Евангелието за Архангел Гавриил (Беседа на Благовещение)

Беседа на Благовещение

(Лука 1:24-28)

Слънцето се оглежда в чистата вода, а небето – в чистото сърце.
Много жилища има Духът Свети в тази просторна вселена, но чистото човешко сърце е жилище на Неговата най-голяма радост. Именно то е Негово жилище, всичко останало са само Негови работилници.

Човешкото сърце никога не може да бъде празно; то винаги е изпълнено – или с ада, или със света, или с Бога. Съдържанието на сърцето зависи от неговата чистота.

Някога човешкото сърце било изпълнено само с Бога; то било огледало само на Божията красота и арфа – само за възхвала на Бога. Някога то наистина се намирало в Божията ръка и било вън от опасност; но когато човекът, поради своето безумие, го взел в своите ръце, много зверове нападнали човешкото сърце, и оттогава то станало онова, което, погледнато отвътре, се нарича робство на човешкото сърце, а погледнато отвън, се нарича история на света.

Безсилен да държи сърцето си в своите ръце, човек го опирал на съществата и нещата около себе си. Но на каквото и да опирал своето сърце, то неизбежно се омърсявало и наранявало.

О, клето човешко сърце, собственост на много незаконни господари, бисер сред свинете! Колко си окаменяло от дълго робуване, колко си потъмняло от непрогледна тъмнина! Сам Бог е трябвало да слезе, за да те освободи от робството, да те спаси от тъмнината, да те изцели от греховната проказа и отново да те вземе в Своите ръце.

Слизането на Бога между човеците е най-безстрашното дело на Божията любов и Божието човеколюбие, най-радостната вест за чистите и най-невероятното събитие за нечистите по сърце.

Каквото е огненият стълб в най-гъстия мрак, това е и слизането на Бога между хората. А разказът за това слизане на Бога между хората започва с Ангела и Девицата, с разговора между небесната чистота и земната чистота.

Когато нечистото сърце разговаря с нечисто сърце, това е война. Когато нечистото сърце разговаря с чисто сърце, това пак е война. Само когато чистото сърце разговаря с чисто сърце, това е радост, мир и чудо.

Архангел Гавриил е първият благовестник на човешкото спасение или Божието чудо; защото без Божието чудо човешкото спасение би било невъзможно. Пречистата Дева Мария първа чула това благовестие, и първа от човешките създания потреперила от страх и радост. В нейното чисто сърце се оглеждало небето, както слънцето се оглежда в чиста вода; под нейното сърце предстояло да положи главата Си и да се облече в тяло Господ, Творецът на новия и Обновител на стария свят.

За това разказва днешното Евангелие.

В ония дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците. В кои дни? В дните, които предшествали великия ден на Рождеството на Господ Иисус. Когато дошъл краят на времената, когато се изпълнило времето, предсказано от Даниил, когато свършили князете от Юдиното коляно, когато немощният човешки род въздишал заедно с немощната природа около себе си, очаквайки спасение вече не от човек, нито от природата, а от единия Бог – в това време заченала Елисавета, жената на Захария. Но какво общо има старицата Елисавета, неплодната жена на Захария, със спасението на човешкия род? Общото е, че тя ще роди Предтечата на Спасителя, който като воин ще предхожда Военачалника и ще известява за Неговото пристигане. Неплодната старица е могла да роди единствено вестителя на спасението, но не и Спасителя. Тя е верен образ на стария свят, който бил остарял и безплоден, без род и плод, гладен и жаден; образ на изсъхналия свят, който, като старо и изсъхнало дърво, все още можел да се раззелени чрез чудо и да създаде пролет, но не и да даде плод.

