Евангелието за бремето на богатството
Дванадесета неделя след Петдесетница
(Матей 19:16-26)
Представете си, че един голям и горд кораб се разбива в морската дълбочина и започва да потъва. Какво става с пътниците?
Един се хваща за някаква дъска и се държи за нея. Друг се хваща за някакво буре и се държи за него. Трети успява да върже мяховете около врата си и плува с тях. Четвърти скача във водата без нищо и плува. Пети сваля лодката от кораба, сяда в нея и не бърза да гребе с веслата, а бърза да заграби колкото е възможно повече богатства от потъващия кораб и да ги пренесе в лодката. Кой от тях е в най-голяма опасност? Тоест, кой от тях ще загине по най-срамния начин – защото всички трябва да загинат? Най-срамно ще загине този, който изглежда най-несигурен – този в лодката, който стои край потъващия кораб и прехвърля богатствата от кораба в лодката. Действително той е в най-голяма опасност. Първо ще натовари на своята лодка няколко чувала с брашно. Ще види сандъци с бутилки вино и ракия и ще започне да влачи в лодката и това. После ще започне да граби и влачи дрехи, килими, платна, топове с платове: „Ще ми трябват за дрехи и постеля!” И като се огледа и види сребърни съдове, позлатени свещници, ще вземе и тях. Но ето, тук има и бурета с масло, с осолено месо и риба, с ориз и други варива: „Ще ми потрябва и това, какво ще правя без него?” Ще види кутии и торби с пари и скъпоценности. Всичко това на всяка цена трябва да се прехвърли в лодката. Но защо да оставя и фините столове, полираните маси, кадифените канапета, когато може да вземе и тях?! И ги взема. А лодката все повече се пълни и все по-дълбоко потъва в морето. Тогава се сеща: ще ми трябва газ и масло за гориво. Взема и това. Тук има и огромни шкафове с хубави книги! Ще му трябва да чете в лодката, за да скъси времето до брега. Взема и това. Тук има и пиана, цигулки, струни и свирки. И това служи за скъсяване на времето. Взема и него. А лодката все повече се претоварва и все по-надълбоко потъва в морето. Стига, казва, и се качва в лодката. Но се сеща, че още много неща е могъл да вземе. И пак се качва в кораба и взема. Пак си казва – стига толкова, и се качва в лодката. Но пустото желание за вещи отново го подтиква да вземе още неща от кораба в лодката. Накрая лодката потъва под водата и той си тръгва със съжаление, че още не е успял да натовари всичко. Сега започва бавно да гребе с веслата към брега. Но водата вече е стигнала до самата линия на лодката. Ако някой от онези, които са в най-голяма беда, се опита да влезе в лодката, човекът от лодката по-скоро ще го убие, отколкото да го пусне при себе си. И така, претоварил лодката с вещи, той претоварва и душата си с грехове. Но духва вятър, надигат се вълни. Той започва да се защитава от водата: започва да изхвърля водата от лодката. Но когато вижда, че и това не помага, с тъга започва да изхвърля в морето първо някои евтини неща, а след това и все по-скъпите и ценните. Но той вече се е уморил, натоварвайки нещата, и няма сила отново да ги вдига и изхвърля в морето. Накрая водата надделява, претоварената лодка потъва. Потъва и той с лодката.
Такъв е животът и краят на алчните богаташи в морето на този земен живот. Преди всичко те живеят с лъжливото убеждение, че този свят е един разбит кораб, без капитан, без кърмило и кормчия – един изоставен кораб, който потъва и погива, и от който се възползват само онези, които успяват да заграбят повече от него и да го пренесат в своята лодка. Но сред това алчно грабене и опустошаване на кораба на живота се появява Капитанът на Кораба, Който слага ръка на кораба като на Своя собственост и казва, че корабът не потъва, а че само така изглежда на непросветените и късогледи невежи, които са съвсем отскоро в него. Той пътува с кораба от самото начало, превозвайки пътници: пътниците се сменят, но Той стои скрит и управлява кораба. Знае откъде е тръгнал корабът и накъде отива; знае пътя и не се страхува от морето.
