Борбата за пребиваване на ума в Бога

Когато говорихме за това как можем да победим отделен помисъл, който ни напада, пленява ума ни и осквернява всичко вътре в нас, – това беше слово само за детайлите на общия ни подвиг. Бих искал да намеря най-простата формула, за да изясним с вас този дълбок и изключително важен въпрос. Получава се следното: когато излагаме нещо теоретично, то ни изглежда толкова просто и ясно. Но в реалния живот това съвсем не е просто. Всъщност нужно е цял живот да пребиваваме в аскетическо напрежение и най-вече в умно трезвение и умна молитва.

След падението и „от-падането” на Адам от божествения свят в тварния свят, всяка страст има свой образ. Когато ни пленява някакъв отделен помисъл, ние преминаваме към мисленето за това как да се борим с всички страсти, взети заедно. Вече ви изложих принципа: да не отдаваме ума си, когато някаква страст ни напада и ни тласка към грях. Ако умът е в страстни образи, това осквернява целия човек: и ума, и душата, и дори тялото. И обратното, когато умът ни е ранен по благодат свише от Христовата любов, той се стреми да бъде там, където е Христос. Тогава става противоположното: умът и цялото ни същество се освещава, извисява, доближава се до Бога. С годините човек става способен дотолкова „да стане свой” на Бога, че ден и нощ – винаги – умът му да пребивава в Бога.

Тук има един фин детайл: никаква страст не може да действа в нас, ако умът ни е свободен и не е в образите на тази страст. Страстният помисъл придобива влияние върху нас само когато с ума си се съединяваме с образите на страстите и живеем чрез тях.

Да се научим да изтръгваме ума си от всяка мисъл, насочена към греха – това е велика наука. Тя започва много просто. Вече знаете, че има различни начини да прехвърлим вниманието на ума си върху друг предмет. Най-добрият начин е когато Господ е с нас. Тогава всичко се превръща в молитва на благоговейна любов към Бога, и в сълзите на покаянието страстният свят на греха бива забравен. Но невинаги ни се удава да пребиваваме в такава молитва. Бог ни оставя, за да се потрудим сами. И така, когато някой страстен образ ни атакува, трябва да изтръгнем ума си от него и да се „разделим” с образа на страстта. Тогава образите не получават истинска, активна сила, а остават в пасивно състояние.

Има немалко молитви, които е добре да се знаят, но може и сами да си ги създадем, тъй като „молитвата е безкрайно творчество”¹. Когато не намираме сили да изтръгнем веднага вниманието на ума от страстта, тогава най-добрият начин е огненото покаяние, викът към Бога: „Освободи ме от властта на тези духове! Издигни ума ми на небето, където пребиваваш Ти, Боже мой! Избави ме от адския плен на страстите!”

Може да се молим и така, както се казва в една молитва, приписвана на преп. Исаак Сириец: „Издигни ума ми, който се скита ниско долу, при Тебе в небесата, където живееш Ти, Господи”.

Има една кратка хубава молитва към ангела-пазител: „Ангеле Божий, пазителю мой свети, запази живота ми в страха на Христа Бога, утвърди ума ми на истинския път и рани душата ми за небесната любов”. Тази молитва много помага да изтръгнем веднага ума си чрез думите: „утвърди ума ми на истинския път и рани душата ми за небесната любов”. Когато прекарваме времето си по този начин – като не позволяваме на нашия върховен ум да се слива с мръсните страсти, оскверняващи целия човек – тогава можем с несравнимо по-малко усилия да водим борбата със страстните помисли.

Като цяло нашият живот в Бога изисква извънредно дълбоко проникване в тайните на божественото Битие. На нас не ни е дадено да проникнем в тези тайни със собствени сили, а то идва, когато Бог ни даде Своята благодат и ни причастява със Своя живот.

Създадени от нищо, ние, „взетите от земята”², не сме способни да познаем Бога, затова е абсолютно необходимо Сам Бог да ни се открие. Ако след падението врагът има възможност да влиза във вътрешния ни живот и там да ни поробва, то за Бога е още по-достъпно да прониква и да действа в нас. Само по такъв начин, като се опазваме от всеки грях, е възможно умът ни постоянно да израства в способността си да познава Бога чрез божествената любов. И така, помнете, скъпи мои братя и сестри, че никаква страст не може да действа в нас активно, ако държим ума си в Бога.

