на народа». Г-жа Любенова бе подкрепена и от д-р Калканджиева: «Има документи за негови доноси. Доноси и отчети». На въпроса на водещия Горан Благоев – «Бил ли е Серафим Соболев агент на КГБ?» – доц. Калканджиева направо отговори: «Поне по документи».

И тъй, от устата на научни работнички чухме твърдения, предизвикващи недоумение у хората, които познават живота и възгледите на архиепископ Серафим.

Няма да се вдълбочаваме във въпроса за причините и целите на тези толкова бомбастични изказвания. Ще кажем само, че изказванията на доц. Любенова и д-р Калканджиева със сигурност не са имали научна цел. И ето защо.

Архиепископ Серафим е твърде ярка и забележителна личност, за да може някой ей-тъй, с лека ръка и без позоваване на документи да му лепне толкова тежки обвинения. Нещо повече, архипастирят се почита в България като подвижник на благочестието и се разглежда въпросът за неговата канонизация. Ето защо всички обвинения, които подтвърждават или оспорват неговата святост, трябва да се обосновават. В предаването «Вяра и общество» не бяха дадени никакви доказателства за отправеното обвинение. Въпреки че в официалния сайт на предаването се казва, че доц. Любенова е цитирала документ за сътрудничеството на архиепископ Серафим с КГБ [1], в действителност вместо цитат на зрителите беше предложена злонамерена и неоснователна интерпретация на добре известните в научния свят писма на архиепископа до патриарх Алексий I.

Как трябва да постъпи учен, който е открил нови документи по една толкова важна тема? Преди всичко да ги вкара в научно обръщение. Това не беше направено. Обърнах се лично към Горан Благоев и доц. Любенова с молба да ми посочат конкретно за какви «цитирани документи» става дума, но писмото ми остана без отговор. Това не ме учудва, защото те очевидно не са запознати с архивите на КГБ. Това се подтвърждава освен всичко друго и от факта, че в архивите на ФСБ (КГБ) не съществува фонд, наречен «Карпов», за който говори г-жа Любенова.

Изследователките най-вероятно имат предвид фондовете на Държавния архив на Руската федерация (ГАРФ). Тук, във фонда «Съвет по делата на религиите към Министерския съвет на СССР», наистина се пазят няколко копия от писма на архиепископ Серафим. Тези писма обаче са отдавна известни, те са използвани в трудовете на доктора на историческите науки В. И. Косик, доктора на историческите науки М. В. Шкаровски, кандидата на историческите науки О. Н. Решетникова. Препратки към тези писма има и в моите трудове.

Пита се: защо изследователите, работили от много години с архивите на ГАРФ и познаващи добре тези писма, не са направили от тях извода, че архиепископ Серафим е сътрудничел с КГБ? Защо не са възприели тези писма като «доноси»? Отговорът е прост: защото писмата не дават никакви основания за това.

Евентуални документи, които биха подтвърждавали сътрудничеството на архиепископа с КГБ, биха били личното му дело като агент, собственоръчното му съгласие за сътрудничество и най-сетне негови доноси до КГБ. Нищо подобно няма в нито един руски архив, нито дори намек за сътрудничество на йерарха със службите по сигурността.

Точно обратното: съветската държава се е отнасяла с недоверие към архиепископ Серафим. «Архиепископ Серафим не ще да дава информация», се възмущават служителите на държавния Съвет по делата на РПЦ [2]. Не по-малко раздразнение са предизвиквали у тях и действията му срещу модернизма, защото, бранейки православието, архипастирят изобщо не е съгласувал действията си със съветското ръководство [3]. Естествено, Съветът по делата на РПЦ е взимал мерки срещу архипастиря. Опитвали са се да го заобиколят с доносници [4]. Въпреки желанието на патриарх Алексий, комунистическата държава не допуснала назначаването на архиепископа в Париж. Само смъртта му през февруари 1950 г. е спасила архиепископ Серафим от уволнение [5].

Архиепископ Серафим наистина се е изказвал твърде сурово за отделни представители на българското духовенство в следвоенните години, и той е имал пълното право да запознае с позицията си патриарх Алексий I. Архиепископът се изказвал, например, срещу модернизма, активно поддържан от някои български архиереи, той се възмущавал от разпространяването на ереста на добросамарянството, както и от директната измяна към Христа, изразена в съвместните публични молитви на български свещеници и равини [6]. Той наистина смятал тези неща за предателство – измяна към Христос, Църквата и благочестивия български народ.

След като не е живял никога под атеистична съветска власт и не е познавал изобщо комунистическата система, архиепископ Серафим не е могъл да си представи по какви инстанции ще пътешестват писмата му, които е писал лично до патриарх Алексий. И това, че копия на тези писма са легнали на бюрото на председателя на Съвета по делата на РПЦ Карпов, не е вина на архиепископ Серафим.

И най-сетне абсурдно е архиепископ Серафим да бъде представян като враг на БПЦ, който уж бил искал едва ли не нейното унищожение!… В действителност тъкмо архиепископ Серафим в началото на 1920-те години е станал инициатор на евхаристийното общение на БПЦ (която по това време е била под схизмата на Константинопол) и Руската задгранична църква. Впоследствие той приложил немалко усилия Българската православна църква да бъде призната от световното православие [7]. За всичко това участниците в предаването не обелиха нито дума.

Печално е, когато уважаеми в научния свят учени разпространяват лъжи. Тъкмо това бе една особено неприятна черта на предаването «Вяра и общество» от 25 май: в нея се сблъскахме не с предизборна борба на политически партии (за която не са рядкост лъжливите компромати), а с нападки срещу архиерей, известен с праведния си живот и последователно православната си позиция.

Андрей Кострюков
доктор на историческите науки
доцент в Православния хуманитарен университет «Св. Тихон» (Москва)

Бележки

[1] http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/32014/vjara_i_obshtestvo_25_maj_2013
[2] ГАРФ. Ф. 6991. Оп. 1. Д. 576. Л. 72.
[3] ГАРФ. Ф. 6991. Оп. 1. Д. 731. Л. 17 – 18. Вж.: Кострюков А. Последние годы земного служения архиепископа Серафима (Соболева) //www.sedmitza.ru/text/2641816.html
[4] Письма Патриарха Алексия I в Совет по делам Русской Православной Церкви при Совете народных комиссаров – Совете министров СССР. 1945 – 1963 гг. М.: Росспэн. 2009. Т. 1. С. 399.
[5] ГАРФ. Ф. 6991. Оп. 1. Д. 419. Л. 147; Д. 731. Л. 23.
[6] ГАРФ. Ф. 6991. Оп. 1. Д. 132. Л. 172, 177.
[7] Вж.: Кострюков А. О восстановлении общения между Зарубежным Синодом и Болгарской Православной Церковью // http://www.sedmitza.ru/text/1058735.html