Времето на този грохнал свят



БЛИЗКИ ТЕМИ:

21 коментара

  1. Левскиииии каза:

    Хм…

    Мирише на милиция и погребана любов…

  2. Стефан Чурешки каза:

    Препоръчвам на хората, които реално или формално се занимават с религия унас да публикуват българските есхатологични пророчества- аман от чужди пророци, от ментета и от хора, които толкова искат да свърши света, че изобщо не ги е еня как да се запази цивилизацията, а не как ще се разруши. Способността за любов зависи и от семейното и общественото възпитание. Любовта има свои примери, свои проявления и не засяга само чувствата между мъжа и жената. Тези примери понякога се носят от хора, които са извън религиозните среди – Джек Лондон има разказ за любовта на една индианка към нейния избраник. Има примери на любов сред българите, които се държат в тайна, защото не са от религиозни хора. Така че самите религиозни пророци, искащи света да свърши пречат на подражанието на любовта. Ментето в расо – освновен проблем на автентичната българска религиозност от векове насам – факт! А рока?
    http://www.bg-history.info/5434/Niakoi-vuzmozhni-predpostvaki-za-razbiraneto-na-bulgarskata-istoriia.html

  3. принцеса консуела банана рама каза:

    Възможно ли е да дадете линк към някое българско есхатологично пророчество, че ми стана интересно?

    [quote name=“Стефан Чурешки“]Препоръчвам на хората, които реално или формално се занимават с религия унас да публикуват българските есхатологични пророчества[/quote]

  4. Т Георгиева каза:

    [quote name=“Левскиииии“]Хм…

    Мирише на милиция и погребана любов…[/quote]
    Много е зловещо, когато студен като змия човек ти заговори за любов!
    За нищо не света не приемам апокалиптичните зли и подтискащи писания на авторът с болезнен вид, ако това на снимката е той! Намирисва ми на злост и МЛАДОСТАРЧЕСТВО.
    Какво би могъл да знае той за любовта? На тая възраст и с това мрачно устроение.
    Той просто не е балансиран психически! Ако е бил баща, ако е бил любим и е обичал, ако поне е имал време да съзрее като монах… – би могло да се приеме нещо от казаното. Така той е опасен, докарвайки хората до апокалиптични чувства и страх с цел да ги манипулира и владее.
    Ето това е най-опасното от религията!
    Бог не би желал хората да са като подплашено стадо. Скоро ще дойде пролетта, ще изгрее слънце. Ще забравим лошите моменти от зимата. Майките ще излязат с дечицата навън. Ще ухае на пролет…
    И на Цветница и Великден – всички в храма!
    А ако може и вдругите неделни дни!

  5. Lena каза:

    „3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
    4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
    5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
    6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
    7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“
    ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ – ГЛАВА 13.

  6. Теология ШУ каза:

    [quote name=“proben“]Възможно ли е да дадете линк към някое българско есхатологично пророчество, че ми стана интересно? [/quote][/quote]

    Специалисти по такива „пророчества“ са модерните монтанисти, наречени добросамаряни, които обаче направиха фаталната грешка да видят в Хитлер човека, който ще установи на земята Трета Епоха на Светия Дух. Досещате се какво стана с тях след 9 септември 1944 г.

  7. Стефан Чурешки каза:

    Есхатологията на българското Средновековие е издадена от проф. Василка Тъпкова-Заимова и от Анисава Милтенова преди десетина години – струва ми се, че заглавието беше историко-апокалиптичната книжнина в БЪлгария и Византия . не знам дали има от текстовете в тази книга ресурси в интернет. Ако се сбъднат българските пророчества за дните на щастие и благоденствие на българите много апокалиптици, които не знаят за българската любов към ближния – вж.жертвите ни от войните и от антикомунизма у нас – ще останат като лъжепророци и като хора, които не мразят света, а мразят живота – това е тънка разлика в концепцията на вярата у нас и по света. Поздрави и по-оптимистично – Божията промисъл според някои текстове е предвидила хубави времена, в които Светия Дух ще живее във всички хора, а не само в ЦЪрквата – повече мащабност и по-широка визия за милостта и човеколюбието на Бога, който въпреки всичко залюби човека и му прати своя Син за да го спаси-явно в хората има нещо, достойно за любов

  8. Иванов Иван каза:

    Не съм богослов, но мисля, че е хубаво написано. Това което сме изгубили е тъкмо любовта към ближния си. Живеем само с любовта към себе си и това ще съсипе църквата ни като общност на християни.

