Богът на нашите врагове
Сергей Худиев
Още в далечното ми съветско детство, когато нямах представа за Библията, аз знаех мъничко за историята на Йона – онзи, който прекарал три дни в корема на кит. В някаква детска книжка обаче прочетох, че китът се храни с планктон, а устата му е устроена така, че е практически невъзможно човек да влезе в нея и тогава осъзнах, че поповете заблуждават работническата класа.
В оригинала на историята няма кит, а само голяма риба, но това не е важно. Тази книга изобщо не е за ихтиологията. Това е книга за отношенията между Бога и хората.
Йона е древен израелски пророк, на когото Бог възложил изключително неприятна мисия. Той трябвало да отиде в Ниневия, за да проповядва на жителите на този огромен град да се покаят: „още четирийсет дена – и Ниневия ще бъде разрушена!“ (Йона 3:4) Бог искал да даде на ниневийците последен шанс.
Йона обаче изобщо не искал това. Ами, ако те внезапно решат да се разкаят, значи ще се спасят и ще избегнат Божието наказание за своите грехове? Не, пророкът не е бил жесток. Той просто е един обикновен човек, подобно на самите нас.
Ниневия е столицата на Асирийската империя. Жителите на града не били просто езичници, а заклети, смъртни врагове на Божия народ. Историята е запазила барелефи, изобразяващи зловещите дела на асирийските войници, с които те много се гордеели – пленници, забучени на колове; стени, окачени с одрани човешки кожи; отвлечени в робство жени и деца, пребивани с камшици от техните завоеватели. Асирийците управлявали, вдъхвайки ужас – а да вдъхват ужас те наистина умеели.
Поради тази причина пророкът не искал те да се разкаят. Божият гняв и без това се бавел възмутително дълго. Ниневия ще бъде разрушена? Колкото по-бързо, толкова по-добре! Най-накрая! Нека ниневийците да пожънат каквото са посели, нека ужасът да властва по техните улици, същият ужас, с който те са заливали градовете на другите. Никой няма да съжалява за това – най-малко Йона.
И така, когато Бог изпратил Йона при жителите на Ниневия, за да им даде последен шанс, пророкът нямал никакво желание да отиде при тях. Едва след поредица от премеждия, той най-накрая бил принуден да се отправи към омразните ниневийци и да им проповядва Божието послание. Случило се чудо: жестокосърдечните езичници се разкаяли. Царят заповядал: „човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем“ (Йона 3: 8-9).
Бог приел тяхното разкаяние: „И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.“ (Йона 3:10)
Пророкът не бил на себе си от огорчение. Злодеите били спасени от наказанието, което отдавна заслужавали! Но Бог му казва: „Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“ (4:11)
Оказва се, че Бог е Създателят и Пазителят дори на тези свирепи езичници, страшните врагове на Неговия народ. Той ги обича, съжалява и желае тяхното спасение. Той не е само Богът на Израел – Той е Богът на целия свят. За Йона е ужасно трудно да приеме това послание, а дори на нас днес ни е трудно да го допуснем и разберем. Хората постоянно говорят за Бога като че ли Той е „нашият Бог“, племенният Бог.
В религиознанието има такова понятие – хенотеизъм. Това е култ към един-единствен бог – бога на племето. Този е богът, който ни дарява военна победа над другите племена, увеличава броя на нашите стада, праща дъжд за посевите ни. Той е силен съюзник, когото можем да призовем, за да се погрижи за нашите интереси. Другите племена също могат да имат свои богове, които не са по-малко реални; обаче точно този конкретен бог е наш. Естествено, нашият бог не се грижи за чужденците.
Монотеизмът е изцяло различен възглед за света. Съществува само един истински Бог, Който е създал небето и земята, Творец, Владика и Пазител на цялото мироздание, на цялата земя, но и на всички мъглявини и галактики, и въобще на всичко видимо и невидимо. Това е Богът, Който поддържа в битие и храни нашето племе – но не само нашето. Той е Богът, който пази всички хора – нашите съюзници, както и нашите врагове, дори тези племена, за които никога нищо не сме чували.
Библейският Бог не е Бог на една единствена група хора – нашето племе, нашата партия, нашата общност. Той е Бог на всички нации и на всички човеци. В това число (и това е нещо, с което ще трябва да се примирим!) и на враждебните нам племена и партии. Да, мнозина не Го познават и не Му се покланят, но те си остават Негови творения, за които Той се грижи и чието вечно спасение непрекъснато търси. Те могат да бъдат ужасни, отблъскващи и ние можем да имаме най-сериозни и дори справедливи претенции срещу тях. Но те си остават Негови скъпоценни творения, за които Той търси спасение и живот.
Старият завет е изпълнен с негодувание от страна на Божия народ: Ех, кога, кога най-сетне Бог ще накаже справедливо тези проклети езичници? Нямаме основание да гледаме отвисоко на хората от онази епоха – желанието Бог да се превърне в оръжие на нашия гняв и да покоси всичките ни врагове не се е изпарило. Освен това е много лесно да се превърнеш във враг, който в очите на другите заслужава Неговия гняв: конфигурациите на конфликти и съюзи се променят непредсказуемо, на чия справедлива борба хората ще съчувстват, а против кого ще се възмутят утре, е невъзможно да се предвиди.
Затова и Христос казва: обичайте враговете си, защото Бог ги обича. Определено не е лесно да гледаме на хората, които мразим (и намираме основателни причини за това) през очите на Господа, Който ги е създал и ги защитава. Дори е плашещо: свикнали сме да живеем по определен начин, а сме призовани да живеем в напълно различен свят. Посоченото е в разрез с мисленето, според което хората действат, с това, което те смятат за правилно и дори свещено: „Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си“. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.“ (Мат. 5:43-45).
Но да вярваш в Бога – Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо – означава именно това. Нашите врагове са Негови възлюбени творения.
Превод: Валентин Велчев
Източник: orthochristian.com
