За светата Пасха
Неизменният Образ, определението и Словото на Отца идва при Своя образ, приема плът заради нашата плът, съединява се с разумна душа заради моята душа, очиства подобното чрез подобно, става човек във всичко освен в греха. Той бе носен в утробата на Дева, чиито душа и тяло са очистени от Духа, понеже трябваше и раждането да се почете, и девството да получи висока почит. Той, Който се роди, е Бог дори и с възприетото от Него [човешко естество].
Пред кого и защо е трябвало да се пролее тази кръв за нас, великата и преславна кръв на нашия Бог – Първосвещеник и Жертва? Ние бяхме под властта на лукавия, продадени в грях и купили със сластолюбие вреда за себе си. А ако цената на откупа се дава не другиму, а на този, който ни държи в робство, тогава питам: на кого и по каква причина е дадена такава цена? Ако на лукавия, то това е оскърбително. Разбойникът получава цената на откупа – не само я получава от Бога, но получава и Самия Бог. За своето мъчителство той взема такава извънмерна цена, че за нея е било справедливо да пощади и вас! А ако – на Отца, то първо, как така? Не от Него бяхме пленени. И второ, по каква причина кръвта на Единородния ще е приятна на Отца, Който не прие и Исаак, принесен от баща си, а замени жертвоприношението – вместо обещаната жертва даде овен? От това се вижда, че Отец приема, не защото Му е поискал или е имал нужда, а заради икономията (домостроителството) и защото човекът е имал нужда да се освети от човечеството на Бога. Така, че Сам Той ни избави, като надви мъчителя със сила и ни привлече към Себе Си чрез Сина, Който посредничи и устройва всичко в чест на Отца и на Когото се покорява във всичко. Такива са Христовите дела, а повечето от това, което можем да кажем, ще почетем с мълчание.
Но да пренесем на Бога “хвалебна жертва” (Пс. 49:14) върху небесния жертвеник заедно с небесните сили. Да минем през първата завеса, да се приближим до втората и да надникнем в светая светих. Ще кажа и още: да принесем самите себе си в жертва на Бога, а още по-добре – да принасяме ежедневно всичко, което правим. Всичко да приемем заради Словото, чрез страданията да подражаваме на Страданието, с кръв да почетем Кръвта, с желание да се качим на Кръста. Възжелани са гвоздеите, макар и много болезнени. Защото да се страда с Христа и заедно с Христа е по-възжелано, отколкото да се наслаждаваш заедно с другите.
Ако ти си Симон Киринеец, тогава вдигни кръста и тръгни. Ако си разпнат като разбойника с Христа, тогава като признателен познай Бога. Ако Той и към злодеи бе причислен (Марк. 15:28) заради тебе и твоя грях, тогава заради Него стани изпълнител на закона. И разпънат, поклони се на Разпнатия заради тебе; вземи полза дори от порочността на живота си; купи си спасение със смърт. Влез в рая с Иисус, за да разбереш от къде си отпаднал, разгледай тамошните красоти, а недоволния остави с неговите си хули да умре отвън.
Ако ти си Йосиф Ариматейски, поискай тялото от разпъналите Го, очистването на света да стане твое очистване. Ако ти си Никодим, среднощният божествен почитател, положи Го в гроб с благоухания. Ако ти си едната или другата Мария, или Саломия, или Йоанна, заплачи от ранни зори, постарай се пръв да видиш отваления камък, а може би и ангелите и Самия Иисус. Кажи нещо, чуй гласа Му. И ако чуеш: “не се допирай до Мене” (Иоан.20:17), тогава застани отдалеч и почети Словото, без да се наскърбяваш. Той знае на кого да се яви най-първо.
Празнувай Възкресението. На Ева, която първа падна, помогни първа да поздрави Христа и да извести на учениците. Отиди с Петър и Йоан, затичай се към гроба, тичай ту “по-бързо”, ту “наедно” (Иоан. 20:4), състезавай се с добрите състезатели. Ако други са били по-бързи от тебе, изпревари ги със старание и не само надникни в гроба, ами влез вътре. Ако ти, като Тома не си бил със събралите се ученици, когато им се яви Христос, не бъди невярващ, когато Го видиш. Ако не вярваш, повярвай на тези, които ти казват. Ако и на тях не вярваш, тогава повярвай на раните от гвоздеите. Ако Той слезе в ада, слез с Него и ти, разбери тамошните тайни Христови.
