Гнила дума не казвай

„А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте вехтия човек заедно с делата му; и се облякохте в новия, който се обновява в познанието, по образа на своя Създател“ (Кол. 3:8-10).

„Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество; а езика никой човек не може да укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова; С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие; Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде; Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода“ (Як. 3:7-12).

Свободата на словото е изключително право, но то издига хората, само ако е съчетано с мъдрост и не се използва за хитруване или измама. Християнската традиция има много какво да каже за говоренето и мълчанието, преди всичко в контекста на мъдростта. Свети Григорий Нисийски пише:

„Еклесиаст упоменава първо времето за мълчание, а след това отсъжда времето да се говори (Екл. 3:7). Кога и по какви въпроси е по-добре да се мълчи? Апостол Павел ясно разграничава подходящото време за реч и за безмълвие – понякога учи на мълчание, друг път наставлява да се говори. „Никаква гнила дума да не излиза из устата ви“ (Еф. 4:29) е неговият закон на мълчанието. Но ако думата е добра, „за назидание във вярата, за да принася благодат на слушащите“ (Еф. 4:29), тогава е време да се говори. . . „Не се лъжете един други“ (Кол. 3: 9), долавяйте точното време за мълчание и „казвайте истината, всеки  на ближния си“ (Еф. 4:25) – тогава пак е благоугодно да говорите. “

При отците пустинници четем също:

Един старец казваше: „Мълчанието е изпълнено с целия живот, а в изобилната реч се крие смъртта.“

А друг старец казваше: „Смирението никога не се гневи и гняв не поражда.“

Няма съмнение, че древните са се позовавали на „езика“ повече, отколкото ние днес, тъй като е трябвало да разчитат на човешкия глас, за да общуват. В епохата на интернет „езикът“ вече се оказва не толкова насъщно необходим за хората, които се свързват един с друг чрез електронни средства и не разчитат в такава степен на него. И все пак днес те могат да разпространяват своите послания по-бързо и до повече хора, отколкото древните биха могли дори да си представят, че е възможно. Така че ние носим много по-голяма отговорност за това, което казваме в интернет, защото думите ни могат да окажат огромно въздействие върху хората – въздействие, каквото често, когато ги изричаме, дори не предполагаме, че ще предизвикаме.

„И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден“ (Мат. 12:36-37).

Източник:  orthochristian.com