  9. Стефан Чурешки каза:

    Хубави са цитатите от Евнагелието за любовта. Въпросът е кой в наше време изповядва тази любов и кои са примерите на българска любов. модераторите не ми пуснаха навремето коментар за любовта, но аз я познавам и като родителска любов и като отношение между мъжа и жената, за съжаление след изневрята на жените към мено не им се доверявам. Така че аз познавам любовта, но най-голямата любов според Христос е жертвата за приятелите – БПЦ очевидно се жертва за комунистите и хората на бившата ДС, а не за следовниците на Христос и за хората, които истински вярват у нас – политическо приятелство, основано на проекта за Велика България, на народното начоло в българската културология и на любовта към международните братя, които са по-съкпи на много философи, богослови и църковници от кръвните ми роз(доственици в България. Кой е нашият ближен, та да го обичаме . гръцкият владика или руският монах или търпещият болки и страдания наш сънародник, който отделя от нямането си за ди ни издържа- щое БПЦ?

  10. Теология ШУ каза:

    Стенописите на една селска църква в Англия –
    http://www.lakenheathwallpaintings.co.uk

  11. Приятелче каза:

    Фактите може и да отразяват истината, но се опасявам, че става дума за зомбиране. На днешния „стресиран“ и модерен човек изобщо не му е необходимо чувството на любов, защото всичко е само суета и гордост, а да работиш в милицията е престиж, облаги и професионален дълг! Обаче любовта е любов и винаги остава в човек, независимо колко е модерен и кой кон е яхнал. Само, дето не се говори за това, което значи, че или хората се страхуват, или ченгетата не дават и дума да се каже за трезва мисъл, ако е трезвен мислещият. Или вече сме обречени и всеки се спасява сам и тихомълком?
    Честито Православие, другари и другарки!

  12. Т Георгиева каза:

    Монасите воини
    крепяха небесната твърд.
    Силни като исполини.
    С вдигнати нагоре длани
    държащи тъмното надвиснало небе
    готово да се срине.
    Сред тях и жена.
    Монахинята със силата на очите си
    тъжни, блестящи, плачещи,
    но непоколебими,
    изпълняваше дълга си –
    вдигнала нагоре крехки, уморени ръце.
    Стояха неподвижни, непоклатими
    самотни, твърди
    и приковани
    между смърт и живот
    между земя и небе.

    Този стих посвещавам на монашеството. В знак на моята признателност.
    Но бих желала да бъда наставлявана от духовно зрял човек, който може и да не е непременно стар по години, но който знае, че след лошото идва добро. Който жали хората и не иска да ги плаши и стресира в момент в който са достатъчно притиснати от трудните обстоятелства на живота или от природни „катаклизми“.

  13. Стефан Чурешки каза:

    Комунистическата система унищожи двата изконни български архетипа в нашата култура – воина и книжовника и създаде типа на институционално зависимият човек и този на битовия техник – комунизма беше власт на работническо-селската класа и така елиминира елита – военните, духовниците и учените от интереса на своята финансова и обществена политика. Към тях прехода добави типа на мутрата, който се наслои в базата на институционално зависим битов техник – масата на народа през комунизма, която иска бира, секс и рокенднрол сега. Тази характеристика на типа обществен човек се настани и в религиозните среди – характерното за нея е че няма представа за възвишеност и отговорност пред хората. В българската история има един пример за висша чест и отговорност След края на Първата световна война-национална катастрофа-има Народен съд за виновните. Генерал Никола Жеков се връща сам болен от Виена за да отговаря пред съда за командите и поведението си, костващо напразни жертви на българите А сега-БПЦ!

  14. евтимия каза:

    „…В частност това означава, че самата дума любов ще изгуби смисъла си… Но това, което се е опитвал да ни каже Андрей Рубльов със своите икони, няма да се обяснява вече с тази дума“ -Да.
    http://www.wco.ru/biblio/books/besedy_o_semye/Main.htm : „Любовь не эмоция, а добродетель…“ (…просили рассказать о том, что любовь – это, наверно, одно из самых часто повторяемых слов на разных языках. И хотя в русском языке, и вообще в европейских языках, кроме греческого по-моему, любовь к сыру, к Родине, к маме, к жене, к чужой жене, – все это называется одним словом, но все мы понимаем, что это совершенно разные вообще чувства. Поэтому, конечно, требует обязательно нам иметь об этом понятие, и в этом деле разобраться. Иначе будем путаться, как путается вообще все человечество, и от этого очень страдает. …. Тарас Бульба говорил, „и волк любит свое дитя, но это все не то, братья“. Да, это все не то. Что такое духовная жизнь?… )
    >>>

  15. евтимия каза:

