Потъва ли корабът на Православието

Източник: Църковен вестник, 6 февруари 1998

Ситуацията в Православната ни църква понастоящем може да се оприличи с обуреваем кораб в развълнувано море. Уплашените пътници мислят, че няма надежда за спасение и излизане на спасително пристанище, независимо че Господ Иисус Христос управлява кораба до крайното местоназначение. Също както апостолите преди 2000 години, когато се намирали на кораба в бурното море, мнозина и днес смятат, че Господ е заспал и не вижда бурята наоколо.

Обществото ни се е пристрастило към гнева, злобата, печалбата, грабенето на всичко, което окото пожелае. Народът е насърчаван да прави, да мисли и да казва каквото желае, да получава каквото желае, да употребява каквото желае. Навред се шири неверие, секуларизъм, упадък на духовния живот, самота, отчаяние и мизерия. Освен това нашето православно свидетелство е конфронтирано от враждебните опити на западни "християни", които използват вакуума и идват да ограбят нашия духовен дом. Ние бихме казали на тези "ревнители", както и на тези, които ги поддържат и насърчават, че е редно първо да изучат Православието не само теоретично, но и на практика, за да разберат какво означава да бъдеш Христов ученик, да свидетелстваш и да проповядваш светото Евангелие в мъченичество. Така че дълг на всеки един от нас е да води непрестанна борба за всяка една душа, за да спасим нашия собствен дом и – нашите души.

Преди няколко дни един човек дойде при мен и ме запита: "Митрополит Йосиф, не ми харесва вашата православна строгост. Винаги казвате, че грехът е нещо отвратително за Бога, че Той се гнуси от него, че грехът отдалечава от Бога. Не може ли малко да смекчите думите си, когато говорите за греха. Младите хора сега не обичат да слушат това и няма да дойдат при нас. Вместо грях не може ли да казвате: пропуск, невнимание, недобра постъпка?".

"Разбирам те!" – отговорих. И продължих: – "В аптеката има шише със стрихнин. На етикета е написано: "Отровно". Можеш ли да си представиш какво би станало, ако сменя етикета и напиша "оцет". Получава се така, че думата "грях" плаши, а самият грях – не! Неусетно загубихме чувството за грях. И грехът е вече омаловажен, омекотен, напудрен. Дава се предимство на т. нар. "нов морал", който ни хвърля в недоумение. Чувството за вина не нарушава емоционалния баланс на съвременния нов човек, който въобще не се тревожи, че греши и че грехът го отдалечава от Бога.

Какво да правим? Светата Православна църква ни зове към морално съвършенство, с добри мисли и дела да вървим по пътя на спасението и да вземем активно участие в градежа на царството Божие, което ни е дарено от Самия Господ. Трябва да сме строги в православната си вяра и твърди в нашата решимост да свидетелстваме евангелската истина. Трябва да разберем, че макар да живеем вече в демократично общество, послушанието към Църквата е задължително за всекиго. Св. апостол Павел казва: "И недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия" (Рим. 12:2). На планината Синай не е имало изборни урни. В Евангелието никога не е имало допитване до народа, освен веднъж: когато са дарили свободата на разбойника Варава, а са разпнали невинния Иисус. Конституцията може да бъде изменяна и допълвана, но учението на Христос – не! Демократичната система може да има различни партии и философии, но Църквата – не! Никога! Щом става дума за спасителните догмати, за канона и традицията на светата Църква, включително нейното литургическо установление и проповядването на Свещеното Писание, мнението на всички трябва да бъде едно единствено. А да си послушен на Христа, това значи да се смиряваш. Започнеш ли да мислиш християнски и познаеш ли истината, ти вече преобразяваш своя ум и сърце. И тяхното преобразяване не е и не може да бъде еднократен акт, то изисква постоянно бдение. Така че хората, които ни гледат, трябва да са сигурни, че ние принадлежим на Христа и пътят към Христа е пътят, който ние следваме.

Какво да правим? Знаете ли, че веднъж Махатма Ганди казал: "Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски!" Знаете ли, че Кемал Ататюрк, бащата на модерна Турция, е имал намерение да стане православен християнин? Но той останал в същата вяра, защото видял, че християните не живеели като християни.

Господ казва: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16). Така че, възлюбени, вие и аз имаме свещеното задължение и отговорност да запазим България православна и в двадесет и първия век. И когато някой утре, вдругиден или в следващите дни каже на вашето дете, на вашите внуци или на вас самите: "Защо не напуснете православната вяра? Елате при нас, нашата вяра е по-добра. Ние ще ви помогнем, ще ви дадем пари, ще изпратим вашите деца да учат зад граница. В края на краищата Бог е един, нали?!"

На този някой, който и да е той, следва да отговорим така: "Защо да напусна православната си вяра? Аз се гордея, че съм православен българин! Аз съм горда, че съм православна българка! Аз обичам светото Православие, защото "ние видяхме светлината на истината, ние приехме небесния Дух, ние намерихме правата вяра"!

Св. Василий Велики пише: "Ако се умилостиви към нас Господ, какво още има да желаем, а ако над нас се излее Божият гняв, каква ни е ползата от горделивия Запад?"

Св. Иоан Кронщадски казва: "Само Православната вяра прочиства и освещава човешката природа, омърсена от греха… Само тя осветява потъмнялото, изцерява нараненото от греха, сгрява замръзналото и обединява отделилите се от Бога."

Прочее, бъдете православни! Вземете кръста на Христа! Искайте прошка от Бога!

Бог да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете! Амин!