Беседа в Неделя на светите отци от Първия Вселенски събор

Днес е Неделя на светите отци, неделята между Възнесение Господне и Петдесетница. Кой от човеците е славен, за да можем да го славим, след като Той е възкръснал, възнесъл се е на небето и е възнесъл човешката природа над всички небеса, над всички херувими и серафими? Ето, ние днес честваме светите отци от Първия Вселенски събор. Защо? Защото те са запазили за нас, узаконили са и завинаги са внесли в Символа на вярата, във Веруюто, цялата Истина за Възкръсналия и Възнесен Господ Иисус, цялата Истина. Защото Той е дошъл в този свят, за да даде на всички Живот Вечен (1 Йоан. 2:25; Йоан 12:50).

Ето, цялата тайна е открита, цялата тайна на Богочовека Христос. Те (светите отци) са запазили този Господ, Богочовека Христос, и са ни Го предали жив, предали са ни цялата Истина за Него, те са се потрудили да внесат всички истини за Него в Символа на вярата и да оставят това като завещание, като вечно, непреходно завещание на Христовата църква в този свят. А християните знаят кое е главното в тяхната вяра. Главното е, че Господ е дошъл в този свят, за да даде на всички Живот Вечен. В това е цялата тайна на Богочовека Христос, в това е цялата Негова Истина. В това е цялата тайна на светите отци от Първия Вселенски събор…

Защото светите отци не са дали нищо ново на света; не, те само са се трудели да запазят цялата Истина за Христос и да я предадат на нас, техните потомци. И така чак до края на историята на човешкия род. И в това е не само тяхната тайна, но и тайната на всички свети отци изобщо, тайната на всички изповедници на Господ Христос. Това е тайната, на първо място, на светите апостоли, в това е техният подвиг, тяхното апостолство. На онези, които са получили от Господ Христос… Самия Него, и чрез Него дават вечен живот на всички, които повярват в Христа. Възвестяваме ви вечния живот (1 Йоан. 1:2) – казва свети Йоан Богослов. Ние ви възвестяваме вечния живот, нищо по-малко от това! Въпреки че си в този свят, който е остров на смъртта, ние, ние ти възвестяваме вечен живот. Ние, които сме християни, сме изключение в този свят.

Вечният живот, който беше у Отца, се яви нам (1 Йоан. 1:2). Кога, свети апостоле? Ето Бог се яви в плът (1 Тим. 3:16), яви се Господ Христос! И ние, ние Го познаваме, ние ядохме и пихме с Него, ние Го проповядвахме. Онова, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, това ви възвестяваме, а не хитро измислени басни (1 Йоан. 1:1-3; 2 Петр. 1:16-18). Ние ви възвестяваме и ние знаем и сме проверили, и сме се уверили, че Той наистина е Истинен Бог и в Него е Вечният Живот (1 Йоан. 5:20). Той е дошъл, за да даде този вечен живот на нас, хората, това е Неговата тайна, тайната на Неговата любов към човека – да ни даде онова, което никой друг не може да ни даде.

Как са могли светите мъченици, как могат и днес с радост да отдават живота си за Господ Христос, ако Той не е Този, Който дава вечен живот, ако Той не е изпълнил душите им с онази Божествена сила, която разлива в човешкото същество, в цялото същество, и в съзнанието, и в съвестта, и в чувствата, и в сърцето. Какво разлива? Усещане за безсмъртие, за вечен живот. Това са давали Светите Мъченици, които са отдавали тялото си и са го снемали от себе си като дреха, умирайки с радост за Господ Христос. В това е силата, в това е могъществото на всеки християнин. Защото какво е християнинът? Християнинът е притежател на вечен живот. Всеки християнин се отличава от останалите хора на този свят с това, че знае и чувства, че е вечен, че е получил вечен живот от Господ Христос, и че неговият живот като християнин в този свят не е нищо друго, освен непрестанно прибавяне на живот към живота, непрестанно изпълване с Божествени сили, което прави човека всебезсмъртен, всежив и всевечен.

