„Добре е да бъдем тука…“. Преображение Господне



В земния живот на Господ Иисус Христос има твърде малко радостни, светли минути. Бог се въплъщава, идва в този свят преди всичко за да се потопи в нашия мрак, за да сподели с нас скръбта и делниците на човешкото съществуване. Именно затова Господ Иисус Христос прекарва толкова време с грешниците, които се нуждаят от очистване, просвещение, спасение. Именно затова Той избира за Себе Си кръстния път, страда за хората, отхвърлен е от тях, приема оплюване и бичуване, кръстна смърт и слиза в ада, за да изпълни цялото пространство, където до Неговото идване властва злото, със Своето Божество и светлина.

В Евангелието са описани само няколко случая, когато Божеството на Христос е показано на хората по видим начин. Например, това се случва по време на кръщението на Иисус, когато от небето прозвучава глас Божий: „… Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17). Друг такъв момент – и именно него отбелязваме днес – е Преображението, когато Господ, вземайки тримата Свои най-близки ученици, се възкачва с тях на висока планина, и там, когато Той се моли, „лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина“. И гласът на Отца прозвучава отново: „… Този е Моят възлюбен Син… Него слушайте“.

Докато видението още продължава, един от учениците, Петър, казва: „… Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия“ – защото Моисей и Илия се явяват на Иисус и разговарят с Него за Неговия изход, тоест за кръстната Му смърт (Мат. 17:1-9). Думите на апостол Петър са естествена човешка реакция на Божието присъствие, на Неговото внезапно явяване, на неочакваното, светоносно посещение свише. „Добре е да бъдем тука“ – тоест добре би било всичко това да продължава, този момент на слава, светлина никога да не свършва. Но след възкачването на Иисус на планината идва слизането от нея, идват Неговите срещи с бесноватия отрок и с много други хора, нуждаещи се от изцеление. Слизайки от планината, Господ отново се потапя в нашия човешки мрак, за да го сподели с нас. А после идват Гетсиманската градина и Голгота.

Всеки от нас минава през различни състояния. Понякога сме на Тавор, а понякога се оказваме на Голгота. Понякога Божието присъствие е толкова осезаемо, явно, че ни се иска тези минути никога да не свършват, да траят вечно. Но има мигове, когато Бог сякаш ни напуска, оставя ни в мрака насаме с нашата личност, с нашите проблеми и грехове. В такива минути е особено важно да помним за Неговото присъствие и за това, че нашия човешки мрак Той просветлява отвътре с божествена светлина.

Божествената светлина, която виждат учениците на Тавор, не е някаква материална светлина, сияеща „като слънце“, а е Светлина нетварна, това е Самият Бог, самото Божие присъствие, енергия Божия – онова божествено действие, посещение свише, в което се разкрива на хората славата Божия. И тази светлина осиява не само учениците на Тавор, тя явява себе си на много хора, на много светци, в това число на свети Григорий Палама и на преподобни Симеон Нови Богослов. И сред нашите съвременници има хора, които съзерцават божествената светлина. Блажена му памет, старецът архимандрит Софроний нееднократно бива удостоен да съзре божествената светлина, която за него не е само явяване на Божията слава, преобразяваща го отвътре.

Но защо Господ ни посещава със Своята божествена светлина? Не за това, блеснала ярко, да изчезне бързо и да ни остави в мрака. Бог ни посещава, за да можем, виждайки Неговата светлина, да бъдем пронизани от нея и целият ни живот да се измени, с нас да се случи онова, за което Сам Той казва: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16). Божествената светлина ни посещава, за да преобрази не само всичко около нас, но и нашия собствен живот, да се променим ние, и чрез нас тази светлина да започне да се разпространява и върху другите хора.

Именно заради това Църквата празнува Преображение Господне, за да може то да стане и наше преображение, за да се открият и за нас дверите към съзерцанието на божествената светлина, съзерцание, с което през изминалите векове са удостоявани толкова много хора. Но за да не бъде тази светлина погълната от нашия човешки греховен мрак, ние трябва да живеем в съответствие с Евангелието, и чрез добрите ни дела, чрез целия наш облик хората да познават Христос. Нали за Него и за християнството съдят преди всичко по нас, вярващите, членовете на Църквата. Около нас живеят немалко хора, които може би отдавна биха дошли в Църквата, ако по житейския си път не бяха срещнали християни, които не са достойни за това високо звание и които, вместо да излъчват светлината и сиянието на Божеството, излъчват смрадта на греховните страсти.

Да помним, че минутите на просветление, които от време на време изпитваме или тук, в храма, причастявайки се със светите Христови Тайни, или по време на молитва, ни се дават, за да се променяме към по-добро, да се преобразяваме. Нека да се стремим в нравствен и в духовен план винаги да бъдем на пределната достъпна за нас висота, никога да не слизаме по-ниско от онази много висока летва, която виждаме в Евангелието. Амин.

(Из сборника с проповеди „Човешкият лик на Бога“) | www.azbyka.ru

 

Превод: Радостина Ангелова

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...