Този Капитан е Господ Иисус Христос. Благо, но решително Той слиза във вълните и протяга Своята ръка на давещите се. И тези, които нямат нищо в ръцете си, а плуват с голи ръце, първи Му се отзовават и се хващат за Неговата спасителна ръка. А онези, които са натоварили своята лодка догоре, най-трудно Му се отзовават, защото се страхуват, че ако оставят своята лодка и тръгнат към Него с голи ръце по вълните, ще потънат и те, и Той. Те не вярват в Него, а повече се надяват на своята лодка. Наблюдавайки това и четейки в тяхната тъжна душа, и още по-тъжната им вяра в мъртви неща, Господ Иисус се обръща към спасените и казва: Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно. Господ много пъти е наблюдавал такива случаи и много пъти ги е посочвал за пример и от тях е извеждал Своите поучения. Един такъв случай описва и днешното Евангелие.
И ето, един момък се доближи (до Иисус) и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? Евангелистите Матей и Марко говорят за този някой като за богат момък, който имаше много имот, а евангелист Лука го нарича и началник. Това се случило в Юдея след славното събитие с децата, когато Господ заповядал на учениците: Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно; когато казал още, че който не приеме царството с детска вяра и радост, няма да влезе в него, и когато прегърнал и благословил децата. Посочвайки децата като граждани на царството Божие, Господ излязъл на пътя, и тук изтичал към Него онзи млад и богат началник, паднал пред Него на колене и Го попитал това, което вече казахме. Начинът, по който пристъпва към Христос, е достоен за всяка похвала, както е достоен за съжаление начинът, по който се разделя с Христос. Той тича пред Христос, пада на колене пред Него, търси съвет от Него по най-големия въпрос на света – за вечния живот и условието за неговото придобиване. Той е дошъл с искрено намерение, а не като книжниците, които идвали само за да изкушават Господа. При цялото си външно богатство, той чувствал някакъв душевен глад и бедност.
Учителю благий! Така се обръща младежът към Господа. От негова страна това е достатъчно. Този, който е прекарал цял живот в тъмница на светлината на свещ, много ли греши, когато при първото виждане на слънцето го нарече свещ? Какво добро да сторя? При този въпрос той несъмнено мисли за своето богатство, както обикновено става с богаташите, които не могат да отделят своята личност от своето богатство, нито пък могат мислят за себе си без да мислят за богатството си. Какво бих могъл да направя – какво добро дело – от своето богатство, за да имам живот вечен? Не знаейки добре с Кого говори, той малко знае и какво говори. Младежът би се радвал да чуе съвет от Учителя, за да може чрез своето богатство да придобие онова, което целият свят не може да заплати, тоест вечен живот.
А Иисус му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Сърцеведецът Иисус прониква в мислите на младежа и ги чете като от книга. Господ вижда, че той не Го познава и Го смята само за добър човек и добър учител, и иска с тези думи да Го подтикне към размисъл. Ако съм обикновен човек, защо Ме наричаш благ, ако ли пък знаеш кой съм Аз, защо не кажеш изрично, а Ме наричаш учител? Само Бог е благ в пълния, абсолютен смисъл на тази дума; добрите хора могат да се наричат добри само в сравнение с недобрите хора. Но никой не може да се нарече добър (благ) в сравнение с Бога. Следователно, само Един Бог е благ. Господ Иисус иска да укори младежа не за това, че Го нарича благ, а за това, че Го смята за обикновен смъртен човек и при това Го нарича благ. С това Господ не иска да каже: Аз не съм благ, а Аз не съм обикновен смъртен човек. Аз съм Този, за Когото единствено може да се каже, че е благ.
