Евангелието за безсилието на неверието и силата на вярата
Десета неделя след Петдесетница
(Матей 17:14-23)
От началото на света и вековете всички народи на земята са вярвали, че съществува духовен свят, съществуват невидими духове. Само че много народи са се заблуждавали, като са приписвали на злите духове по-голяма сила, отколкото на добрите, и с времето са обявявали злите духове за богове, издигали са им храмове, принасяли са им жертви и молитви и са очаквали от тях всичко. След време много народи съвсем изоставили вярата в добрите духове и останали само с вярата в злите духове или лъжливите богове, както ги наричали всички; затова изглеждало, че този свят е едно място за състезание между хората и злите духове. Злите духове все повече и повече мъчели хората и ги заслепявали, с цел хората съвсем да заличат от ума си понятието за един добър Бог и понятието за преголямата, дадена от Бога сила на добрите духове.
И в наше време всички народи на земята вярват в духовете. И тази вяра на народите по принцип е правилна. Онези, които отричат духовния свят, го отричат, тъй като гледат само с телесните си очи и не го виждат. Но духовният свят не би бил духовен, ако се гледаше само с телесните очи. А всеки човек, имащ незаслепен ум и незакоравяло от греха сърце, може с цялото си същество да почувства, всеки ден и всеки час, че хората не са сами в този свят, единствено в обществото на нямата природа, в обществото на камъните, растенията, животните и останалите природни неща, стихии и явления, но нашата душа непрестанно влиза в контакт с невидимия свят, с някакви невидими същества. Но не са прави онези народи и хора, които подценяват добрите духове, а злите наричат богове и им се кланят.
Когато Господ Иисус дошъл на земята, почти всички народи вярвали в силата на злото и в слабостта на доброто. Злите сили наистина господствали над света, така че и Самият Христос наричал началника на злите сили княз на този свят. А еврейските старейшини приписвали на демоните и на тяхната сила дори и всички божествени Христови дела.
Господ Иисус Христос е дошъл на света, за да разруши и изкорени вярата на слабите, немощни хора в злото и да насади в душите им вяра в доброто, във всемогъществото на доброто, в непобедимостта и непреходността на доброто. Христос не е отхвърлил древното и всеобщо вярване в духовете, а го е утвърдил. Само Той е открил целия духовен свят такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто е изглеждал на хората вследствие на дяволските нашепвания. Единствено добрият, мъдър и всемогъщ Бог е Господар на духовния и материалния, на видимия и невидимия свят. Добрите духове са ангелите, и те са толкова много, че техният брой е трудно да се определи. Злите духове, каквото и да направят, всъщност нямат никаква сила, ако Всевишният Бог не допусне това. Но и броят на злите духове е много голям. В един бесноват човек в Гадара, когото Господ изцелил, обитавал цял легион, тоест няколко хиляди зли духа.
В онова време тези зли духове мамели хората и цели народи, както и днес мамят много грешници, че са всесилни; че всъщност те са единствените богове и че няма друг бог, освен тях, както и че не съществуват добри духове. Но където и да се появявал Господ Иисус, те бягали от Него с ужас. Те познали в Него Владетеля и Съдията, Който може да ги изобличи, да ги прогони от този свят и да ги срине в адската бездна. Те се били развилнели в този свят по Божие допускане, били нападнали човешкия род, както мухи кацат на мърша, и държали този свят завинаги да им бъде осигурен като тяхно гнездо и тяхна трапеза. Но внезапно пред тях се появил Носителят на доброто, Господ Иисус Христос, и те от страх се разтреперили и завикали: Дошъл си тук да ни мъчиш! Никой не се страхува от мъките така, както този, който мъчи другите. Злите духове мъчели човечеството няколко хиляди години, и в мъките на хората намирали удоволствие за себе си. Но като видели Христос, те затреперили като от своя най-голям мъчител, и били готови да отидат дори и в свинете, или в което и да било друго творение, само и само да не бъдат изгонени напълно от този свят. Но Христос не си и помислял завинаги да ги изгони от този свят. Този свят е свят на смесени сили. Този свят е пространство, в което хората трябва съзнателно и доброволно да изберат: да тръгнат или след Христос Победителя, или след нечистите и победени демони. Христос е дошъл като Човеколюбец, за да покаже силата на доброто над злото и да утвърди вярата на хората в доброто – само в доброто.
