Куршуми и бургери

Не ме е страх от ббб… ббб… бббъ… БЪДЕЩЕТО! Ха-хааа… Добро е, но ще си призная, че не е мое, беше някакъв отдавна прочетен афоризъм от словашки автор. Параноик съм си от малък, спор няма. И Ангел Каралийчев също има пръст в дозаразяването на ума и сърцето ми с тая параноя. Мислите си, че преувеличавам, че само се правя, затова ще разкажа още нещо дребно и спирам да се описвам. (Иначе е добре, че още съм си интересен. Психиката човешка така е устроена, трябва да си си интересен сам на себе си, за да имаш хъс за живота, иначе идва отчаянието и разни подобни глупости. И вярата е тази, която поддържа интереса. Оттам се заражда и поддържа.)

Пет години живях в гарсониера на няколко метра от околовръстното шосе на малък град, по което денонощно сновяха тирове. Нощем не много често, но да речем около пълнолуние, аз подскачах, както си спях, рипвах от леглото и с разтуптяно сърце излизах на балкона. За да разбера откъде идва тоя злокобен тътен, да не би войната да започва, да не би самолетите с бомбите вече да са близо…

Да, Ангел Каралийчев имаше едни приказки в три тома, книжки с твърди корици, помните ли ги? Бяха ми сред любимите. В една от тия приказки за лека нощ в том три се разказваше за чичковците, които колекционират атомни бомби. И се състезават в колекционирането им. За да могат да се заплашват. За да почнат накрая да жонглират с тях и да турят точка на еволюцията. Години по-късно в казармата ни научиха и на командата, която трябва да изпълним при падане на атомна бомба. В зависимост от посоката, където пада бомбата, командата гласеше „Атом отляво!“ или „Атом отдясно!“ или отпред или отзад. При подадена такава команда следва да легнеш бързо на земята с крака накъм бомбата, по лице, с ръце зад врата. И да се надяваш да мине безболезнено. А то ще мине. „Минаваш през мен…“ Ще мине през теб и хич няма да разбереш кога си се преселил във Вечните ловни полета.

Това поне му е хубавото на атома – в близост до него няма да го усетиш. А ако си по-далече, да речем на около 500 км, вече те застигат едни други екстри, които причиняват на тялото неща, за които сега не ми се отваря дума. Гледайте австралийския филм „На брега“ и ще ви стане ясно. Истински филм на ужасите.

Войната е най-голямото зло и с това убеждение съм израснал. Няма друго, от което толкова да се страхувам. Мисля, че и синът ми се зарази, през 2001 беше само на 2 годинки, но запомни завинаги самолетите, връхлитащи върху двете кули в Ню Йорк. И обясняваше на лелките в детската градина за Осама Бен Ладен. Жалко, години по-късно изтребих телевизорите от дома си. Децата не бива да гледат такива неща, трябва да четат книжки и по възможност в тях да не се разказва за тия работи, дето Каралийчев ми разказваше на мен.

Темата днес си е все така актуална. Световната пропагандна машина поддържа нивото на страха сред народонаселението на нужното равнище, то не бива да пада, така сме им нужни, миришещи на страх, зомбирани и стресирани, да не би да вземем да се отпуснем и да забележим колко красив е въпреки всичко тоя свят, да не би да разберем колко спокоен и благодарен може да бъде земният ни живот, забранени са тия неща, Оруел не е писал роман, а само е прогнозирал. Само че аз вече отказвам да се страхувам. Играл съм покер, знам какво е блъфиране. В един момент обаче играта може и да загрубее, все пак големите играчи ще фалират, ще им се наложи да поразредят популацията, да рестартират системата, тогава няма да е блъф. Но може ли да бъде повод за притеснение това, след като е написано много отдавна в Голямата Книга?

Интересно ми е и друго в ежедневието ни, егоистът Ивайло Цветков интервюрира един известен социален антрополог и двамата на твърде висок стил и с едни купешки думи се надпреварват да ни отварят очите, без да се сещат да кажат, че племето ни е оцеляло с Божията помощ, през вековете вярата ни е съхранила и точно липсата на вяра ще ни и затрие. От много кладенци сбират вода, за да докажат, че оня, унгарският евреин ни мисли само доброто, а ние просто не можем да го разберем и сме неблагодарни тъпаци. Като им се каже нещо напреки евреина, те изпадат в това, в което обвиняват простолюдието – почват да се подиграват, понеже те били напредничавите, демократите, либералите, а всички, дето не се съгласяват с тия техни твърдения, са в кюпа на чалга простаците. Само че аз не се смятам за простак, уважаеми. И съм много убеден, че спасението ни не е в либерализма, нито в „благородството“ на вашия любим богат евреин от унгарски произход.

И така, бездната расте. Пропукало се е нещо и наближават страшни дни. Казвам го, не защото съм параноик, а защото това раздалечаване се наблюдава и с невъоръжено око. Тоя същият евреин живее в най-либералната страна. Там, където аз не искам да живея, дори пари да ми дават. Поради простата причина, че инцидентите, които стават на територията на частната държава, не са възможни в Европа. Горд съм, че тук у нас деветгодишните момиченца не стрелят с автомати узи. Не стрелят дори с флоберка, нито с въздушна пушка. Гледах клипа с изумление. Мислех си, че вече няма какво да ме трогне. Но не било така. Знаете ли какво е узи? Скорострелен пистолет, много скорострелен. Детето е на стрелбището, цели се на единична стрелба в мишената, инструкторът го напътства, родителите му отзад снимат с камера. Горди са, че детето им ще стреля. Няма да чете книжка. Ангел Каралийчев също би се удивил на тая гледка. Изстрелва патрон на единична. Инструкторът превключва оръжието на автоматична. Детенцето пуска откос. Ръчичката му не издържа на отката и автоматът се завърта наляво. Последните куршуми минават през главата на инструктора.

В свят, в който това е възможно, всичко е възможно. Възможни са всякакви атоми от всички страни. Стрелбището се казва Bullets and Burgers. Човек трябва да яде и да стреля. Други дейности на организма като четенето например са напълно излишни и скучни, безполезни са в новия свят. Чудя се съвсем искрено какви ли са по душа и характер тия двамата нещастници, имали неблагоразумието да се размножат. Да дадеш на детето си оръжие е свръх моите разбирания за нормална психика. И толкова болни явно са не само майката и таткото на това момиченце. Толкова увредени ментално и емоционално са една голяма част от обитателите на оная частна държава. Представям си реакцията на детето след като вижда, че куршумите не са наужким и че човекът пада мъртъв. Моята щерка е на осем. Чете книжки. Смъртта още не я разбира, още не я осъзнава. На онова момиченце ще му се наложи да остарее много бързо. Едва ли има психолог, способен да излекува душата му вече.

Ние всички имаме нужда от Психолог. От Някой, който познава душите ни. Дори да сме умни и начетени като егоиста и антрополога, пак имаме нужда от Психолога. Техните заплетени умопостроения и наситени с ерудитски термини изречения не са достатъчни, за да ни обяснят докъде може да стигнат границите на либерализма в един толкова безграничен свят. Ще ме извинят, но предпочитам като Митя Карамазов да постесня човека. Че току-виж в тая безбожна лудница ни се наложи да изпълняваме някоя от ония чудесни команди. Атом отляво!