В онова време, както и във всички времена, неплодната жена изпитвала срам и от Бога, и от хората, и от себе си. За какво е бракът, ако съпрузите нямат деца? И раят може да стане за бездетните място за изпитание и погибел, а какво да говорим за земята. Бездетните съпрузи са измъчвани от най-тежък срам един пред друг. Един на друг изглеждат като зелени смоковници без плод и в дъното на душата си боязливо и неизразимо усещат проклятието върху себе си. И което е най-болезнено – както и в наши дни – те се подозират един друг в похот и нечистота, като при това и двамата смятат своя брак, съзнателно или не, за узаконена похотливост и нечистота, особено ако все още не познават Бога и не чувстват Божия пръст на себе си. Затова бездетните бракове са с кратка продължителност и още по-кратко щастие. Защото нищо на света не разочарова хората повече от безплодните желания, след като вече задоволени и презадоволени. Първоначалната Божия заповед: плодете се и множете се (Бит. 1:28), тежи като планина над неплодните съпрузи, дори и тогава, когато не я знаят. Макар и да не я знаят с разума си, чрез учението, те трябва да я знаят със сърцето си, чрез чувството, защото тя е отпечатана като незаличим печат на всяка човешка душа, както и всички главни Божии заповеди.

За скръбта на неплодните съпрузи се знае достатъчно както от Свещеното Писание, така и от всекидневния опит на всички народи и всички времена. Но в тези чудесни дни Елисавета чрез чудо заченала на стари години. Как може да стане това? – питат се онези, които се плъзгат по повърхността със сетивата си, като по лед над езеро, преизпълнени със сила и живот. Онези, които и сами чувстват с душата си и признават с езика си, че този свят не може да се спаси иначе, освен чрез Божие чудо – те, когато Божието чудо дойде, обикновено клатят глава и го отричат, питайки се: как може да бъде това? Ако не съществуваше живият и всемогъщ Бог, тогава нищо не би могло да бъде, нищо не би могло да съществува, изобщо нищо не би могло да се случи. Нито би могла да роди някоя жена – плодна или неплодна. Но след като съществува живият и всемогъщ Бог, тогава всичко е възможно, защото Бог не е зависим от законите на природата, които Той е дал, за да свързват не Него, а другите, нито да ограничи Своята мощ, а да направи Своята милост необходима.

Както един инструмент, който човек е направил с ръката си, не ограничава свободата на човека да действа по един или друг начин, да си служи, или да не си служи с него, така и сътвореният от Бога свят със своето законно устройство не ограничава свободата на Бога да действа по един или друг начин, според Своето милосърдие и според човешките нужди. Нима тези, които раждат, раждат със своя сила, а не с Божия? Бог е особено ревнив към живота и го дава така, както Той иска; животът се зачева там, където Той иска, и не се зачева там, където Той не иска. Оттук става така, че понякога млади съпрузи, при всички изпълнени природни закони, нямат деца, а понякога стари съпрузи, въпреки природните закони, имат деца. Живият Бог е единственият Господар на живота, затова дори онези, над които Той единствен господства, нямат сила – нито природата, нито природните закони, а още по-малко гадателите и врачките, към които неплодните жени често се обръщат за помощ, не знаейки, че гадателите и врачките са служители не на светлата божествена сила, а на тъмната демонска сила.

Човек очаква чудо от Бога, а когато чудото дойде, не вярва в него. Природата е станала за човека дърво на изкушението. Скрит под сянката на природата поради своята голота, човек желае Бог да го посети, и в същото време се бои от Божието посещение. Ако Бог не го посети, той се оплаква, а когато го посети – Го отхвърля. Както в рая Адам бил поставен между две дървета: дървото на живота и дървото на познанието, така и Адамовото потомство отново е поставено между две дървета: Бога, като Дърво на Живота, и природата, като дърво на познанието. За да може и сега, както тогава, да се постави на изпитание свободата на човека, неговото послушание и смирение. Да се изпита мъдростта на човека. Да се изпита човешкото сърце. Да се изпита човешката воля. Защото, ако нямаше изпитания, не би имало и свобода. А ако няма свобода, хората не биха съществували като хора, но в света би имало само два вида скали: неподвижни и подвижни.