След такова въвеждащо обяснение Господ започва да отговаря на въпроса на младия богаташ: Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. Казва Му (момъкът): кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. Това са условията за влизане в живота. Но богаташът не пита само как да влезе в живота, а как да има живот, да придобие живот или да наследи живот. Както показал незнание при разпознаването на личността на Господ Иисус, така показал незнание и по отношение на вечния живот. И както Господ го поправя там, така го поправя и тук. Вечният живот има своите степени: на едното стъпало са онези, които са само спасени, а на другото – съвършените. Апостолите ще седят на дванайсет престола и ще съдят Израилевите колена, докато останалите спасени нито ще седят на престоли, нито ще съдят някого, въпреки че и те ще бъдат във вечния живот. Не знаете ли, че светиите ще съдят света? – пише апостол Павел на коринтяните (1 Кор. 6:2-3). И то ще съдят не само нещата от този свят, но и ангелите. Но не всички спасени ще съдят, а само Божиите светии, съвършените. Пречистата и Пресвета Дева Богородица, по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, и апостолите са по-големи от всички светии, светиите – от всички останали угодници, а останалите угодници – от обикновените спасени. Съвършени са онези, които освен себе си, са спасили още много хора около себе си със силата на името на Господ Иисус, а спасени са и онези, които едва са успели да спасят себе си. В дома на Отца Ми има много жилища, е казал Сам Господ (Йоан. 14:2). Ако не беше така, Той би ли ни го казал? Той ни го казва и по този повод, но по друг начин. В Царството не са всички еднакви: една е славата на онези, които само са влезли в Царството, и друга – на онези, които са съвършени в Царството.
Но да се върнем на първото условие за влизане в Царството, а по-нататък ще чуем, пак от устата на Истината, какви са условията за съвършенство. И така, кои са условията за влизане в Царството, или за вечен живот? Да спазваме заповедите. Кои заповеди? Всички, първо онези, които забраняват да вършим зло, а след това и онези, които заповядват да вършим добро, по думите на пророка: Отклонявай се от зло и прави добро (Пс. 33:15). И така, първо трябва да отклоним злото от себе си и себе си от злото, и едва след това ще бъдем способни да правим добро. Затова и Господ посочва първо негативните заповеди, а след това позитивните, а не по реда, в който са подредени при Моисей. Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай – това са негативните заповеди, които означават отклоняване от злото; а: почитай баща си и майка си и обичай ближния си – това са позитивните заповеди, които означават правене на добро. Докато не се изпълнят първите, не могат да се изпълнят и вторите. Онзи, който е способен да убие ближния си, не е способен да го обича. И онзи, който върши прелюбодеяние, не познава любовта. Споменавайки тези шест заповеди, Господ не е имал намерение да изрежда всички заповеди, а само някои най-важни. Че това е така, се вижда първо от това, че Той изоставя точно най-важната от всички заповеди – любовта към Бога. По-нататък ще обясним защо целенасочено изоставя тази заповед. Второ, това се вижда и от казаното от другите двама евангелисти, Марко и Лука, които не цитират и всичките шест заповеди за любовта към ближния. А Марко добавя към негативните заповеди още една обща: не увреждай (в оригинала: не причинявай неправда на никого – бел. прев.). Следователно, евангелистите се допълват във всичко това, без ни най-малко да си противоречат един на друг. И все пак от всичко, което евангелистите съобщават, е ясно едно: именно, че Господ не е имал намерение да изтъкне изключително споменатите пет или шест заповеди, а чрез това само да припомни на младежа целия стар закон. А това, че Той препоръчва изпълнението на старозаветните заповеди, потвърждава Неговите думи, че Той не е дошъл да наруши закона и пророците, а да изпълни. Не да наруша съм дошъл, а да изпълня (Мат. 5:17). А след като съвършеният Господ без никаква лична необходимост е изпълнил целия закон, колко повече трябва да го изпълняват всички, които постепенно се изкачват по високата стълба към съвършенството. Всички изброени заповеди имат за богаташа и особен вътрешен смисъл. Така не убивай значи: грижейки се прекалено за своето тяло в богатство и разкош, ти убиваш душата. Не прелюбодействай значи: душата е предназначена за Бога като невеста за своя Жених; ако душата се свърже в любов със светското богатство и слава, с разкоша и преходните удоволствия, с това тя прелюбодейства спрямо своя безсмъртен Жених, Бога. Не кради значи: не кради от душата за сметка на тялото; не кради нито за грижи, нито за труд от времето, което трябва да посветиш на душата, и не давай това на тялото. Външно богатият човек обикновено става отчаян бедняк отвътре. И обикновено – но не винаги – цялото богатство на външния човек означава ограбеност на вътрешния човек: охранено тяло – слаба душа, разкошно телесно облекло – душевна голота, външен блясък – вътрешна тъмнина, външна сила – вътрешна немощ. Не лъжесвидетелствай значи: не оправдавай с нищо любовта към богатството и пренебрегването на своята душа, защото това е изопачаване на Божията истина и лъжесвидетелство пред Бога и съвестта. Почитай баща си и майка си значи: не отдавай почит и чест само на себе си, защото това ще те погуби, почитай баща си и майка си, чрез които си дошъл на този свят, за да се научиш чрез това да почиташ и Бога, от Когото сте дошли и ти, и твоите родители. Обичай ближния си значи: в това малко училище за упражняване в доброто се научи да обичаш своите ближни, за да израснеш до степента, на която се обича Бог. Обичай ближните си, защото тази любов ще те спаси от самолюбието, което може да те погуби. Обичай другите хора като самия себе си, за да укротиш и понизиш себе си и да се изравниш с другите хора в своите очи. Иначе гордостта, която произлиза от богатството, ще те завладее и ще те срине в ада.
