Света дякониса Олимпиада

Дивната Олимпиада произхождала от аристократична фамилия в Константинопол и била много богата. Баща ѝ бил сенатор Анисий Секунд, а майка ѝ – дъщеря на благочестивия Евлавий, префект на преторията при благоверния император Константин. Тя изгубила родителите си още в детска възраст, затова грижата за именията ѝ била възложена на нейния чичо Прокопий, а с възпитанието ѝ се занимавала Теодосия, леля на св. Амфилохий и св. Григорий Назиански, умна и добродетелна, на която била поверена още от баща си.

Тъй като била богата и учена, мнозина искали ръката ѝ, та още съвсем млада била сгодена за Небридий, префект на столицата. Дивният светител Григорий изпратил в 384 година прекрасни стихове като подарък на Олимпиада, която встъпвала в брак. Но двадесет месеца след годежа Небридий умрял и Олимпиада останала вдовица и в същото време девица. След това мнозина искали ръката ѝ. Сам император Теодосий Велики ѝ предлагал да се омъжи за Елпидий, млад аристократ, испанец, родственик на царя. Но тя отклонила предложението. „Ако Господ искаше аз да бъда съпруга, не би ми отнел Небридий“ – отговорила тя. Теодосий повторил предложението, но отново чул отказ. Императорът се наскърбил. Отивайки на война с Максим (в 388 г.), заповядал на префекта на столицата да вземе именията ѝ под своя опека до 30-годишната ѝ възраст. Префектът, правейки услуга на Елпидий, постъпил оскърбително с Олимпиада: забранили ѝ да посещава епископите и не я пускали в Божия храм: само за да я принудят към брак.

Олимпиада понасяла всичко благодушно, дори искала да притесни себе си още повече. Тя написала на императора следното: „Царю! Ти ми оказа милост, достойна не само за цар, но и за епископ; чрез опеката над моите имения аз съм освободена от много грижи. За да бъда още по-щастлива, благоволи да заповядаш всичко да бъде раздадено на църквите и на бедните. Аз отдавна се страхувам от наклонностите на суетата, която така лесно възниква при раздаването на имения. Временните блага биха могли да откъснат сърцето ми от истинските блага, които са духовни и вечни“. Тогава Теодосий пребивавал на Запад; когато след тригодишно отсъствие се върнал в столицата, възвърнал на Олимпиада (в 391 г.) в пълно разпореждане всички имения. „Такава умна и добродетелна девойка по-добре от нас знае как да употребява временните блага“ – казал императорът.

Получила свобода по отношение на именията, блажената Олимпиада с щедра ръка изразходвала своите средства за дела на милосърдие. Нямало град, нито село, нито пустиня, които да не се ползвали от милостите на знаменитата Олимпиада. Тя правела дарения на църквите, манастирите, катедрите, странноприемниците, тъмниците, местата за заточение. Откупила от господарите им свободата на множество роби. Свети Йоан Златоуст сравнява нейното милосърдие с пълноводна река, която носи своите води до най-крайните предели на земята и обогатява морето. И той я убеждавал, а тя смирено слушала, да ограничава своята щедрост и да я измерва не с молбите, а с нуждите.

