Влезли сте в Църквата? Дръжте се за Църквата; друго спасение няма
Днешното Евангелие напомня какво говореше нашия Спасител, когато започна да проповядва. Той казваше: „Времето се изпълни и наближи царството Божие; покайте се и вярвайте в Евангелието” (Марк 1:15). Царството Божие или светата Божия Църква, в която царува Господ – като Глава, Законодател и Съдия – тогава започваше да се устройва. Господ още не беше преподал цялото Свое учение, още не беше творил чудеса, не беше пострадал с кръстна смърт заради нашето изкупление, не беше възкръснал, не беше се възнесъл на небето и не беше изпратил Светия Дух.
Светите апостоли, облечени в сила свише, още не бяха огласили вселената с проповедта си, не бяха събрали вярващите от всички езици и учредили всичко необходимо за спасението и живота на тези, които се спасяват. Всичко това беше обещано, но все още не беше приведено в изпълнение. Очакваше се, но не беше видимо на дело. Настъпило беше само времето да се изпълни. Затова и Господ казваше: Царството се приближи влезте в него през вратите на покаянието и вярата. И всички, които се отзоваваха на този призив, вярваха, каеха се, кръщаваха се и ставаха синове на Царството. Така призоваваше Господ, а след слизането на Светия Дух и светите апостоли. И Царството Божие, светата Божия Църква, се разпространи и обгърна цялата вселена.
Какво трябва да казваме ние сега? Когато все още нямаше Църква, Господ призоваваше: Идете в нея, за да я съставите. А сега, когато Църквата или Царството Божие е изпълнено и цъфти, трябва да кажем не „идете в Царството”, а „дръжте се за Царството” или „дръжте себе си в Царството Божие в светата Божия Църква”.
Дръжте себе си в Царството Божие или в светата Църква, за да не отпаднете сами по някакъв начин от нея. Дръжте се за Царството, за да не бъдете изхвърлени от него, по присъда на Царя.
За нас няма нищо по необходимо и нищо по-ценно от това да бъдем в Църквата. Който е в истинната Църква, избавен е от греха, проклятието и смъртта. Той е син и наследник на Бога и сънаследник на Христа; принадлежат му всички благодатни дарове тук и всички блага на небесното наследство.
Така че има защо да се погрижим за това да не отпаднем от светата Църква. Отпадналият се лишава от всички неоценими нейни блага и губи душата си. В светата Църква, единствено в нея, всичко е устроено за наше спасение. Отпадащият от нея няма с какво да се спаси. За спасението е нужна благодат: откъде ще я вземеш извън Църквата? Благодатта се подава чрез светите Тайнства, Тайнствата се пазят в светата Църква, за извършването на Тайнствата е нужно свещенство, а истинно свещенство има само в Църквата. Какво се получава че който е извън Църквата той е без свещенство, без Тайнства и без благодат. С какво ще спаси душата си?! Така човекът загива извън Църквата. Внимавайте, сами не се отделяйте от Църквата и други, които започват да се отклоняват от нея, не слушайте… Пазете се! И благословението Господне ще пребъде над вас и всички дела на ръцете ви. Ако между вас попадне такъв (който се отклонява) кажете му миром: или бъди с нас в светата Църква или отиди където искаш, но не безчести нашето чисто християнско общество.
Но и само това строго да се държим за Църквата не е достатъчно. Членовете на Църквата трябва да живеят в нейния Дух. Чрез благодатно възраждане всички сме чеда на Бога. „Ако пък сме чеда, то сме и наследници” (Рим. 8:17). И колкото по-голямо е обещанието, толкова повече трябва да внимаваме да не го загубим. Синът е наследник на бащата, но ако започне лошо да живее и оскърби баща си, бащата нерядко го лишава от наследство. Така може да постъпи и Небесният ни Отец с нас, ако Го разгневим с недостойното си синовство. Апостолът казва: „И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване” (1 Петр. 1:17). Той ще съди всеки от вас нелицемерно по делата, затова и следвайте спасението си със страх и трепет…
Като помните това, братя, не бъдете небрежни, а със страх и трепет съдействайте на своето спасение, както повеляваше апостолът, грижейки се с всички сили да се явите чисти и непорочни в деня, когато Бог ще съди човешките тайни…
Милостивият Господ да ви запази в светата си Църква като истински християни, ревнители на добрите дела, с които да се представите на съда пред лицето Господне, да станете всички наследници на вечното Царство с всички Светии. Амин.
