Беседа в Деня на св. Димитър Солунски
Ако Христос не е Бог, скъпи братя и сестри, тогава наистина няма Бог, нито над нас, нито около нас, нито под нас. Ако Христос не е Бог, тогава изобщо няма Бог, нито може да има. Ако Христос не е показал и доказал, че е Бог, тогава няма Бог. Ако Той не е дал всички неопровержими доказателства за Себе Си като Бог, тогава никой никога не може да му даде по-големи и по-неопровержими.
Няма дело, което Христос е можел да извърши като Бог, а да не го е извършил. Няма истина, която Христос е можел да открие като Бог, а да не я е открил. Няма добро, което Христос е можел да направи като Бог, а да не го е направил. Няма проблем, който Христос е можел да реши като Бог, а да не го е решил. Той е направил всичко, което е трябвало да направи Бог в плът, казал е всичко, което е трябвало да каже. А ти и след всичко това не Го признаваш за Бог! Знай, че нямаш никакво оправдание!
Човек може да има оправдание за всичко, но никога – за неверието в Христос като Бог. Преди Христа човек е можел и да не вярва в Бога, и да има причини и оправдание за това. След Христа всички тези причини са отпаднали и неверието в Бога е станало най-големият, най-непростимият, най-неизмеримият с нищо грях, и на този, и на онзи свят. Преди Христа човек е можел да има оправдание за този най-голям грях; но за него няма оправдание оттогава, откакто Христос е дошъл на този свят. Горчива е за неверниците, и блага – за нас, християните, е вестта, която днес със своето Евангелие ни носи свети великомъченик Димитър.
Братя, грехът непрестанно се стреми да направи този свят мрачен, да го направи толкова тежък, че човек да не може да каже: „Има Бог над този толкова зъл свят“, а още по-малко да каже: „Има Бог в този толкова зъл свят“! Присъствието на страшното зло в света отрича присъствието на Бога в него. В света има толкова много зло, че за Бога няма място. Светът е целият в грях, а един такъв свят отрича Бога, един такъв свят крещи: „Няма Бог!“. Но Христос е тук, в света. Какво ще направим с Него? Той е тук, а в Него грях няма (Йоан 9:42; Петр. 2:22). В Него има Бог, а грях няма. Но грехът не търпи Бога до себе си в света, отблъсква Го от себе си, гони Го от себе си и от света около себе си. Грехът е направил този свят мъчилище за Бога и Божиите хора. Всички злини и всички грехове, взети заедно, непрестанно се мобилизират и с всички сили нападат Бога в света, нападат и богоносците, какъвто е свети Димитър.
Но колкото и да ги нападат, не могат да ги победят, а още по-малко – да ги унищожат. Кое е онова, което прави богоносците непобедими и непреодолими? Това е христоликата любов в тях и между тях. Това ви заповядвам, казва Спасителят на Своите ученици: да любите един другиго (Йоан 15:17). Аз заминавам от вас и отивам на онзи свят. Господи, а какво ни оставяш, отивайки на онзи свят? – Оставям ви взаимната любов. Да любите един другиго, както ви възлюбих (Йоан 13:34). Ако заради скърбите в света забравите всички Мои заповеди, никога не забравяйте Моята Любов. Забравите ли нея, тогава сте забравили Мене. Прощавайки се със Своите ученици на Тайната вечеря, Господ им повтаря една-единствена заповед: да любите един другиго (Йоан 15:12). Това им оставя като завет. Без тази любов християнинът не е християнин. Това е неговият свят „амулет“. Не тръгвай без него, брате, нито веднъж, при нито един човек, приятел или неприятел, защото чрез него ще станеш непобедим.
Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил (Йоан 15:18), казва Спасителят на Своите ученици. Мрази ли ви светът, братя, не се чудете и не се бойте, защото преди вас е намразил Бога. Християнинът се спасява посредством омразата на онези, които го мразят, защото превръща тази омраза в повод за любов и към тях и молитва за тях. Мрази ли те светът, не се изненадвай от това. Когато поднесеш светлината към човек с болни очи, той ще завика от болка. Когато внесеш Господ Христос в света около себе си, тогава всички грехове, всички дяволи силно ще завикат от болка. Поради това, че Бог е влязъл в света, дяволът е мобилизирал цялото зло и го е насъскал против Него и Неговите последователи. Дяволът колкото повече усеща, че Бог навлиза в света, толкова повече въстава против Него, толкова повече мъчи и гони богоносците, защото иска сам да царува в този свят. Защо си дошъл в този свят да ми пречиш? – пита дяволът (ср. Мат. 8:29). – Остави ме поне тук на мира. Ето ти огромното небе, живей и царувай там!
Да бяхте от света, казва Спасителят на Своите ученици, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази (Йоан. 15:19). Да бяхте от света, а от какво е светът? От глина, смесена с грях, защото светът в този случай означава греха. Да бяхте от света, тоест от греха, грехът щеше да ви обича, а понеже не сте от света, тоест от греха, светът, тоест грехът, ви мрази. Онзи човек, който мрази Него и тебе заради Него… Нима не чувстваш как не само тялото му, но и душата му смърди на грях и тиня? А ето, от христоликата душа, от христоносното тяло на свети Димитър тече миро.
Християни, вие не сте от света, затова светът ви мрази и гони. Вие сте му чужди, вие сте само пришълци в света, само пътници. Мразят ви, защото възгледите и мерките ви за света са различни от техните. Вие обичате това, което Господ Христос обича, а те обичат онова, което угажда на техните страсти. Вие правите това, което Господ прави, а те правят онова, което техните сласти искат те да правят. Мразят ви, защото са от света, а вие не сте от света. Вие сте в този свят, но не сте от този свят. Корените на вашето битие са горе на Небето, там е вашето Отечество, а тук сте временно, като в чужда страна. В този свят вие сте като бежанци на вечността. Радвайте се за това, че светът ви мрази, защото то е знак, че не сте от този свят, а от Христовия. Не се бойте от това, че светът мрази Христовата Църква, това е само знак, че тя не е от този, а от Христовия свят. Не бойте се: Аз, казва Господ, ви избавих от света, издигнах ви над света, над неговите желания и страсти, над неговите грехове и похоти. Вие сте недосегаеми за смъртта, вие, като светлина във висините, огрявате цялото зло в низините, затова ви мразят и ви гонят.
Всеки християнин постепенно става небесен човек, придобива чертите на Небето, чертите на онзи свят, става безкраен, безграничен, вечен, богочовешки. На стана на своето тяло той непрестанно втъкава небесни добродетели в тъканта на своята душа: вяра и любов, надежда и кротост, смирение и доброта, боголюбие и братолюбие, пост и молитва, милосърдие и страх Божи. Християнинът е призван да стане ангел в плът. И той чрез изпълнените с небесен копнеж подвизи претворява своята душа в ангел, в същество от онзи свят, в светло и свято същество. Ти се чудиш и питаш: „Как ще претворя своята душа в ангел?“ Ето как: вложи всяка своя мисъл в Господ Христос, и ето, тя вече е между ангелите. Вложи всяко свое чувство в Господа Христа, и ето, то вече е между ангелите. Така и всяко твое желание, всяко твое дело, и цялата ти душа ще бъде сред ангелите, като ангел сред ангелите. За да не забравиш своето призвание, християнино, всеки час си казвай: „Аз не съм от този свят, а от Христовия свят, затова и съм призван да бъда ангел в плът“.