На този съвет на Господ Иисус богатият младеж казва: Всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? А това значи, че всички тези заповеди са му били познати от детство и че той ги е изпълнявал във външния, Моисеевия смисъл. Младият богаташ и тук се заблуждава. Той мисли, че Христос не му е казал нищо ново, а само му е повторил старото. Всъщност на езика на Христос всяка стара заповед придобива ново съдържание, нов дух и живот. На всяка външна заповед, която Господ Христос е дал на Израил чрез Моисей, същият Господ Христос, при Новото Сътворение и Новото Откровение, придава един по-дълбок, вътрешен смисъл. И ако младежът действително беше изпълнил изброените заповеди според техния вътрешен, християнски смисъл, а не само външно, формално – както са ги изпълнявали фарисеите – с душата си той би бил свободен от своето богатство и не би му било трудно да изпълни онова, което Господ ще му предложи по-нататък. Но той бил изпълнил всички тези заповеди така, както и онзи фарисей, който, стоейки на молитва, се хвалел пред Бога: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. Затова и останал свързан в незаконен брак със своето богатство и никак не можел да се отдели от него и да тръгне след Христос. Какво още ми не достига – пита той Господа, чувствайки се вече на прага на спасението. Той вероятно се надявал, че Господ ще му каже още някоя подобна заповед, която ще може лесно да изпълни. Господ прозирал в неговата наивна законническа повърхностност и го възлюбил. Евангелист Марко съобщава за това. Иисус, като го погледна, възлюби го. Защо този несъвършен момък става любим на Господа? Защото неговата законническа повърхностност не била злобна като у фарисеите и книжниците, а наивна и добронамерена. Но и при това Господ трябвало да му каже горчивата истина и да разбие всичките му илюзии за бързо и лесно спасение.
Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. Накрая Господ му казва нова дума, неочаквана и трудна. И въпреки че предварително е знаел, че тази Негова дума няма да може да развенчае душата на младежа от неговото земно богатство и да я венчае за Бога, Той въпреки това му казва, колкото заради този, който Го пита, толкова – и дори много повече – заради учениците, които слушат: Ако искаш да бъдеш съвършен. Това е не само влизане в Царството, но и власт в Царството. Иди, продай имота си. Тоест: иди и покажи, че си господар над своето богатство, което има теб, а не ти него. Наистина, твоето богатство има теб, а не ти имаш своето богатство. Досега твоето имущество малко по малко е купувало душата ти и я е предавало на дявола: сега иди и го продай, и го раздай на онези, на които то е необходимо, и това трябва да направиш не като господар, а като слуга на живота. Иди и разтрогни опасната и незаконна връзка на твоята душа с твоето богатство. Иди и се развенчай. Иди и се освободи. Иди и изтръгни душата си изпод бремето на земното, изпод праха на вещите, изпод сметта на богаташките наслаждения, и я насочи към Мен. Отправи я към Мен без нищо и никъде. Душата е в най-великото общество, когато не е в ничие общество, освен Моето. Продай всичко и раздай на сиромаси. Сиромаси са онези, които имат нужда от твоето богатство – не като украшение, не като бреме, не като господар, а като насъщен хляб и облекчаване на живота, като слуга и помощник. И всичко, което дадеш като материално богатство, ще ти се върне като духовно богатство. Ето, твоята душа е преизпълнена с бедните, също и твоето сърце, и твоят ум. При всички тях ще дойде богатството, което им е необходимо, когато ти се отърсиш от богатството, което не ти е необходимо.
