„Братя, да няма помежду ви разцепления“

Осма неделя след Петдесетница

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Днес е Осмата неделя след великия благодатен празник Петдесетница, която чрез Апостолското си четиво по време на светата Литургия ни подготвя да бъдем истински християни, достойни чеда на Светата Църква, както и да бъдем пример за всички онези, които са около нас.

Днешното четиво на светия Апостол е от Първото послание на св. ап. Павел до коринтяните, гл. 1, от 10 до 18 стих.

По време на нашата беседа ще си отговорим на много въпроси, които касаят нашето благодатно стоене в Църквата, както и ще се научим какво да бъде отношението ни един към друг, защото днес, най-много от всякога, се нуждаем от съвет, как де се отнасяме с хората около нdс и чрез това да изпълняваме Христовия закон.

Св. ап. Павел, като любещ баща и отец ни наставлява: „Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също…“ (1:10).

Апостолът на народите Павел във всяко свое слово отбелязва, че той говори, пише, наставлява само и единствено в името на Един, на Господ Иисус Христос. Това е неговата проповед, това е неговото дихание, живот и служение. Изтъква пред християните името на Господ Иисус Христос като единствената основа и център на живота на повярвалия в Христа, вменявайки, че Той трябва да бъде дихание за всеки. Тоест, християнинът трябва да бъде Христов.

Апостолът пише така, защото като християни всички сме призвани да подражаваме в нашия живот на Господ Иисус Христос, не на друг, не на други. Той иска от нас пребъдването ни в Христа да си личи, да се вижда, защото чрез това всички ще познаят, че сме Христови.

След ката изтъква, че говори в името на Христа, той дава съвет на християните: „…да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.“ (1:10).

Защо наставлява с тези думи св. ап. Павел?

Защото по времето на апостола, а и сега, страсти бушуват в Църквата. Знаейки, че християните имат проблеми помежду си, а и ще имат и за в бъдеще, както от духовен, така и от църковен и социален характер, той наставлява всеки от Църквата да говори „едно и също“, за да спре всички наченки на разногласия и разединение на стадото Христово. Тоест да спазват истината без да мъдруват, защото все още не са укрепнали, за да бъдат авторитет и пример за подражание.

Както тогава, така и днес, в Църквата е много важно да се говори едно и също. Тоест, както изповедта на вярата да бъде еднаква у всички, така и животът в Христа да бъде съобразен с това единство, за да няма разцепления. Това е важно не само за вярващите, но и за невярващите, на които това ще бъде пример водещ и привличащ към Бога. Отговорността към която св. ап. Павел насочва вниманието на християните е да бъдат бдителни и да полагат усилия Христовото име да се слави, а не да бъде поругавано поради нерадение и прекомерното мъдруване. Апостолът говори за еднаквостта на говоренето, защото християните са говорили и проповядвали не това, което им е предадено за Христа. Те са влагали в устите си свои думи и наставления, и чрез своето философстване са се отклонявали от евангелската истина и благовестието за Царството. Когато някой заговори от себе си, е много вероятно неговото слово да породи разцепление и раздори, защото предизвиква разногласие. Това е плодът на гордостта, самомнението и несломимото его.

Мнозина в апостолско време са проповядвали не това, което апостолът учи. Имало е хора, които са гонили, преследвали, злепоставяли и дори отлъчвали св. ап. Павел. Това е и причината той да пише тези редове, като дава да се разбере, че неговото желание е не да тънем в греховността на гордостта, а де се приближаваме до Бога чрез смирението и миролюбието. Той наставлява християните да бъдат съединени в един дух и в една мисъл, тоест, чрез целия си живот да показват ревност да угодят на Бога и да бъдат послушни на онези, които бяха пратени да проповядват Евангелието по цялата вселена.

„Един дух“ има тогава, когато неизменно вярваме в Христа Иисуса, Който даде Себе Си доброволна жертва за спасението на човеците, а „една мисъл“ – когато Го изповядваме в единение, давайки свидетелство на света, че сме Негови и Той е сред нас.

Свети апостол Павел продължава да пише на коринтяни, че до него е достигнал слух, че: „…помежду ви имало раздори“ (1:11). Тръгвайки отдалеч, за да стигне до същността на проблема, св. ап. Павел не е рязък в думите си към християните за техните простъпки. Той им говори за различните състояния в общността, които не са добри и полезни, и след като с любов, търпение и благост им известява добродетелите в отношенията, особено в дисциплината, той им казва, че до него е достигнал слух, че имало помежду им раздори.

Ап. Павел е примерът как и ние днес да общуваме помежду си, кое е потребно, за да запазим мира, единството и в същото време да не бъдем за съблазън на онези, които търсят повод да ни осъдят.