И днешното Евангелие разказва за един от многото примери за това как човеколюбивият Господ показал силата над доброто над злото и как се постарал да утвърди вярата на хората в доброто, във всемогъществото и победата на доброто.
Приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода. Това събитие описват още двама евангелисти: Марко (гл. 9) и Лука (гл. 9). Те добавят още някои подробности за болестта на момчето. То било едничък син на бащата и в него имало ням дух. Когато този зъл дух го връхлети, тръшка го, момчето вика, запеня се, скърца със зъби и се вцепенява. Стрелите на злия дух са насочени едновременно в три посоки: към човека, към цялото Божие творение и към Самия Бог. Какво е виновна луната за болестта на човека? Ако тя предизвиква беснуване и немота у един човек, защо не предизвиква същото у всички хора? Злото не е в луната, злото е в злия, лукав дух, който мами човека и скрива себе си: той обвинява луната, за да не обвини човекът него. Така той иска да постигне и това човек да си помисли, че цялото Божие творение е зло и че злото за човека идва от природата, а не от злите духове, отпаднали от Бога. Затова и напада своите жертви по новолуние, за да си помислят хората: ето, това зло е от луната! А тъй като луната е от Бога, то и това зло е от Бога! Така мамят хората тези най-изтънчени и най-свирепи зверове.
В действителност всичко, което Бог е сътворил, е добро; и цялото Божие творение служи на човека за полза, а не за погибел. Ако и да има нещо, което пречи на телесното удобство на човека, то също служи за ободряване на неговата душа и за обогатяване на неговия дух. Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал (Пс. 88:12). Защото всичко това е сътворила Моята ръка, и всичко това е Мое, казва Господ (Ис. 66:2). И след като всичко е от Бога, би трябвало всичко да е добро. От един извор може да тече само това, което го има в него, а не и онова, което го няма. У Бога няма зло; тогава откъде може да произлезе злото от Бога, Извора на самото и най-чистото добро? Много заблудени хора наричат всяко страдание зло. Всъщност всяко страдание не е зло, но има страдания, които са действие на злото, а има и такива, които са лекарство срещу злото. Лудостта и беснуването са действие на злото, а самото зло е злият дух, действащ в полуделия или бесноватия човек.
Мъките и скърбите, които сполетяват много израилски царе, които вършеха онова, което е зло пред Господа – тези мъки и скърби са действие и последица от греха на тези царе. А мъките и скърбите, които Господ допуска да се случат на праведниците, не са действие на злото, а лекарство – както само за тези праведници, така и за всички останали хора около тях, разбиращи тяхното страдание като изпратено от Бога за добро.
И така, страданието, идващо от нападението на злите духове над човека, или като последица от греха, е от злото.
Но страданието, което Бог допуска на хората, за да ги очисти изцяло от греха, да ги изтръгне от властта на дявола и да ги приближи към Себе Си – това очистващо страдание не е от злото, нито е зло, а от Бога и за доброто на хората. Добре ми е, че пострадах, та да се науча на Твоите наредби, казва прозорливият цар Давид (Пс. 118:71). Дяволът е зло и пътят към дявола е грехът. Извън дявола и греха не съществува никакво зло.
И така, самият зъл дух бил виновен за мъките и страданията на онова момче, а не луната. Ако Бог по Своето човеколюбие не възпираше злите духове и не защитаваше хората от тях или непосредствено, или чрез Своите ангели, злите духове за много кратко време биха смачкали целия човешки род и духом, и тялом, както скакалците унищожават посевите на нивата.
Водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. Така говори на Господ бащата на болния. Сред тези ученици не били тримата: Петър, Яков и Йоан. Тези трима били с Господа на Таворската планина, когато Той се преобразил, и заедно с Него се спуснали под планината, където множество народ се било събрало около останалите апостоли и около болния. Като не намерил Христос, скръбният баща довел своя син пред Христовите ученици, но те не могли да му помогнат. Не могли да му помогнат, първо, поради собственото си маловерие, второ, поради маловерието на бащата, и трето, поради пълното неверие на присъстващите книжници. Защото се казва, че тук, около учениците, били и книжниците и се препирали с тях. Че вярата на бащата била слаба, се вижда от думите, с които той се обръща към Христос. Той не казва, както казал прокаженият: Господи, ако искаш, можеш ме очисти (Мат. 8:2). Така говори силната вяра на човека. Не говори и като началника Иаир, когато повикал Христос да възкреси дъщеря му: дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее (Мат. 9:18). И това казва силната вяра на човека. А още по-малко говори като Капернаумския стотник, чийто слуга бил болен: кажи само дума и слугата ми ще оздравее (Мат. 8:8). Така говори много силната вяра. А пък човекът с много голяма вяра дори не казва нищо, а само се приближава към Христос и докосва полите на дрехата Му, както направила кръвоточивата жена и много други. Не прави така и не говори така този баща, а казва на Христос следното: ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Ако можеш нещо! Клетият! Значи той е трябвало само да подочуе нещо за Христовата сила, щом говори така на Този, Който може всичко.
Неговата слаба вяра още повече била отслабена от безсилието на апостолите да му помогнат, и, безспорно, и от злобните козни на книжниците срещу Христос и Неговите ученици. Ако можеш нещо! Това показва само бледа сянка на вяра, готова всеки миг да угасне.
А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Този укор Господ отправя към всички изобщо, към всички неверни и маловерни в Израил, както и към всички онези, които стояли пред Него: към бащата на болния, към учениците, и особено към книжниците. О, роде неверен! Тоест: о, роде, който си подчинен на злото (тоест: на дявола), който много вярваш в силата на злото, който робски служиш на злото, а се противиш на доброто (тоест: на Бога), който слабо или никак не вярваш в доброто и се бунтуваш срещу него! – А защо Господ добавя и думата „развратен“? За да покаже откъде е дошло неверието – от развратеността, или още по-ясно: от греха. Неверието е последица, развратеността е причина. Неверието е дружба с дявола, а грехът – развратеността – е пътят, по който се е стигнало до тази дружба. Развратеността е отпадане от Бога, а неверието е тъмнина, слабост и ужас, в който човек пада, когато отпадне от Бога. Но погледнете колко внимателен и предпазлив е Господ в изразите. Той никого не изобличава лично и поименно, а говори общо, по принцип. Той не се стреми да съди хората, а да ги пробуди. Не цели да ги обижда и унижава лично, а да им помогне да се осъзнаят и да се изправят. Колко голяма поука е това за нашето време, за нашето поколение, многословно и склонно да оскърбява и обижда! Ако днешните хора само сдържаха и обуздаваха езика си и ако престанеха да се обиждат помежду си, половината от злото в света би изчезнало и половината от злите духове биха били изгонени от хората. Чуйте как великият апостол Яков, поучен от примера на своя Учител, мъдро говори: всинца, казва, много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло (Як. 3:2-4).
Какво означават Христовите думи: Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Представете си един благороден и просветен човек, който е бил хвърлен между диваци, за да живее с тях. Или си представете един велик цар, който би слязъл от престола си и би се спуснал в някое номадско селище, не само за да живее с номадите и да наблюдава живота им, но и да ги учи да мислят, чувстват и постъпват по царски, благодушно и великодушно. Няма ли всеки смъртен цар след три дни да извика: докога ще бъда с вас? Няма ли да му дойде до гуша от толкова дивотия, глупост, нечистота и смрад, макар и само след три дни? А Господ Иисус Христос, Царят над царете, изрекъл тези думи след тридесет и три години живот между хората, които били по-далече от Неговото благородство, отколкото най-дивите хора от най-кроткия и най-благороден човек, и много по-далече, отколкото най-нечистите номади от най-великите царе на земята. Въпреки че Той не измервал времето с дни и години, а с делата и чудесата, които извършил пред очите на много хиляди свидетели, и с учението, разпръснато и посято у много хиляди човешки души. И след всички тези дела и чудеса, поучения и събития, които биха могли да изпълнят и хиляди години време, и както солта може да осоли хиляди човешки поколения, Той изведнъж вижда, че Неговите ученици не могат да излекуват един човек, страдащ от припадъци, и да изгонят един зъл дух от него, въпреки че Той с пример и слово ги е учел как да изгонват легиони. И чува един маловерен грешник, който Му казва: Ако можеш нещо, помогни ни!
