Свети Димитрий не е само Солунски



 

Един от хилядите мъченици за Христа е св. Димитpий Миpоточец, чиято памет Църквата чества на 26 октомври. Той живее в трети век, в епохата на последните люти гонения на римските императори против изповядващите христовата вяра. Още от детство Димитpий е закърмен с христовите истини, благодарение на които той придобива прекрасни добродетели. След смъртта на баща му, който е управител на Солун, императорът узнал за способностите на младежа, го назначава на негово място. Заради своята мъдрост Димитpий е приет с радост от своите съграждани, въпреки младостта си.

По това време започва гонение против християните и от него се изисква да ги преследва и предава на мъчения. Вместо да изпълни императорската заповед, младият управител изповядва, че е християнин, след което увещава солуняни да се отрекат от езическите заблуди и да се обърнат към светлината на живота – Христос.

Мнозина езичници приемат Христовото благовестие, благодарение на Димитpиевата проповед, а по-късно и на неговия подвиг за Христа. Призован да отговаря за неизпълнение на императорската заповед, той застава дръзновено пред императора и изповядва смело вярата си в Бога. Хвърлен в тъмница, след няколко дни доблестният християнин е прободен с копие на 26 октомври 306 г.

Чрез тропара на деня Църквата моли за закрилата на светията върху своите пасоми: "Страдалче, вселената те придоби за велик поборник в беди, който побеждава езичниците. Затова, както си посрамил гордостта на Лия и Нестора си направил смел в борбата, така св. Димитрие, моли се на Христа Бога да ни дарува велика милост."

Няколко години след мъченическата му смърт гоненията срещу християните престават. На гроба на св. Димитpий вярващите издигат храм, където стават чудеса. Един богат човек на име Леонтий получава изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност дарява пари за разширяване на храма. При преустройството му са открити нетленните мощи на христовия мъченик, от които потича св. миро, откъдето идва прозвището му Миpоточиви. И днес в Солун съществува величествен храм, посветен на св. Димитър – покровител на града. В него се пазят нетленните му мощи. Почитта към св.великомъченик Димитрий Солунски е разпространена широко на Балканите. Особено почитан е в Света гора. В манастирите Ватопед Панталеймоновски и Ксеновски се пазят също частици от мощите му.

В иконографията заедно с други светци-войни, свети Димитрий е представен като един от конниците на апокалипсиса. На червен кон, с копието си убива злото. В много български икони оръжието му пронизва Василий II българоубиец. В гръцката иконография пък често жертвата е българския цар Калоян. За да се избягват националистични тълкувания, Православната църква учи, че св. Димитър погубва антихриста.

Светецът е свързан и с историята на нашия народ, тъй като през 1185 г. в Търново в храма на Чудотвореца, в деня на неговата мъченическа смърт братята Петър и Асен вдигат въстание и освобождават народа си от двувековното византийско иго. С това въстание са положени основите на нова силна България. Години по-късно при техния наследник цар Калоян, според солуняни благодарение на светеца, те успяват да разбият обсадата на българите. Дали това е щяло да се случи, ако не е съществувал предателски заговор в лагера на цар Калоян, никога няма да разберем, но може би днес трябва да се поучим от това историческо събитие.

Предателството никога не е давало и не може да даде добри плодове, а ние като че ли сме склонни лесно да прибягваме към него. Особено тази част от зрялото ни общество, възпитавано и приело примера на Павлик Моpозов. Огледаме ли се в нашата действителност, ще осъзнаем, че все още е голям процентът на тези люде. Какво ли щеше да стане, ако през далечната 1185 г. се бяха появили я псевдо монаси, я псевдо патриоти, които да призовават народа да не последва братята Асен и Петър. Под купола на храма “Св. Димитpий” българите започват борбата си за независимост и успяват, благодарение благословията на светеца.

Може би е редно да се обърнем с молитва към свещеномъченика, да не позволява предателство отново да провали бъдеще ни. Още св. ап. Петър пише: "Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен." Такива са хората, които могат да попречат на България да върви напред и те винаги се опитват да пускат своите отровни стрели. Без значение зад какви красиви обещания крият плановете си.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. ... каза:

    краят е особено актуален и достоверен. То остана ап. Петър да многословничи. Поздравления за статията.

  2. Дон Кихот каза:

    Не само гърците рисуват св Димитър, че пронизва Калоян. Същото виждаме и в стенописите на Драгалевския манастир, който при това има статут едва ли не на патриаршеска резиденция.