Нищетата, която е богатство
Когато гордостта засегне душата на религиозния човек, той става достатъчно дързък, за да действа като съдия по въпросите на вярата и Църквата. "Не вярвам в това, не признавам онова; смятам, че това е излишно, а онова – ненужно, това пък е странно или смешно…”. Друга проява на такава гордост е желанието да се обвинява и да се поучават другите. В същото време, наставленията на другите се считат за скучни и ясни от само себе си.
Чувайки за светците, самодоволният сектант казва: "Защо да им се моля? Те са хора като другите, достатъчно е да се обръщам само към Бог.” Той забравя, че Господ Иисус Христос е помагал многократно на хората по молба на техни роднини и приятели (Йоан. 4:46-53, Мат. 15:21-28, Марк. 2:2-12, Мат. 8:5-13, 1 Йоан. 5:14). По този начин Той ни окуражава да обичаме и да се грижим един за друг. Светците са наши "по-големи братя”, които се застъпват за нас пред Бога (Откр. 5:8).
Гордостта на религиозния човек става очевидна и когато той не осъзнава греховете си и е обзет от фарисейско самочувствие. Интересно е да се отбележи, че това може да придобие най-различни и противоречиви форми, като например:
∗ Типът "фарисей" – познавач на църковния закон, ревнител за традицията, борец за чистота на вярата;
∗ Типът "реформатор" – иноватор, враг на "суеверието”;
∗ Типът на садукея – кариерист;
∗ Фалшив старец (лъжепророк);
∗ Самовлюбен проповедник;
∗ Типът на аскета, който има високо мнение за своята святост или се е самопровъзгласил за старец;
∗ Агресивният сектант или самопровъзгласил се "пророк".
Св. Йоан Касиан прави следното обобщение за фаталните последици от гордостта
"Няма друга страст, която може така да унищожи добродетелите и да лиши човека от святост, както гордостта. Тази страст, като някаква инфекция, покосява цялата личност със смъртоносна слабост и се опитва да докара дори онези, които са в разцвета на силите си на смърт. Другите страсти си имат граници и всяка от тях противостои предимно на някоя от добродетелите. Ето например, лакомията се противопоставя на въздържанието, похотта опетнява целомъдрието, гневът пропъжда търпението. Така че, ако някой е завладян от една от тези страсти, то това не означава, че му липсват други добродетели. Но тази страст, когато завладее душата, лишава човека от щита на смирението и после целият "град на душата” се разрушава до основи. След като е омаловажила и омърсила високите стени на святостта, тя лишава душата от всяко доказателство за свободата. И колкото повече гордост завладява душата, толкова повече тя я подчинява на игото на робството, отнемайки й по най-жесток начин цялата красота на добродетелите."
Как тогава човек противостои на гордостта и я избягва, като тя е толкова умела в намирането на път към сърцето му? – Отговорът се съдържа в самия въпрос – чрез смирение и покорство. Покорство към хората, които обичаме, към роднините, към очевидната истина, към всичко добро, което има вътре и извън нас. Покорство към Божия Закон, към Църквата, към каноните й, заповедите й, нейните Тайнства.
За наше щастие, не ни липсват ежедневни обстоятелства, за да се види колко ограничена и непоследователна е нашата природа. Ето защо нямаме никакво реално основание да се гордеем. Един обикновен вирус в нашия организъм е достатъчен, за да предизвика фатална болест. Ако превъзхождаме някои от нашите познати с дарби, то винаги има други, които от своя страна ще превъзхождат нас. Ние успяваме в една област, но пък се проваляме в друга.
Плодът на смирението
Смирението, като естествено състояние на душата, поставя човек в правилната позиция на свързаност с Бог, със себе си и с ближния. По този начин между хората настъпва мир, който служи за усъвършенстване на семейството и на обществото.
Смиреният човек осъзнава своите недостатъци и злодеяния. Ето защо, вместо да упорства в тях, както прави гордият, се покайва и се старае да се усъвършенства. В същото време, знаейки за Божията сила, смиреният човек уважава Неговата воля и изпитва страхопочитание да не наруши Неговите заповеди. Ако всички хора бяха смирени, ние бихме живели в най-щастливото общество, което можем да си представим. Нямаше да има обири, изнасилвания, измама, обиди… На Земята би било рай.
