Блажени… вярващите
Темата за вярата и неверието логично е една от най-дискутираните в страниците на Свещеното Писание. В първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина, евангелското четиво от св. евангелист Йоан ни разказва за проявеното неверие от страна на св. ап. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Неверие, което благодарение на Спасителя се превръща в непоклатима и убедена вяра.
Благовестието за Христовото възкресение, разказано ни от св. евангелист Йоан, завършва, когато всички апостоли са уверени в него. Това заключение е увещание към вярата в Иисус Христос като Син Божи за всички, докоснали се до Христовото благовестие, завършвайки: „А това е писано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име”.
Възкресението на Спасителя е крайъгълен камък на Христовата Църква. Няма друго събитие от свещената Старозаветна и Новозаветна история, което да е засвидетелствано по-силно от него. В същото време няма друг факт, който да е отричан по-усърдно от Христовото възкресение. Това е абсолютно разбираемо, защото, ако се разбие основата на една сграда, тя ще рухне, а много са хората в световната история и до днес, стремили се да унищожат Църквата, създадена от Сина Божи. Двадесет века след Неговото възкресение се вижда, че тези опити са били напразни, защото благовестието, завещано ни от Христос, както и Неговата кръстна жертва и възкресение са живи в съзнанието и паметта на голяма част от човечеството.
След като получава доказателството, което иска, св. ап. Тома, радостно изповядва вярата си в Сина Божи като Господ и Бог. Неговото неверие произлиза от силното му желание да се убеди сам, че Учителят му е победил смъртта, защото искрено се надява това да е станало. Все пак, когато Христос се явява отново на Своите ученици, в присъствието на ап. Тома, Той се обръща към него с думите: „Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали“. Слова, които са насочени и към всички нас, които продължаваме да вярваме и празнуваме светлото Христово възкресение.
В наши дни, когато много са влиянията и причините, отчуждили част от българския народ от Църквата и от вярата в Бога, може би е редно да обърнем още по-голямо внимание на споменатия евангелски текст. Дългогодишното атеистично възпитание, болната ни Православна Църква, появилите се множество учения на религиозна почва, търсещи духовния вакуум за да го запълнят, са част от причините, поради които нашият народ стои в страни от Христовата Църква. Случаят със св. ап. Тома ни дава повод да засилим както собствената си вяра, така и да помогнем на търсещите своята вяра да я открият и да изповядат пред Христос: „Господ мой и Бог мой”. Нека помним, че силата на възкръсналия Син Божи е толкова голяма, че винаги ще успява, както е успявала и досега, да влияе благотворно на света. Всеки човек в дадени моменти от своя живот се съмнява по отношение на своите близки или събития от битието си, което е разбираемо, защото ние сме хора и всеки от нас проявява понякога слабост. Важно е да не проявяваме съмнение по отношение на Бога и Неговото възкресение, благодарение на което и ние можем да възкресим от тъмата на безбожието и греховете своите души за нов живот. | От Рождество до Възкресение
Христос възкръсна!
Наистина възкръсна!
Повечето хора искат да видят и тогава щели да повярват. Че защо трябва да вярваш в нещо, което виждаш! Т. е. съзнанието им е обърнато наопаки, а вследствие на това и целият им живот. А Иисус Христос казва: „Блажени чистите по сърце, защото ТЕ ще видят Бога“ (Мат 5:8). Колко е различно! Ама ония искат Бог да мисли като тях, а не те като Бога…
Христовото Възкресение е венецът на цялото учение и живот на Спасителя. То е доказателство за истината на учението и потвърждение, че Христос е Божи Син. за да вярваш в нещо, което не си видял ти трябва да можеш да разбираш истината и божествеността в това, което виждаш. Човек има разум, чувства, сетива, осезание и така възприема света. В това описание на видимия свят от голямо значение е словесността, която създава въображението и помислите на човека чрез устно слово и писан текст. Другият път е личният пример и избирането на автентичен и реален авторитет, който да ни създаде представа за вярата. При това нещо, по думите на Христос вярата се представя чрез дела, които получават своята нравствена, културна и познавателна оценка с оглед нормите на общността – Римската империя и Византия и християнския свят без оглед на догматичните различия. Така се поддържа вярата в това, което не сме видели, но което има перспективна проекция отдолу нагоре, чрез словото и делата на видимото.
В статията се казва, че народа се е отчуждил от Църквата. В постановката на човешката мисъл и дейност има едно логическо правило – когато има разминаване между диалогични страни, тогава причината се изследва в уравнение, където се поставят на кантар помислите и делата на двете страни съобразно една надвремена и надпространствена оценка за истина, честност, справедливост и коректност в отношенията. Това се прави в кръстосана съпоставка с известните примери от историята и актуалните явления, за които имаме информация. Така, ако допуснем, че Божието е в Църквата, а не е в простия народ, който е суеверник, атеист, меркантилен тип, варварин и дивак, тогава народа е виновен, че не следва Божия път. Това е постановка на запданата Църква и тамошното богословие, което е учител на българската хуманитаристика след 1878 година. Ако допуснем обаче, че народа е божий, за което има данни в автентичната българска култура, то тогава Църквата не е нещо наред, която трябва да докаже връзката си с Бога.
В историята на християнството има много случаи на знамения и прояви на свръхестественото, което доказва истиността на случаите, описани в Новия Завет. Има и библейска археология. Днешният свят, особено в България обаче не иска да бъде религиозен. Причината за това е недостойнствата, безчестието, лукавостта и лицеремието на църковните представители, липсата на жертвеготовност и човеколюбие от тяхна страна, поддържането на церемониала и високомерието на висшия клир, ориентацията на интелигентите и знаещи хора към светските науки в търсенето на един нов свят, където свободата, истината и прогреса на човечееството няма да бъдат мрачно ограничавани, потискани и човекът няма да бъде оръдие или малка тухличка в градежа на идеологии и религизни представи, чийто краен резултат е забогатяването на малцинство, в това число и висшия клир за сметка на експлоатирания труд и знание на хората, които според офциалното учение не са избрани да бъдат управляващи. Затова БПЦ е имала и ще има проблеми.