В Бога всички са живи…
Проповед, произнесена на празника на светите безсребреници Козма и Дамян, 1 (14) ноември.
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри, днес по време на Божествената Литургия чухме празничното Евангелие, в което Господ Иисус Христос говори на Своите ученици: „… и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10:7-8 ).
Тези думи, които Господ изрича към най-приближените Си ученици, апостолите, Той насочва и към светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян; същите думи Господ отправя и към всекиго от нас. И ние с вас се наричаме православни християни единствено защото сме Христови ученици. Затова всеки път преди причастието се обръщаме към Христос с думите: „На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми днес, Сине Божий“.
Ние сме участници в Тайнството, ние сме Неговите любими ученици. Ето с какъв велик дар ни обогатява Христос, правейки ни ученици. Той казва на нас: „Приближи се царството небесно“, а то вече е тук, вече е сред нас. Неслучайно по време на Божествената Литургия свещеникът се моли като благодари на Бога за това, че Той вече ни е дарил бъдещото Царство. Царството небесно още е в бъдещето, но то вече ни е подарено в нашите отношения един с друг, защото ние с вас сме братя и сестри не само по име, но по самата същност на нашето призвание, понеже Църквата Христова – това е нашето единно семейство, състоящо се от братя и сестри, и всички те са родни.
Приближи се Царството, и това Царство се изразява в отношенията на любов и доброта, на уважение и взаимопомощ, които се създават между нас, християните; и между нас, енориашите, пребиваващи често в храма, и онези, които по някаква причина идват рядко, но може би ще настъпи време, когато и те ще дойдат при Бога, и те ще станат образец за енориаши.
Още ми се иска да ви напомня, братя и сестри, че както лекарите Козма и Дамян даром, без пари са помагали на хората, така и ние сме длъжни да помагаме едни на други, на хора познати и непознати, да помагаме на всички, като изпълняваме казаното по-горе: „Болни изцерявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте“.
Но как можем ние с вас да изцеряваме болните? Разбира се, на нас не ни е даден този дар. Но можем да отидем при болния човек и да го подкрепим. Да поседим при него и да поговорим. Да му занесем малък подарък, който може би силно ще го зарадва. Нали когато се повиши настроението на болния, то и за лекарите е по-лесно да го лекуват. И Бог му подава Своето благословение. Затова ние също можем да лекуваме! Да лекуваме не чрез сила, но чрез доброта, като отидем при болните и им протегнем ръка.
Ние можем да очистваме прокажените, ние сме длъжни да очистваме прокажените. Днес, за щастие, тази болест не е често срещана, но са разпространени други болести. И в нашето съвремие има множество хора, които приличат на прокажените, защото са отритнати, както в древните и средните векове всички са отхвърляли прокажените, понеже са смятали, че тази болест е опасна, че можеш да се заразиш и за броени седмици да станеш същият.
Така и днес ние извръщаме нашите лица от бездомните, от скитниците: мръсни, често немити в продължение на много месеци… Отбягваме ги, струва ни се, че те са лоши за нас. А ако бяхме милостиви към тях, ако можехме да помогнем с нещо на такъв човек, преди всичко да се отнесем към него с уважение, което е необходимо на всекиго, откъде да знаем дали с това няма да започне неговото възраждане? Както знаете, бездомните хора често благодарят само заради това, че към тях са се отнесли човечно, с уважение. Необходимо е да се замислим за това и да се стараем да помагаме на онези, които така приличат на прокажените.
Изреченото от Господа по-нататък вече е съвсем непонятно: мъртви възкресявайте!
Но как ние, такива слаби, грешни, обикновени хора, можем да възкресяваме мъртви?! Тук, в тези думи, които Господ насочва към нас, както и във всичко казано в Евангелието, можем да открием буквален и преносен смисъл.
Първо, колко хора са избутани в ъгъла на живота, колко хора изпитват трудности в работата, безпаричие, болести, въвлечени са в спорове с роднини и познати, колко живи чувстват себе си като мъртви! Това е нашата задача и ние можем да помогнем на тези хора, да им напомним, че са живи, че техният живот не е приключил. Знаете как говорят: аз съм свършен човек, всичко в моя живот е свършено. Нека побързаме да се притечем на помощ и да им кажем: не, твоят живот не е приключил, тебе те призовава към живот нашият Господ Иисус Христос!
Но думите: „мъртви възкресявайте“ съдържат още един смисъл. На нас ни е заповядано да се молим за починалите! Колко често забравяме за тази заповед! Заповядано ни е да се молим за всички: за нашите баби и дядовци, за нашите родители, за нашите съпрузи, за нашите деца и внуци. Заповядано ни е да се молим за познати и непознати само поради една причина – защото Църквата, светиите, праведниците знаят, че на покойниците им става по-леко от молитвата. Молитвите за починалите отправяме към Бога, за да бъде по-леко на нашите починали. И не трябва да пренебрегваме тези молитви, тъй като това е велик труд пред Него.
Какво ще каже Господ, когато дойде да съди живите и мъртвите: а защо не се молихте за вашите братя, защо ви се струваше, че не трябва да се молите за покойниците?! Това е необходимо. Вие знаете, когато се молиш дълго за напусналите нашия свят, когато отслужваш панихида, когато четеш Псалтира, чувстваш, че много от тях също се молят за нас. Усеща се някакво църковно единство в тази молитва за починалите, защото в нея Господ ни събира всички заедно, цялата Църква: и живите, и онези, които вече се намират при Него – нали в Бога всички са живи!
В тези немногобройни думи на днешното Евангелие е цялата програма за действие на православните, живеейки по която можем да бъдем истински християни, и да се удостоим с Царството, с което ни дарява Господ. | www.damian.ru
Превод: Радостина Ангелова
