Новоначалните християни



БЛИЗКИ ТЕМИ:

22 коментара

  1. мунчо каза:

    Спите, православни! Ето как се пее в мол:
    http://www.youtube.com/watch?v=wp_RHnQ-jgU

  2. Bonev каза:

    Ако тази статия не беше ми дала повод сигурно не бих се ангажирал с тази тема . Най-вече защото съм я поставял много пъти в среда на познати и като , че ли вече се изтърках.
    Но откъде да го захванеш най-напред този проблем защото откъдето и да го захванеш все си е чепат и ръбат. Но същевременно пък се изплъзва.
    Тогава защо ли не перефразирам мисъл на един далеч от религията човек?
    Перифразата би звучала приблизително така : „Що е духовен живот и има ли той почва у нас?“
    От тук предлагам да я започнем тази тема.
    Боян Бонев

  3. Траянка Георгиева каза:

    Масова истерия, Мунчо.
    Натрапчивост.
    На преден план сатанински роги. Това бе „песнопението“ в мола.
    Пошлост Мунчо, пошлост!

  4. о. Павел каза:

    Траянке,
    За тебе пеенето на Хендел е „масова истерия“. Ти да не си разколничка? Колкото повече наближава Рождество, толкова по-зле ставаш.

  5. Траянка Георгиева каза:

    Нямам нищо против Хендел, а съм срещу принизяването му по този начин. Мол, пазаруване, ефект като при социалистическите кинопрегледи. Същата бодрящина, хъс и псевдо-просперитет.
    А девойката със сатанинските рога на преден план, вече ми идва много. Особено, когато се пее „Алилуя“

  6. fr Pavel каза:

    [quote name=“Траянка Георгиева“]Нямам нищо против Хендел, а съм срещу принизяването му по този начин[/quote]

    Ти май нищо не си разбрала от християнството. Христос е пиел по сватби, бил е заобиколен с митничари и проститутки и дава за пример самаряните, които са полуезичници. Ние трябва да влезем и да осветим света, а не да бягаме сектантски от него.

    :zzz

  7. Ioan Jelkov каза:

    Ето типичните русски честушки

    : …“Трябва да се намери изход. И изходът е само един. Без да имаме възможността да отменим изповедта преди причастие, трябва да запазим разрешителната молитва.“

    Автора явно не е запознат с православното богословие или по-скоро е увреден от руското (покатоличено) богословие по отношение на изповедта.
    Ако той беше прочел по-внимателно така наречения Требник сигурно щеше да забележи, че разрешителна молитва се чете по време на Погрбението обезателно от епископ или В КРАЕН СЛУЧАЙ от свещеника, който е изповядвал починалия.
    Думите четен от свещеника по време на тайнството Покаяние, наречени отпустителни слова, не са отпустителна молитва.
    Самия чин на изповедта е преписан от католишките служебници от митроп. Петър Могила, почти едно кък едно.

  8. Ioan Jelkov каза:

    Православната Църква никога не е проповядвала и не проповядва, че изповедта е задължителна преди Причастието, това са русски честушки от 16 век.

    За голямо съжаление, както съм писал и друг път, днеска имаме една огромна каша, когато духовната беседа със свещеника е заменила истинското тайнство Покаяние и е изкривила правилното разбиране за покаяние.

  9. Georgi Traikov каза:

    Г-жо, ице Траянке! По гози коментар съм съгласен с Вас, но какво да се прави светът си е такъв. Със заклинания не можем да го променим и облагородим.

  10. fr Pavel каза:

    Отец Йоане,

    Според тебе в тайнството изповед отпустителната молитва, която свещеникът чете накрая, не прощава по Божията благодат греховете на каещия се. За какво тогава съществува това тайнство и на какво се надяват хората, ако не на прощение? Според тебе излиза, че Бог е безсилен, а християните живеят с илюзии. Това е богохулство.

  11. Траянка Георгиева каза:

    [quote name=“fr Pavel“]

    Ти май нищо не си разбрала от християнството. Христос е пиел по сватби, бил е заобиколен с митничари и проститутки и дава за пример самаряните, които са полуезичници. Ние трябва да влезем и да осветим света, а не да бягаме сектантски от него.

    Нямам претенции да освещавам света. Оставям тая работа на осветените и светите.
    Не бягам сектантски. Ходя в храма по празниците, чета, образовам се, пазя си силите по време на поста. Опитвам се да се пазя и духовно, което е много трудно. Скромен живот по християнски, по възможностите и силите си.

