Забелязали ли сте как децата обичат Коледа, защото библейските събития на празника им звучат като приказка? Ангели пеят в хор от небето, девица ражда в пещера, вол и осел топлят с дъха си бебе в ясли, овчари изоставят стадата си нощем въпреки вълците… На повечето хора днес тези подробности звучат като екзотичен разказ от далечното минало, която няма нищо общо с реалния живот. Дори и тези, които вярват в посещенията на ангели според Библията, проявяват обясним скептицизъм, когато стане въпрос за съвременни срещи и разговори с духове.

Но за да разберем истинския смисъл на един библейски текст, понякога трябва да проникнем в същността на това, което той премълчава. С малко въображение можем да се поставим на мястото на библейския герой и да видим нещата през неговите или нейните очи. Ако сторим това, ще разберем, че идването на архангел Гавриил при девицата Мариам не слага край на нейните проблеми, а поставя само начало. Начало на коренно променен живот, в продължение на който тя непрекъснато преоткрива какво означава да се следва Бог.

Да започнем от времето след самото Благовещение. Когато установява, че е бременна, Дева Мария отива да посети братовчедката си Елисавета (Лука 1:39). Майката на Иисус Христос се среща с майката на св. Йоан Кръстител и Елисавета отдава почит на Мария, като казва: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!” (ст. 42). В отговор Мариам изпява един възторжен химн на Бога, известен в християнството като „Магнификат”, който парадоксално обръща стойностите – силните падат от власт, а слабите се въздигат; бедните получават всичко, а богатите остават с празни ръце. Изглежда, че това е среща на топла радост и взаимна утеха за двете жени. Но какво не казва ап. Лука?

Този апостол е единственият, който говори за забременяването на Дева Мария, защото е близък с нея. Другите евангелисти странно премълчават това събитие. То отсъства и от раннохристиянската литература (І-ІІІ в.). Почитта, която Елисавета отдава на Мария, несъмнено противоречи на реакцията, на която Майката на Христос се натъква в родното си село Назарет в Галилея. Ако днес самотните майки не стряскат никого, по онова време отношението към бременните неомъжени жени е доста сурово.

Но срещата „в планинската страна” ни разкрива черти от характера на самата Дева Мария. Да съпоставим нейното положение с това на Елисавета. Очаква се Мариам да роди Спасителя на света, а Елисавета да роди неговия Предтеча. Голямата разлика между двете жени е, че според юдеите детето на Елисавета е рожба на чудо. Тя зачева на стари години, след като е безплодна цял живот, което напомня за случая с Авраам и Сара (Бит. 18:13). Всички юдеи узнават, че на Захария се явява архангел Гавриил (Лука 1:15). Йоан е заченат по естествен начин, но Божият пратеник обещава, че бъдещият отрок ще бъде необикновен и велик пред Господа.

Какво е положението на Мариам? То е съвсем друго. Когато ангелът й се явява, тя е сама (в къщи или на извора според апокрифите). Тя е съвсем млада, около 14-15-годишна, неомъжена, но се оказва бременна. Въпреки че Мария не познава мъж, тогавашното провинциално юдейско общество не приема забременяването й като чудо. Самото напускане на Назарет и срещата с Елисавета въпреки проблемите с пътуването най-вероятно са бягство на Мариам от клюките и обвиненията. Днес възприемаме тази среща като радостна и приятна, но в действителност това едва ли е така. Елисавета е заобиколена от доброжелатели и почитатели, които се питат с възхита какво ще бъде бъдещото й дете, за което Бог е изпратил специално Своя архангел в храма. За разлика от нея Мариам е бременна мома без съпруг, сподиряна от остри погледи и злобни подмятания.

Но лошото тепърва предстои. Елисавета несъмнено ражда в къщи, обгрижвана от роднини и приятелки, докато Мариам трябва да стисне зъби и да издържи пътуването по тогавашните кални пътища до далечен град, където ражда в обор, пълен с животни и миришещ на тор. До нея е само угриженият Йосиф.

Затова Девицата, която изпява възторжения химн пред Елисавета, знае от опит, че тези, които Бог възвеличава, рядко са възвеличавани от света. Тя знае, че тези обрати на съдбата по Божията воля не винаги са явни на хората. Тя знае какво означава да бъдеш верен на Бога, въпреки че нейните добродетели и жертва остават скрити за околните.

Мария, който е най-известната жена на земята през последните два хиляди години, същевременно може да ни даде пример за мълчаливо, незабележимо и саможертвено служение. За разлика от Елисавета, приживе не я облажават „всички родове” (Лука 1:48), защото тя е прославена едва след смъртта на Сина й. Преди да стане това, тя трябва да преживее опасно и трудно раждане и да отгледа Син, Когото не успява да разгадае изцяло (Лука 2:48). Евангелията загатват, че клюките и клеветите за раждането на Иисус никога не затихват (Марк 6:3). Дева Мария по всяка вероятност остава в Назарет и е сподиряна от обвиненията през целия си живот. Има моменти, в които тя не разбира напълно мисията на своя Син и изглежда, че се опитва да Го спре (Мат. 12:46). Като всяка майка тя более за Детето си и се страхува за Неговото бъдеще. Смазана от скръб под кръста на Голгота, едва след възкресението на Христос тя се уверява напълно, че богосиновството, предсказано от архангела, е истинска и вечна реалност.

Ние подражаваме на Дева Мария, когато трябва доброволно да споделим нейната жертва; когато живеем по начин, който е богоугоден, но неразбираем и чужд на хората и даже на нашите близки. Чували ли сте за майка, която с радост би се съгласила синът й да стане монах в строга обител или мисионер в друг континент? Майчинската любов е може би най-великото чувство на света, но над него стоят принципи, които не са дадени от хората, а от самия Бог.

И все пак защо Мариам се съгласява с архангела? Отговорът е, че тя вярва в Бога, Когото възпява така искрено в своя химн. Тя почита Всевишния, Който гледа на нещата различно от хората, Който въздига Своите избраници, а не тези, на които се кланя светът, и Който никога не забравя обетованията Си. Откакто свят светува, обществото тачи самоувереността и наглостта, а не смирението и предаността, които са въплътени в личността на Мариам. В нейно лице ние откриваме изключителната любов на Бога, Който „заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария”.