Въпреки своето богатство, Олимпиада водела живот на смирена Божия рабиня. Възпитана в разкош и изнежване, тя се отказала от всички светски удоволствия и живеела скромно. Никога не вкусвала месо и не ползвала къпалня, толкова необходима при горещия климат. Привикнала към нощни бдения, посвещавала времето си преди всичко на молитва. Общуването ѝ с другите било проникнато от християнска скромност и искреност. „Излъчвала откритост“, нравът – искрен, облеклото ѝ изглеждало съвсем бедно, дори в сравнение с облечените във вехтории; кротостта ѝ превъзхождала простотата на децата, говори очевидец. Св. Йоан Златоуст, утешавайки я в скърбите, ѝ писал от своето заточение: „Ти по природа си получила много нежно и слабо тяло; знатният произход ти е дал всяка възможност да го храниш разкошно, но ти с различни страдания така си го изтощила, че то сега с нищо не е по-добро от мъртво тяло. Доброволно си причинила на тялото си такива болести, които не могат да излекуват нито изкусните лекари, нито силата на лекарствата… Не те нападат страсти на плътта, затова и не се трудиш да се въздържаш от тях. Приучила си тялото си да приема толкова хляб и питие, колкото да не умре. Ще кажа няколко думи за тази простота и непринуденост, които спазваш и относно облеклото. Тази добродетел, изглежда, стои по-ниско от другите, но ако я разгледаш внимателно, ще намериш, че тя е толкова възвишена, че изисква умна душа, която стои над всичко житейско и се издига към небето. По тази причина Бог не само в Новия, но и във Ветхия Завет забранява страстта към украсяване и казва: задето дъщерите сионски се гордеят и ходят с вирнати шии и прелъстяват с погледи, и ситно стъпват и с верижки на нозете дрънкат, – Господ ще смири най-първите дъщери сионски… И вместо благовоние ще бъде зловоние, и вместо пояс ще бъде въже (срв. Ис. 3:16-23)… Св. ап. Павел, обръщайки се към светските жени, не само ги отклонява от златни украшения, но и не им позволява да се обличат в скъпи дрехи (1 Тим. 2:9). Защото той добре е знаел, че гизденето е тежка болест на душата, с която е трудно да се бориш, – тя е сигурен признак на развратено сърце“.

Св. Нектарий, патриарх Константинополски, посветил праведната Олимпиада за дякониса. Какви били занятията на св. Олимпиада като дякониса? Първата ѝ грижа била за страдащите и нещастните жени. „Още на разсъмване можело да се види как много старици и вдовици се тълпят около тъмницата; дори и знаменитите от тях прислужват на затворената и прекарват цялата нощ при нея; донасят им се вкусни ястия и им се чете от свещените книги“ – така писал един езичник за християнските дякониси.

Дяконисите обучавали женското население на Закон Божи, особено когато ги подготвяли за кръщение. Картагенският ІV Събор е постановил: „Вдовиците или посветените, избирани да служат при кръщението на жените, трябва да бъдат толкова добре подготвени за своята длъжност, че да могат ясно да обучават простите селски жени на църковните правила, как да отговаря кръщаваната и как да живее след кръщението“.

Дяконисите служели на жените при извършването на тайнствата над тях – при кръщение, причастяване, изповед и брак; те следели за благочинието на жените в молитвения дом, украсявали храмовете и се грижели за чистотата им.

Служенето на тайнствата и на сестрите било приятно занятие за Олимпиада. Очевидец на нейния живот пише: „Тя храни свещенството, уважава клира, помага на вдовиците, прехранва сираците, посещава болните, плаче с грешниците, връща заблудените в пътя на доброто, много жени, омъжени за езичници, наставлява във вярата и им дава средства за препитание“.

Добродетелите на Олимпиада били предмет на удивление и утешение за цялата църква. Знаменити светители от онова време говорят с дълбоко уважение за нея. Св. Амфилохий, св. Епифаний, св. Петър Севастийски, св. епископ Оптат се ползвали от нейната щедра благотворителност и славели Господа заради нея. Тя със своите ръце затворила очите на умиращите патриарх Нектарий и епископ Оптат. Облагодетелствала и онези архипастири, които не се отличавали с висока нравственост, каквито били Акакий, Антиох, Севериан: тя почитала все пак високия им сан.

Буря от беди се надигнала против светата Олимпиада от времето, когато започнали гоненията против св. Йоан Златоуст. Първият враг на Йоан Златоуст, Теофил Александрийски, бил пръв враг и на блажената Олимпиада. Тя го приемала с обич в дома си, когато пребивавал в столицата, гощавала го и го обдарявала. А когато приела, както приемала всички монаси и страдащи, великите братя, изгонени от Египет с гордост от самия Теофил, той започнал да я безчести с гнусни клевети. Злобата на императрицата, преследваща Йоан Златоуст, се обърнала и против Олимпиада, която уважавала великия светител и самата тя е била уважавана в света и в Църквата. Особено когато пожар опустошил Софийния храм и сената, злобата на враговете на Златоуст се нахвърлила и против неговите защитници. Казвали, че пожарът е тяхно дело. Префектът Оптат, който бил езичник, подложил Олимпиада на разпит. „Кой подпали този пожар?“ – питал я той. Олимпиада отговорила: „Животът, който съм водила досега, ме освобождава от подозрението, което изказваш. Който е раздал толкова пари за построяването на храмове, разбира се, не би могъл да ги гори“. Префектът отсъдил за невинната: за покриване на щетите да внесе в хазната съразмерна на щетите (огромна) сума пари.