    Защо се сърдим на монаха, написал Слово кратко и истинно.В него няма апокалиптичен дух в смисъла на стресовост или зомбиране, както се назова. -То е същото като надигане срещу думите на пророците, когато са говорили истинно нелицеприятно кратко слово от Светия Дух, виждайки и назовавайки това, което има да дойде. – да погледнем местата в С. Завет.(Да, изобличавани царе и хора се изпълвали със страх(не свят), дори ожесточавали, оставайки чужди на духа, и верни на делата си; а верните се умилявали, и множество от изневерилите на Любовта също, като ниневийци… – Един и същи Дух, а как различно се слуша…) То е същото като да се надигаме на Ной, ако бе говорил на човечеството. На Христа (-когато е говорил същото). На Евангелието, което ни предупреждава и явява КАК л ю б о в т а щ е о с к ъ д е е; а монахът ни явява и цитира същото. И много в словата на Светите Отци. Евангелието не е розовост, то е истинност; и е според човешките дела.
    Поклон на сърцето на монаха, че е влязло в Божието

  16. Т Георгиева каза:

    [quote name=“евтимия“]
    Поклон на сърцето на монаха, че е влязло в Божието[/quote]
    Малко спорно е това. По-скоро той в младостта и неопитността си е в стрес и ДЪРЖИ ДА ГО ВСЕЛИ, ВНУШИ И ПРЕПОДАДЕ в душите на останалите. Не може в Божието сърце да е такъв хаос и ужас. Да не богохулстваме!
    „Придобии мирен дух и хиляди ще се спасят около тебе“ казва св. Серафим Саровски. Тук има всичко друго, но не и мирен дух.
    Никога не съм чела такова зловещо писание и такова извращение с любовта, защото от него лъха ненавист.
    Това не може да е и слово от Светия Дух, защото ние знаем какви са Неговите дарове – радост, мир дълготърпение…
    Това е временно състояние на една смутена човешка душа. Кой не е преживял подобно нещо. Да се помолим за монаха да го преодолее, да го запомни като опитност и бъде милостив към хората в света, които също изпитват подобни мигове на страх и отчаяние. Ако някой сега потърси опора в него – ще бъде смазан, сломен и съсипан духовно. Отчаян и обезсърчен.

  17. Ivan Nikolov каза:

    [quote name=“Т Георгиева“]
    Никога не съм чела такова зловещо писание и такова извращение с любовта, защото от него лъха ненавист.
    Да се помолим за монаха.. [/quote]

    И аз г-це Георгиева никога не бях чел под есе на православен монах,толкова зловещи коментари като Вашите.
    От писанията Ви лъха не само ненавист и извратено разбиране за любовта, в тях Вие буквално демонстрирате тотално извращение на православното светоусещане!!
    Вместо за монаха проникнал до Божието сърце, дали не е по добре всички да се молим за Вас…??!

  18. Т Георгиева каза:

    [quote name=“Siluan“]
    извратено разбиране за любовта, в тях Вие буквално демонстрирате тотално извращение на православното светоусещане!!
    Вместо за монаха проникнал до Божието сърце, дали не е по добре всички да се молим за Вас…??![/quote]
    Ненапразно господине публикувах и един стих посветен на монашеството, когото написах преди около 3 години. Защото очаквах това обвинение.
    Пак казвам, че е богохулство да се смята, че в Божието сърце цари такъв ужас и отчаяние, каквото се усеща от написаното от монаха.
    Моето разбиране за любов не е така мрачно, както виждането на младия човек написал това.
    Какво носи то в душата на човек освен ужас и безизходица, отчаяние и страх? На кого е полезно да изпитва такива чувства?
    А ако имате добронамереност към мен, молете се. Ще съм Ви благодарна. Сега всички се нуждаем от братска любов, духовна подкрепа и човечност.

  19. Т Георгиева каза:

    „И тя не ще угасне нито в този живот, нито във вечността“. С това съм съгласна, както и със свидетелствата на св. Патриарх Евтимий за сияещото лице на св. Теодосий Търновски, когато се е молел. Съгласна съм с написаното от Скилица в житето на св. Иван Рилски, че в Божието слово е преживявал мигови на духовна радост. Съгласна съм със свидетелстата на епископ Паладий за подвижниците в египетската пустина, който казвал: „Между тях нямаше нито един, който да скърби и да е печален.“
    Имам една семестр. работа по този въпрос, но е по- обемна и малко едностранна като източници. Става дума за ерос и агапи в светоотеческо осветление. Ще я изпратя и ако преценят редакторите на сайта – ще имаме и друг поглед върху проблема, но не от чисто емоционалната му страна.

  20. Stefan Popov каза:

    Презвитера Жана, прочетох превода ти. Прекрасен е! Бог да те благослови в добрите ти начинания! Колко истина, колко тъга, колко мъдрост но и вяра! Който истински вярва, той истински обича, той страда, но очаква и чака. Чака любовта отново да се всели в ежедневието ни, във взаимоотношенията ни, в съпреживяването на истинската Христова братска вяра, която е ЛЮБОВ! С братска обич в Христа,
    иеромонах Стефан

  1. 04/05/2015

    […] източник: http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/%D0%92%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%… […]

Споделете в социалните мрежи