Каквото е любящото и послушно дете за родителите си, такъв е и смиреният човек за Небесния Баща. Ето защо Бог обича покорните и им дава пълна подкрепа, както казва за Себе Си: "Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените" (Ис. 57:15). И древният мъдрец посочва, че мнозина са високи и славни, ала тайните се откриват на смирените (Прем. Сир. 3:19:20). Окото на Господа е върху ония, които Му се боят, върху ония, които се надяват на Неговата милост (Пс. 33:18). И обратно, Бог се отвръща от самоуверените и гордите, както се казва: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Йак. 4:6). Ако Всемогъщият е срещу гордия, то усилията на такъв са напразни. Светите отци оприличават гордостта на медна стена, изправена между човека и Бог: през нея не може да прониква светлина, благодат или каквато и да е помощ свише. По тази причина гордият човек е окаян сред окаяните.
Смирението дава на човек реалистичен поглед за неговите сили и способности. Докато разчитащият на себе си често се стреми към онова, което не е по силите му и следователно не успява, смиреният, призоваващ на помощ Бог човек, получава мъдрост и сила от Него. Без излишно хвалене той често прави повече, отколкото сам може да направи.
Смирението, като насажда мир в душата, е инструмент за избягването на съперничество и кавги: "Вземете Моето иго върху себе си и се поучете от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Праведният отец Йоан Кронщадски учи: "Не се оставяй да те побеждава злото; но побеждавай злото с добро” (Рим. 12:21). Когато някой е груб с вас, когато сте изкушени, когато дишат в лицето ви презрение и гняв, не отвръщайте на свой ред, но бъдете тихи, кротки и добри, уважителни и любящи към онези, които се държат зле с вас. Защото, ако загубите присъствие на духа и започнете да им отвръщате със същите думи без мир, ако спорите с грубост и презрение, това означава, че сте завладени от злото и трябва да отнесете към себе си поговорката: "Лекарю, изцери себе си” или: "Защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?… първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око” (Лук. 4:23; Мат. 7:3-5)… Изпитвайте съжаление към онзи, който ви е обидил, за това, че той е завладян толкова лесно от страстите си и има болна душа. Колкото по-груб е той и лесно гневлив, толкова повече любов трябва да му показвате. По този начин лесно ще го победите. Доброто винаги е по-силно от злото и следователно побеждава. Също така не забравяйте, че всеки един от нас е много слаб и лесно бива побеждаван от страстите. Поради това бъдете кротки и снизходителни към онези, които грешат спрямо вас. Вие сте болни от същата болест като брат си. Прощавайте на вашите длъжници, за да може и Небесният ви Отец да прости вашите дългове.”
Смирението дава на хората умерено, спокойно и доброжелателно разположение на духа. Наистина, ако човек осъзнава, че всички съвършенства на човешката природа са много условни, как тогава би се занимавал с това да търси грешките другите и би се отнасял с тях по враждебен начин? Бог възвиси каещия се митар над "праведния” фарисей, както виждаме в евангелската притча (Лук. 18:10-14). Докато гордият човек е нетърпелив да покаже превъзходствата си пред всеки и затова е неспокоен и агресивен, смиреният човек се отнася към другите с разбиране и благосклонност. Това на свой ред помага да се създаде мирен и приятелски климат както в семейството, така и в обществото като цяло.
Смирението, което ни завежда при Бог, е неизбежното условие за духовен растеж. "Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.” (Лук. 14:11). Св. Исаак Сирин пише: "Като антидот на тънкото самомнение изповядвайте искрено своите слабости и невежество пред Бог, когато се молите да не бъдете изоставен от Бога и да станете жертва на нечисти страсти.”
Според единодушното свидетелство на светите отци, не толкова светостта на човек, колкото смирението върши чудеса. (Има една добре позната история за блудницата, която със смирената си молитва върнала мъртвото дете обратно към живота).
По-долу следва обобщение на съответните качества на смирението и гордостта и съответстващите състояния на душата.
