Тържество на Православието
Празникът Тържество на Православието е установен в ІХ век при Константинополския патриарх св. Методий след окончателната победа над иконоборството, като тържество на победата над всички лъжеучения-ереси. Православието е чистото християнство, без привнесени в него човешки измислици.
То е основано на Свещеното Писание и Свещеното Предание, идващи от апостолите, които пък са изпратени от Самия Син Божий, след слизането на Светия Дух върху тях, да проповядват Истината на всички народи. По-нататък Вселенските събори и светите Отци на Църквата само утвърждавали това, което било в съгласие със Свещеното Писание и учението на светите Апостоли.
Важно е да си православен, защото Православното учение за Бога е това, което Сам Синът Божий е разкрил. Православното ръководство за земния живот също е основано на Евангелието и е проверено опитно в живота на много подвижници, увенчани от Бога със святост, засвидетелствана с чудеса. Да си православен означава да имаш вярно знание за Висшето, доколкото то е достъпно за човека, а също и да знаеш пътя, водещ към Горния свят.
Православието не дава просто отвлечено знание, то дава духовните сили да се води правилен начин на живот, защото чрез Църквата се подават даровете на Светия Дух, които ни укрепяват в доброто. Всяко отстъпление от Православието води до повреждане на ясното духовно зрение, а така също и до отслабване на духовните сили. Затова и тези, които не просто сами отстъпват от Православието, но увличат и други, Църквата отсича от себе си, както се изрязва заразената от рак или от друга опасна болест част от тялото, така щото да се предпази от зараза и здравата част. На гръцки език това се изразява с думата „Анатема”, което значи „отделяне и предаване на по-висша инстанция”, тоест предаване на Божия Съд. В същото време пък се възнасят молитви, така щото всички заблудени да се обърнат към правдата и да достигнат до познание на истината, (1 Тим. 2:4), тоест да познаят Истината и да я последват.
Превод: свещ. Божидар Главев
“Слова иже во святых отца нашего Иоанна Архиепископа Шанхайского и Сан-Франциского”, 1994 г.
-520x245.jpg)
Въпросът с тържеството на православието в България е много сложен. Заради делото и творенията на архимандрит Серафим Алексиев Църквата се превърна в мистична конспирация, а православието ни стана нещо като йеховистки будизъм – без любов към ближния, без честно и открито отношение към света и силно параноично, заявявйки устно и тайно, че пази истината и че светът е насочен срещу православието. Православието се бои и от католицизма, като пловдивския митрополит Николай преди време нарече папата „еретик“. Същевременно в Новия завет се казва, че който не се грижи за своите той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник. Същият този митрополит освети езическите празници на виното за да даде рамо на българския бизнес и получи часовник за 10000 долара. Освен това кокетничи с религиозните милиции като Атака и ВМРО, които действат водени от „национални“ интереси, макар да не разбирам за какъв национализъм може да се говори в България без сериозна национална философия. А истината?
Много ми е интересна практиката и учението на официалните расоносци у нас. Едно от крепилото на православната пропаганда е извръшването на тайнствата, а руснаците преди време казаха, че не трябва да търсим чудо в природата, а в извършването на Св.Причастие. Същевременно , както ми каза една позната специалистка по виното преди време, има на пазара вина, които са ментета – това са химикали, накиснати с лозови пръчки за да миришат на вино. Истинските вина струват скъпо и поради липса на средства свещеникът купува непроверени вина. Каква Божия кръв може да стане от вино-менте и какво чудо можем да очакваме, след като се причастим с такива „претворени“ химикали? Навремето Поморийският манастир, който е един от най-богатите в България е зареждал с истинско вино за св.Причастие всички храмове, но днес не ми е известно да върши това. Никой от свещениците не дава на химическа експертиза виното, което купува за причастие, а иска да чакаме чудеса от него. Какво уважение на вярата!
[b]chingis[/b], мсиля че твърде ограничено и рационално възприемаш Божието творчество при претворяването на виното в Кръв Христова. Колкото до идеята ти за химическа експертиза на виното… ако някой наистина започне да прави това, то не мога да си представя по-голям цирк в църквта. Нима чудесата стават благодарение химическия състав на това, което даряваме в Литургията или по Божията милост и любов към нас?! Нима Синът Божии беше безсилен да направи от водата вино на сватбата… или пък и направи химичен алализ преди това 🙂 А иначе съм напълно съгласен с теб, че виното което принасяме трябва да е качествено, (поне доколкото пазарната реалност предполага), но да не изпадаме в крайности. Бог да е с теб!
Ситуацията в страната и родното Православие не е розова, обаче какво ти пречи словото на светител Йоан, chingis?!! Ти също си много черноглед, а празникът е важен дори за малцината, които го зачитат. Важно е че изобщо има такава публикация, в крайна сметка… Можеше да има и десет, ама няма! И какво – давай да си нагнетяваме душата колкото можем повече сега…
Познавах този свещеник, който беше интелигентен и молитвеник. Вече няма такива. Беше създал и малък музей към църквата във Вишовград:
Отец Данаил Мусински. Дневникът на един свещеник 1941-1962. Съст. Ив. Радев. С., УИ, 2009, 328 с.
Светител Йоан Шанхайски казва, че православието е чистото християнство, без привнесени в него човешки измислици. Това означава,че само в православието е истината, която е дадена от Бога на човеците. Това значи, че в православието има Божии откровения, Божии избраници и Божии угодници, които чрез контакта си със свръхестественото разкриват пълнотата на вярата. Добре колко такива Божии угодници и избраници има след ІХ век, и има ли такива Божии угодници, които са се родили в неправославна среда? За да докаже своята божественост православната Църква трябва да докаже своя богоизбран контакт със свръхестественото и да ни покаже кои сред Нея са Божии угодници и Божии избраници, които могат чрез неотнимаемата връзка на православните с Бога да ни сведат и днес божествените истини. Единият път на доказване на божествеността е да можеш да правиш свръхестествени неща, другият е да издирваш дарбите, които Бог е дал по рождение и чрез които се явява истината. БПЦ не прави нито едното от двете.
Драги ми Борби,
Аз вярвам в необятността и всемогъществото на Божието творчество и знам, че и от камъните Бог може да направи чеда на Авраам. Проблемът е , че православните настояват че те е и само те пазят Божието слово неосквернено и само те и единствено те пазят апостолското наследие и предание. В този смисъл думите на Христос на Тайната вечеря, че виното е Негова кръв, означава, че тайнството изисква истинско вино. Аз не знам доколко химията е в конкорданс с тайнствата, защото учението на православните е, че тайнствата са непроумяеми за човешки ум и като такива не подлежат на химически анализ. Но има претенция за абсолютно и единствено стриктно следване на Божието в православието и затова на причастие се иска вино и хляб. Воден от Божието всемогъщество аз не възразявам православните да ни причастяват с кока-кола и чипс, но така тяхната претенция за наследници на станалото и казаното в свещените книги и предания отпада. А Бог може да е с мен, но БПЦ не е, което е проблемът ми.
„Светител Йоан Шанхайски казва, че православието е чистото християнство, без привнесени в него човешки измислици.“ Не казва БПЦ!
Виното е важно, но има много по-важни неща. Вино над 4-5 лв. бутилката е годно пиене и за Евхаристия. Най-добре „Кагор“ (Kahor).
Не е вярно. Най-доброто вино в момента в България е „Каберне Совиньон“ от сорта Сира на Карнобатския Винпром. Миналия месец ми подариха аржентинска бутилка от същия сорт, но беше с много силен и остър букет.
Руската православна църква използва вината “Кагор” в богослуженията по Великден и Благовещение. Отначало внасяли гръцки и италиански вина……и т.н. Е,ами така де,откъде московците да са видели вино,като нямат грозде.
Името на виното идва от названието на френското градче Каор (Cahor). На руски обаче се получава „Кагор”. Специалисти отбелязват -„между френския и руския вариант на виното разликата е от земята до небето”.
Френското вино е сухо/т.е.недесертно,без захар/, гъсто и с неподражаем тъмнорубинен цвят с виолетов отенък. Руското е десертно вино с [u]допълнителна добавка [/u] от 15 до 16% на захар/полусухо/. Е ,ще кажете въпрос на вкус,ами да,за тези при които не вирее лоза и съответно никога не са правили вина.Водката е съвсем друго нещо.И пак отстъпва на ракията.Във връзка с виното стои и културата на пиене.
Оше нещо за широката публика-виното има определен живот-младо,старо,а също и умира.
Ние българите,въпреки всичко имаме много стара добра традиция във виното.Виното се прави с много любов,търпение,внимание.То не търпи парлапани, сметкаджии и тарикати.Вкисва се 🙂 и още как.Както виждате е живо и има и характер. 🙂