Помнете словото, що ви казах Аз, говори Спасителят на учениците: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят (Йоан 15:20). Христов ли си? Тогава защо искаш светът да те обича, да те уважава и цени? Ти знаеш каква е съдбата на Христос. Не е ли и твоята съдба като Неговата, защото си Негов? Христов раб ли си, ако искаш твоята съдба да бъде различна от Неговата? Него гониха, Господаря гониха – ако не гонят тебе, ти не си Негов раб. Гонят ли те заради Него, знай, че си Негов. А когато си Негов, ти си по-силен от света, от целия свят, от всички злини и грехове в света. Когато си Негов, ти си непобедим!
Проверявай твоя живот чрез Неговия, своята съдба – чрез Неговата съдба. Няма слуга, по-горен от Господаря си – са изрекли Неговите божествени уста. Ти не си по-голям, нито в живота, нито в делото, нито в понасянето на омразата, с която светът те мрази. Колкото и да те мрази светът, все пак те мрази по-малко, отколкото е мразил твоя Господ. Всъщност светът не мрази тебе, а Господа в тебе. Затова не се страхувай, не се плаши; всички удари, които падат върху тебе, Христос приема върху Себе Си. И не само ударите, които падат върху тебе, но и върху твоите братя. Кажете сега, Господ не е ли много по-голям от понасянето на удари, отколкото всички Негови слуги, взети заедно? Мразят ли вас, то мразят Христа във вас; гонят ли вас, то гонят Христа във вас, защото искат да Го изгонят от вас. Човеколюбивият Господ непрестанно се въплъщава във всички християни, живее чрез техния живот, страда с техните страдания, боли Го с техните болки, и затова всички удари против вас падат върху Него.
С тъга казва Спасителят по-нататък на Своите ученици: но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил (Йоан 15:21). Защо се страхувате от Христовото име, христоборци? Защо треперите, дяволи? Зная, това е защото христоносците с Неговото име изгонват дяволите от света и от вашите души, христоборци; и вашето лице се сгърчва, когато Неговото Име се спомене пред вас. Защото дяволът е във вас, във вас е нечистият дух, който винаги се тресе и се гърчи при споменаването на Светото Христово Име. А днес Неговото Име е единственото Име под небето, чрез което човек може да се спаси от греха и злото, от смъртта и дявола (ср. Деян. 4:12).
Всичко това ще ви сторят заради Моето име – казва Спасителят. И вече са го сторили на светите мъченици и изповедници. Сторили са го на всички тях някога, правят го и сега. Нима богоборците не правят това и днес, нима не убиват заради Христовото име, нима не изгарят, нима не разпъват? Защо правят всичко това? Защото не познават Този, Който Ме е пратил – обявява Спасителят. Не познават Бога, не вярват в Него. Който поне малко знае какво е Бог, несъмнено би познал Бога в Христос. Ако не Го е познал в Него, нима знае нещо за Бога? Нима знае какъв трябва да бъде Бог и какво е Бог? Кажи: кое е онова в Христос, което не е Божие, което не е достойно за Бога? Какво би добавил към Христос, което да не Му достига? Хайде, изпитай Го най-подробно и задълбочено. Можеш ли да намериш каквито и да било недостатъци, какъвто и да било грях в Него? Разгледай Го под най-съвършения микроскоп, и пак няма да можеш да намериш в Него нито следа от грях, нито следа от зло. Тогава какво искаш от Христос?! Искаш да бъде такъв, какъвто си ти, малък като тебе, дребен като тебе, несъвършен като тебе, грешен като тебе, тленен като тебе, смъртен като тебе! Знам те кой си! Ти си европейският човек, който всичко демократизира, всичко вулгаризира, и той иска дори Самия Господ Христос да изравни със себе си, със своите слабости и недостатъци.
Братя, когато човек се изпълни с дяволска гордост, първо отрича Бога в Христа, а след това провъзгласява себе си за бог. Това е и естествено, защото ако човек провъзгласи себе си за бог, а своите страсти – за идоли, тогава как ще може да признае Христос за Бог? Христос, Който непрестанно воюва против всички грехове, против всички страсти. Човек може да признае Христос за Бог само когато намрази греха и злото, защото няма мир и съгласие между греха и безгрешността, между злото и доброто, между омразата и любовта, между дявола и Бога. Грехът не е вроден в човека, нито непознаването на Бога е вродено. Затова неверието, този основен грях, е неизвинимо.
Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си (Йоан 15:22). Ако не бях дошъл от Небето и не им бях донесъл цялото Небе, ако не им бях донесъл Бога, ако не им бях казал цялата Истина, нямаше да имат грях. Но Аз съм тук, Бог и Истината са тук, и сега те няма да имат оправдание за своя грях. За кой грях? За неверието в Христос като Бог, защото това е грях, за който няма оправдание. Ако Бог не беше дошъл и не се беше въплътил, ако не беше станал Човек и не беше живял като Човек в плът между хората на земята, неверието и богоборството щяха да имат известно оправдание. Но в Христос е дошъл Бог, говорил е Бог. Как можеш и след това да не вярваш и да питаш: „Къде е Бог? Нека ни се яви!“. И си видял, и си чул, и знаеш това. Бог се е явил в Христа, говорил е от Христа, казал ни е цялата Истина, казал ни е какво иска от нас. Ти не можеш да измислиш повече въпроси, отколкото са отговорите, които Той е дал. Кажи: кой е този сериозен въпрос, на който Той да не може да ти отговори? Можеш да събереш всички питащи на този свят да измислят въпроси, на които Той не би могъл да отговори, и те пак не биха могли да измислят такъв въпрос.
Господ непрестанно отговаря със Светия Дух чрез Своите светии, отговаря ни и днес чрез великия Свой светия великомъченик Димитър. Затова днес, след подвига на свети Димитър, никой няма да има оправдание за своя грях, за неверието в Христа като Господ. Защото ако Христос не беше Бог, как би могъл свети Димитър смело и с радост да претърпи тези ужасни мъки? Мислиш ли, че и след великомъченическия подвиг на свети Димитър можеш да имаш оправдание за своето неверие в Христос като Бог? Тогава знай, че тези твои мисли идват от дъното на ада. Преди Христа хората е можело и да не вярват в Бога, но след Христа това е неизвинимо, защото в Него е целият Бог, в пълнота са ни дадени доказателства за Бога и Неговия живот, за Бога и Неговата Истина, за Бога и Неговия Път.
Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми (Йоан 15:24). Ако Моите думи не са били достатъчни да ги убедят, че съм Бог, тогава ето делата Ми, те са тук. Нима чрез всяко Мое дело не говори Бог? А сега самият народ свидетелства за Моите дела, че са Божии. Никога не е бивало такова нещо в Израиля (Мат. 9:33). Открай век не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден (Иоан. 9:32). А те какво казват за тези дела? Видяха ги, и намразиха и Мене, и Отца Ми. Видяха Бога и Го намразиха, а в това е целият сатана, защото сатаната вижда Бога и Го мрази, защото е Бог. И ти, който мразиш Христа, виждаш Бога и Го мразиш, и с това вършиш делото на сатаната в света.
Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина (Йоан 15:25). Да, без вина, без вина и пак без вина, защото хората могат да мразят Господ Христос без никаква вина. Ако не е така, кажете всички вие, христоборци, от сатаната до съвременните богоборци, защо мразите Христос? Кое е онова в Него, което трябва да мразите, а не да обожавате? Ето, кълна ви се, аз веднага ще се отрека от Него и ще тръгна след вас, ако намерите в Него нещо, което трябва да мразите. А дотогава ще ви попитам следното: човек не престава ли да бъде човек и не става ли дявол, когато мрази Христос, когато не вижда Бога в Него? Мразиш ли Господ Христос, знай, че грехът е стигнал до съвършенство в тебе; грехът е покълнал в дявола, поникнал е, съзрял е и е достигнал своето съвършенство в тебе, защото съвършенството на греха е да мрази Христос. Човек може да се усъмни във всичко на този свят, но не и в едно: че всеки, който мрази Христос, несъмнено Го мрази без вина. За такъв грях няма оправдание нито на този, нито на онзи свят. Където присъства този грях, там има и пълно помрачение на ума, волята и сърцето. Където е този грях, там човекът си отива, а дяволът идва.
