Охридски пролог – 27 ноември
Св. мъченик Яков Персиец
Родил се в персийския град Елапи, или Вилат, от родители християни; бил възпитан в християнската вяра и оженен за жена християнка. Персийският цар Издегерд обикнал Яков заради неговата даровитост и трудолюбивост и го направил пръв велможа в своя двор. Поласкан от царя, Яков се подлъгал и принесъл жертва на тези идоли, на които се кланял и царят.
Като чули за това, майка му и жена му му написали укорително писмо, в което го оплаквали като богоотстъпник и душевен мъртвец. В края на писмото те го молели все пак да се покае и да се върне при Христос.
Трогнат от писмото, Яков се покаял горчиво и смело изповядал пред царя вярата си в Господ Христос. Разсърден, царят го осъдил на смърт, но такава, че тялото му се да бъде насечено къс по къс, до издъхване. Палачите изпълнили заповедта на нечестивия си цар буквално и най-напред отсекли пръстите на ръцете, след което пръстите на краката, после ръцете, краката, раменете и най-накрая главата на свети Яков. При всяко рязане, покаяният мъченик отдавал благодарност към Бога. От раните му излизало благоухание като от кипарис.
Така този прекрасен мъж се разкаял за греха си и се представил с душата си пред своя Бог Христос в царството небесно. Пострадал около 400 -та година. Главата му се намира в Рим. Част от мощите му са в Португалия; там се чества на 22-ри май.
Седемнадесет индийски преп. мъченици
Тези християнски монаси пострадали от индийския цар Авенир.
Разярен срещу стареца Варлаам, задето кръстил сина му Йоасаф, цар Авенир изпратил стража за (да залови – бел. ред.) стареца. Изпратените не намерили Варлаам, но хванали други седемнадесет монаха и ги довели пред царя. Той ги осъдил на смърт, като най-напред им изболи очите, след това потрошили краката и ръцете им, и накрая ги посекли с меч. Кръвта на тези Христови рицари обаче още повече утвърдила Христовата вяра сред индийското царство.
Преп. Роман чудотворец
Подвизавал се е в околностите на Антиохия. В килията си не палил нито огън, нито свещ. Завършил живота си в мир. Чудотворец по време на живота и след смъртта си. Помага на неплодни жени (за зачеване – бел. ред.), когато му се молят.
Преп. Пинуфрий
Съвременик на свети Касиан (29-ти февр.) и голям египетски подвижник. Живял през IV – ти век. Подвизавал се на различни места, бягайки от човешка похвала. Имал много ученици; те се потрудили да следват примера на своя учител.
Преп. Натанаил
Нитрийски монах. Денонощно се молил на Бог и се посветил на размишление за божествените неща. Не излязъл от прага от килията си цели тридесет и осем години. Упокоил се в Господ през втората половина на VI – ти век.
Покаяните души Създателят не погубва,
истинските покаяници Той най-вече обича.
Яков се отрече от Христос – живия Бог,
заради своя ласкател, – безбожния цар.
Майка му го укори, укори го и жена му :
„Всички земни блага имат нищожна цена!”
Разкая се Яков, люто се разкая,
и изрече явно това, което дотогава таеше:
„Християнин бях, християнин съм пак,
Вашите идоли са глупави и слаби!" –
това каза Яков, когато пред царя застана,
каза го явно и в казаното остана.
Всички дарове царски от него свалиха
и мъки на дивния Яков наложиха.
Обагри се Яков от рани и кръв,
надваляха му хората като орли на стръв!
Раздробиха тялото на юнака Христов,
ситно насякоха светия Яков.
Сега Яков в рая пред Бога се моли,
всеки християнин напастите да пребори.
Разсъждение
Когато палачът отрязъл палеца на дясната ръка на свети Яков, същият казал: "И лозата така се реже, за да израсне пръчка на нея с течение на времето".
Когато му отрязали втория пръст, казал: "Приеми, Господи, и другия клон от това, което Твоята ръка посади".
При отрязването на третия пръст казал: "Благославям Отца и Сина, и Светия Дух".
При отрязването на четвъртия пръст казал: "Ти, Който приемаш похвалата от четири животни, приеми страданието на четвъртия пръст".
При отрязването на петия пръст казал: "Да се изпълни моето веселие като на сватбата на петте мъдри девици".
При отрязването на шестия пръст казал: "Хвала на Тебе, Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на кръста – за това, че ме удостои да Ти принеса шестия си пръст".
При отрязването на седмия пръст казал: "Подобно на Давид, който Те прославяваше седем пъти в деня, така и аз Те прославям днес чрез седемте пръста, отрязани за Теб".
При отрязването на осмия пръст казал: "Сам Ти, Господи, Си Бил обрязан на осмия ден".
При отрязването на деветия пръст казал: "В деветия час Си предал Твоя Дух в ръцете на Своя Отец, Христе мой, и аз Ти принасям хвала със страданието на деветия пръст".
При отрязването на десетия пръст казал: "На десетострунна арфа Те възпявам, Боже, и Ти благодаря – Ти, Който ме удостои да претърпя отрязване на десетте ми пръста и на двете ми ръце за десетте заповеди, написани на две таблици" – О, чудесна вяра и любов! О, рицарска душа у Христовия рицар!
Съзерцание
Да съзерцавам чудесния Божий рай и по-точно:
1. Как раят беше прекрасен отвън и отвътре;
2. Как всичко живо в рая безусловно се подчиняваше на човека, а човекът – на Бог.
3. Колко прекрасни бяха първият човек и първата жена в рая, осъзнати за Божието присъствие и Божията власт.
Беседа
За съвършения човек
"Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4, 13).
Единството на вярата, братя, и познаването на Божия Син Иисус Христос, Спасителя, съединява двама човека в един човек, хиляда човека в един човек, и много милиони хора в един човек. Единството във вярата в Господ Христос и истинското православно познаване на Господ Христос съединява хората по-силно от кръвта, по-силно от езика, по-силно от всякакви външни обстоятелства и материални връзки. Когато много души мислят едно и също, искат едно и също и едно и също желаят, те са като една душа – голяма и мощна душа. Телесните разлики тук не важат особено, и не се вземат много в предвид. Така подобните (една на друга – бел. ред.) души се съзиждат в съвършен човек по мярата на възрастването в Христовата пълнота. В съвършеното цяло и частите са съвършени. Всяка християнска душа е част от съвършения човек. Христос е съвършеният Човек, Чието тайнствено тяло е Църквата. Той изпълва със Себе Си всеки вярващ в Него по мярата на възрастването на всеки. Той е пълнота на пълнотите, жив източник, Който тече и изпълва всяка достойна съдина. Тоест, колкото повече човек се изпразни от всичко, което не е Христос, толкова повече Христос влиза в него и го изпълва.
О, братя мои, покрай силната вяра е нужна и дълбина на смирението, за (да може – бел. ред.) Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата по-лесно напоява ниската земя. Колкото по-ниско е нашето смирено унижение пред Господ Иисус, толкова по-доброволно Той се спуска в нас, напоява ни с животворността Си, и ни изпълва като Свой съд със Своята безсмъртна пълнота.
О, Господи Иисусе, пълнота на живота, мъдростта, красотите и сладостите, помогни ни да се снижим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.
Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева
