Беседа в Деня на Свети Дух

Христовата Църква – ето съкровищницата на всички блага, съкровищницата на всички божествени и небесни Сили, и на Царството Божие на земята. Защото Христовата Църква на земята е Царство Божие. Царството Божие е и за мене, и за тебе, а Царят трябва да царува и в моята, и в твоята душа. Ако в нас царува Господ Христос, Неговият Свети Дух, тогава там няма да царуват нито грехът, нито злото, нито дяволът. Тогава ние ще можем да победим всичко, което ни отделя от Бога, което ни отделя от вечния живот, от вечната истина и вечната правда.

Христовата Църква в този свят е пълна с ангели… Как гледа тя на грешника? Както е казал Господ в Светото Евангелие, Църквата гледа на грешника като на болен, а на греха – като на наша болест, най-страшната и най-ужасна болест. Но няма нищо по-лесно от това да победим греха, няма нищо по-лесно от това да се излекуваме от тази най-страшна болест. Как? Чрез Светия Дух и чрез Господ Христос.

Слушахте, че в днешното Свето Евангелие се казва: Ако съгреши против тебе брат ти, иди и го изобличи насаме; ако те послуша, спечелил си брата си (Мат. 18:15). Ако не те послуша – казва светият апостол (Мат. 18:16), тогава твоят брат ще тъне в греха, а когато е в греха, той сякаш ще умира, и ще престане да бъде твой брат, твой в Христа. Спомняте ли си какво казва Господ в Евангелието: Който изпълнява Моята воля, Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка (Мат. 12:50; Лук. 8:21). Изпълнявайки Господните заповеди, ние – о, каква чест! – ставаме братя на Христос.

Това вече е причина за малък страх, твой и мой: потруди се с мир, благост и кротост да се спасиш от греха и да спечелиш своя брат. Ако те не послуша, вземи със себе си още едного или двама, за свидетелство с двама свидетели. Църквата е върховният съдия в този свят. Ако и Църквата не послуша – казва Спасителят – тогава нека ти бъде като езичник (Мат. 18:16-17). Тогава вдигни ръце от него. Защото не слуша Църквата, а Църквата е единствената всемъдра, единствената всебезгрешна, единственият всеправеден съдия. Ако и Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник.

Защо да послуша Църквата? Защото в Църквата е Светата Троица, и цялата Църква е Божия истина, цялата е Божи живот, цялата е пълна с божествена вечност, божествена правда и истина. Затова тя е непогрешим съдия. Дух Свети – ето, това е душата на Църквата, това е съвестта на Църквата, това е умът на Църквата, това е разумът на Църквата. Затова Църквата в този свят е най-важният и непогрешим съдия. Съдия, но преди това и майка, и лекар, и лечебница. Лекува от всяка болест, от всеки грях, лекува от всичко смъртно, лекува от самата смърт. В Църквата е и лекарството против смъртта: това е светото Причастие, това е светото Кръщение, това е Божественото лекарство. Кръщавайки се в Господ Христос и приемайки свето Причастие, ставаш безсмъртен, лекуваш се от всичко смъртно и от всяка смърт.

Затова, братя и сестри мои, всичко, което е от Църквата и което е в Църквата, то обезсмъртява човека. А това значи: изгонва от него всичко, което е смъртно, всичко, което е грешно и тленно. Дух Свети, Който на днешния ден е основал Христовата Църква, е станал нейна душа, обединил е в едно тяло всички човешки същества, всички ангели и хора. Нека Дух Свети бъде и наш Пътеводител чрез Евангелието на Господ Христос; нека учи и нас на всичко, което е Христово; нека ни дава сили, духовни сили да изпълняваме заповедите на Спасителя в този свят; да усвоим светите добродетели; да живеем според евангелската вяра, във всичко, което е евангелско. Тогава нашият живот и в този свят ще бъде песен и химн на Господ Христос, и благодарност, че ни е сътворил като хора, и Той е станал Човек, и цялата Света Троица е слязла в земния свят и обитава в Господнята Църква.

Нека Благият Господ помогне на всеки от нас всеки ден чрез Светия Свой Дух, водейки ни от добродетел в добродетел, от подвиг в подвиг, и насочвайки ни към небесната светлина, към нвебесното царство. Защото ние на земята, докато сме в тяло, живеейки в Христовата Църква, всъщност живеем в Царството Божие. Имаме всичко, което ни трябва, за да отхвърлим всеки грях и да прегърнем всяка добродетел. Знаем накъде водят светите добродетели: водят във вечния Живот, в царството небесно. А нашите грехове ни водят в черния свят на демоните.

Нека благият Господ винаги ни утешава, във всички наши скърби и неволи, във всяко наше носене на кръста. А нашият живот на земята е носене на кръст, страдание за Христовата правда в този свят, но нашето сърце винаги е пълно с радост, пълно с радост от това, че Кръстът води към Възкресението и Възнесението, към вечния живот, чрез вечната истина в царството небесно. Амин. I www.svetosavlje.org.

Превод: Татяна Филева