Словото за кръста
Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. Апостолът на благодатта се хвали с кръста на Господа наш Иисуса Христа, чрез който за него светът е разпнат и той – за света. Той носи на тялото си раните на Господа Иисуса.
Трагично е обаче, че освен невярващите в Иисуса Христа и някои християни се срамуват от кръста, не го носят, наричат го „проклет” и хулят средството, символа, моста на нашето спасение. Така те се отричат от Изкупителя, от Кръвта Му, пролята на кръста за всички, Която го е осветила веднъж завинаги и разпъват отново Спасителя, като се гаврят с кръвта Му, като хулят Неговия кръст.
С изобразяването или изработката на кръста Христов, благодатта Христова го изпълва според св. Исаак Сириец. Кръстът не се е освещавал във Византия, защото благодатта е в него. Силата и Премъдростта Божия – Иисус Христос – бе разпъната на него. Христос прие доброволно с неизказано смирение кръста и ни научи на смирение, чрез което да се спасим, като носим кръста си. Така получаваме благодатта и Силата Божия, подобно на благоразумния разбойник.
Определения за Христос като „Сила Божия“ миришат на динамическо монархианство. Всъщност и основателят на гностицизма Симон Влъхва се е препоръчвал за „велика сила Божия“, което е самарянски термин ((hêlâ rabbâ-).
Дон Кихоте, Свети апостол Павел, а не гностиците, говори за Христа Разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство, пък за самите призвани, както юдеи, тъй и елини-Божия Сила и Божия Премъдрост(1Кор.1:23,24).Освен това той нарича Евангелието(Благовестието) Христово „Сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на юдеин, сетне и на елин“(Рим.1:16).
Хубава статийка. Кратка, збита и разбрана. Тъкмо за мързеливци като мен.