Раздорите не са градивни, те не са полезни, те не са духовни, а напротив, показват езическия дух в хората и това, че не носят Христос в сърцето си. Какви са били раздорите при коринтяните? Те са били основно по два въпроса. Първият се основава на това, че предпочитали да се наричат не Христови, а последователи на някой от апостолите, което от своя страна поражда и богословско противоречие, породено от предпочитания, симпатии и фаворизиране на дадена личност.

Затова той казва: „А това казвам, защото един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък – Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък – Христов“.“ (1:12)

Когато четем тези думи на св. ап. Павел виждаме, че днес живеем в същия дух, със същите мисли. Днес и ние се делим на привърженици на някого, днес и ние сме разделени на партии в Църквата, днес и ние се борим един срещу друг, за да угодим не на Бога, а на своите собствени амбиции и да изявим не Този, Който даде живота си за нас, а нашата гордост, себичност и егоизъм. Готови сме да сринем всеки, който се изправи срещу нас, само и само да победим, но не и да се  подчиним на Бог и Неговата воля. Няма го нито духът, нито единната мисъл. Та думите на ап. Павел отекват и днес и ни учат, наставляват; те са светлината в тунела, за да бъдем в Евангелието, в Бога и в единството на Църквата.

Много често не можем да намерим отговорите на въпроси, които си задаваме, и това е защото не четем Свещеното Писание. А това, което разглеждаме днес, не е трудно за разбиране. От нас се иска просто да четем и да се помъчим да живеем според наставлението. Иначе, защо четем тези текстове по време на светата Литургия?!

Ние сме Христови! Само и единствено!

С подобаващо смирение св. ап. Павел продължава: „Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте? Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.“ (1:13-15).

С този израз: „Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас?“, ап. Павел дава да се разбере, че християните са Христови. Че всеки проповедник, мисионер, свещенослужител, трябва да проповядва Христос, Той да бъде основата на неговата проповед, защото Господ отдаде Себе си на кръста за греховете, Той е нашият Спасител, Той е, Който трябва да бъде проповядван и почитан и в Негово име да се покоряват човеците. Към Него да бъдат привличани всички. Както Той не се е разделил на наши и ваши и няма да Го направи, така и християните са призвани по Неговия пример да пребъдват в единство, святост и чистота. Проповедта е в Христовото име, не в името на другиго. Христос умря за нас, не друг. Всеки друг е призван да служи, а не да му служат. Да проповядва и открива Господа Иисуса Христа в сърцата на хората, като бъде техен пример и светлина, водеща към Спасителя Иисуса.

За да покаже истинността на своята проповед, апостолът достига до една крайност, а именно да благодари на Бог, че не е кръстил никого от Коринт, освен един-двама души. И това е така, за да покаже, че не е важно да изявяваш себе си, а да се смиряваш. Не е важно да придобиваш множество, а да създаваш светии. Той изразява задоволство от това, че не е кръстил никого, защото в противен случай би си навлякъл осъждане, като такъв който не е кръстил в Христово име, а в свое. Поради духовната и богословска незрялост на коринтската църква, апостолът като че ли си противоречи, но той винаги говори с грижа и пастирско увещание, не за скръб, а за изправление.

Апостолът пише така, за да подчертае колко е важно да се живее в Христа и да се украсява човек с Неговото име, не от злоба. Неговото настроение е не да осъжда, а да напътства, та ако има отклонил се от истината, да я преоткрие и да се наслади на Божията свобода, като живее за Бога, а не за друг.

Св. Павел изрично казва, че той не кръщава в свое име, а в името на Христа Разпнатия. Той опровергава всички погрешни мнения и спекулации относно неговата проповед, защото, както отбелязахме, неговите врагове са го злепоставяли, изопачавайки проповедта и усилията му, само и само да сринат авторитета му и да го покажат безплоден, като самозванец. Това е разбираемо, защото неговите врагове са били юдеите, прозелитите и езичниците, на които той пречи, като отвръща хората от духовната заблуда. Затова и те търсят начин отвътре да го унищожат, създавайки раздори и притеснения от всякакво естество вътре в християнската общност, която все още не е узряла.

Акцентът на проповедта до коринтяни, която разглеждаме днес, се състои в следните негови думи: „Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“ (1: 17-18)

След като достойно изтъква какво трябва да бъде отношението на християните помежду им, за да смири вярващите, а и да покаже истинността на своето служение, той доказва, че не е самозванец и шарлатанин, а истински апостол на Христа Иисуса; че е пратен от Спасителя не да кръщава, а да проповядва и благовести, и то не с мъдри думи, а с прости и обикновени.

Както знаем, св. ап. Павел не е имал нужда да се оправдава и доказва своето пратеничество, както и да се принизява на нивото на своите врагове, но той пише тези редове, за да утвърди вярващите, не за себе си, не за своя гордост и превъзнасяне, а в името на стадото Христово, което трябва да остане единно, цяло и непокътнато от злобни набези.

