Блажени… вярващите



БЛИЗКИ ТЕМИ:

4 коментара

  1. Стефан Стефанов каза:

    Христос възкръсна!
    Наистина възкръсна!
    Повечето хора искат да видят и тогава щели да повярват. Че защо трябва да вярваш в нещо, което виждаш! Т. е. съзнанието им е обърнато наопаки, а вследствие на това и целият им живот. А Иисус Христос казва: „Блажени чистите по сърце, защото ТЕ ще видят Бога“ (Мат 5:8). Колко е различно! Ама ония искат Бог да мисли като тях, а не те като Бога…

  2. Христовото Възкресение е венецът на цялото учение и живот на Спасителя. То е доказателство за истината на учението и потвърждение, че Христос е Божи Син. за да вярваш в нещо, което не си видял ти трябва да можеш да разбираш истината и божествеността в това, което виждаш. Човек има разум, чувства, сетива, осезание и така възприема света. В това описание на видимия свят от голямо значение е словесността, която създава въображението и помислите на човека чрез устно слово и писан текст. Другият път е личният пример и избирането на автентичен и реален авторитет, който да ни създаде представа за вярата. При това нещо, по думите на Христос вярата се представя чрез дела, които получават своята нравствена, културна и познавателна оценка с оглед нормите на общността – Римската империя и Византия и християнския свят без оглед на догматичните различия. Така се поддържа вярата в това, което не сме видели, но което има перспективна проекция отдолу нагоре, чрез словото и делата на видимото.

  3. В статията се казва, че народа се е отчуждил от Църквата. В постановката на човешката мисъл и дейност има едно логическо правило – когато има разминаване между диалогични страни, тогава причината се изследва в уравнение, където се поставят на кантар помислите и делата на двете страни съобразно една надвремена и надпространствена оценка за истина, честност, справедливост и коректност в отношенията. Това се прави в кръстосана съпоставка с известните примери от историята и актуалните явления, за които имаме информация. Така, ако допуснем, че Божието е в Църквата, а не е в простия народ, който е суеверник, атеист, меркантилен тип, варварин и дивак, тогава народа е виновен, че не следва Божия път. Това е постановка на запданата Църква и тамошното богословие, което е учител на българската хуманитаристика след 1878 година. Ако допуснем обаче, че народа е божий, за което има данни в автентичната българска култура, то тогава Църквата не е нещо наред, която трябва да докаже връзката си с Бога.

  4. В историята на християнството има много случаи на знамения и прояви на свръхестественото, което доказва истиността на случаите, описани в Новия Завет. Има и библейска археология. Днешният свят, особено в България обаче не иска да бъде религиозен. Причината за това е недостойнствата, безчестието, лукавостта и лицеремието на църковните представители, липсата на жертвеготовност и човеколюбие от тяхна страна, поддържането на церемониала и високомерието на висшия клир, ориентацията на интелигентите и знаещи хора към светските науки в търсенето на един нов свят, където свободата, истината и прогреса на човечееството няма да бъдат мрачно ограничавани, потискани и човекът няма да бъде оръдие или малка тухличка в градежа на идеологии и религизни представи, чийто краен резултат е забогатяването на малцинство, в това число и висшия клир за сметка на експлоатирания труд и знание на хората, които според офциалното учение не са избрани да бъдат управляващи. Затова БПЦ е имала и ще има проблеми.

Споделете в социалните мрежи