Всички тези прости и ясни истини, които не знаят душите със земен разум и онези, които не могат да ги знаят поради помрачеността на своето духовно зрение от греха, ги знаела една проста, но благочестива старица, Елисавета. Затова тя не се учудила, когато заченала в старините си, а веднага излязла с готово и единствено разумно обяснение на своето ненавременно зачатие: тъй ми стори Господ в ония дни. А защо? Тя все още не знаела, нито поради своето смирение можела да си помисли колко рядък и велик ще бъде плодът на нейната утроба. Тя не знаела за изключителната роля в историята на човечеството, която ще има нейният син: Пророк, Предтеча и Кръстител. Нито знаела за дълбоките Божии намерения, предвидени да се изпълнят до края на времената, нито разбирала това как Бог постепенно изпълнява тези Свои намерения и цели чрез Своите раби и рабини, бавно и полека, но без пречки и забавяне. Тя знаела само една скромна и трогателна причина за Божието благоволение към нея: тъй ми стори Господ в ония дни, казва тя, за да снеме от мен срама пред човеците. Тя тълкува Божието чудо като знак за Божията милост към нея. И това е правилно, но не е всичко. Ако тя беше изтълкувала това чудо като знак за Божията милост към целия стар свят, който бил безплоден, тогава би казала всичко. Ето, с това чудо Бог подготвял едно още по-голямо чудо, с което искал да снеме срама пред Ангелите от целия безплоден човешки род.

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Тук се има предвид шестият месец от бременността на Елисавета, или шестият месец от зачатието на Йоан Предтеча. Защо точно в шестия месец? Защо не в третия, петия или седмия? Защото сътворението на човека станало в шестия ден, след цялата сътворена природа. Христос е Обновител на всички творения. Той идва като нов Създател и Нов Човек. В Него всичко е ново. При това ново сътворение Йоан е Предтеча на Христос така, както при първото Божие сътворение цялата природа била предтеча на стария Адам. Йоан представя пред Христос Господ цялото земно творение заедно със стария човек, само че покаял се в него. В името на човешкия род той ще върви пред Господа като покайник и проповедник на покаянието. Този шести месец, в който младенецът Йоан заиграл в утробата на майка си, отговаря и на шестия период от време, в което се родил Спасителят, както и на шестия печат от Откровението на Йоан (6:12).

И така, на шестия месец бе изпратен Ангел Гавриил. Във великата драма на първото сътворение на първо място се появяват Ангелите: В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1:1). Под небе се разбират всички Ангели и всички степени на небесната йерархия. И ето, в самото начало на великата драма на новото сътворение пак се появяват първо Ангелите. Ангел чрез устата на пророк Даниил определил времето, в което ще се роди Царят на царете; Ангел чрез устата на пророк Исаия и други пророци изказал начина, по който Той ще се роди, Ангел съобщил на първосвещеник Захария за раждането на Предтеча; Ангел съобщава и сега за раждането на Самия Богочовек. А когато Богочовекът се роди, ангелски хорове ще пеят над Витлеемската пещера. Всяко сътворение е радост за Бога, защото Бог не трябва да прави нищо по необходимост и принуда, както учат някои мрачни философии и езически мистични религии. Всяко сътворение е радост за Бога и Той иска да сподели с някого тази Своя радост. Защото радостта в чистота и от любов е единственото нещо на небето и на земята, която със споделянето не намалява, а се увеличава, ако изобщо можем да говорим за увеличаване на радостта от любов у Бога, Първоизточника и на радостта от любов. Затова, след като сътворил Ангелите при първото сътворение, Бог веднага ги прави Свои сътрудници в управлението на рая и на всички създания в рая. Така и при Новото Сътворение: пред Христос, Новия Човек, вървят Ангели; при устройването на Своето Царство Господ веднага прави Свои сътрудници апостолите, а след това и други лица, които Му сътрудничат не само докато са на земята, в земния живот, но и след своята телесна смърт. И до ден-днешен Господ прави Свои сътрудници светиите, мъчениците и останалите, които са се удостоявали и се удостояват с това. Но при кого бил изпратен великият Архангел Гавриил? („Воинът бил изпратен, за да съобщи царската тайна, тайната, която се познава с вяра, а не се намира с любопитство; тайната, на която трябва да се кланяме, а не да я мерим с човешки разум; тайната, която трябва да се тълкува с божествен, а не с човешки разум.” Златоуст, Беседа на Благовещение.).