Превод: Илиана Александрова
Списание Мирна, бр. 11
Свали списанието в електронен формат (e-book) >>>
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Бях решил да не пиша повече коментари, но поредните магарии на Синода ме принуждават, ако имам форум да си кажа мнението. Църквата вече не е това, което е била Няма нищо по-глупаво и по-душегубно да се ходи в храма и да се търси свещеника Смисъл от вярата има ако ни води към спасение, а спасението ни се дава от божественото. Сегашната БПЦ има исторически претенции и форма на божствени вещи, но като знам какво е станало през комунизма дълбоко се съмнявам че свещеницете, особено по-старите носят божи дух, имат божие слово и показват божествени дела. Ние следва да търсим божественото, а то до-голяма степен е извън Църквата, която е станала финансов и политически инструмент на БКП и бившата ДС. За жалост лумпениадата, наглостта, неблагодарността и самомнението, че са богоизбрани властва в редиците на БПЦ и ние не можем да очакваме от нея, че ще милее за вярата и народността, двете най-важни неща според възрожденската литература Трябва сила, която да направи БПЦ Христова Църква,а не ООД
„Няма нищо по-глупаво и по-душегубно да се ходи в храма и да се търси свещеника“. С тази логика излиза, че атеизмът и сатанизмът са спасителни доктрини.
.
„Ние следва да търсим божественото, а то до-голяма степен е извън Църквата“. Бог е въздесъщ и както Църквата няма видими граници, така и Той не може да бъде ограничен от абсолютно нищо.
.
„Църквата… е станала финансов и политически инструмент на БКП и бившата ДС“. Това са клеветнически твърдения без доказателства.
.
„Трябва сила, която да направи БПЦ Христова Църква“. Насила хубост не става, а в духовната сфера – най-малко.
„Отче“ Пdвеле, първо не следва от моите думи, че сатанизмът е спасителна доктрина, още повече, че не знам да има книга, посветена на проявите и принципите на действие на лукавия и неговите демони, както прочутото по цял свят с политическата си обвързаност православие не си е дало труд да направи енциклопедия на духовете и на проявите на невидимото, а с лека ръка сатанизира хора като Ванга например или други личности, които не участват в политическия и културен проект на православието. Второ, мнението че БПЦ е политически и финансов инструмент не е мое, а на наблюдатели, и на аналитици, които изследват действието и бездействието, мълчанието и говоренето на БПЦ и стигат до извода, че тя е тясно оплетена с БКП и ДС, още повече че чакаме досиетата, а тези две формации се интересуват от власт и пари. И тъй като наистина Бог е безграничен , то Неговата промисъл допуска божественото да се носи извън институциите и формите на култа, […].
Ще дочакаме ли досиетата на сега действащите агенти и офицери в Църквата или с този въпрос нарушавам „националната сигурност“? И къде да търсим проявата на Божественост? Някъде между офицерите и обикновените хора с почти промити мозъци, къде е тази Божественост?
Ако имате Вяра…
Ако имате Вяра…
Ние имаме Вяра(колкото знаем и можем) , ама много се вижда спекулата и порнографията около БПЦ.
Стефане по нормалната човешка логика като не водиш християнски живот трудно може да ти се има доверие по въпроси относно вярата. Друго е излишно да казвам.
Стефане, за да се води христиански живот по устава на Православната Църква трябва да имаш доверие на свещеника, а у нашенско е малко по-сложна обстановката. Усложнена е от страсти и мъдрост. Не го забравяй това, ти трябва да си идеален по преценка на попа, за да те чуят или уважават! А това, което го пишеш няма нищо общо със Смирението и Богословието на днешните ХРИСТИЯНИ и горди апостоли.