Лицата ви придобиват питащо изражение: Защо ни говориш това? Това ви казах, за да се не съблазните (Йоан. 6:1). Казах ви за омразата на света към вас, за гонението против вас, за да не се съблазните от мен, да не си помислите: след като светът толкова ни мрази и гони, значи Христос не е Бог, не е Истина. Ако беше Бог, Той би бил всемогъщ и не би допуснал да ни гонят и убиват. За да не се съблазните, послушайте думите, които ви казах за Благия Утешител (Иоан. 14:16-17; 15:26). Вие сте призвани да превърнете омразата, с която светът ви мрази, в средство за своето спасение. Колкото повече ви мразят заради Мене, толкова повече ще свидетелствате за Мене; колкото повече ви гонят, толкова повече се молете за онези, които ви гонят. Така наистина ще засвидетелствате, че сте Мои ученици (Йоан 15:17-27; 16:13; Мат. 5:44).
А знаете ли, братя, кое е върхът на човешката слепота, на тази неизказана слепота? Когато на човека ослепеят очите на душата, очите на сърцето, очите на тялото; когато, убивайки вас – христоносците, вас – богоносците, вас – духоносците, мислят, че правят добро на Бога. Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба (Йоан. 16:2). Ще дойде време – ето, то отдавна е дошло и сега е такова време. Ето, и днес гонят и измъчват християните, както някога езичниците и цар Максимиан са гонели и измъчвали светия славен великомъченик Димитър. Нима днес не мразят, нима днес не гонят Христос? О, мразят Го и Го гонят хора, много по-изкусни в злото от езическите царе. Нима не гони Господ Христос свещеникът, който не живее и не служи като свещеник? О, той Го мъчи и прогонва от душите на своите енориаши. Нима не мъчи, нима не гони Господ Христос от съда съдията, който несправедливо съди и осъжда? Нима не мъчи, нима не гони Господ Христос от душите на своите граждани държавникът, който управлява безбожно? Нима не мъчи, нима не гони Господ Христос търговецът, който търгува нечестно? Нима не мъчи, нима не гони Господ Христос лекарят, който лекува безсъвестно? Нима не мъчи, нима не гони Господ Христос от детските души учителят, който проповядва неверие?
Гонители на Христос, пребройте се! Днес вие сте повече, отколкото по времето на езическите царе. Дори и да сте милиони, един християнин е по-силен от всички вас, защото носи Бога в себе си, защото Бог в него се бори с вас. А кой ще победи Бога, кой ще победи християнина богоносец? Дори и да стане това чудо всички да преминат в лагера на Христовите гонители и на света да остане само един християнин, той единствен ще спечели победа над всички вас, защото в него е Непобедимият Победител – Господ Христос. Изпрати хиляди смърти против него, и той всичките ще ги победи. Изпрати легион дяволи, и той ще ги разпръсне като прах.
Така се е борил свети Димитър и е победил могъщия цар Максимиан. Бори се така и ти, и ще победиш всички гонители на Господ Христос. С адската омраза на Максимиан против Христа Димитър се е борил със силата на Светия Дух и станал като втори Рай. И ти, брате, ще преминеш през ужасния ад на христоборческата омраза в този свят, но няма да бъдеш победен, нито ще станеш дявол, дори и да минеш през ада заедно със свети Димитър. Ще преминеш през него и ще станеш като втори Рай, и заедно със свети Димитър ще достигнеш дивното Царство на незаменимия Господ Иисус, на Когото подобава слава и хвала, с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.
Беседата е публикувана със съкращения.
Превод: Татяна Филева