Но защо Господ изпраща богаташа да продаде своето имущество и да раздаде на сиромаси, а не му казва просто: остави всичко, не се връщай в къщата си, а върви след Мене? Не е ли казал така на онзи, който е искал да се върне и да погребе баща си? Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви след Мене (Лук. 9:59-60)! Господ не е казал така на този младеж по две причини: първо, защото, ако той не продаде своето имущество и не раздаде на сиромаси, то съседите биха нападнали изоставеното имущество и биха го окрали, или пък някой от сродниците, който наследи имуществото, би се оказал в същото положение, в същото робство на богатството, в което сега е този младеж. Тоест, или крадците, или сродниците биха погубили душите си чрез същото това богатство. Второ, изпращайки го да продаде и да раздаде имуществото си на сиромаси, с това Господ иска да събуди у младежа човеколюбие, да предизвика у него състрадание към ближните и да го постави в положение да почувства духовна радост и наслада от даването, от вършенето на добро дело. За да склони младежа да направи това, Господ веднага му посочва вечната награда, вечното богатство на небето, където молец не го яде, ръжда не го разяжда и крадци не го крадат. Несравнимо по-голямо богатство ще получиш от това, което ще оставиш. Защото с какво ще ти помогне цялото ти земно богатство, когато днес-утре ще умреш? То ще погине след теб в този свят и ще опропасти и теб в него. А богатството, което ще имаш на небето, ще те чака, докато не се разделиш с този свят – а това ще стане много скоро – и няма да ти се отнеме, нито ще се отдели от теб във вечни векове. Утешавайки го след привидната загуба в този свят с придобиване на съкровище на небето, накрая Господ призовава младежа: дойди и върви след Мене! Когато се разделиш с този свят, тогава ще тръгнеш след Мен и с двата крака, и с двете очи. Не можеш да вървиш с единия крак след Мен, а с другия – след своето богатство, нито можеш да гледаш с едното око към Мен, а с другото към своето богатство. Не, не можеш да служиш на двама господари.
Но всичко е напразно: младежът внимателно изслушва всичко, разбира какво се иска от него и го обзема тежка скръб, защото беше много богат, и отива, отива и с двата си крака при своето злокобно богатство. Беше много богат! Тоест беше много свързан с богатството си, много окован, много заробен и много слаб, за да се противопостави на плевелите, с които е обрасъл. Наистина, той бил като семе, паднало в тръни, което започва да расте буйно, но тръните го задушават и не принася никакъв плод. Голямото богатство било като голям храсталак от тръни около семето на неговата душа. Стопанинът иска да изкорени тръните около неговата душа и да изведе душата му на светло, за да расте свободно; но той не дава, не може да позволи това поради злите си навици. Като онзи удавник в препълнената лодка. Господ му подава Своята мощна ръка, за да го спаси и въведе в кораба, но на него му е жал за натоварените в лодката вещи. И така богатият младеж се разделя с Христос, Капитана на Кораба на живота, и се изгубва на дъното на морската дълбочина, за да потъне и погине скоро – и лодката, и той.