Църквата е източник на вечен живот… Тя непрестанно дава вечен живот. Едно-единствено Господи, помилуй низвежда от небето Божествени сили в твоята душа, а всяка Божествена сила е безсмъртна и вечна. А тогава какво да кажем за светата Литургия, за светото Причастие? Тук Господ дава целия Себе Си на човека, на всеки християнин. И с това му дава не само вечен живот, но и всичко, което Бог може да даде чрез това: и вечна истина, и вечна правда, и вечна любов, и вечно добро, и вечна радост, и всичко, което можем да помислим и да си представим; което око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало (1 Кор. 2:9) – това донесе благият Христос, остави го на Своята Църква, и чрез нея и днес, както в Своето чудотворно тяло, непрестанно оживява с вечен живот всеки християнин, всяко човешко същество, което вярва в Него.

Когато Господ се разделя със Своите ученици в деня на Възнесение, Той ги изпраща да проповядват Евангелието по цял свят и на всички твари, благославя ги и им казва: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк. 16:15-16). Оставам в смъртта, оставам в греха, оставам в ада – нима няма по-страшно осъждане от това? С този съд осъжда себе си всеки човек, който не иска да вярва в Господ Христос. Който повярва, ще се спаси. Който вярва в Мене, има Живот Вечен (Йоан 5:24) – говори Господ Христос. Има живот вечен. Вярата в Него, това е приемането Му в себе си, това е нашият живот в Него. И ние, кръщавайки се в Него и в Неговото име, се кръщаваме в името на Бога и се изпълваме с Него. Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте (Гал. 3:27) – казва светият апостол. А които се причастявате с Христос чрез светото Причастие, получавате всичката пълнота на Божеството (Кол. 2:9-10). Ето каква радост, каква вечност ти се дава, човече, християнино!

Всичко това са имали предвид светите отци, когато на Първия Вселенски събор са защитавали тази християнска истина – истината, че Христос е Богочовек. Това е истина, зад която стои светата Църква, както е стояла и тогава, преди хиляда и седемстотин години, и както ще стои до Страшния Съд, и през цялата вечност. Богочовекът е всичко! Ето истината, която отците от Първия Вселенски събор са ни оставили в завещанието на своя Символ на вярата, който ние четем всеки ден по няколко пъти. Тук е казано всичко. Тук е дадено всичко, което е потребно на нашето сърце; което е потребно на нашия ум; което е потребно на нашия живот. Такъв живот е безкрайна радост в Господ Христос. Тази вяра е единствената истинна вяра – нейните чудеса непрестанно се леят и разливат по цялото ни същество и сърце.

* * *

Тази е победата, която победи света – нашата вяра (1 Йоан. 5:4), казва свети апостол Йоан. Да, тази вяра е вярата, чрез която въвеждаш Живия Христос в себе си. И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Еф. 3:17), ни казва свети апостол Павел. Чрез вярата Господ се вселява в нашите сърца, а когато Той се всели, прогонва от нашето същество всичко, което е смъртно, грешно, страстно, дяволско. И тогава вселява в нас вечния живот, вечната истина, вечната правда, вечната любов и всички евангелски добродетели.

Господ Христос наистина е Спасител на човешкия род. Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим (Деян. 4:12). От какво? Да се спасим от страхотиите на ада, дявола, греха, страстта, смъртта, безбройните смърти! Той, Чудесният Възкръснал Господ, Той, славения и прославян чрез Светите Отци и чрез всички християни от всички времена, да бъде славен и прославян и от нас, и от този, и от онзи свят. Та подобно на светите отци и заедно с тях, да Му служим през всички дни на своя живот на земята, и през всички вечности в онзи свят на небето…* I www.svetosavlje.org.

* Заключителните думи на беседата липсват. – Бел. преписв.

Превод: Татяна Филева