Жено, освобождаваш се от недъга си!
10 неделя след Неделя подир Въздвижение
Няма да ги срещнете по "жълтите павета", между лъскавите накипрени витрини на големите градове. Но ако се отбиете в по-малки селища и особено в нашите опустошени и обезлюдени села, сигурно ще се натъкнете на някои от тях – възрастни, съсухрени жени, облечени неизменно в черно, които са превити на две и с тояжка в жилестите си ръце куцукат към магазина или копаят из градината. Те са поразени от остеопороза или сколиоза. Древната римска поговорка твърди, че здрав дух има само в здраво тяло, което предполага, че в болно тяло обитава болен дух. Нашите старици доказват обратното. Никоя от тях не е озлобена от съдбата си, от небето, което ги е сгънало към земята, а напротив – те са сред най-ревностните и смирени вярващи у нас.
Въпреки че жената се крие по ъглите на синагогата, за да избяга от презрителните погледи на другите, Иисус я забелязва, повиква я и й казва: "Жено, освобождаваш се от недъга си!" Преди да излекува някого, Той обикновено изпитва вярата му. Но самият факт, че жената посещава синагогата 18 години, без да се отчайва и озлобява, доказва нейната силна вяра и упование на Бога. Богочовекът възлага ръце върху нея, тя веднага се изправя и започва да слави Всевишния за Неговата милост.
Като извършва това велико чудо, Христос нарушава в продължение на няколко секунди поне шест правила на тогавашното юдейско общество:
1. Той говори с жената. По онова време не е разрешено мъж да приказва с жена на публично място. Да си спомним Йоан 4 глава, където Иисус заговаря самарянката. Не само тя е смаяна, но и Неговите ученици.
2. Той я извиква да дойде в центъра на синагогата, където на жени не е позволено да стъпват. Това място е "запазено" само за мъжете и то предимно тези, които ръководят богослужението.
3. Той се допира до нея, което ужасява присъстващите. По този начин Христос нарушава забраната човек да се докосва до "нечиста" жена, обременена от хроничен недъг.
4. Той я нарича "дъщеря Авраамова" – определение, което не се среща в юдейската книжнина преди Иисус. Юдеите са убедени, че жените не се спасяват сами, а само чрез мъжете. За разлика от тях Христос вижда в жената пълноценен член на богоизбрания народ.
5. Той я изцелява в събота – свещения ден за юдеите. По този начин Спасителят отхвърля верския формализъм и оделотворява словата на Бога, изречени чрез пророк Осия: "Милост искам, а не жертва" (6:6).
6. С това чудо Христос опровергава и старото суеверие, че болестта е пряко наказание от Бога за сторени грехове. Жената е болна не защото Бог желае това, а защото "цял свят лежи в злото" (1 Йоан 5:19).
Разбира се, отхвърлянето на тези табута не остава незабелязано. Вбесеният началник на синагогата се възмущава на първо място от "нарушаването" на съботата. Той не е против изцеленията по принцип, но смята, че те предизвикват "смут" и "пречат" на установения ред на службата. Божията благодат може да действа, но не и на Божия ден!
Христос не се съгласява с подобно тесногръдие, като сочи, че според Мойсеевия Закон юдеите имат право да напоят и нахранят добичетата си в събота. Според логиката на началника може да се прави добро на животните, но не може да се прави добро на хората. Хората обаче са по-важни от Закона, който не трябва да се превръща в самоцел. Затова другаде Иисус отбелязва: "Съботата е направена за човека, а не човек за съботата" (Марк 2:27). Заповедите, правилата, наредбите, преданията, законите, писанията – всичко трябва да бъде подчинено на Божията любов.
Ако не буквално, то преносно всички ние сме "прегърбени". Животът ни сблъсква с неуспехи, помрачава нашия ентусиазъм, обърква нашите планове. Тежка "гърбица" са нашите провали, разочарования и грешки. Господ ни вижда и призовава, за да се освободим от нашето бреме. Смятаме ли като Соломон, че "кривото не може да стане право" (Екл. 1:15)? Ще се отзовем ли или ще продължим да се свиваме по ъглите на живота, изпълнени със злоба и завист към по-здравите от нас?
искам да попитам има ли душата пол? мъжки и женски души дали има или първо се зачева човек. и ако душата няма пол, защо трябва да има места, където жената да стои в ъгъла. каква е връзката между душата и пола (тоест тялото как променя душата ни)…такива въпроси имам отпреди да прочета проповедта на архим. доц. П. Стефанов… и сърдечен поздрав
интересен въпрос. Обикновено свързваме пола с тялото. Знаем обаче, че и като психика, душа, манталитет мъжете и жените се различават, и то силно. И в отвъдното душите явно не престават да се усещат като мъже и жени. Очевидно полът е вкоренен в личността много по-дълбоко, отколкото само на ниво тяло.
