Свети Седмочисленици

Наскоро ми се случи да потърся отговор на въпроса кои са св. Седмочисленици. Срамно е, но е вярно, че по-голяма част от запитаните не можеха да отговорят. Говорим за духовните недъзи на обществото. Как могат да бъдат излекувани те? Толкова ли трайни са последиците от времето, когато училища и улици се кичеха с безличните лични имена – Климент, Борис, Наум, Паисий, Иван Рилски и пр., не говорещи нищо за живота и делата им. Въвеждането на предмета религия ли ще ни научи на българска история? Не, явно, че българинът трябва да се събуди и прозре, че и в Европа безлични личности не могат да съществуват. Мъка къса сърцето ми като пиша тези думи. Какъв по-голям недъг от този да не знаеш от къде идваш? Как тогава ще разбереш накъде отиваш?

На 27 юли Българската Православна Църква чества заедно първоучителите, просветителите и равноапостолите на славянските народи св. Седмочисленици – това са светите Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Оценила по достойнство делото им църквата е отредила този ден за общото им почитане, независимо, че в църковния календар за всеки от тях е отреден отделен ден.

Известни със своите диспути за християнската вяра и право на всеки народ да използва своя език за прослава на Бога, светите братя успяват да бъдат бляскави победители в борбата с триезичната ерес. Св. Ангеларий умира в българската столица Плиска, в дома на болярина Чеслав, веднага след като пристига заедно със св. Климент и св. Наум, изгонени от Моравия. За Горазд се смята, че е проповядвал по най-западните предели на Симеонова България, където се намира и гроб на негово име в манастир до албанския град Берат. Името на Сава се свързва и с още едно Лаврентий. Предполага се, че след като е приел монашество е сменил името си по обичая в Църквата. Св. Наум учредява школа в Плиска, в която с останалите сподвижници полага основите на българската Църква, държава и просвета. След историческия църковно-народен събор /893/ св. Наум е изпратен на мястото на св. Климент в основания от него своеобразен университет в Охрид, където и умира. Преди да бъде ръкоположен за епископ св. Климент Охридски опростява сложната глаголическа азбука и създава кирилицата, на която пишем и до днес. Книжовната му дейност е неразривно свързана с църковната. Основава множество манастири и църкви, огнища на народна просвета и християнско благочестие. Патронът на Софийския университет умира последен от св. Седмочисленици и датата на неговата кончина е учредена за всеобщото им честване.

Прославяйки епохалното им дело църквата засвидетелства своята признателност. А, ние? Благодарение на тях българите успяхме да прогледнем истината и излязохме от мрака на незнанието. Така през ІХ-ти век тръгваме по пътя на богопознанието. Делото на светите братя и техните ученици е велико и вечно, без него не би имало българска държава и народност. Само едно поколение бе необходимо да стигне България до своя "златен век". България на Симеон без интернет беше не само в Европа, но и света се съобразяваше с нея. Единадесет века по-късно ние сме отново в Европа. Да оставим на страна икономическите и политически фактори. Можем ли само с чужди постижения да имаме собствен облик в нея? Дълго време сме били под чуждо владичество и не сме се обезличили като нация. Нима ще допуснем това сега? Не малко сме дали на света, но следва и да го знаем, за да имаме свое достойнство. Да не забравяме думите на св. ап. Павел "Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие".