Беседа на Архангеловден
Братя и сестри, ангелите и дяволите са смесени с хората! На небето има само ангели, в ада – само дяволи, а на земята ангелите и дяволите се борят за човешките души. Води се непрестанна борба! Борба между ангели и дяволи: кой ще грабне и завладее човешките души…
Откъде са дошли дяволите на земята? Откъде са те, след като Бог е сътворил света, Благият Бог е сътворил човека по Свой образ (Бит. 1:25-27), сътворил е земята без грях, населена само с хората, ангелите и Бога. Откъде са дяволите на земята? Въвели са ги хората, хората са въвели дяволите!… Заедно с тях и чрез тях те са въвели лъжата, клеветата, неправдата, омразата, злобата, гордостта, гнева, злорадството, всяко зло и всеки грях. С всяко зло са въвели дявола, с всеки грях са въвели смъртта. И земята се е превърнала в ад!
Къде да отиде човекът? Около него гъмжи от всякакво зло. Около него летят мрачни демони, а от друга страна, светите ангели тъгуват и плачат над непокаялите се хора. Земята е станала ад, а където е дяволът, там е празник на злото, там е тържество на греха, там е царство на смъртта.
Хора, братя, какво е останало от нас? Какво Божие, какво небесно, какво ангелско? Нашият земен ад би останал завинаги ад и хората сигурно биха станали дяволохора , ако Благият Господ Христос не се беше смилил, ако не беше слязъл от Небето на земята, в нашия ад. Бог е слязъл в ада, за да върне обратно изгубения рай на хората, да върне на човешките същества вечността, Бога и блаженството. Доказателство за това колко страшно е било преди идването на Христос на земята е, че Сам Бог е слязъл в този свят. Не е изпратил нито ангели, нито архангели, за да ни спасят. Защото онова, което те могат да дадат, е недостатъчно за човешкото същество. Господ е сътворил човека за небесното царство, за рая, за вечния живот, и това само Той има и само Той може да даде.
Колко труден е бил подвигът на спасението на човешкия род, щом Аз, Самият Бог, съм станал Човек! Когато Небесният Цар е слязъл от небето и е станал Човек, тогава с Него на земята са слезли и всички небесни ангели. Къде ще отидат небесните войнства, ако не след своя Небесен Цар?
И Благият Господ е донесъл дивна, блага вест: „…отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески“ (Йоан 1:51). Със слизането на Бога на земята е отворен пътят от небето към земята и от земята към небето. Този път на светите ангели е проправен за нас, хората, от Христос. И Господ е сътворил и направил една Църква от ангели и човеци1. В Своята Църква е изравнил ангелите с хората, за да могат хората, с помощта на своите небесни братя – светите ангели, да победят мрачните демони и вечни врагове на своята душа. Христовата Църква е непревземаема крепост, в която не могат да проникнат дяволите, на която не могат да навредят и всички легиони демони! Защото в Христовата Църква е Сам Господ Христос, Сам Бог. А с Него са всички небесни сили, всички небесни власти, всичко, което е по-силно от всяко зло и всеки грях, по-силно и от самия дявол.
В днешното свето Евангелие чухте дивна, блага вест. Чухте какво дава Господ на светите апостоли, какво дава на Своята Църква, какво дава на Своите последователи: „Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди“ (Лук. 10:19). И нищо няма да ви повреди – нито смъртта, нито адът, нито всички злини, които може да измисли дяволът и неговият пъклен свят.
Да, този земен свят е бойно поле, на което непрестанно се воюва! Ангелите воюват с дяволите, воюват и дяволите с хората. Когато свети апостол Павел гледа на земния свят от небесните висини, той казва: ето какво виждам – непрестанна борба, борба на християните против нечистите духове, борба на християните с дяволите. Борбата на християните не е против кръв и плът, а нашата борба, казва светият апостол, е против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12).
Внимавай на какво бойно поле се намираш. Ти, като християнин, вече си постоянен воин на земята, който воюва против светоуправниците от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Как ще останеш жив, когато те напада целият ад? Светият апостол препоръчва и дава оръжие, въоръжава всеки от нас. Това е Божието всеоръжие, казва апостолът (Еф. 6:10-18). Не само оръжие, но и Божие всеоръжие, както се казва в светото Евангелие. Какво разбира светият апостол под Божие всеоръжие? Той разбира добродетелите, разбира вярата, която, както казва той, е щит на човешкото същество, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия, всички стрели на греха, всички стрели на всяко зло.
Усилвайте се в Господа, заръчва ни светият апостол (Еф. 6:10)! Усилвайте се в Господа, защото, ако грехът властва над тебе, ако страстта властва над тебе, ако дяволът е по-силен от тебе, ти чрез Христос браниш своята душа, браниш своя Истинен Бог, браниш своята вечност, браниш Божия образ в своята душа, браниш и своето тяло, този храм на светия Божи образ! Само не спи, не заспивай в някой грях, не заспивай в някоя страст, защото спомни си, че като заспиш, ще дойде, както се казва в притчата за пшеницата и плевелите, вашият враг, Божият враг, идва и невидимо сее плевели в твоята душа, а после се изгубва и изчезва (Мат. 13:25).
А ти, който спиш в някой грях, като се пробудиш и се огледаш, ще видиш, че зад този грях стоят безброй други грехове. Никой грях не идва сам! Той винаги води след себе си много други грехове, влачи след себе си цялото зло като някаква черна верига, и в края на тази верига е адът! Затова ни е необходимо Божието всеоръжие, братя! Затова ни е необходимо да се въоръжаваме с непоколебима вяра, силна евангелска любов, милосърдие, пост, молитва.
Непрестанно се молете, както ни препоръчва Христос и светият апостол (1 Сол. 5:17)! Непрестанно се молете, защото молитвата – това е Божественият огън, изгарящ демонските сили. Непрестанната молитва – това е Божественият пламък, огненият език на твоята душа, твоята Петдесетница, с която ти побеждаваш всяко зло и всеки грях! А ако твоята вяра отслабне, ако оставиш молитвата, ако се отдадеш само на земята и своите земни дела, тогава знай, че вече си паднал, вече си повален на бойното поле. Вече те милват светоуправниците на тъмнината от този свят, поднебесните духове на злобата. Ти вече си паднал, но не на земното, а на духовното бойно поле. А когато паднеш на духовното бойно поле, паднеш в грях и останеш в греха, паднеш в зло и останеш в злото, тогава знай, че си паднал в страшно робство на дявола. Тогава си спомни, че и в най-страшните твои грехове, и в най-страшните твои падения Господ ти предлага Божието всеоръжие, всеоръжието, с което можеш да победиш не само един дявол, който те мъчи днес и вчера, но и всички дяволи от всички адове.
Защото твоята молитва, ако е от сърце, е огън, който реже и отсича главите на дяволите! И легион дяволи да се опълчи против тебе, ако си свързан с Господа в молитвата – тогава всички те ще паднат един до друг като труп до труп. И ти, ти ще бъдеш победител! Ако са те мъчили и гонили година, две, или дори три и четири, и ти не си се покаял за своите грехове, останал си в тях и си затънал в тях, когато дойдеш на себе си, когато по Божията милост покаянието удари в сърцето ти, тогава, дори и всичко да си изгубил и прахосал, спомни си за блудния син и кажи: „Господи, всичко дадох за греха, за злото, принесох в жертва на дяволите всичко, което Ти си ми дал! Ето, сега съм гладен, сега умирам от глад, както казва блудният син (вж. Лук. 15:17).
Така всяка душа, когато се отдалечи от Бога чрез греховете, в края на краищата започва да умира от глад. Тогава тя чувства най-голяма мъка, чувства страшно отчаяние. Хората, потънали в сатанинското зло, не могат да изплуват на повърхността, за да видят Господа, да си спомнят за покаянието – и тогава всичко завършва със самоубийство, смърт и отчаяние! Вижте, никога не е имало толкова самоубийства на този свят, колкото има днес. Откъде е това? Откъде? При най-блестящите успехи на науката, европейска и световна, при всички постижения на техниката, самолетите, полетите в космоса, откъде е това? Защо хората са изгубили Бога? Защото те, в своята гордост, са започнали да почитат творението повече от Твореца (ср. Рим. 1:25). Защото хората, ровейки по този широк и огромен Божи свят и правейки малки мравуняци подобно на мравките, са си въобразили, че са по-големи от Бога и че Бог няма! Нищо не създават, само ровят по Божието творение и обясняват Божието творение с дявола, с дяволската логика, дяволския ум и разум. Така светът, този свят постепенно става ад, защото където няма Бог – там вече е адът! Където е дяволът, зад него винаги стои адът!
А за да бъде прогонен дяволът от мен и от всяко човешко същество, братя мои, е необходимо само едно – покаянието. Покаянието на блудния син, за да може блудният син на Европа и Америка, полуделият от науката и техниката син да се върне към Христос, към Бога! Да си спомни за своята душа, да си спомни, че е сътворен за безсмъртие. И че това безсмъртие е в Христос. А докато човек не знае това – който и да е бил той – управник, учен, философ, занаятчия или учител – последният миг на неговия живот ще бъде един и същ: двойна смърт – смърт на душата и тялото.
Душата, изцяло отделена от Бога – това е мъртва душа! Нейното царство е адът. А тялото пътува в гроб! Човекът – и европейският, и азиатският, и африканският човек – има едни и същи сетива, едно и също устройство, състои се от една и съща материя, една и съща глина и кал! Ти си сътворен от Бога да бъдеш събрат на светите ангели и архангели. Ето, именно заради това Господ в Своята Църква е смесил ангелите с хората. За да могат хората лесно да побеждават всяко зло, всеки дявол.