Тъй като Господ е укорил всички присъстващи заради тяхното маловерие, Той заповядва да доведат болния при Него: Доведете Ми го тука! И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. Така говори евангелист Матей. Останалите двама евангелисти споменават още някои подробности, които се случили преди самото изцеление на момчето. Тук има главно три подробности: първо, Христос пита бащата откога е тази болест на сина му; второ, Той изтъква вярата като условие за изцеление, и трето: при самото довеждане на сина при Христос уплашеният дявол с тежки мъки оставя детето и бяга. Колко време има, откак му става това? – пита Господ бащата на болния. Той не пита това заради Себе Си, а заради онези, които били около Него. Господ ясно предвиждал всичко и знаел, че болестта на момчето е стара. А бащата казва: от детинство. Нека всички чуят и узнаят: какъв ужас търпят хората от злите духове; и колко силна е Божията защита на човека, без която злият дух много отдавна окончателно би погубил и тялото, и душата на момчето; и накрая, каква сила има Синът Божи и над най-тежко измъчваните от злите духове. Смили се над нас! – казва на Христос бащата на детето. Над нас, казва, а не само над детето. Защото страданието на сина е страдание и на бащата, на целия дом и на целия род. Ако момчето оздравее, това би свалило бремето от много човешки души. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. Според начина, по който действа Бог, Господ Иисус и тук иска наведнъж да извърши колкото се може повече добри дела. Едното добро е, че ще върне здравето на момчето. Но защо да не извърши и друго добро? Защо да не утвърди вярата у бащата на момчето? И защо същевременно да не извърши и трето добро: да не покаже колкото се може по-ясно Своята мощ, за да вярват хората в Него? А защо да не извърши и четвърто добро: да не изобличи неверието, развратеността и раболепното отношение на хората към злото, към злите духове и греха? Защо да не извърши и пето, и шесто, и седмо добро, и всички добри дела изобщо, които едно добро дело води след себе си? Защото едно добро дело винаги води след себе си цяло общество от добри дела.
Но погледнете още веднъж как Господ мъдро съчетава строгостта и снизходителността. Когато остро изобличава неверието, Той говори това общо, пробуждайки вярата у всички, без никого да унижава лично. А сега, когато лично се обръща към молителя, Той не му говори строго, а много внимателно и снизходително: ако можеш да повярваш. Тази внимателност и снизходителност на Христос довела до очакваното действие. Бащата заплакал и със сълзи рекъл: Вярвам, Господи, помогни на неверието ми! Нищо не стопява леда на неверието така, както сълзите. В онзи час, когато този човек заплакал пред Господа, той се покаял за предишното си неверие, и в него, в Божието присъствие, вярата нахлула внезапно, като придошла река. И тогава той произнесъл думи, които останали като гласно поучение за всички поколения хора: Вярвам, Господи, помогни на неверието ми! Тези думи показват, че без Божията помощ човек не може и да достигне до вярата. Сам човек може да стигне само до маловерието, тоест до вярата и в доброто, и в злото, или с други думи: до съмнението и в доброто, и в злото. Но пътят от маловерието до истинската вяра е дълъг. И човек не може да измине този път сам, без Божията ръка. Помогни ми, Боже, да вярвам в Тебе! Помогни ми да не вярвам в злото! Помогни ми изцяло да се освободя от злото и да се съединя с Тебе! Това значат думите: помогни на неверието ми.