Заобикалящата ни материална действителност ни потиска с постоянното си присъствие. Естествено, ще се подхлъзване „надолу”. Но ако постоянно се държим за молитвеното правило и пазим ума си в пътищата на истината, в заповедите на Христос Бог, то напредъкът ни ще бъде много бърз. Всъщност няма нищо детерминирано. Странно нещо: Бог, Който безкрайно ни превъхожда и Който на моменти ни се струва далече, по-далече от зведните светове, може да ни посети и да действа в нас с пълна сила. Но както се опитах да обясна в книгата си за стареца³, Бог рядко действа по този начин. Защо? Защото, когато душата наистина бъде ранена от Божията любов (както пише нашият блажен покровител преп. Силуан: „Ти ми даде да се насладя на Твоя Свети Дух, и душата ми Те възлюби”⁴) и някой от самото начало получи такава силна благодат, възможна само за съвършените, пътят му след това става страшно тежък. В това състояние човек не може да изпълнява дълга си в земния свят. Той постоянно би пребивавал в състояние на грабване свише. Бог обаче оставя човека, и той с болка търси Бога, за да може отново да действа в него с цялата Си сила.

Ние, влачещите се долу, по земята, можем и трябва да намерим много и различни пътища за освобождаване на вниманието си. Когато не ни се удава да победим страстните помисли чрез молитва, ще четем. Ако не можем да четем, ще размишляваме; ще намерим някаква работа или някой човек, с когото да поговорим, стига само да се освободим от дадената страст. И това е болезнена и продължителна аскеза: да освобождаваме ума си и да прехвърляме вниманието му в друга област, а най-вече там, където е Господ, според съвета и заповедта на апостол Павел⁵. Така онова „долу”, т.е. умът, поробен от низките земни страсти, е безсилен сам да се издигне до небето. Но борете се по всички начини: чрез труд, разходка, някаква работа, интелектуална или физическа, разговор с брата и други подобни. Всичко това са малки неща сами по себе си, но резултатът, който се получава от такъв вид борба, е изключително ценен.

Виждате с какви усилия търся начини да ви обясня това, което става в тварното битие. В цялото битие, което ни заобикаля, дори видимото представлява необикновено дълбока тайна. И на нас ни се налага да живеем постоянно пред очите на тази тайна, очаквайки кога тази свята тайна на Самия Бог ще пожелае да ни се открие. Знаейки от опит, че това съвсем не е нещо дребно и то не се дава лесно, аз все пак говоря за това, защото още от самото начало трябва да знаете какво е възможно за Бога да направи с човека; говоря за това как можем да постигнем нашето блаженство чрез пребиваване в Бога. С нашия естествен ум или разсъдък ние не можем да проникнем в тези тайни. Това е извън способностите на нашия дух, затова винаги е нужно Сам Господ да ни се открие.

Ние трябва да градим живота си не върху собствените си догадки, а върху Божието Откровение. Трагичността на събитията в света, който ни заобикаля, е свързана с отхвърлянето на този път. Грехът на самообожението – ето какво измъчва човека и го убива. В книгата ми, издадена в Париж, има една малка глава: „Молитвата преодолява трагизма”⁶. Това, което е наистина мъчително да се наблюдава и което потапя душата в огромна скръб, е, че хората са отхвърили пътя, открит ни от Христос и Светия Дух, забравяйки, че само Този, Който ни е сътворил, знае съвсем точно всичко. Никаква човешка наука не е способна да проникне „там”. И така, получава се, че нашият живот е прост и заедно с това извънредно дълбок и ни издига на богословска висота.

Когато говорим за начините на борба с кратките думи – „да не си отдадем ума”, „да управляваме ума си”, „да контролираме ума си, като през цялото време го насочваме към светлината на Христовите заповеди”, – то от тези малки неща (които само изглеждат малки по своето извършване) се ражда велик и вечен живот. И тъй като спасение наричаме обожението на човека, то в какво се състои обожението? – В това, че на човека, взет от земята, създадения от нищо, се дава властта, възможността, животът; дава му се да живее живота на Самия Бог.

И така, скъпи за мои братя и сестри, постарайте се от самото начало на вашия подвиг да не губите нито един ден за изграждането на своето спасение.

Със съкращения, из Духовни беседи I том на св. Софроний Атонски, Омофор, 2022, превод: Мила Игнатова

Бележки

Коментари

коментара