Избрани откъси от проповеди
Първозданният Адам, когато беше в рая, падна в гордост по внушение на змията и понеже пожела да стане бог, както му каза дяволът, вкуси от дървото, от което Бог му заповяда да не яде. Заради това той беше предаден на огромно наказание – тление и смърт, за да се смири гордостта му. Но Бог, когато осъжда за нещо дава и присъда и тя се изпълнява, превръща се във вечно наказание, което не може да се унищожи, тъй като е дадено по Божия заповед.
А сега помисли: Адам извърши огромен грях като не повярва на Божиите думи, а повярва на змията. Сравни Бога и змията и ще разбереш колко голям е грехът на премъдрия Адам. Според своята мъдрост той даде имена на всички животни, но когато с цялата си душа повярва на змията, а не на Бога, божествената благодат, пребиваваща върху него, отстъпи от Адам. Той стана враг на Бога заради неверието, което показа към думите Му. Адам помисли,че Бог му завижда и не иска той да познае доброто и злото и поради това му е забранил да яде от дървото, та да не стане бог, подобен на Бога, Който го е създал. Но когато вкуси, Адам позна голотата си и вместо да стане бог, стана тленен и поради това – смъртен.
* * *
Бог, като искаше човекът да стане такъв, какъвто беше създаден Адам в началото, изпрати в последните времена на земята Своя Единороден Син. Той дойде, въплъти се, прие съвършено човечество, за да бъде съвършен Бог и съвършен човек и така Божеството получи достоен за Него човек. И ето Човекът! Друг такъв не е имало и няма да има. Защо Христос стана такъв? За да спази Божия закон и заповеди и за да встъпи в борба и победи дявола. И едното и другото се извърши в Него от само себе си. Защото, ако Христос е Самият този Бог, Който е дал заповедите и закона, то как може да не ги спази? И ако е Бог, какъвто е и в действителност, как би могъл да бъде прелъстен или измамен от някаква дяволска хитрост. Дяволът всъщност като сляп и безумен въстана против Бога с война, но това беше допуснато, за да се извърши едно велико и страшно тайнство, именно безгрешният Христос да пострада, а с това съгрешилият Адам да получи опрощение. Поради това и вместо дървото на познанието беше кръстът; вместо пристъпващите нозе на прародителите към забраненото дърво и протегнатите им към плода ръце беше приковаването на кръста на непорочните нозе и ръце на Христа; вместо вкусването на плода беше вкусването на жлъчка и оцет и вместо смъртта на Адам – смъртта на Христос. А после какво стана? Христос лежа в гроба три дни заради тайнството на Пресветата Троица. Така Той показа, че макар да се е въплътил пострадал само Той – Синът, все пак домостроителството е дело на Пресветата Троица. В какво се изразява това домостроителство? Едното лице на Св. Троица, Синът и Словото Божие, се въплъти и принесе чрез плътта Себе Си в жертва на Божеството на Отца и на Самия Син, и на Св. Дух, за да бъде простено първото престъпление на Адам чрез благоволение заради това велико и страшно дело – Христовата жертва; за да може чрез силата на това дело да стане ново раждане и ново сътворяване на човека в св. Кръщение, в което се очистваме с вода, изпълнена със Св. Дух. Оттогава хората биват кръщавани във вода като се потапят и излизат три пъти, изобразявайки тридневното погребение на Господа. След това, като умрат в тази вода за този свят на злото, при третото излизане стават вече живи, като възкръснали от мъртвите, т. е. душите им се оживотворяват и отново приемат благодатта на Св. Дух, която е имал Адам преди престъплението. След кръщението биват помазани с миро и чрез него се помазват с Иисус Христос (Христос означава “Помазаник” – бел. прев.) и благоухаят прекрасно. Така, станали достойни за общение с Бога, те вкусват Неговата плът и отпиват от Неговата кръв. Чрез осветените хляб и вино те стават едно тяло и една кръв с принеслия Себе Си в жертва Бог. След всичко това вече е невъзможно над тях да господства и тиранства грехът, тъй като те са богове по благодат. Понеже Адам падна под клетва, а чрез него и всички хора, и Божията присъда по никакъв начин не можеше да бъде унищожена, затова Христос стана жертва за нас; като беше провесен на кръстно дърво, Той принесе Себе Си в жертва на Своя Отец, за да унищожи Божията присъда чрез изобилното достойнство на жертвата. И наистина, какво е по-голямо и по-възвишено от Бога? Както в цялото видимо творение няма по-голямо от човека, понеже всичко видимо е сътворено за него, така и Бог е несравнимо по-висш от всичко сътворено и нищо не може да се сравни с Него, нито от видимото, нито от невидимото творение. Той, Който е несравнимо по-високо от всичко видимо и невидимо, възприе човешко естество, най-висшето нещо от видимото творение, и го принесе в жертва на Бога, Своя Отец. И ще кажа така: Отец, като се смути от такава жертва, я почете и не можеше да я остави в ръцете на смъртта. Заради това Бог унищожи Своята присъда и възкреси от мъртвите първо Този, Който даде Себе Си в жертва, в изкупление и в замяна на сродните Нему човеци, а по-късно, в последния ден при свършека на света, ще възкреси всички хора. Впрочем, душите на тези, които вярват в Иисус Христос, Божия Син, в тази велика и страшна жертва, Бог възкресява и в този живот. Знак за това възкресение е благодатта на Св. Дух, която Бог дава на душата на всеки християнин да бъде сякаш негова друга душа. Затова такава християнска душа се нарича вярна, понеже й е поверен Светият Божи Дух и тя Го е приела; приела е Духа, Който е вечен живот, тъй като Св. Дух е вечен Бог, изхождащ от вечния Бог и Отец. (…)
Из Слово второ
(…)
Тези, които пазят вратата на небесното царство ако не видят, че християнинът е подобен на Христа, както син на баща, не му отварят и не го пускат да влезе. Както подобните на вехтия Адам, престъпил Божията заповед, остават вън от небесното царство, ако и по никакъв начин да не са виновни, че са подобни на праотеца Адам, така и християните, които са подобни на Новия Адам, на своя отец Христос, влизат в небесното царство, макар това подобие на Христа да не е тяхно дело, тъй като уподобяването става чрез възприетата вяра в Христос.
А подобието на Христос са истината, кротостта, справедливостта и заедно с тях смирението и човеколюбието. Истината се вижда във всички думи, а кротостта – при всяко противоречие, защото кроткият, заобиколен и от похвали, и от упреци остава безстрастен и не се превъзнася от похвалите, нито се натъжава от упреците. Справедливостта се вижда във всички дела. Също, както определяме тежестта на нещата с везни и установяваме качеството на златото, като го потриваме в камък, така и при всяко начинание няма да излезем извън границите на справедливостта, ако помним мерките, които ни е дал нашият Господ (т.е. заповедите). Смирението е като съкровище, което не може да се открадне; то се намира в ума само на онзи, който носи убеждението, че единствено със силата на приеманата от Христа благодат притежава добрите качества, т.е. истината, кротостта и справедливостта. Човеколюбието е подобие на Бога, тъй като то е добротворство, насочено към всички хора – благочестиви и нечестиви, добри и лоши, именити и безизвестни, така както и Сам Бог върши добро на всички като прави слънцето да грее над праведни и неправедни, праща дъжд над лошите и добрите. И така, тези, които са приели това от Христа, получават от Него и подобието на Христос, както синът е получил подобието на своя баща от самия него, тъй като синът произлиза от самото естество на баща си. Затова и Бог стана човек; и чрез такова съединение на божественото с човешкото естество Божеството царува над човешката природа. Поради това, над когото Христос не се възцари чрез добродетелите, за които говорихме, той не прилича на Него като на баща и не е достоен да влезе в царството небесно. Да, наистина е така. Всички останали подвизи са излишни, ако не се вършат заради тях. Да се постараем, братя, да станем подобни на Христа с тези добродетели, за да се удостоим с Неговото царство. Нему слава и мощ во веки. Амин. | списание Мирна, бр. 16, 2002 г.
Избрани откъси от Първо и Второ слово в превод от руски по изданието:
Преподобный Симеон Новый Богослов, Творения, т. I, Св. Троицкая Сергиева. Лавра, 1993 / М. 1892