А когато той още идеше, бесът го повали и почна да го тръшка. Това било последното Божие допущение за дявола, за да види целият народ страхотията и ужаса, които дяволът може да причини на човека, и да се увери колко недостатъчна е човешката сила, дори и силата на най-големите лекари в света, за да спасят един-единствен човешки живот от такива страхотии и ужаси. И така чрез виждането на властта на дявола и чрез осъзнаването на своята пълна немощ, да познаят величието и божествената сила на Господ Иисус. Евангелист Марко цитира и запретителните думи, които Господ изрекъл към злия дух: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! Аз ти заповядвам, казва Господ. Той е източник на могъщество и власт, и не е необходимо да взема назаем от когото и да било. Всичко, що има Отец, е Мое (Йоан. 16:15), е казал Господ Иисус по друг повод. И ето, Той и досега свидетелства за това с дело. От Себе Си говоря, с Моята власт ти заповядвам, с Моята сила те изгонвам. Нека народът познае, че Той не е един от пророците, които са вършели славни дела с помощта на Бога, а Син на Живия Бог, Когото пророците са предсказали и народите са очаквали. Трябва да обърнем внимание и на втората част на Христовата заповед към дявола. И не влизай вече в него. Тоест Господ му нарежда не само да излезе, но и да не се връща и да не влиза повече в отдавна измъчваното момче. Това значи, че човек и след очистването може отново да си навлече нечистота. Веднъж изгонен от човека, дяволът може отново да се върне в него. Това става тогава, когато покаялият се и помилван от Бога грешник пак се върне към стария си грях. Тогава дяволът се връща в своето старо жилище. Затова и Господ заповядва на дявола не само да излезе от момчето, но и никога повече да не влиза в него; първо, за да бъде Неговият божествен дар към момчето пълен и съвършен; и второ, за да извлечем поука от това и след едно Божие помилване да не се връщаме отново към стария си грях като куче на своята бълвотина, и с това отново да се излагаме на душепагубна опасност, отваряйки вратата на злия дух да влезе в нас и да започне да господства над нас.
След това славно Христово чудо всички се смаяха пред Божието величие, пише свети Лука. О, ако това удивление пред Божието величие беше останало трайно и незаличимо в душите на хората! Ако не беше се пукнало толкова бързо, като мехур във вода! Но Бог не сее напразно. Ако погине онова семе, което е паднало на пътя, на камъните и в тръните, няма да погине това, което е паднало на добра земя, а ще принесе стократен плод.
А когато Христос и Неговите ученици останали насаме, те Го попитали: Защо не можахме ние да го изгоним? А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Следователно, причина за безсилието е неверието. Колкото повече вяра, толкова повече сила; колкото по-малко вяра, толкова по-малко сила. Преди това Господ бил дал на Своите ученици власт над нечистите духове да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ (Мат. 10:1). И те известно време употребявали тази власт за полза. Но според степента, в която вярата им отслабвала, било поради страх от света или поради гордост, отслабвала и дадената им сила. Ето, на Адам била дадена власт над всяка твар, но Адам, поради непослушание, ненаситност и гордост, я проиграл и изгубил. Но тази изгубена власт може да се върне само чрез вяра, вяра и вяра. Затова Господ в този случай особено силно изтъква силата на вярата. Вярата може да премества планини: за вярата няма нищо невъзможно. Синаповото зърно е малко, но то може да придаде своя вкус на цялото ястие. („И както синаповото зърно, малко по големина, но силно по действие, когато е посято в малко пространство, пуска много издънки, а когато порасне, може да скрива и птиците – така и вярата в душата много бързо извършва най-велики дела. Затова и ти имай вяра в Него, за да получиш и от Него вярата, която действа извън човешките сили“. Кирил Йерусалимски, Огласително поучение, V). Ако имате вяра поне колкото синапово зърно, планините ще се задвижват пред вас и ще се преместват от място на място. Тогава защо Сам Господ не е премествал планини? Защото не е имало необходимост да го прави. Той е правел само онези чудеса, които са необходими и полезни за спасението на хората. Но нима е по-голямо чудо да преместваш планини, отколкото да превърнеш водата във вино, да направиш така, че малко количество хляб да стане голямо, да изгонваш бесове от хората, да лекуваш всички болести, да ходиш по вода, да укротяваш с една дума и помисъл морските бури и ветрове? Въпреки това никак не е изключено Христовите последователи, според конкретната необходимост и с голяма вяра, да са премествали и планини. Но има ли по-големи, по-тежки планини и по-страшни товари и морета на човешката душа от светските грижи, от светския страх, от светските връзки и окови? Който може да помръдне тази планина от човешката душа и да я хвърли в морето, той действително е помръднал от мястото й най-голямата и най-тежката планина в света.
Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. Постът и молитвата са двата стълба на вярата, двата живи огъня, които изгарят злите духове. С пост се укротяват и унищожават всички телесни страсти, и особено блудът, с молитва се укротяват и премахват страстите на душата, сърцето и ума: злите намерения и злите дела, отмъщение, завист, омраза, злоба, гордост, славолюбие и всички останали. С пост се очиства телесният и душевният съсъд от нечистите съдържания на светските страсти и похоти; с молитва се низвежда благодатта на Дух Свети в празния и очистен съсъд, а пълната вяра се състои в обитаването на Божия Дух в човека. Православната Църква още от древни времена е посочвала поста като изпитано лекарство срещу всички телесни страсти и като могъщо оръжие против злите духове. Всички онези, които подценяват или отричат поста, всъщност омаловажават и отричат едно ясно и категорично предписание на Господ Иисус в системата на човешкото спасение. Молитвата става по-силна и дълготрайна чрез поста, а вярата се укрепява и чрез едното, и чрез другото; и още, вярата премества планини, прогонва дяволите и прави всичко невъзможно възможно.
Последните Христови думи в днешното Евангелие на пръв поглед сякаш нямат връзка с разказаното събитие. След великото чудо на изцелението на обсебения от дявола младеж, когато народът се удивлява на това, Господ изведнъж започва да говори на учениците Си за Своето страдание. Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. Защо Господ след това чудо, както и след някои други чудеса, говори на учениците за Своето страдание? За да не се уплаши сърцето им, когато дойде онова, което трябва да дойде. Той им говори това след Своите велики дела, та това предсказание, като пълна противоположност на Неговите велики дела, заслуги, слава и възхищение, с които е бил посрещан и изпращан, да се запечати в паметта на учениците колкото се може по-силно. Но Той говори това и за поука както на апостолите, така и на нас, та след някакви свои големи дела да не очакваме награда от хората, но да бъдем подготвени за най-горчиви и тежки удари и унижения, дори от онези, на които сме принесли най-голяма полза. Впрочем Господ предсказва не само Своето страдание, убийство и смърт, но и Своето възкресение. Тоест, на края на всичко все пак ще има възкресение, победа и вечна слава. Господ предсказва пред Своите ученици нещо на пръв поглед най-невероятно, за да пробуди тяхната вяра в онова, което ще дойде, да ги научи да вярват, когато им се каже. Трябва да имаме вяра колкото синапово зърно, дори още по-малка, та всеки човек да може с готовност да очаква всякакъв вид страдания в този свят, знаейки със сигурност, че краят на всичко ще бъде във възкресението. Не бива да смятаме за нищо цялата светска слава и всички човешки похвали. След всички победи в света трябва да бъдем готови да отидем на страдание. Трябва с кротост и послушност да приемаме всичко, което ни изпраща нашият небесен Отец. Никога не бива да изтъкваме някакви свои заслуги за хората, за нашия град или село, за народа и отечеството, нито да се противим, когато ни притисне някое страдание. Защото, макар и да сме направили нещо добро и похвално за хората около себе си, то е било възможно само с Божията помощ. Всъщност всяко добро е извършил Бог чрез нас. Затова Бог има пълното право да ни изпрати и страдание след светската слава, унижение след похвалите, бедност след богатството; презрение след уважението; болест след здравето; самота и изоставеност след множеството приятели. Бог знае защо ни изпраща това. Той знае, че всичко това е за наше добро. Първо, за да се научим да търсим вечните и непреходни ценности, а да не се увличаме прекалено от лъжливия и преходен блясък на това време; и второ, за да не получим за всички свои добри дела и трудове цялата награда още в този живот, така че на онзи свят да нямаме вече нито какво да поискаме, нито какво да получим. С една дума, за не ни кажат на портите на небесното царство: идете си оттук, вие вече получихте своята награда! И така, за да не се случи това с нас и да не погинем завинаги с неизбежната погибел на този свят, от който сме получавали и слава, и похвали, и почести – нашият Едничък Приятел, Господ Иисус Христос, ни учи, че след най-голямата светска слава, похвали и почести трябва да бъдем готови да получим кръст. На Него да бъде вечна слава и хвала, с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, през цялото време и цялата вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
