И към злодейци бе причислен

И за тези хора е дошъл да се жертва Спасителят?

Юда, Пилат, Каяфа. Петър, разбойникът, римските войници. Вечните герои на човечеството. Те не са останали в Палестина – те са винаги с нас. Те са нас.

Гордите първосвещеници и старейшини. Какво е за тях човешкият живот?

Пилат – страхливият властелин. Той разбира всичко и не иска да се цапа с невинна кръв, но страхът за кожата си не му дава друг изход. Човекът от Рим е хванат в клопка от източните шмекери и хитреци: "Ако Го пуснеш, ти си враг на Кесаря". Ами сега? Кесарят иска хора да бъдат разпъвани на кръст. Същото иска и "общественото мнение". Хванат между Кесаря и общественото мнение, клетият Пилат си измива ръцете…

Юда! Нима и този герой не ни е познат? Кой от нас поне веднъж в живота си не е бил Юда?

Дали го е направил от гола алчност? И така да е – нищо учудващо. Синдромът "Юда" е вечен като човечеството. И днес около нас е пълно с хора, които биха предали с най-голяма радост майка си и баща си, ако им платят за това.

Петър. Колко ни е мил този човек. Дори в самото му име има нещо добро и наивно – нещо земно и човешко. Редом с тайнствения Син Божи кроткият Петър олицетворява земното човечество.

Ние сме Петър. Щяхме да сме като Петър, ако се бяхме родили тогава в Галилея и Господ ни беше повикал със себе си. Щяхме да вървим след Него навсякъде, да Му кажем: Ти си Синът на живия Бог… Ти имаш думи за вечен живот… И в най-страшния час да се отречем три пъти от Него.

Разбойникът? Не сме като него, разбира се. Докато ние вървяхме след Иисус, той колеше и грабеше хората. Но когато ние казахме на първосвещеническите слуги: "Ами! Нямаме нищо общо с този Човек!", убиецът, жестоката мутра се покая в последния миг на кръста – и Господ го спаси.

Днес е Разпети Петък – най-страшният ден на човечеството. Ден за изпитване на "сърцата и утробите".

На този Ден трябва да изпитаме съвестта си.

Всеки от нас да си каже: Дали не съм като Юда? Дали не съм Юда?

Като народ и държава да си кажем: Какво сме – народ от хора или глутница вълци? Не сме ли се озлобили и увълчили толкова, че ако Божият Син слезе при нас, ще го разкъсаме веднага – и без всякакъв Пилат?

Че сме грешници, грешници сме. Но дали сме като ниневийците, които се опомнили, след като чули пророка, или като содомците, които искали да правят секс дори и с ангелите Божии?

Нашите управници да си кажат: Не сме ли ние Пилатовци? Не гледаме ли равнодушно страданията на своя народ и не си ли измиваме ръцете? И наистина, колко от тях могат да се похвалят, че не са като онзи съдия от Христовата притча, който нито от Бога се страхува, нито от хората го е срам?

Нашите епископи и архиереи: Не сме ли като Ана и Каяфа? В своето самодоволство не сме ли станали като книжниците и фарисеите? Ако Господ дойде днес отново при нас – ако дойде като "мъж на скърбите", аутсайдер, бедняк от някой далечен затънтен край, ще го посрещнем ли като Спасител – или тъй, както е сторил някога Синедрионът?

И всички християни: Не сме ли лицемери, варосани гробници – красиви отвън, а отвътре пълни с нечистотия? Не предаваме ли всеки ден Христа с делата си, не Го ли хулим, въпреки че устата ни Го славослови?

Като митаря ли сме, или като фарисея? Като Юда – "легитимния" апостол, или като разбойника на кръста?

Господ да ни помилва всички и да ни осени днес със Своя кръст!