При една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов. Великият Божи Архангел се явява на девицата, защото през тази девица, чиста и пречиста, трябва да премине и да дойде Началникът на новия свят, на Новото Творение. Новият свят трябва да бъде самото целомъдрие и чистота, противно на стария, прогнил свят, който станал нeчист поради своето упорито непослушание към своя Творец. Девицата трябва да послужи като порта, през която Спасителят на света да влезе в света като в Своя работилница и Свой дом; девица, а не жена, защото жената, колкото и да е възвишена духом, е свързана със стария свят и старото творение, като свързана със своя мъж, и не е свободна от светски желания и светски пристрастия. Затова не жена, а девица, чиста и пречиста, съвършено отдадена само на Бога и отделена от този свят със сърцето си. Такава девица израснала по плът в тленния свят, като крин на торище, но била недокосната от тлението на света.

Тази избрана девица била сгодена за Йосиф, свой роднина. Защо била сгодена? Божият промисъл устроил така, за да я запази от присмеха на бесовете и хората. Ако не беше сгодена, а беше родила, кой от хората би могъл да повярва, че нейният Син не е роден незаконно? И в този случай кой земен съдия би я пощадил от строгостта на закона? Божият Промисъл не искал да причини беда на Своята избраница, нито тежко изкушение на хората: затова устроил така, че да прикрие Девата и нейното раждане под формата на сгодяване. („Когато Сам Христос от началото прикривал много неща, наричайки Себе Си Син Човечески, и не откривайки навсякъде Своето равенство с Отца, тогава защо се чудиш, че е прикрил и това, подготвяйки някаква дивна и велика тайна?” Златоуст, Беседа върху Евангелие от Матей).

А защо името на човека е именно Йосиф? За да ни напомни за дивния и целомъдрен Йосиф, който в крайно покварения Египет запазил своята телесна и душевна чистота, и с това да ни накара по-лесно да вярваме, че плодът на девическата утроба на Богомайката наистина е от Божия Дух, а не от земен, страстен човек.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Новото творение е радост и за Бога, и за хората; затова то започва с благовестието: радвай се! С тази дума се открива драмата на новото сътворение. Това е първата, начална дума, която се чула, след като завесата на великата тайна започнала да се вдига. Гавриил нарича Дева Мария благодатна, защото нейната душа била като храм, изпълнен с животворните дарове на Дух Свети, с небесно благоухание и небесна чистота. Безблагодатни са онези, чиито души са затворени за Бога, а отворени единствено за земята, затова те миришат на земя, грях и смърт.

Благословена си ти между жените. С когото е Господ, с него е и благословението. Отсъствието на Господа е отсъствие и на благословението. Отдалечеността на Бога от човека е проклятие, близостта на Бога до човека е благословение. Естествено, от понятието за Божието човеколюбие е ясно, че Бог никога не би се отдалечил от човека, ако човек преди това не се беше отдалечил от Бога. Пришествието на Господ Христос в света показва това безпределно Божие човеколюбие. И въпреки че човекът е станал причина за разстоянието между себе си и Бога, ето, Бог пръв се приближава към човека, за да преодолее това разстояние. Жената първа създала бездна между човека и Бога. И ето, пак жената бива мост над бездната. Ева първа паднала в грях, и то в светлия рай, където всичко я възпирало от греха; Мария първа победила всички изкушения, и то в тъмния свят, където всичко увлича към грях. Затова слабоволевата Ева родила, като свой първи плод на земята, братоубиеца Каин, а героинята Мария родила Героя на героите, Който извел от тъмницата на греха и смъртта братоубийствения човешки род, рода на непослушната и нечиста Ева.