А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Нито една дума на Господ Иисус не е могла да бъде хвърлена напразно на нивата на този свят. Ако от нея не са се възползвали тези, към които е била отправена пряко, са се възползвали онези, към които е била отправена косвено. В този случай Христовата дума е била отправена непосредствено към богатия младеж, и косвено – към учениците. Младежът не е могъл да се възползва от думата на Господа, но учениците се възползвали. Затова Господ, след като младежът си отишъл, се обръща към тях и им казва колко трудно е богатият да влезе в царството небесно. Господ не казва, че за богаташа е невъзможно да влезе в царството, а само че е трудно, много трудно. А че за богатия не е невъзможно да влезе в царството небесно, се вижда от примерите, споменати в Свещеното Писание. Авраам бил богат, много богат човек, но със своята вяра бил свързан повече с Бога, отколкото с цялото си богатство, дори и със своя единствен син. Аз съм прах и пепел, казва за себе си Авраам, независимо от цялото си богатство. Праведният Йов бил богат и пребогат, но богатството не му пречело да бъде смирен пред Бога и послушен на Бога, както в славата, така и в мъката и унижението. Богат бил и Вооз, прародителят на Давид, но със своето милосърдие угодил на Бога. Богат бил и Йосиф Ариматейски, но богатството не му пречело изцяло да се предаде на Господ Иисус и да направи всичко възможно, за да послужи на мъртвото тяло на Господа, отстъпвайки Му дори и новата каменна гробница, която бил приготвил за себе си. Накрая, богати са били и безброй други Божии угодници в историята на Църквата, но се спасили и наследили царството Божие, защото със сърцето си не били обвързани със земното богатство, а с Христос, смятайки цялото земно богатство за прах и пепел. Богатството не е зло само по себе си, както не е зло нито едно сътворено Божие създание. Зло е човешката привързаност към богатството, имуществото, вещите, зло са и пагубните страсти и пороци, които богатството поражда и усилва, като: блуд, ненаситност, пиянство, скъперничество, превъзнасяне, самохвалство, суета, гордост, презиране и унижаване на бедните хора, забравяне на Бога, и всичко останало. Малко са онези, които имат сила да се противопоставят на изкушенията на богатството и които могат да господстват над своето богатство, а не да стават негови слуги и роби. Преди всичко богаташът трудно може да пости, а без пост няма нито укротяване на своето тяло, нито смирение, нито истинска молитва. Затова и Господ казва, че богатият трудно ще влезе в царството Божие. Но с това Той не казва, че за бедния е лесно да влезе в царството. И бедността има своите изкушения, почти както и богатството. Богаташът трябва да се спасява с голямо милосърдие и смирение пред Бога, а бедният – с голямо търпение, издръжливост и непрестанно упование на Бога. Не се спасява нито богаташът, който е немилосърден и горд, нито бедният, който роптае срещу съдбата си и се отчайва за Божията помощ. В този свят не съществуват богати и бедни хора случайно или поради неразумието на този свят, а по премъдрия Божи Промисъл. За един миг Бог може да изравни всички хора по богатство, но това би било истинска лудост. В този случай хората биха станали напълно независими един от друг. Тогава кой би се спасил? Би ли могъл изобщо някой да се спаси? Защото хората се спасяват чрез зависимостта си едни от други. Богатият зависи от бедния, бедният зависи от богатия, ученият – от неукия, неукият – от учения, здравият – от болния, болният – от здравия. Материалната жертва се заплаща с духовна отплата. Духовната жертва на учения се заплаща с материалната отплата на неукия. Физическата услуга на здравия се заплаща с духовната отплата на болния, и обратно: духовната услуга на болния (който помни Бога и Съда) се заплаща с физическата услуга на здравия. Всичко е изтъкано като разноцветен килим. Едноцветната светлина би заслепила очите на всички. Как богатият би спасил душата си с милосърдие и смирение, или би погубил душата си със скъперничество и гордост, ако не беше бедният? Как бедният би спасил душата си с търпение и издръжливост, или би погубил душата си с ропот, или с кражба и грабителство, ако не беше богатият? Как ученият би спасил душата си със състрадание към неукия и труд около него, или би погубил душата си с гордо презрение към неукия, ако в света нямаше неуки? Как неукият би спасил душата си с послушност и кротост пред учения, или би погубил душата си с непослушност, завист и дивотия към учения, ако не беше ученият? Как здравият би спасил душата си с великодушни грижи около болния, състрадание и молитва за болния, или би погубил душата си с отвращение от болния, небрежност към него и превъзнасяне със своето здраве, ако го нямаше болния? И как болният би спасил душата си с покорност и благодарност към здравия, или как би погубил душата си с омраза и завист към здравия, ако го нямаше здравият?