Каква е икономията (домостроителството) и каква е причината за това двояко слизане? Всички без изключение ли спасява там или само верните? Ако се възнесе на небето, тогава издигни се с Него и ти, бъди в числото на онези ангели, които го съпровождат или посрещат, заповядай на вратите да се вдигнат (Пс. 23:7), да станат по-високи, за да приемат Издигналия се чрез страдание. На тези ангели, които недоумяват, защото виждат, че Той носи тяло и следи от страдание, а ги нямаше преди да слезе, и затова питат: "Кой е Този Цар на славата?", отговори: Господ, крепък и силен – силен, както във всичко, което винаги е вършил и върши, така и в сегашната борба и победа за човечеството. И на двукратния въпрос дай двукратен отговор. А ако започнат да се чудят, говорейки, както е представено в Исаия: “Кой е Тоя, Който иде от Едом и е от земните? Откъде Безкръвният и Безтелесният има “червени одежди” като винар, който е тъпкал в препълнен жлеб (съд, в който се смачква гроздето с крака– б. пр.)?" (Исаия 63:11), тогава им покажи достолепието на одеждите на пострадалото Тяло, украсено от страданието и просветлено от Божеството; Тялото, от което няма нищо по-мило и по-прекрасно.
Наистина, Той е бил изпратен, но като човек, защото у Него има две естества. Поради това Той се уморява, огладнява, ожаднява, плаче – всичко според законите на телесната природа. Но дори да е бил изпратен като Бог, какво от това? Под посланичество разбирай благоволението на Отца, Комуто Той принася Своите дела, за да почете вечното Начало и да не се яви противник на Бога. За Него е казано, че бе предаден (Рим. 11:25), но е писано също, че Сам Себе Си предава (Еф. 5:2,25). Казано е, че е възкресен и възнесен от Отец (Деян. 3:15; 1:11), но е писано и, че Сам Себе Си е възкресил и възнесъл на небето (1Сол. 4:14, Еф. 4:10). Първото е по благоволение, второто – по власт. Обаче ти изваждаш напред унизителното, а подминаваш с мълчание възвишеното. Говориш, че е страдал, а не добавяш, че е страдал доброволно. (…)
Ни най-малко и от нищо няма да се уплашим, когато се подвизаваме заради Троицата и с Троицата.
А сега да представим накратко съдържанието на словото. Получихме битие, за да благоденстваме и бяхме блажени, когато получихме битие. Беше ни поверен раят, за да се наслаждаваме. Беше ни дадена заповед, така че като я спазим, да заслужим слава. Заповед, дадена, не защото Бог не е знаел какво ще стане, а защото Той установи закона на свободата. Ние бяхме прелъстени, защото събудихме завист. Бяхме изгонени навън, защото престъпихме закона. Постим, защото бяхме победени от дървото на познанието и не спазихме поста, а това и в древност, и сега е заповед за нас. Тя служи като юзда за душата и обуздаване в насладата. Ние сме й справедливо подчинени, така че, спазвайки я, да се възвърнем в онова, което загубихме поради неспазването й. Ние имахме нужда от Бог, Който да се въплъти и да бъде предаден на смърт, за да живеем ние. Приехме с Него смъртта, за да се очистим; възкръснахме с Него, защото умряхме заедно с Него. Прославихме се с Него, защото с Него възкръснахме.
Много са наистина чудесата от онова време: Бог бе разпнат, слънцето потъмня и отново засвети (понеже подобаваше и творението да страда заедно с Твореца); завесата се раздра, кръв и вода изтекоха от реброто Му – едната, защото Той е човек, а другата, защото е по-висш от човека; земята се разтресе, камъните се разпукаха заради Камъка; мъртвите възкръснаха, уверени, че ще има последно и всеобщо възкресение – чудесата при погребението, които никой не може да възпее достойно. Но нито едно от тях не е равно на чудото на моето спасение. Няколко капки кръв възсъздават целия свят и стават за всички хора това, което е подквасата за млякото, като ни събират и свързват ни в едно. О, велика и свещена Пасха и очистване на целия свят!