  12. Ioan Jelkov каза:

    fr. Pavel,
    нека ти отговоря така:
    до светите тайнства( на брой 7) се допускат само верните в църквата, освен Кръщението, до което се допускат катихумените(подготвили се за свето Кръщение) нали така?
    Следователно до тайнството Покаяние се допускат верни, който с извършения от тях грях са се самоотлъчили от общението с верните( с онези, които ще принесат жертвата по време на Литургията).
    Задачата на свещеника по време на тайнството Покаяние е: да е свидетел на явно изказаното твърдо желание на греника да престане с греха , което от своя страна възстановява общението му в събранието на верните.
    Свещеника може да прости грхове, само ако самия е безгрешен, но той има великата отговрност да приеме съгрешилия в събранието на верните и това е и задачата му по време на изповедта, да познае наистина ли този брат се кае или трябва да му се даде още едно изпитание (епитимия) за да се види дали наистина твърдо е решил да скъса с греха.

  13. Ioan Jelkov каза:

    Свещеника не е бодигард на Господа, нито електрически кабел.
    Когато бъде възстановено участието на съгрешилия в събранията на верните,
    (аз изхождам от това, че ако си верен и участвуваш в Литургията, то си длъжен да се причастиш, защото иначе идването ти е безмислено)
    тогава причастявайки се, ти се отпускат греховете, защото и Господ е казал: Вземете яжте…….Вземете пийте…….за отпускане на грехове!!!!
    Защото греховете ги прощава Бог, Негов е съда, Негова е вселената и онова що я изпълня.
    Митроп. Петър Могила, макар да е преписал молитвите от папистите е бил мъдър човек и правилно е разбирал, че така наречените отпустителни слова, трябва да се тълкуват в православен смисъл, като одобрение на принесеното Покаяние , а не в паписткия, като юридически абсолуцион.
    Не ме осъждай, Православието е учение на Любовта, а не на закона!

  14. Georgi Traikov каза:

    Отци! Искам да споделя с Вас едно сведение, което скоро научих от практиката на Мелнишките митрополити.Някога, преди 100 и повече години, Мелнишкия Владика, като трябвало да служи в някоя енория, отивал още в петък и на вечернята ,заедно с енорията ,служили отдаяние на владеещия глас, след което служили параклис на Света Богородица – Панагия,в събота Владиката се молел на заупокойната Света Литургия и следобед Велика Възкръсна вечерня. След Вечернята,Владиката давал наръкавниците си на свещеника и се изповядвал пред свещеника, за да са били дълбоки връзките между тях,които стигали чак до Царството Божие. Говори се, че в старо време духовника не е използвал готовия сегашен чин на изповедта, а по друг, като духовника е завършвал с думите“Чедо нека твойте грехове да са на моята шия, но ти не ми слагай още“. Прощавайте! Леки и спасителни празници!

  15. fr Pavel каза:

    [quote name=“ieromonah Ioan

    (аз изхождам от това, че ако си верен и участвуваш в Литургията, то си длъжен да се причастиш, защото иначе идването ти е безмислено)
    – Такава е практиката в Църквата през I-III век, но оттогава е друга, защото условията са се променили. Само протестантите искат изкуствено да възстановят в „прахристиянството“, без да притежават неговия дух.

    тогава причастявайки се, ти се отпускат греховете, защото и Господ е казал: Вземете яжте…….Вземете пийте…….за отпускане на грехове!!!!
    – Това е фарисейско, буквалистично разбиране на думите на Спасителя. Едва ли не причастието действа автоматично, независимо дали сме го заслужили или не. Ап. Павел ясно пише: „Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане“ (1 Кор. 11:29).

  16. fr Pavel каза:

    „Свещеника може да прости грeхове, само ако самия е безгрешен“. Този силогизъм е съвсем погрешен, защото безгрешни хора няма. Той стои в основата на раннохристиянски разколи като донатисткия, новацианския и монтанисткия, за последния от които пиша книга.

  17. Ioan Jelkov каза:

    fr.Pavel,
    да ме обвиняваш в монтанизъм или донатизъм е просто елементарно и безотговорно.
    Думите на Господа; Вземете яжте…вземете пиййте…… са ЗАПОВЕД и ние сме длъжни да ги разбираме дословно, както разбираме другите заповеди- Не убивай, не кради и пр. или ти смяташ, че /Не убивай /трябва да се разбира иносказателно?
    Не въвличай ап. Павел в своето безумие и не изкористявай думите му, които са казани в контекст ( а после ме обиждаш, че съм постъпвал като протестант, когато ти самия така постъпваш).
    Тези думи са казани за ония, които не различават хляба раздаван безплатно в Колoзеума и оня хляб, който се е преломявал на Господните трапези.
    Ти пишеш: “ Такава е практиката в Църквата през I-III век, но оттогава е друга, защото условията са се променили. „
    Това е твърдение чуждо на Православното учение, че Христос е същия, вчера, днес и утре. НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО, това го запомни от мене.
    Причастието е МИЛОСТ БОЖИЯ, ПРОШКА, безрезервна и безплатна, БЕЗУСЛОВНА, АКО ВЯРВАШ.