Днес ние честваме светия Архистратиг Михаил, върховния военачалник на всички християни от всички светове. На християните на земята и християните на небето. Той е непобедим победител на всички поприща. Той е този, който е изхвърлил от небето разбунтувалия се ангел Луцифер, Денница, хвърлил го е от небето в ада, и сатаната е паднал като светкавица (Откр. 12:7-9; Лук. 10:18). Толкова безсилен е бил пред силния и страшен Михаил. В какво е силата на Михаил? В Господа Бога. Той е останал верен на Бога, защото самото име Михаил значи: Кой е като Бог! Кой е като Бог! А светият Архистратиг Михаил е начело на всички земни и небесни войски! Него честваме днес, него, нашия славен Военачалник, празнуваме. Той е наш учител в това как да си служим с Божието всеоръжие. Той е наш учител във вярата, в любовта, в бдението, учител в ревността за Божията истина. Всеки негов воин, който го слуша, който си служи с Божието всеоръжие, винаги е победител над всеки дявол, над всяко изкушение, над всеки грях. Така и ние, предвождани от светия Архистратиг Михаил, винаги сме победители, непобедими победители във всички наши битки и борби с всяка смърт. Спомнете си за свети Андрей Юродиви! Той се надсмива над дявола и казва: „Какво си ти за мен? Сянка и паяжина. Аз ще разтворя ръце и ще застана във вид на кръст; ще те нападна, дяволе, и ще те победя“2 .
Това можем да направим и ти, и аз. Щом сме толкова паднали, щом сме толкова отчаяни в своите грехове – нека станем бързо, нека разтворим ръце, нека застанем във вид на кръст и да се опълчим срещу всички демонски сили, призовавайки светия Архистратиг Михаил, и всяко зло ще побегне от нас като призрак и привидение. Ако обаче ти допуснеш да отслабне в теб вярата, ако занемариш молитвата, занемариш Божия храм, милосърдието, поста, ти сам обезоръжаваш себе си и дяволът вече те напада от всички страни. И ако не се бориш да се изтръгнеш, ако не се пробудиш, ако не си спомниш, че в тази борба с нечистите духове, с поднебесните духове на злобата можеш да победиш само с Господа и Неговото всеоръжие – тогава тежко ти!
Когато се намираш във вътрешни трудности, когато чувстваш скърби и мъки от някоя силна и страшна страст, спомни си, че Господ Христос невидимо стои до тебе. Той е казал в Своето свето Евангелие: ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене (Откр. 3:20). Но който Ми отвори! Господ чука на вратата на твоето сърце, Той чука, а ти може би спиш в много грехове и страсти; Той чука на твоето сърце, за да отвориш Му сърцето си, за да влезе Той в този малък ад. А щом Бог влезе в дома на твоето сърце, ще победи всички дяволи, всичкото зло, и затова Той казва: ще вечерям с него.
Да, ти ще станеш приятел на Христос. Спомнете си, че на Тайната Вечеря Той нарича учениците Си Свои приятели. Вие сте Ми приятели, казва Спасителят (Йоан 15:14-15). Каква красота е да бъдеш Божи приятел! За свети Лазар в светото Евангелие пише, че е бил приятел на Господ Христос. За него Спасителят казва, когато умрял: Лазар, нашият приятел, е заспал! (Иоан. 11:11). Следователно, Божият приятел не може да умре. Смъртта, за него смъртта е само сън! Лазар, нашият приятел, е заспал! И когато чрез светите добродетели, чрез вярата, чрез любовта, чрез молитвата и поста станеш Христов, ти си Негов приятел. Той няма да ти даде да умреш, няма да допусне да умре душата ти в твоето тяло. Когато е необходимо, Той ще ти даде покаяние. Ти ще възкръснеш от всички смърти!
Днес, в деня на великото тържество на светия Архангел Михаил, какво прави той? Той ни оглежда: и тебе, и мене, и всички нас, оглежда всеки човек на земята. Къде сме, какви сме, в чия войска сме? В неговата, или в тази на противника? И въоръжили ли сме се с Божието всеоръжие? Силна ли е нашата вяра? Силна ли е любовта ни? Силна ли е молитвата ни, силен ли е нашият пост, нашето милосърдие? Той търси и в тебе, и в мене това оръжие! Не го ли намери, ще бъде тъжен, а може и да заплаче!
Да не допускаме светият Архистратиг да плаче заради нас! Нашият най-верен и най-голям Съработник! Нашият Всепобедител във всички наши борби с нечистите духове! Нека той винаги върви пред нас, а ние след него и зад него. И тогава никога няма да претърпим поражение! Нашата душа в този свят ще победи всеки грях, всяко зло, всеки дявол, всяка смърт, и ние, предвождани от него, ще излезем от този свят като Христови воини-победители и със светия Архангел ще влезем в небесното царство. Затова нека нашите молитви към него никога не отслабват, нека винаги го държат близо до нас, та той, със своята божествена и неугасима светлина, да прогонва от нас всеки мрак на греха, всяка тъмнина на изкушението. И ние, предвождани от него, през портите на смъртта да отлетим в небесното царство, и заедно със своя върховен Военачалник да се поклоним на Чудния Господ Христос, нашия Творец и Спасител, на Когото, чрез светия Архистратиг Михаил, да бъде чест и слава, сега и винаги и във вечни векове. Амин. I www.svetosavlje.org.
Бележки
1. Мисъл на светите отци (св. Йоан Златоуст).
2. Житие на св. Андрей Юродиви, 2 октомври.
Беседата е публикувана със съкращения.
Превод: Татяна Филева
