Неделя след Въздвижение

Срамуват се хората, които все пак съзнават, че са нарушили божествените и човешките закони. Но днес все повече стават онези, които нямат понятие за добро и зло, не различават грях и добродетел. За тях пророкът казва: „Срамуват ли се те, като вършат гнусотии? Не, никак не се срамят и не се червят” (Йер. 6:15).
Случва се, макар и рядко, че човек се старае да живее по Христовите заповеди, а около него всички не само са се отдали на греховете, „но са и благосклонни към ония, които ги вършат” (Рим. 1:32). Във всеки от нас живее инстинктът за общочовешко братство, желанието да бъдем като всички и с всички. Ако сме повърхностни християни и сме възприели благовестието само с ума си, постоянните контакти с грешния, прелюбодеен свят могат да причинят силно униние в душите ни. Както пише Гьоте, „теорията е суха, а дървото на живота – вечно зелено”. Хората си „живеят живота” по коктейли и плажове, а ние говорим за юродството на Кръста и тайната на Възкресението! Когато атеистите постоянно осмиват, отричат, отхвърлят нашата вяра, когато животът на редица духовници грубо противоречи на тяхната „духовност”, мнозина християни започват да се срамуват и от вярата си, и от другите в църквата. От вътрешно усещане срамът се пренася и в поведението. Човек започва да се срамува да прави добро, да бъде целомъдрен, да проявява честност. В такъв случай светът ни побеждава не само външно, но и вътрешно, защото ние мълчаливо признаваме неговата „правота”.
Спасителят разбира опасността от такъв срам и не се ограничава само с думи. Той обещава на учениците Си: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила” (Марк. 9:1). Мнозина смятат, че Христос греши, когато изрича тези думи, защото апостолите умират, без да са видели настъпването на царството Божие. Но тук става въпрос за съвсем друго. Под „царството Божие, дошло в сила” Спасителят разбира Своята нетленна слава, станала видима на земята. Скоро след това Господ прави трима от апостолите свидетели на Своето дивно Преображение на Тавор, за да видят с очите си кое е реално и кое призрачно и да възкликнат, че тук, а не другаде, е добре да бъдат (Мат. 17:4).
Когато сме във влак или ресторант, често се срамуваме да се прекръстим и да кажем молитва. Срамуваме се да носим Христовия кръст на шията си с гузния и фалшив довод, че кръстът трябвало да е само в сърцето ни. Забравяме за предупреждението на великия апостол: „Да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат и аз за света” (Гал. 6:14). Грях си навличаме и тогава, когато се срамуваме от нашата бедност, нашата слабодоходна професия, нашите увиснали на шията ни роднини, нашата повяхнала външност, нашата напреднала възраст. Защо? Защото изпитваме срам от Този, Който ни е създал или е допуснал да бъдем такива, знаейки най-добре, че даденото състояние е спасително за нас.
Ние трябва да се срамуваме не за радост на дявола, а да се срамуваме, когато хората хвалят нашите „добродетели”, но не знаят нашите безбройни грехове и прегрешения. Да се срамуваме, когато знаем много добре Закона, но малко и непостоянно го изпълняваме. Да се срамуваме, когато вършим противното на Божията воля, но рядко се каем и изповядваме. Господ знае всяко наше дело, дума, мисъл дори преди да го извършим. В Божиите очи престъплението и наказанието се измерват с един и същ аршин, но в различен мащаб. Ако се срамуваме от Христос през краткия си живот на земята, Христос ще се срамува от нас във вечността. Да не бъде!
Търсих да цитирам 1 изречение за акцент, но така и не смогнах да избера, защото би ми се наложило да пейстна повторно целия съкрушително-великолепен тескт.
Благодаря!!!
С внимание и удоволствие прочитам текстовете Ви.
Когато сме във влак или ресторант, често се срамуваме да се прекръстим и да кажем молитва.
по тази мисъл имах голямо падение преди време. В крайан сметка не си реших проблема, а просто го забравих. Сега пак си го припомням. Някои казват, че ако се прекръстим на обществено място и има някой нехристиянин ще го съблазним и той ще влезне в изкушение да ни осъди на ум или на глас. А за съблазанта в Евангелието е писано доста строго. И така, кое е по-правилно да спазваме, да внимаваме да не въведем брата в съблазан или да не предадем Иисус? Например как е по-добре да правя на училище като си купувам закуска. Да се кръстя като почвам да я ям, или на ум да се помоля и на ум да се прекръстя и така да ям? Моля, някой да ми отговори тук или на лично слубщение, ще съм ви много благодарен, та в крайна сметка може и във форума да отворим тема.
Който днес крие, че е християнин, е предател като Юда. Древните християни обаче при най-страшните гонения (І-ІV век) се кръстели с един пръст само на челото, което хем е кръстене, хем е незабележимо за околните.
За историята на прекръстването вж. новата статия: Крестное знамение. Почему люди осеняют себя крестом, когда это появилось и что означает – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=56910&cf=
Браво! Хубави и точни думи!
Важното е да ги прочетат повече хора и да се поправим след това, …..защото самото ни общество понастоящем прави този срам. Защото когато видим, че наш държавник се пректъсти пред гроба на незнайния воин, тогава ще имаме малък пример и насърчение.
Уви! Дано Бог ни прости слабоволието, слабостта и ни даде сили да спазваме заповедите Му!
Благодаря на автора за отличната статия! Браво!
как да избегнем унинието което со получава от ежедневния досега с „грешния и прелюбодеен свят“. Това е тежка ежеминутна борба, която според мен само с често черкуване и причастяване човек мойе да удържи. Особено когато е сам в нехристиянска среда. Ако авторър има опит по този въпрос бих се радвал да го сподели.
Унинието (acedia) е често срещан термин в сборниците за и от древните монаси – патериците. Честото черкуване и причастяване несъмнено е полезно, но познавам много хора, които го правят всяка неделя, без да са се променили на йота. Много по-важно е личната молитва (особено Иисусовата) и четенето на Евангелието.