Времето на този грохнал свят

Хм…

Мирише на милиция и погребана любов…

Възможно ли е да дадете линк към някое българско есхатологично пророчество, че ми стана интересно?

[quote name=“Стефан Чурешки“]Препоръчвам на хората, които реално или формално се занимават с религия унас да публикуват българските есхатологични пророчества[/quote]

„3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“
ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ – ГЛАВА 13.

Есхатологията на българското Средновековие е издадена от проф. Василка Тъпкова-Заимова и от Анисава Милтенова преди десетина години – струва ми се, че заглавието беше историко-апокалиптичната книжнина в БЪлгария и Византия . не знам дали има от текстовете в тази книга ресурси в интернет. Ако се сбъднат българските пророчества за дните на щастие и благоденствие на българите много апокалиптици, които не знаят за българската любов към ближния – вж.жертвите ни от войните и от антикомунизма у нас – ще останат като лъжепророци и като хора, които не мразят света, а мразят живота – това е тънка разлика в концепцията на вярата у нас и по света. Поздрави и по-оптимистично – Божията промисъл според някои текстове е предвидила хубави времена, в които Светия Дух ще живее във всички хора, а не само в ЦЪрквата – повече мащабност и по-широка визия за милостта и човеколюбието на Бога, който въпреки всичко залюби човека и му прати своя Син за да го спаси-явно в хората има нещо, достойно за любов

Хубави са цитатите от Евнагелието за любовта. Въпросът е кой в наше време изповядва тази любов и кои са примерите на българска любов. модераторите не ми пуснаха навремето коментар за любовта, но аз я познавам и като родителска любов и като отношение между мъжа и жената, за съжаление след изневрята на жените към мено не им се доверявам. Така че аз познавам любовта, но най-голямата любов според Христос е жертвата за приятелите – БПЦ очевидно се жертва за комунистите и хората на бившата ДС, а не за следовниците на Христос и за хората, които истински вярват у нас – политическо приятелство, основано на проекта за Велика България, на народното начоло в българската културология и на любовта към международните братя, които са по-съкпи на много философи, богослови и църковници от кръвните ми роз(доственици в България. Кой е нашият ближен, та да го обичаме . гръцкият владика или руският монах или търпещият болки и страдания наш сънародник, който отделя от нямането си за ди ни издържа- щое БПЦ?

Фактите може и да отразяват истината, но се опасявам, че става дума за зомбиране. На днешния „стресиран“ и модерен човек изобщо не му е необходимо чувството на любов, защото всичко е само суета и гордост, а да работиш в милицията е престиж, облаги и професионален дълг! Обаче любовта е любов и винаги остава в човек, независимо колко е модерен и кой кон е яхнал. Само, дето не се говори за това, което значи, че или хората се страхуват, или ченгетата не дават и дума да се каже за трезва мисъл, ако е трезвен мислещият. Или вече сме обречени и всеки се спасява сам и тихомълком?
Честито Православие, другари и другарки!

Комунистическата система унищожи двата изконни български архетипа в нашата култура – воина и книжовника и създаде типа на институционално зависимият човек и този на битовия техник – комунизма беше власт на работническо-селската класа и така елиминира елита – военните, духовниците и учените от интереса на своята финансова и обществена политика. Към тях прехода добави типа на мутрата, който се наслои в базата на институционално зависим битов техник – масата на народа през комунизма, която иска бира, секс и рокенднрол сега. Тази характеристика на типа обществен човек се настани и в религиозните среди – характерното за нея е че няма представа за възвишеност и отговорност пред хората. В българската история има един пример за висша чест и отговорност След края на Първата световна война-национална катастрофа-има Народен съд за виновните. Генерал Никола Жеков се връща сам болен от Виена за да отговаря пред съда за командите и поведението си, костващо напразни жертви на българите А сега-БПЦ!

Защо се сърдим на монаха, написал Слово кратко и истинно.В него няма апокалиптичен дух в смисъла на стресовост или зомбиране, както се назова. -То е същото като надигане срещу думите на пророците, когато са говорили истинно нелицеприятно кратко слово от Светия Дух, виждайки и назовавайки това, което има да дойде. – да погледнем местата в С. Завет.(Да, изобличавани царе и хора се изпълвали със страх(не свят), дори ожесточавали, оставайки чужди на духа, и верни на делата си; а верните се умилявали, и множество от изневерилите на Любовта също, като ниневийци… – Един и същи Дух, а как различно се слуша…) То е същото като да се надигаме на Ной, ако бе говорил на човечеството. На Христа (-когато е говорил същото). На Евангелието, което ни предупреждава и явява КАК л ю б о в т а щ е о с к ъ д е е; а монахът ни явява и цитира същото. И много в словата на Светите Отци. Евангелието не е розовост, то е истинност; и е според човешките дела.
Поклон на сърцето на монаха, че е влязло в Божието

[quote name=“Т Георгиева“]
Никога не съм чела такова зловещо писание и такова извращение с любовта, защото от него лъха ненавист.
Да се помолим за монаха.. [/quote]

И аз г-це Георгиева никога не бях чел под есе на православен монах,толкова зловещи коментари като Вашите.
От писанията Ви лъха не само ненавист и извратено разбиране за любовта, в тях Вие буквално демонстрирате тотално извращение на православното светоусещане!!
Вместо за монаха проникнал до Божието сърце, дали не е по добре всички да се молим за Вас…??!

„И тя не ще угасне нито в този живот, нито във вечността“. С това съм съгласна, както и със свидетелствата на св. Патриарх Евтимий за сияещото лице на св. Теодосий Търновски, когато се е молел. Съгласна съм с написаното от Скилица в житето на св. Иван Рилски, че в Божието слово е преживявал мигови на духовна радост. Съгласна съм със свидетелстата на епископ Паладий за подвижниците в египетската пустина, който казвал: „Между тях нямаше нито един, който да скърби и да е печален.“
Имам една семестр. работа по този въпрос, но е по- обемна и малко едностранна като източници. Става дума за ерос и агапи в светоотеческо осветление. Ще я изпратя и ако преценят редакторите на сайта – ще имаме и друг поглед върху проблема, но не от чисто емоционалната му страна.