А тя, като видя (Архангела), смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. Като дете! Мария е едно истинско дете. Защото Господ е казал: ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18:3; 19:14). Този свят на страстта и страстността бързо състарява човека. Нашето детство е много кратко, а в ново време то бива и ще бъде все по-кратко и по-кратко. Кой може да се върне и още веднъж да стане дете? Мария била и останала през целия си живот дете, поради своето целомъдрие и наивност, поради своя страх от Бога и послушание към Него. Тя не е ли влязла в царството на своя Син още преди Неговата проповед за царството? Ето, царството Божие било вътре в нея (Лук. 17:21)! Тя като дете се уплашила от появата на Ангела; като дете си помислила: какъв ли е тоя поздрав? Нищо изкуствено, нищо измислено, нищо театрално няма у нея, но всичко е по детски просто, целомъдрено, ясно и наивно.

Великият Гавриил, който присъствал при сътворението на човека в началото на времената, и който имал силата да прозира в човешките души, виждал бурните помисли на Пречистата Дева по-ясно, отколкото ние можем да виждаме тялото. Следователно, той видял и смущението на нейната душа и побързал да я умири с благи думи: Не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога. Не бой се, дете! Не бой се, благодатна Божия дъще! Не бой се, най-благословена от всички смъртни, защото Божието благословение ще слезе чрез Тебе върху целия човешки род! Не бой се, понеже ти намери милост у Бога. (Боговдъхновеният Андрей Критски, прониквайки в мисълта на великия Архангел, обяснява благовещението на Пресветата Дева така: „Не бой се, Мария! Ти намери благодат у Бога, благодат, която не е получила Сара, която не е почувствала Ревека; намери благодат, с която не се е удостоила нито славната Ана, нито Фенана, нейната съперница. Защото, макар и да станали майки, те изгубили девството си в безчестие, а Ти, ставайки Майка, запазваш неповредено и Своето девство. И така, не бой се; Ти си намерила Божията благодат – благодатта, която, освен Тебе, никой от векове не е намерил”. Беседа на Благовещение.). Тези последни думи свидетелстват против твърдението на някои западни богослови относно т. нар. „непорочно зачатие”, именно, че самата Дева Мария е била зачената и родена от своите родители без сянка от Адамовия грях и отговорността за този грях. Ако беше така, тогава защо Архангелът би казал: ти намери милост от Бога? Божията милост, която включва понятието за опрощение, намира онзи, на когото тази милост е най-необходима, а не този, който я търси. Не, но Пресветата Дева положила огромен труд за извисяването на своята душа към Бога, и по този път на извисяване я срещнала Божията милост.

След като умирил девическата душа на Мария, сега крилатият Божи вестител й съобщава най-важното послание от небето:

Ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. Божият вестител говори ясно и подробно. Ще заченеш в утробата, тоест в тялото. Както употребява този израз и Псалмопевецът: и правия дух обнови в моята утроба (Пс. 50). С това подчертаване на „в утробата“ Архангелът сякаш иска предварително да ни предпази от погрешното учение на еретиците-докети, според които Христос не е имал реално тяло, нито е бил реално роден, нито е бил сътворен човек от плът, а е бил само призрак на човек в тяло. Името Иисус, или Йошуа на еврейски, също е значещо. Такова име носел Навиновият син, който въвел израилския народ в Обетованата земя, и с това станал предобраз на ролята и делото на Спасителя Иисус, Който въвел човешкия род в единствената истинска и безсмъртна обетована земя, в царството небесно.