  18. Ioan Jelkov каза:

    fr.Pavel,
    във втория ти коментар пак си постъпил по протестантски, извадил си едни половин мои думи и разсъждаваш над тях, и правиш изводи.
    Прочети текста, който написах и там ще намериш думите: Бог прощава греховете., което е в пряка връзка с цитат изложен от тебе.
    Аз ясно казах, че Бог е този, който прощава, а не човека.
    Грешника се изповядва НА Господа ПРЕД свещеника.
    Това са елементарни пастирски постановки, които трябва да знае и РАЗБИРА всеки семинарист дори, а ти книги пишеш и пак упорстваш, като новоначален.

  19. отец Иван каза:

    [quote name=“ieromonah Ioan“]Тези думи са казани за ония, които не различават хляба раздаван безплатно в Колoзеума и оня хляб, който се е преломявал на Господните трапези.[/quote]
    Отче Йоане, ще прощаваш ама виж какво казва в молитвите преди св. Причастие свети Василий Велики {5 молитва}:
    „… недостойно се причастявам… понеже не различавам Тялото и Кръвта на Тебе, Христа, моя Бог.“
    Отче, тука светеца едва ли има предвид, че бърка Тялото и Кръвта Христови с безплатния хляб от Колизеума. Защо тогава говори, че не ги различава. Значи не става дума за такова различаване за каквото ти.
    Много неща в Писанието не се тълкуват говориш буквално и християнството се е развило през вековете. Не може механично да връщаме практики от преди 17 века. Точно протестантите правят така. А св. Яков казва, че греховете трябва да се изповядват.
    Христос посреди нас, отци!

  20. Ioan Jelkov каза:

    отец Иване,
    ти направо на въжето ще ме сложиш брате.
    Аз не съм написал нито едно от нещата, които цитираш , че уж аз съм ги казал.
    сам си противоречиш с молитвата на св. Василий,….. ами точно това е, че човек се осъжда, когато не различава, какво приемам, то ест, приема ли парченцето хляб за Истинското Тяло Христово и глътката вино за Истинската Кръв Христова или си мисли, че яде обикновен хляб и пие обикновено вино. ТОВА Е НЕДОСТОЙНОТО, а не да се причастиш недостоен.
    При мене в храма, ако някой дойде и ми каже, че е достоен го пъдя навънка да ходи да се кае.

  21. Ioan Jelkov каза:

    Отец Иване,
    Никъде не съм писал, че :
    „Много неща в Писанието не се тълкуват говориш буквално и християнството се е развило през вековете. „
    Това не са мои твърдения, а твои. Прочети текстовете ми още веднъж. Ако си ги разбрал така, значи не си ги разбрал.
    Казваш: „Не може механично да връщаме практики от преди 17 века.“ Питам те, кой даде право на ония от 17 век да приемат практики чужди на предните векове???
    Нямам ли и ние същото право да възстановим?
    Брате Иване, ако се направи един задълбочен еклесиологичен анализ ще се види, че много от практиките след 17 век изобщо не са съвместими с Учението на Православната църква. Тези практики лукаво са внесени чрез йезуитските мисионери, първо в Русия, а после от там и на Балканския полуостров.

  22. Georgi Traikov каза:

    Отец Иоане – иеромонаше! Напълно споделям Вашето изказване за иезутските практики, които ги наблъскват в душата на местния ни православен човек. Злото е, че Висшия тклир са с иезуитски души и практики. Всички търсят дисциплина, а не любов и радост. Свещеникът е станал един безкритичен и безжизнен служител, който мърмори на себеподобните си, но не защитава чистотата на Божието Слово. Да погледнем семинарията. Тя е създадена по иезуитски образец, откъсната от живота и създава едни тъжни човеци! Как от тези деца да израстнат радостни човеци. Когато младежа най-много трябва да се радва на Божия свят на него му внасят дисциплинарност в душата, и след това цял живот не могат да го разберат човеците. Изобщо Православие е имало преди 150 години, откакто Арменските младежи с тояги и бой заставиха един Владика да се отрече от Православието. Сега ще си правят с нас каквото си искат. Честито Рождество Христово.

Споделете в социалните мрежи