Беседа в Неделя на Страшния Съд
В днешното Евангелие е посочена крайната гара – моята и твоята, тук стоят (влаковете) на нашия живот, стоят и не продължават наникъде; тук локомотивът се разпада и всичко спира. Ти и аз несъмнено ще бъдем в гроба, когато настъпи Страшният Съд, но гробовете ще се отворят [1] и всеки човек трябва да знае: днес е открита окончателната истина за всеки човек. Днес всеки от нас ще даде отчет, главния отчет за своя живот: какво е правил в този свят със своето тяло, със своята душа, със своите ближни, със своето имущество, със звездите, с небето, с птиците: как се е отнасял към тях, какво у кого е гледал, какво у кой човек е виждал?
Тогава Благият и Истинолюбив Господ ще (бъде) и Страшен Съдия. Той, Бог на любовта, има и Страшен Съд. Той, Бог на любовта, съди с последен съд и завършва историята на света с думите: Праведниците ще отидат в Живот Вечен, в рая, а неразкаяните грешници във вечна мъка [2]. Нека никой не се чуди на това. Той е дал на хората всичко, което само Бог на Любовта може да даде. Той е направил такава жертва за всички нас, за всеки от нас. Слязъл е от небето и е станал човек. Това е най-великата жертва, която Бог е могъл да направи за човека: да слезе в неговото кално, тленно, преходно, смъртно тяло. Следва Неговият живот на земята: от мъка в мъка, от страдание в страдание, Кръстът, Голгота, Възкресение и тогава, над всичко на земята, Христовата Църква, всичко в Църквата, огромната Божия Трапеза. На тази Трапеза са поставени всички вечни блага. Като се започне от Светото Кръщение, през Светото Причастие, през всяко евангелско слово, през всяка евангелска мисъл, всичко е богато, всичко е божествено, всичко въздига човека от земята на Небето, всичко е изпълнено с Божествени сили. И това ни дава човеколюбивият Бог. Той е дал Себе Си на теб, човече, на теб, грешнико, на теб, сладострастнико, на теб, човека, който стремглаво тичаш към безброй грехове, злини и адове.
И още, чудна и дивна е евангелската истина. В Светото Евангелие се казва, че Господ Христос е сътворил всичко [3]. Самият Той е сътворил света заради теб. Какво значи това? Това значи, че ти си син на Бога: сътворен си за Вечната Божия Истина, за Вечната Божия Правда, за Вечния Живот. Ти, ти си сътворен, както се казва в Светото Евангелие, за да бъдеш брат на Господ Христос и Негов сънаследник [4], да станеш син Божи! Какво величие! Наистина, човек е Божествено величие, наистина, човек е Христово величие! Всичко беше създадено чрез Него и за Него, всичко се създаде чрез Господ Христос и за Господ Христос [5]. Това е най-великата истина за този свят, това е истината за нас, хората, за всеки човек.
И аз, и ти сме създадени от Него и заради Него. Ето, брате и сестро, кои сме и какво сме. Необходимо ни е само да живеем според Светото Евангелие. Благият Господ казва, и на теб, и на мен, за голия просяк, че е един от Неговите малки братя. Спасителят казва: Гладен бях, и Ми дадохте да ям, …[6] които са живели според Светото Евангелие, и се наситих. Господи, кога сме Те видели очите си? Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили [7]. Аз съм във всеки болен, Аз съм във всеки страдащ, Аз съм във всеки затворен в тъмница.
И още нещо. Господ е във всеки човек чрез неговата душа. Какво е душата? Душата е небесно творение в човека, създадено и дадено на човека от Господ Христос. Човек е създаден по образец на Господ Христос, човек е създаден по Божи образ, по Христовия образ, и всеки човек е христолик [8]. Всеки човек в душата си носи това: независимо, че ти или аз, или някой голям неразкаян грешник, трупаме върху този Христов образ в душата си, върху живия, вечно жив образ, трупаме калта на своите грехове, катран, нечистота, смрад и всичко онова, което грехът може да внесе в човешката душа. Всичко това ние доброволно вършим против Господ Христос, Който живее в нас чрез нашата свободна душа. Той е във всеки човек, и в безбожника, и в езичника, и в кланящия се на много богове.
И както се казва в Светото Евангелие: Господ Христос просвещава всеки човек, идващ на света [9]. Той дава на всеки Своята икона, запечатва в душата на всеки човек Своя лик, Своя жив, Божествен лик, и пуска, и спуска човека в този земен свят, за да живее чрез тази свята икона, да живее чрез Господ Христос и заради Господ Христос. Ето нашата цел, друга цел няма. И всичко завършва в историята на човешкия род с това, че всички народи, всички народи ще излязат пред този чудесен Господ Иисус, пред Богочовека Христос.
Колко милостив и благ е Той! Ето, виж този просяк! Той те води по твоя вечен път до Страшния Съд, и чуваш гласа на Благия Господ: „Влез във Вечния Живот, влез в Рая”. Как, просякът… [10]. Посещавал си болни, или си посетил един болен, носил си храна и дрехи на затворници. Ето колко велика е Божията милост и любов! Защото на кого служиш ти, служейки на болния, на бедния? На кого? На Господ Христос, на Него, Вечния Цар, на Него, Бога, Който дава всички богатства на нас, хората, по Своята велика милост.