Бог е дал свобода на избор на човека, на всеки човек. Няма нито един човек в света, пред когото да не са отворени два пътя: пътя на спасението и пътя на погибелта. В това се състои свободата на човека. Богатството може да спаси богатия, а може и да го погуби; бедността може да спаси бедния, а може и да го погуби; учеността може да спаси учения, или да го погуби; и неучеността може да спаси неукия, или да го погуби; здравето може да спаси здравия, или да го погуби; и болестта може да спаси болния, или да го погуби. Всичко зависи от избора на човека. Христос е дошъл да вразуми хората, а не да ги принуди. Затова Христос не заповядва на младежа: влез в живота!, но казва: ако искаш да влезеш в живота; и не му заповядва: бъди съвършен!, а казва: ако искаш да бъдеш съвършен. Ако желаеш, ако искаш – така говори Бог на свободните и разумни същества. Бог желае всички хора да тръгнат по правия път и всички хора да се спасят, но и пътят на погибелта също така стои отворен за хората.
И още ви казвам, говори Господ Иисус на учениците, за да подчертае още веднъж, че за богатия е трудно да влезе в царството Божие, по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Камила се наричало не само животното камила, но и дебелите въжета, с които връзвали корабите в пристанището за брега, за да не ги премести вятърът. В този случай Господ имал предвид именно тези дебели въжета. И така, по-лесно е да се прокара въже, и то най-дебелото, през иглени уши, отколкото богатият да влезе в царството Божие. Тоест, почти невъзможно е, но въпреки това не е напълно невъзможно, а само много трудно. Това казва Този, Който добре познава слабостта на човешката природа и знае колко лесно е човешката душа да бъде окована от богатството и трайно да се прилепи към земята.
Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? Защо се чудят учениците, след като те вече са направили онова, което богатият младеж не е могъл да направи? Ето, те са оставили всичко и са тръгнали след Христос. Премъдрият Златоуст обяснява това по един дивен начин: учениците не се страхуват за себе си, а за останалите хора, сред които имало голям брой богати. И така, те от чисто човеколюбие се удивляват на страшните Христови думи. Той ги изпраща в света да спасяват хората. Как ще могат да спасят толкова много богати хора в света, след като за богатия е почти невъзможно да влезе в царството? Тогава това чувство на състрадание към хората измъчвало душите им, затова те поставили горния въпрос: а тогава кой може да се спаси? Като че те са по-милостиви от Христос! Като че са по-човеколюбиви от Господ Човеколюбец!
А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно. Господ Иисус ги поглежда не в лицето и очите, а в самата вътрешност на сърцето им. И тук прочита незнание и страх. Ето, те още не познават Божията сила, затова така се страхуват за Божието творение. Онова, което е невъзможно за хората, е възможно за Бога. А кое е невъзможно за хората? Или с други думи: какво добро могат да направят хората без Божия помощ? Никакво. Без Божия помощ не може да се спаси нито бедният, нито богатият. Без Мене не можете да вършите нищо, е казал Господ (Йоан. 15:5). А апостол Павел, който бил мъртъв за себе си, но жив за Христос, потвърдил тези Господни думи в положителен смисъл, като казал: Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Фил. 4:13). Благодатта на Дух Свети може да стопли сърцето и на най-големия богаташ и да го отвърже от богатството, да го отлепи от земята и да го постави на пътя на спасението. За Бога всичко е възможно.
Нашият Бог е всемогъш. Неговата могъща дума е сътворила света и Неговата могъща десница държи небесния свод. Той, Всесилният, наистина може да спаси и нас, които желаем спасение. Каквото и да е нашето положение на земята, каквото и да е нашето състояние, каквито и да са нашите обстоятелства, Той, Всемогъщият, може да ни спаси. Но Той не само може, Той и желае това. Нашият Бог е всесилен и всеблаг – да побързаме за среща с Него. Той ни зове и ни чака. И се радва с всички Свои свети ангели, когато само ни види, че сме се обърнали с лице към Него. О, да се обърнем с лице към Него и да побързаме към своето истинско отечество, за среща с нашия Бог, всемогъщия и всеблаг. Но само да побързаме, преди смъртта да почука на вратата ни и да каже: късно е! На нашия Бог, всесилния и всеблаг, на единосъщната и неразделна Троица, Отца и Сина и Светия Дух, да бъде слава и хвала сега и винаги, през цялото време и цялата вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
