Охридски пролог – 25 март
Благовещение
Когато Пресветата Дева навършила единадесетата година от служението си в Йерусалимския храм и четиринадесетата година от раждането си, и когато встъпила в в петнадесетата година на живота си, свещениците й съобщили, че според Закона не може повече да остане в храма, но ще трябва да се сгоди и омъжи.
Каква огромна изденада бил за всички свещеници отговорът на Пресветата Дева, че тя се е посветила на Бога и че желае да остане девойка до смъртта си, без да встъпва в брак с никого!
Тогава, по Божий промисъл и внушение, първосвещеник Захарий, баща на Предтечата, в съгласие с останалите свещеници, събрали дванадесет човека без жени от Давидовия род, за да може на един от тях да поверят Дева Мария за опазване на нейното девство и грижата за нея. Тя била поверена на стария Йосиф от Назарет, който бил и неин роднина.
В дома на Йосиф Пресветата Дева продължила да живее както и в Соломоновия храм, като прекарвала времето си в четене на Свещеното Писание, в молитви, богоразмисъл, пост и ръкоделие. Почти никога не излизала от къщи, нито се интересувала от светските неща и събития. Въобще, говорела малко, и никога без особена необходимост. Най-често общувала вкъщи с двете Йосифови дъщери.
Когато обаче се изпълнило времето, предсказано от пророк Даниил, и когато Бог благоволил да изпълни Своето обещание към прогонения Адам и пророците, явил се великият архангел Гавриил в стаята на Пресветата Дева. Това станало, както пишат някои свещени писатели, точно в същия момент, когато тя държала отворена книгата на пророк Исаия и размисляла за неговото велико пророчество: Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син! (Ис. 7:14). Гавриил й се явил в архангелска светлина и й казал: Радвай се, благодатна! Господ е с тебе! – и всичко станало така, както го пише в Евангелието според божествения Лука (Лк. 1:26-38).
С това архангелско благовестие и със снизхождането на Светия Дух над Пречистата Дева започва човешкото спасение и обновяването на творението. Архангел Гавриил открил историята на Новия Завет с думите: Радвай се! – за да обозначи с това, че Новият Завет означава радост за хората и за цялото творение. Оттук и на Благовещение се гледа като на велик, но и радостен празник.
Свети мъченици Пелагия, Теодосия и Дула
Тези три свети жени пострадали за Господа. Пелагия и Теодосия, след лишаване от свобода и мъчения, заедно били посечени с меч. А света Дула, която била прислужница, пострадала сама и загинала в град Никомидия. Тези три бели рози, поляти с мъченическа кръв, Бог пресадил в Своята небесна градина.
O, дивни вести: радвай се, Пречиста, ти ни роди Христос! O, радостни вести: радвай се, Девице, светла Гълъбице! Радвай cе Марие, радвай се, благодатна. Ти, врата златна! O сияйна къпино, неопалима, Зора на новото осияване! Гавриил думите сънува, и сам се радва. Благовестието казва! Благовестието казва, цялото небе слуша, трепти твоята душа! В храма си служила, на Бога си се предоставила. Храм си станала! Радвай се Пречиста, небесна невесто, Ти си царски престол! O, радвай се кротка. Кроткия ще родиш, и света ще преродиш! Радвай се, Послушна, Бог те е послушал, със слава те е увенчал! O, радвай се, Слъзна, със сълзи смекчена. Духом просияла! O, радвай се, Бедна, но най – богата. От слънцето по-светла! Измоли за нас радост от твоя Син Христос, O, Дево Пречиста!
Разсъждение
Попитали авва Атанасий: Как така Синът e равен с Отец? Той отговорил: "Така, както са две очи, а едно зрение." Отличен отговор. Mожем да добавим: Kакто са две уши, а един слух. Също така за всичките три божествени ипостаси: така, както са три свещи, а една и съща светлина.
Съзерцание
Да съзерцавамe Пресветата Дева Мария и по-точно:
1. Как смирено, послушно и предано е служила на Бога единадесет години в храма.
2. Как смирено, послушно и предано е служила на Бога в своята стая в Назарет.
3. Как смирено, послушно и предано е приeла божественото благовестие от архангел Гавриил.
Беседа
За всемогъществото на Божията дума защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума (Лк. 1:37).
Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
Докато Бог не каза, светлината не стана. Нито някой знаеше какво е светлина, докато Бог не каза и светлината не стана. Също така, когато Бог каза, тогава станаха водата и сушата, звездният небосвод, растенията и животните, накрая и човекът. Докато Бог не каза, нищо от всичко това не стана, нито пък имаше някой, освен Бога, който да знае, че всичко това може да стане. Със силата на Своето Слово Бог сътвори всичко, което стана на земята и на небето. Бог, каквото и да пожелае да стане, и каже да стане, то става, и не може да не стане, понеже Божието Слово е непреодолимо и съзидателно.
Сътворяването на света е велико чудо на Божието Слово. Като създаде всички творения, Бог отново с думата Си сложи ред и начин на съществуване на всички творения, на поведението и отношението на творенията към творенията. Този ред и начин на съществуване, който направи Бог е велико чудо на Словото. Има ред и начин на съществуване между творенията, който е видим и познаваем за нас хората, но има и невидим и непознаваем. По този невидим и непознаваем ред и начин на съществуване, който е тайна на Светата Троица, са се случвали и се случват онези явления, които хората наричат особени чудеса. Едно такова явление е безмъжното зачеване на Господ Иисус Христос в утробата на Пресвета Дева Мария. То изглежда нарушение за видимия и познаваем ред и начин на съществуване (на творението – бел. прев.), но не е никакво нарушение за невидимия и непознаваем ред и начин на съществуване.
Това раждане наистина е велико чудо, вероятно най-голямото чудо, което ни е открито на нас, смъртните. Но и целият сътворен свят е чудо и целият видим и познаваем ред и начин на съществуване е чудо. Така, както цялото това чудо е станало по Божията дума, така също и Господ Се зачена в девическата утроба. И онова, и това стана по силата на Словото. Ето защо дивният Гавриил отговаря на въпроса на Пречистата, който е въпрос и на всички поколения: Как ще бъде това?, като казва: У Бога няма да остане безсилна ни една дума.
О, Господи Боже, Сътворителю наш, безсмъртни и неизменни Чудотворче, вразуми разума ни да не се съмнява повече, но да вярва, и вразуми езика ни да не пита повече, но да Те прославя. На Тебе слава и хвала навеки. Амин.
Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева
