Охридски пролог – 4 декември
Света великомъченица Варвара
Бащата на тази славна Христова последователка, която още от ранни години се венчала за Христос, се казвал Диоскор. Той бил знатен по длъжност и известен с богатството си в град Илиопол Мисирски, а по вяра – езичник. Единствената си дъщеря, която била с мъдър ум и прекрасен облик, Диоскор затворил в една висока кула. Там я обградил с всякакви удобства и ѝ предоставил слугини, в нейна услуга. Диоскор поставил идоли за поклонение и построил баня с два прозореца.
Като гледала през прозореца на кулата земята долу и звездното небе горе, Варвара отворила ума си чрез Божията благодат и познала Единия истински Бог-Творец. Тя нямала за учител никого от хората.
Веднъж, когато баща ѝ отсъствал от града, тя излязла от кулата и по Божий Промисъл се срещнала с едни християнки, които ѝ разказали истината за Христовата вяра.
Сърцето на Варвара се възпламенило от любов към Господ Христос. Тя заповядала да се изсече и трети прозорец в банята, за да станат три – символ на Света Троица. На едната страна в банята нарисувала кръст и кръстът се врязал в камъка като изрязан с желязо. От стъпката й на пода в банята, потекъл извор вода, която по-късно излекувала мнозина от болести.
Разбрал за вярата на дъщеря си, Диоскор жестоко я бил, прогонил я от кулата и се втурнал след нея, за да я убие. Една скала се разтворила и скрила Варвара от жестокия баща.
Когато Варвара се появила отново, бащата я закарал при военачалника Мартиян и му предал дъщеря си за мъчение. Съблекли невинната Варвара и я били с камшик, докато цялото ѝ тяло не се покрило с кръв и рани.
В тъмницата ѝ се явил Самият Господ с ангели и я излекувал. Една жена, Юлияния, като видяла това, поискала и тя (да приеме – бел. ред.) мъченичество. Двете били подложени на страшни мъки и водени из града за присмех. Отрязали им гърдите и от тях изтекла много кръв.
Накрая ги завели на лобното им място. Тук бащата (Диоскор – бел. ред.) собственоръчно заклал дъщеря си, а войниците – Юлияния. Същият ден гръм ударил къщата на Диоскор и убил него, и Мартиян.
Света Варвара пострадала в 306-та година.
Чудотворните й мощи се намират в Киев. Прославена в Царството Христово, тя много пъти се явява и до ден днешен – понякога сама, а понякога като придружителка на Пресвета Богородица.
Свети Йоан Дамаскин
Отначало първи министър при халиф Абдалмелех, а след това монах в манастира на Свети Сава Освещени.
Заради пламенното застъпничество за иконопочитанието, по времето на иконоборческия цар Лъв Исавриянин, Йоан бил оклеветен от този цар пред халифа. Халифът му отрязал дясната ръка. Йоан паднал в молитва пред иконата на Пресвета Богородица и ръката му зараснала по чудесен начин.
Като видял това чудо, халифът се разкаял, но Йоан не поискал да остане повече при него като големец, а се оттеглил в манастир. Там бил пример на монасите в смирението, послушанието и всички монашески подвизи.
Той е изпял посмъртните песни (последованието на Опелото и Панихидата – бел. ред.), съставил Октоиха, Ирмология, Месецослова, Пасхалния Канон. Написал много богословски трудове с вдъхновение и дълбочина. Велик монах и поет, богослов и войник за Христовата истина, Дамаскин се смята за един от великите отци на Църквата.
Упокоил се мирно около 776-та година, в сто и четвъртата година от живота си.
Свети Генадий, архиепископ Новгородски
Известен писател, борец за истината, страдалец за Христовата истина. Събрал разпръснатите книги на Свещеното Писание в едно и съставил пасхален ключ за петстотин тридесет и две години напред. Упокоил се в Господа през 1505 -та година. Чудотворните му мощи са в Чудовия манастир в Москва.
О, чудна тръба на православната вяра,
о, славни монаше на славна обител,
Йоане поете, борец за вярата,
страдалецо свети за светите икони.
Сега си прославен, прославителю на Бога.
Безсмъртен си, глашатаю на живота вечен.
Заради Живия Христос света си оставил,
в унижението си най-вече си се прославил.
Възложил си си постнически вериги,
небесните тайни си видял през сълзи:
чудеса си вършил с вяра и молитва,
водил си разговор с Божията Майка.
Кой е могъл по-точно изложение на вярата да направи?
Кой ли с по-сладки песни е прославил Бога?
Никой, както ти, арфо на вечната истина.
Никой, както ти, славни отче Дамаскине.
О, отвори и сега твоята чиста уста,
и се помоли за нас на Животодавеца Христос:
Неговата милост до смъртта ни да ни съпровожда,
за да можем чрез теб и ние Него да прославим.
Разсъждение
Послушанието със смирение е основа на духовния живот. То е основа на спасението и основа на разнообразното устройство на Божията Църква.
Великият Йоан Дамаскин, велик във всяко добро, е оставил дълбока следа в историята на Църквата със своя извънреден пример за послушание и смирение като монах.
Неговият старец, духовният му отец, изкушавайки го, един ден, му дал плетени кошници и му заповядал да ги занесе чак в Дамаск и там да ги продаде. Старецът определил за кошниците много висока цена, мислейки, че на тази цена Йоан няма да може да ги продаде и че ще се наложи да ги върне обратно. Това означавало първо, че Йоан трябвало да иде на далечен път, второ – да отиде като беден монах в града, в който някога е бил най-могъщият човек след царя, трето – да иска за кошниците смешно висока цена и четвърто – ако не продаде кошниците, напразно да бие огромен път дотам и обратно. По този начин старецът искал да провери послушанието, смирението и търпението на своя славен ученик. Йоан безмълвно се поклонил на стареца и без никаква забележка взел кошниците и тръгнал на път.
Когато стигнал в Дамаск, застанал на пазара и зачакал купувачи. На заинтересуваните минувачи той казвал цената на стоката си, а те му се смеели като на безумец. Цел ден Йоан стоял и бил изложен на присмех.
Бог, Който вижда всичко, не оставил търпеливия Си слуга. Някакъв гражданин минал оттук и се загледал в Йоан. Въпреки, че Йоан бил в бедно монашеско расо, блед и изсушен в лицето от пост, гражданинът познал в него този, при когото бил на служба – някогашния големец и пръв царски министър. Йоан също го познал, но и единият, и другият повели пазарлък като непознати. Така, при все, че Йоан казал твърде голяма сума за кошниците, гражданинът ги купил и платил без да възрази. Той се сетил за доброто, което Йоан някога му бил направил. Йоан, ликувайки, се завърнал в манастира като победител и зарадвал стареца си.
Съзерцание
Да съзерцаваме греховното падение на Адам и Ева, и по-точно:
1. Как Адам и Ева, като съгрешиха, се скриха от Бог.
2. Как, като чуха Божия глас, избягаха и се скриха между дърветата; как и сега всеки грях отдалечава от Бога.
3. Как грешникът, като чува Божия глас чрез съвестта, се крие под безсловесната природа.
Беседа
За това как всичко, което е добро е от Бога
И видя Бог че това е добро (Бит. 1:4, 10, 12, 18, 21, 25).
От добрия Създател, братя, могат да произлязат само добри дела. Нека да затворят устата си всички, които говорят, че от Бога е произлязло и доброто, и злото. След всяко Свое дело, Бог Сам твърди, че то е добро. Шест пъти Той повтаря, че е добро онова което Самият Той е създал. Най-накрая и на седмия път, като огледал всичко в цялост, е изказал оценката Си, че всичко, което е създал, беше твърде добро (ст. 31). Това означава, че общо седем пъти Той повтаря, че е добро всичко, което е създадено чрез Неговата свята воля.
Не е ли чудно тогава как са могли някои хора да излязат с безбожното твърдение, че от Бог е произлязло едновременно и доброто, и злото? Бог като да е знаел, че върху Него ще се отправят – или по-скоро през вековете ще се отправят – такива клевети. Така Той предварително за всички времена и за всички поколения е дал оправданието Си. Повторил го е седем пъти. Злото е от греха, а в Бога няма грях. Бог не може да твори зло. Той се нарича Всемогъщ, понеже може да прави всякакво добро.
Хитри и лукави тълкуватели на Бога са тези, които твърдят, че Бог се нарича Всемогъщ, понеже може да прави и добро, и зло. Бог е извор на доброто – от нищо неразмътен – и от Него не може да произлезе нищо, което е противоположно на доброто.
Знайте, братя, че за двойственост в Бога, във вечния Източник на доброто, говорят само онези, които намират двойственост от добро и зло в самите себе си. А всички онези, които обичат доброто, вървят по пътя на доброто и се стремят към доброто, имат в себе си ясното откровение, че Бог е добро и само добро.
О, Боже наш, Създателю наш, Ти Си Творец на всяко добро, и всичките Ти дела са твърде добри. На Тебе слава и хвала во веки. Амин.
Превод: Никита Янчовски, Веска Илиева