Апостолът, след като изтъква, че Христос го е пратил на обществена проповед, заявява, че в неговите задължения не влиза да кръщава, а да благовести Христа сред човеците. Разбира се, че и да кръщава, но той изтъква другото, за да покаже на Коринтската църква, че духът, който трябва да витае сред християните, е да бъдат преди всичко покорни на Словото Божие, да Го придобият в сърцата си, да живеят с Него, да Го утвърдят в живота си и тогава да приемат печата на Кръщението. Тоест, да не се стремят просто да се кръстят, а да осъзнават защо се кръщават и какви са отговорностите им. Св. ап. Павел говори за катехизацията преди Кръщението като важен момент за истинското и правилно духовно израстване в Христа и Неговата Църква. Че той е кръщавал виждаме от неговите думи: „Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.“ (1:16). Апостол Павел не си противоречи, напротив, изтъква истинското в Църквата, важното и градивното и то е, че преди да желаят хората да се кръстят, трябва да се възпитат, да се научат и да покорят сърцата си на Христа, за да бъдат в мир, единомислие и разбирателство, когато Го приемат в пълнота при Кръщението.

Един от важните моменти, които засяга св. ап. Павел в това послание, е, че той проповядва Христа според Христовото благословение „не с мъдри думи“ . Тоест достъпно, разбрано, усвоимо. Както със слово, така и най-вече с дела.

Примерът, който дава св. ап. Павел, е достатъчен, за да се разбере какви трябва да са християните, когато предстои да проповядват, благовестят и да утвърждават както вярващите, така и да просвещават невярващите. Достъпно, разбираемо и пленяващо.

Освен че наставлява, той и отговаря на въпросите, който изпъкват в съзнанието на всеки, който чете тези негови редове. А, именно: „За да не се обезсили кръстът Христов. Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“ Апостол Павел говори за оръдието на страданието, чрез което дойде спасението на света. Говори за смисъла на нещо, което е непознато на света, неразбираемо, неусвоимо. За да го обясни и да бъде разбрано богословието на Христовото идване и спасителното пришествие на Божия Син, ап. Павел заявява, че Сам Спасителят го пратил „не с мъдри думи“ да благовести, а достъпно и разбираемо, откриващ Божията истина, която да приеме всяко човешко създание. Разбира се, това е момент, който е актуален за нас днес, особено в трудното време, в което живеем, да достига Божието слово, Евангелието до сърцата на хората на разбираем и достъпен език, както и да бъде съобразена съвременната проповед със състоянието на обществото, за да се възприема вярата, такава, каквато Сам Господ ни завеща.

Силата на нашата вяра е проповедта за кръста Христов, Който „е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ . Безумство е за тези, които се противят на Божията воля и са заслепени от гордост. Защото кръстът ни прави смирени, та чрез смирението да придобием Божията благодат. Онези, които тънат в гордост, те не проумяват как оръдието на мъчението се превърна в оръжие всепобедно. Онези, които са отдали живота си на грях, не могат да разберат спасението и свободата, идващи от кръста. Те не виждат, не могат да усетят силата, която придобива християнинът, покорил сърцето си на Христа разпнатия.

И всичко това, от гордост и противопоставяне на Божията воля.

Християнинът, казва св. ап. Павел, знае какво е за него кръстът Христов, той позна Бог чрез кръста, той знае, че Спасението дойде чрез кръста и чрез него ние придобихме вечността и свободата в Бога.

Затова онези, които се противят на Бога, не разбират, не могат да осъзнаят вечното, защото са предали себе си на тленното и преходното, водещо към отчаяние и слепота.

Кръстът е проблем за всеки извън Църквата, особено в първите векове, тъй като никога такава тема не е засягана и разглеждана, нито като философия, камо ли като богословие, и защото отдалечаването на юдействащите от тяхната отеческа вяра, не им дава да прозрат месианския смисъл на многото събития от Стария Завет, подготвящи за Христа и силата на кръста.

Днешното апостолско четиво има няколко важни момента, които касаят нашия живот в Христа и християнската общност, както и разясняват важен богословски момент за Христовата саможертва.

Като обобщение можем да кажем, че св. ап. Павел ни съветва да се покоряваме на Божията воля в послушание, смирение и добродетелност. Да се стремим да послужим в Църквата за преуспяване в мира, единомислието и сплотеността. Целият ни живот да говори за Христа, да проповядва Христа и да бъде съобразен с Христа и Неговото Евангелие. Както и ни наставлява да бъдем с достъпно и благо слово полезни на хората около нас, както и да бъдем богослови в нашия живот, носещи и прославящи смисъла на кръста и спасението, което дойде чрез Него за света.

Да бъдем икона на нашия Господ Иисус Христос, та чрез нас да се прославя Неговото име. Амин.