Обременена от скърби, Олимпиада се разболяла, боледувала цяла зима. В началото на пролетта ѝ било наредено да напусне столицата. Дълго време се скитала от едно място на друго, без да има къде да подслони глава. В средата на есента на 405 г. ѝ било заповядано да се върне в столицата. Сега я обвинявали, че уж предизвиква раздор в Църквата. Тя не променила мнението си, че Йоан Златоуст е невинно изгонен; а мъченичествата на великия светител ѝ причинявали дълбоко душевно страдание. И още по-строго спазвала неговия завет да не се отделя от църквата.

„Тя се покоряваше на своите епископи с голямо благочестие – казва неин съвременник, – и никой от близките около нея никога не са забелязали тази христоносна душа да укорява някого“.

Много пъти я призовавали на съд, безсрамни слуги я безчестили, късали дрехите ѝ. Някои от именията ѝ се продавали на обществен търг, други били разорявани от тълпата, за трети я влачели по съдилища. Собствените ѝ слуги, които тя облагодетелствала като майка, въставали против нея, подучени от враговете. Душата ѝ силно страдала. Св. Йоан Златоуст ѝ писал: „Престани да плачеш, престани да се измъчваш с печал; не гледай на тези нещастия, които едно след друго те налитат; мисли за свободата, която е близо, толкова близо; мисли за неизказаните награди, които ще ти донесат твоите нещастия… Какво значи да бъдеш изгонен от отечеството, да бъдеш воден от място на място, да бъдеш пленник, от всякъде гонен, да живееш в заточение, да се влачиш по съдилища, да получаваш оскърбления от хора, получили хиляди благодеяния, да те подхвърлят на мъчения и роби, и свободни, – пренебрегвай всичко това, защото наградата за него е цялото небе“.

„Тя научила много други жени – пише Хераклид за св. Олимпиада. Св. Йоан Златоуст ѝ пише: „Особено приятно ми е, че ти, освободила се от тъжби и поръки, си им сложила край, достоен за теб. Ти не си ги отхвърлила малодушно, не си ги задържала напразно, не си се унижила в съдилищата и в неприятностите, свързани с тъжбата“.

Както думите на Хераклид, така и тези на Златоуст показват, че последните си години блажената Олимпиада е била настоятелка на сестри монахини. Чрез прекъсване на връзките със света блажената е искала да се огради от дразгите на съда, както и от обвиненията, които безразборно се сипели върху нея, като че тя, първата дякониса, е причина за това мнозина да не искат да признаят новия патриарх.

Светът не обича да обвинява себе си за нищо; той винаги е прав в собствените си очи, а само другите са виновни: заслепен от страстите, той не вижда нито себе си, нито другите. Затова злобата на света преследва Олимпиада и в нейното уединение. При Атик общината на сестрите на Олимпиада била изпратена извън столицата на заточение в Кизик. Тогава св. Йоан Златоуст пише на Олимпиада: „Колко славна е добродетелта, презираща всички превратности на настоящия живот! Чрез онези, които се стремят да я унижат, тя прави своите подвижници по-силни, по-възвишени, по-непобедими… Ето с какво, богоприятна моя госпожо, трябва да веселиш себе си и онези, които заедно с теб се борят в сегашната славна борба! Ето с какво ободрявай мислите и духа на всички (девици) и укрепявай своята дружина“.

Светата девица Олимпиада останала в заточение до самата си кончина, която последвала в 410 г. „Най-добрите жители на Константинопол – пише Паладий през 420 г. – я причисляват към изповедниците и са уверени, че тя, страдала заради истината и Бога, е наследила блажения живот“.

Святото ѝ тяло, положено в храма на почти неизвестно място, извършвало чудеса. Двеста години по-късно диваци изгорили храма, но тялото на светата останало невредимо. Когато го пренасяли в Константинопол, от него течала кръв, като от живо тяло, в знак на невинното страдание, понесено в земния живот. Мощите били погребани в обителта, основана от светата Олимпиада.

Превод: Татяна Филева

Из книгата „Светици на Православието“ на Черниговския архиепископ Филарет, ИК „Омофор“ 2014