Всичко останало, което съобщава Архангелът, е насочено към това да увери Девата, че нейният Син ще бъде очакваният Месия. Че Той ще бъде Син на Всевишния, че ще получи от Бога Давидовия престол и ще се възцари в дома Яковов във вечни векове – всичко това в съзнанието на всеки израилтянин, а още повече – в съзнанието на духовно възпитаната Дева Мария, е свързано единствено с очаквания Месия. Архангелът не казва на Девата всичко за Господ Иисус, а само онова, което е познато и разбираемо за нея като пророчество от Свещеното Писание. Той не й говори за световната и всечовешка роля на Иисус, за Него като Спасител на всички народи и племена, нито за Него като Основател на духовното царство, нито за Него като Съдия на всички живи и мъртви, а още по-малко – за Него като Слово Божие, като Един от трите вечни ипостаси на Светата Троица. Ако й беше казал това, би я смутил още повече. Тя не е всезнаеща, въпреки своето целомъдрие и чистота. И ще трябва много да се учи от своя Син във времето и вечността, да слуша и да спазва в сърцето си всички Негови думи (Лук. 2:51; Йоан. 2:5). Архангелът се придържа точно към рамките на израилското разбиране. Той говори за органичната връзка на всичко онова, което се намира разпръснато у пророците и което тя знае (Ис. 9:6-8; 10:16; 11:1; Иер. 25:5, 30:9; Иез. 34:24; Ос. 3:5; Мих. 5:4; Пс. 132:11; Дан. 2:44 и др.).

Кле се Господ Давиду в истината, и няма да се отрече от нея: от плода на твоята утроба ще поставя на престола ти (Пс. 131:11). Господ праща слово на Иакова, и то слиза върху Израиля (Ис. 9:8).

Като чула това послание от небето, Дева Мария, в своята детска чистота и наивност пита чудния Посетител: Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? (Тя добре пита Ангела: „Как е възможно това?”, защото вече е чела, че е казано, че девица ще зачене, но не е чела по какъв начин ще стане това. – Амвросий). Тези думи не изразяват нейното неверие към гласа на Архангела, а само нейната детска чистота и наивност. Какво би казал някой от вас на подобно послание, отправено от най-необичайния от всички гости? Това, което първо би ви дошло на ум при разтрепераното ви сърце, нали? Но Дева Мария не казала нищо излишно. Ако нейният въпрос, да предположим, бил излишен за нея, той не е бил излишен за нас. Заради нас нейният благодатен дух задава един въпрос, който несъмнено бихме могли да зададем всички ние, намирайки се под бремето на природния закон. За раждане трябва мъж, а къде е мъжът? Така бихме питали всички ние, отдалечени от свободата, на която се радва Божието всемогъщество, и притиснати от навика на силата на природата. Затова било необходимо Девата да постави този въпрос заради нас, за да чуем отговора на Божия пратеник. Какво отговаря Гавриил?

Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Пълен и съвсем удовлетворителен отговор. Където Бог иска, се побеждава чинът на естеството. Природата и природните закони сякаш престават да действат, когато живият Бог изпълни Своята воля и Своя промисъл за човешкото спасение. „Благодатта не се подчинява на закона на природата” – казва Григорий Неокесарийски. (І Слово на Благовещение). Духът е, който животвори (Йоан. 6:63), засвидетелствал е сам Обновителят на всички творения, Господ Иисус. Духът дава живот пряко или косвено. Пряко Духът Божи е давал живот в рая, преди греха. И рече Бог – и стана! След греха Духът дава живот косвено, чрез сътворените души и сътворените тела. Това косвено действие на Духа наричаме природа или и природен закон. Но Божият Дух има запазено за Себе Си право и неограничена мощ да дава живот и пряко, винаги според Своята воля и според Божия промисъл за човешкото спасение. Но и при косвеното даване на живот Духът е и инициатор, и господар на живота. Природата, такава, каквато е, е само една сянка, едно покривало, чрез което Духът действа. Но и в случаите на косвено действие има степени, защото Духът действа повече или по-малко косвено. Такива случаи има и у плодните, и у неплодните жени. Косвено, но в по-малка степен, Той действа в случая със старата Елисавета, както и с майките на Исаак, Самсон и Самуил. Защото зачатието у старите жени все пак не може да се нарече пряко действие на Духа, тъй като всички жени, и плодни и неплодни, от Ева насам в една или друга степен са причастни на греха, свързани са с този свят на желания и похоти. Единственото зачатие при непосредствено слизане, или по действие на Духа на Живота, е зачатието на Пречистата Девица Мария. В цялата история на сътворението от Адам до Христос не е имало такъв случай. Такъв е само един случай във времето и един случай във вечността. И двата случая се отнасят до нашия Господа и Спасител Иисус Христос.

Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Това значи, че всяка Божия дума се изпълнява винаги и в пълнота. Още чрез вдъхновения пророк Исая Бог е изрекъл следните думи: Девицата ще зачене и ще роди Син (Ис. 7:14). И ето, това се сбъдва. Откакто съществува светът, за Бога може да се каже само едно. Бог каза – и стана! Думите на Господа са думи чисти, сребро, очистено от пръст в горнило, седем пъти претопено (Пс. 11:6).

Дева Мария не се усъмнила в Господните думи, съобщени й от Архангела. Защото ако се беше усъмнила, както свещеник Захария, тя също би била наказана, както бил наказан и той. И въпреки че въпросите, зададени на Ангела от Захария и Мария, са много подобни, все пак техните сърца са съвсем различни. И Бог гледа на сърцата на хората. Да, съвсем различни сърца могат да изкажат сходни думи.

След като изслушала обяснението на Божия вестител, най-смирената от смирените девици завършва своя разговор с Архангела с думи на умиление:

Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. Тя не казва: „ето твоята рабиня”, Архангеле, а казва Господнята рабиня, защото знае, че Архангелът е само вестител на Божията воля, и той, макар и много могъщ и безсмъртен, е само слуга на живия Бог. От друга страна, тя не казва: „Нека ми бъде по Господнята дума”, а „по думата ти”, за да окаже с това чест на безсмъртния началник на цялото войнство на безсмъртните. И едната, и другата мисъл изразяват най-съвършено послушание и най-пълно смирение. Такъв мъдър отговор е могло да даде само сърце, преизпълнено с чистота, защото в такова сърце най-охотно влиза истинската мъдрост. В часа на своето изкушение в рая Ева временно била забравила за този език. Защото в часа на нейното изкушение тя проявила внимание към думите на Сатаната и нейното сърце временно станало нечисто, а поради нечистотата мъдростта се отдалечила от нея. Поради гордостта и непослушанието сърцето на Ева станало нечисто и помрачило ума й; поради гордост и непослушание към Бога старият свят погинал, човешкият род се изродил, цялото творение станало нещастно. Новият свят ще се гради върху смирението и послушанието. Неизразимо е смирението и послушанието на Пресветата Богомайка, нея ще превъзхожда само нейният Син, Спасителят и Обновителят на цялото творение, със Своето безкрайно смирение и послушание.

Накрая крилатият вестител на началото на нашето спасение отлита в горния свят, при своите безсмъртни приятели. А неговото благовестие е не просто дума, но, като всяка Божия дума – дело. Бог каза – и стана. Никога нито един вестител не е донасял радостна вест на земята, проклета поради своето отчуждение от Бога и своя съюз с мрачния Сатана, както направил лъчезарният и дивен Архангел Гавриил. Кои уста не го славят, кое сърце не му благодари!

Никога нито една бистра вода не е била такова чисто огледало на слънцето, както Пречистата Дева Мария била огледало на чистотата. („О, чистота, каква радост създаваш в сърцето и превръщаш душата в небе! О, чистота, добро съкровище, неосквернено от зверовете! О, чистота, която пребиваваш в душите на кротките и смирените, и ги правиш Божии хора! О, чистота, която цъфтиш като цвят в душата и тялото, и изпълваш целия дом с благоухание!” Ефрем Сириец, За чистотата). И утринната зора, от която се ражда слънцето, би се засрамила от чистотата на Дева Мария, от която се роди Безсмъртното Слънце, Христос, нашият Спасител. Кое коляно няма да й се поклони, и кои уста няма да възкликнат към нея: радвай се, благодатна! Радвай се, зора на човешкото спасение! Радвай се, по-почитана от херувимите и по-славна от серафимите! Да бъде слава на Твоя Син, Господ Иисус Христос, с Отца и Светия Дух, Единосъщната и Неразделна Троица, през цялото време и цялата вечност. Амин. |www.svetosavlje.org

 

Превод: Татяна Филева