„мъж и жена ги сътвори и ги благослови
„мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение“ (Бит.5:2). Значи човекът е сътворен двуполов.
„И ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:24). Значи полът се проявява предимно в плътта и чрез плътта.
Още повече, че според християнското разбиране душата няма самостоятелно битие. Душата не е „човек“. В този смисъл въпросът е малко неточно поставен – какво е душата?
Лишен от полова характеристика, човекът, не е пресилено ако кажа – урод.
Ще се опитам да обясня с по простички думи,какво означава думата-Душа!В Св.Писание Сам Господ Иисус Христос,казва,че плътското ни тяло е храм на душата,а също така и на Св.Дух.Ние християните живеем на този свят тъй-нареченият временен живот,който рано или късно угасва,като горяща свещ,но душата остава вечна,и ако съумеем да живеем праведно(със смирение и търпение,любов към Бога,към ближните,и към нашите врагове)в този временен живот,можем да наследим и вечен живот още тук на земята(Светийте например).В Св.Писание още се казва,че след телесната ни смърт душата отива при Бога,който я е дал.Св.Тайнства Покаяние и Изповед,също така имат велика духовна сила да очистят осквернената човешка душа и да я направят достойна за приемане на пречистите Христови тайни.Двете Св.Тайнства Покаяние и Изповед,са неразривно свързани в душата на каещият се православен християнин.Той знае,че без изповед няма опрощаване на греховете,а греховната душа не може да влезе в Царството Небесно-на любовта,мира , и правдата.Много важна роля за нашата душа има молитвата ни отправена към Бога,Св.Богородица и всички Светий!След Утринните Молитви например в душата ни се отразява сладостта от молитвените думи,и когато светската суета още не е изместила от душата ни,мира и спокойствието,който необяснимо чудно настъпват в душата след утринната молитва!-Проверете всичко това лично,и няма да тъсите никакви други доказателства!
Връщам се от Египет и Синайския манастир, за които съм събрал толкова материали, че мога да напиша книга. Но тъй като нямам време, ще съставя пътепис в обем на голяма статия.
.
Отец Стефан ми е приятел, но истината ми е по-приятна. Според него „човекът е сътворен двуполов“. Това не е вярно. В кн. Битие се съчетават два наратива (повествования), които древните редактори след плена не са хармонизирали докрай. Човек не е и не може да е двуполов, както твърдят Платон и гностиците. Някои хромозомни изключения на бисексуални хора само потвърждават правилото.
.
„Според християнското разбиране душата няма самостоятелно битие“. И това не е вярно. Ако тези думи се приемат буквално, означават, че душата умира с тялото, което противоречи на откровението и отрича основата на нашата вяра.
„Вие жените покорявайте се на мъжете си,както на Господа, защото мъжът е глава на жената,както и Христос е глава на Църквата……Но както Църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко……а жената да уважава мъжа си…!“ Такъв отговор получих, съвсем очакван де. Съгласна съм. обаче да бяхте всички уточнили тука дали въобще е уместен най-горният въпрос, ако не – значи не може да се отговаря. но ако е – защо всички избягахте да коментирате битовата песничка и хората, които я пеят (да бяхте казали, че пеят фалшиво щяхте да сте поне обективни) но е по-лесно да коментирате такива неща, отколкото да водите нормални спорове или да търсите отговори. по-лесно е да наречеш някой дебил или друго… изпитвам голямо уважение към повечето от вас, но някои от припевите ви са по-неуместни и от този на тодор и трупата му. благодаря и поздрави на всички
прочетете Лука 20:34-36. Това, което аз знам е:
– Битие 1:27 – полът е даден при сътворението с благословията “ плодете се и множете се“;
– полът, какъвто го знаем, се реализира след грехопадението;
– разбирането на пола е във връзка с понятията образ и подобие – Битие 1:26.
Дано това Ви помогне да намерите отговор.
о.Павел е разбрал exlanatio-то на о.Стефан наопаки?
E, ама че четете по-внимателно, де, това не е маловажен проблем.
Не мисля, че става въпрос за неразбиране. Чета буквално: „Според християнското разбиране душата няма самостоятелно битие“. Когато умре тялото, душата като духовна субстанция продължава ли да съществува или не? Да не говорим, че всъщност и тялото не изчезва, а неговите атоми продължават кръговрата си в материята. Един руски физик изчислява, че във всяка чаша вода, която изпиваме, има 13 000 молекули от тялото на Иисус Христос. Това няма нищо общо с прераждането.
Дон Кихоте, да си жив и здрав, направо ме разби с тези молекули! От сега нататък ще пия вода с едно особено чувство на благоговение. Не се майтапя.
Между другото, о. Стефан не е първия, който прави подобно изказване за битието на душата. Иска ми се да науча повече подробности.
Първо МЪЖ После ЖЕНА и Накрая ЧОВЕК