Светото Евангелие ни говори и ни разкрива тази не само добродетел, но и вседобродетел – Христолюбието. Това е най-важното в този свят: да виждаш у всеки човек Христовата икона, живата Христова икона, да виждаш Божествено същество у човека, да му служиш като на малък Христос, като на малък Бог. Това е християнско, това е евангелско, така служиш на самия себе си, служиш на своята вечност; и заслужаваш рая, заслужаваш Царството Небесно и всички небесни блага, за които човешката мисъл на земята не може и да мечтае, онези блага, които око не е виждало, ухо не е чувало и на човека на ум не са идвали [11]. Всичко това Господ Христос дава на теб, защото гледаш на човека като на Божи свят, служиш му като на Божи свят.
Никой от нас, братя, не е прославил човешкото същество така, както Господ Христос. Ето, Той е обявил, че човекът е христоносец, богоносец, че е сътворен за вечността. И Господ е дошъл на този свят и е дал на човека всичко, което му е необходимо, всички средства, с които да го (въведе) в светия живот. На първо място Светото Кръщение: Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте [12]. И чрез светото Причастие ти ставаш малък Бог! Със своето тяло, със своята душа, със своята съвест – всичко това отива във вечността. Внимавай и подготвяй всичко това за вечния живот.
Подготви се за тази най-голяма истина, за тази всеистина за всеки от нас, за всеки човек, за целия човешки род. Колко страшно е това! Страшно е! Колко е страшно, глупаво, безумно, лудо! В нашите глупави училища се учи, че човекът е произлязъл от маймуната, произлязъл е от животно. Какво унижение на човека, какво оплюване на човека! И те говорят за човека! Те се хвалят с комунизма [13], те се хвалят със своето човеколюбие. Какво човеколюбие, когато си свел човека до животно! А човекът е Божествено същество. Колко окаяни са всички тези христоборци, които, ето, в името на нещастния човек, унищожават човека. За тях не е нищо да лишат човека от живот. Внимавай, ти искаш да убиеш човека! Той носи Христос в себе си, и когато си човекоубиец, ти ставаш христоубиец. Човече, сепни се! – казва Светото Евангелие. Вечна е похвалата за човека, вечна е грижата за човека, вечно е служенето на човека като на Божие творение.
Никой не е поставил човека така високо, както Господ Христос. А безбройните европейски хуманисти и техните хуманизми се давят в своята бълвотина и заливат света с кървав гной. И този човек, когото чрез своите хуманизми искат да издигнат на някакъв уж висок престол, те сгромолясват във всеки нечист гроб и превръщат тази Божия земя в мръсна и кървава кланица. А Благият Господ води този свят. Всеки човек, когато прогледне духовно и тръгне след Господ Христос, той върви право към Царството Небесно и Вечния Живот. Всички пътища, и мои, и твои, тръгват от земята, но завършват със Страшния Съд.
Внимавай, брате, по какви пътища вървиш, и кой върви с теб. Дяволът ли те съпътства, или ангелите, съпътстват ли те твоите свети молитви, твоите пости, твоите милостини? Внимавай и никога не забравяй на този свят, че си създаден от Господ Христос и за Господ Христос. Това е твоята цел, това е твоят път, друг няма. Измислиш ли някаква друга цел и друг път – горко ти! И за теб ще се отнасят онези страшни думи: Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели [14]. Вечният огън е приготвен за дявола, а не за човека, не за хората. Но когато човек със своите дела, със своите неразкаяни грехове се изравни с дявола и предаде себе си под негова власт, тогава къде ще го отведе той, дяволът, ако не в своето царство? Къде? – В ада, във вечната мъка.
Господ Христос е превърнал в наши слуги благите ангели и целия небесен свят, всички свети ангели, с които е слязъл от небето на земята, низвел ги е на земята и ги е направил наши слуги [15]. Превърнал е ангелите и архангелите в мои и твои слуги, в безброй наши слуги. Какво човеколюбие! Каква опасност и за теб, и за мен, ако не умеем да почитаме нашите свети и безгрешни братя – ангелите, които, както казва Светото Евангелие, ни водят във вечния живот. Християните са пълни с молитва, пълни със страх, пълни с пост, пълни с милостиня, водени от братята ангели; техният път е път към небето, към Царството Небесно, в Царството Небесно. Най-важната добродетел за теб и за вас, за всеки човек, за всяко човешко същество е Христолюбието.
Днешното Свето Евангелие, в Неделя на Страшния Съд, ни напомня кои сме и какво сме. Ето, в деня на Страшния Съд всеки от нас ще се окаже близо до Господ Христос, от лявата и от дясната Му страна… Благият Господ е дал на всички да бъдем от дясната страна, та Неговият благ глас… да понесе нас, всеки от нас, и всички ние, викайки след Него и след своите свети небесни братя, ангелите, и с всички свети праведници, ще влезем във вечния живот, във вечното блаженство, в рая. Та всички заедно, по един чудесен и божествен, архангелски и ангелски начин, да славим и живеем чрез Чудния Господ Христос, да живеем чрез Неговите разкошни, вечни небесни истини, чрез радостите, които не можем и да си представим, и чрез всяко благо, с което Бог може да обдари човешкото същество в Своята вечност. Амин. | www.svetosavlje.org.
Беседата е изнесена през 1967 година в манастира „Челие“
Бележки
1. 1 Сол. 4:16-17.
2. Мат. 25:46.
3. Йоан. 1:3; Кол. 1:16.
4. Ср. Гал. 4:7.
5. Йоан. 1:3; Кол. 1:16.
6. На това място текстът прекъсва. – Бел. ред.
7. Мат. 25:34-40.
8. Кол. 1:10, 15; Рим. 8:29.
9. Йоан. 1:9.
10. Същото.
12. 1 Кор. 2:9.
13. Гал. 3:27.
14. Мат. 25:41.
15. Йоан. 1:51; Евр. 1:14.
Превод: Татяна Филева