Двете посоки на човешката воля
Смирение <-> Гордост
Свързани добродетели: скромност, кротост, търпение, състрадание, способност да разбираме, да приемаме и да прощаваме, тактичност, щедрост, смелост да признаваме грешките си, покаяние, доверие в Бога, желание за усъвършенстване, уважение към мнението на другия, уважение към другия човек. Въображаеми предимства: силен волеви характер от "Байронов” тип, целеустременост, силна мотивация, роден да води и да управлява, смел, знаейки цената на човека, праволинеен, твърд… Той прилича на това, но ако го погледнем отблизо, ще забележим следното:
Възможни изкривявания на смирението: сервилност, нерешителност, мрачност, плачливост, мудност, плахост, всички видове страх и фобии. Качества на гордостта: високо мнение за себе си, суета, лицемерие, инат, капризност, недоверие, непредвидимост, свръхтревожност, педантичност по отношение на себе си, заядливост, самовлюбен егоист, обидчивост, наглост, капризност, избухливост, склонност към критикуване и укоряване, жаден за власт, горделивост, завистливост, непримиримост, непредсказуемост, жестокост, лесна обидчивост, хапливост, свръхактивност, въстаник срещу всяка власт. Революционерски и нихилистичен дух. Сатаната, като пръв революционер, възхвалява всеки вид бунт като борба за "свобода”.
Заключение
Това е кратко описание на смиреното състояние на ума и душата, както е описано в светоотеческите писания. Както може да се види, то няма нищо общо с неговото вулгарно разбиране, когато истинското смирение се бърка със слугинско самоподценяване. Смиреният човек вижда своите недостатъци и винаги се обръща за помощ към Бог. Признавайки Бога за върховен Законодател и Съдия, той Му се покорява във всичко, прекланя се пред Неговата воля и прави най-доброто, на което е способен, за да стои настрана от греха. Той е достатъчно зает със собственото си усъвършенстване и не забелязва грешките на другите, а винаги е готов да прости. Стреми се към съвършенство, като най-важната му цел е да се доближава до Бог и да Го прославя.
Никой не е застрахован срещу това да изпадне във високо мнение за себе си. Жаждата за оценка, намерението да се изтъква собственият успех, желанието да нарежда и командва, са негативни черти, които изискват корекция. Те са стъпки към самомнение и гордост, които правят човек неприятен за обществото и противен в очите на Бог.
Скромният нрав е най-здравият и естествен. Когато човек се приближава до Бог чрез правилно насочване на ума си или чувства докосването на Неговата всеобхватна благодат в молитва, той не може да помогне, чувствайки своята незначителност и несъвършенство. Гордостта е резултат от подчертано чувтсво за себе си и за собствените способности. Тя произтича от духовна слепота, когато човек е ограничен в себе си и не може да възприеме Бога.
Християнската вяра ни призовава да бъдем умерени и смирени, приемайки че всичко добро в нас не е наше, а принадлежи на Бога. Всъщност, всичко в нашия живот идва от Него: животът ни, красивият свят около нас, здравето ни и всички разнообразни таланти и преимущества, на които се наслаждаваме. За вярата си, за прощението на нашите многобройни грехове, за избягването на неизвестни опасности, за даровете, пълни с благодат, за незнайните пътища на Неговото провидение, по които ни води към Своето Царство – за всичко това и за много повече трябва да бъдем благодарни на нашия Небесен Баща, Който ни дава всичко най-добро в името на Своя Единороден Син, Който умря на кръста за нас, грешниците. Ако не пречим на Бог да ни спаси, то всички ние бихме отишли на Небето. Но нашето твърдоглавие и гордост ни унищожават – няма никакви други причини!
Така смирението е скъпоценната бедност, която води човека нагоре по лествицата на добродетелта, като го прави богат на духовни дарби и го поставя в крайна сметка точно на входа на Небесното Царство.
Нека да завършим това есе с възхвала на смирението от стареца Силуан
Душата на смирения човек е като море: когато хвърлиш камък в морето, той за момент ще смути повърхността му и веднага ще потъне в дълбочините му.
Така скръбта потъва в сърцето на смирения, защото Господ е с него.
Къде пребъдваш, смирена душо и кой пребъдва в тебе, и на какво можеш да се оприличиш?
Ти светиш ярко като слънцето, но не изгаряш и раздаваш топлината си на тези около теб.
Твоя е земята на кротките, според Господното слово.
Ти си като цъфтяща градина, с красива къща насред нея, където Господ обича да обитава.
Небето и земята те обичат.
Светите апостоли, пророците, светителите и подвижниците те обичат.
Ангелите, серафимите и херувимите те обичат.
Пресветата Майка Божия обича теб, смирения.
Самият Господ те обича и се радва за теб.
***
orthodoxcentral.com
Превод от английски: Алексей Стамболов
