Евангелието за разделянето на стадото в присъствието на Пастира
Проповед в Шестата неделя на Великия пост
Йоан 12:1-18
Кой донася радост в един дом? Добрият гост.
Кой донася още по-голяма радост в един дом? Приятелят на дома.
Кой донася най-голяма радост в един дом? Стопанинът на дома, когато се завърне след дълго отсъствие.
Блажени са ръцете, които приеха Христос като добър гост и Го нагостиха!
Блажени са устата, които Го поздравиха като приятел!
Блажени са душите, които Му се поклониха с похвална песен като на стопанин!
Но някои не Го познаха и не Го приеха – нито като гост, нито като приятел, нито като стопанин, а с ръцете си вдигнаха камък срещу Него, и със смъртните си души приготвиха тялото Му за смърт.
Такова е божественото свойство на Господ Иисус, където и да се появи Той, Бог в човешко тяло, че хората се разделят надясно и наляво от Него, както ще се разделят и при Неговото явяване в последния ден от земната история. И до ден-днешен, когато в светското общество се поведе разговор за Господ Иисус, хората се разделят надясно и наляво. А колко по-строго е било това разделяне в дните на Неговия живот в плът на земята!
Днешното Евангелие описва два случая на такова строго разделение между хората по отношение на нашия Господ. В първия случай, на вечерята в село Витания, присъстващите били разделени така: на едната страна били апостолите, възкресеният Лазар и неговите сестри – Марта и Мария, които нагостили Господа, а на другата – предателят Юда, който протестирал срещу това, че Мария изливала ароматно миро на главата на Господа. Във втория случай на едната страна бил народът, който тържествено посрещал Господа при влизането Му в Йерусалим, а на другата – фарисеите, книжниците и първосвещениците, които се съветвали да убият не само Христос, но и Неговия приятел Лазар.
Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Къде е бил Господ преди това? От предходното Евангелие се вижда, че Той веднага след възкресяването на Лазар се оттеглил близо до пустинята в един град Ефрем. Оттеглил се поради най-обикновена предпазливост, за да не Го заловят и убият еврейските старейшини. Защото възкресяването на Лазар възбудило тези безумни старейшини повече, отколкото всички останали Негови чудеса. Вижда се, че Лазар е бил известен и знаменит човек, за което свидетелстват и многобройните посещения в неговия дом както по време на смъртта му, така и след възкресяването му. Мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им (Йоан. 11:19); и още: защото поради него мнозина иудеи отивали да видят чудото, извършено над него от Господа (12:11). И тъй като още не било дошло времето Му, Господ се оттеглил далеч от Йерусалим и се скрил от Своите коварни врагове. Той направил това и заради нас. Първо, за да не стане Неговата смърт тайно, а пред стотици хиляди свидетели, които се събирали в Йерусалим за Пасха; и така целият свят да знае, че Той несъмнено е умрял, та след това да бъде очевидно и несъмнено чудото на Неговото Възкресение. Второ, за да ни научи на съвършена покорност пред Божията воля и на това да не се стремим към смъртта на всяка цена, по свои собствени съображения, а да изпитваме Божията воля и да бъдем готови да пострадаме в онзи час, който ни бъде открито. Защото ако изцяло се предадем на Божията воля, и косъм от главата ни няма да загине (Лук. 21:18), и всичко ще ни се случи в онова време, когато трябва да се случи, а не по-рано или по-късно. Ако сме достойни да умрем с мъченическа смърт за Господ Христос и ако при това сме изцяло покорни на Божията воля, търсейки Божията слава, а не своята собствена, тогава нашата мъченическа смърт ще дойде във време и по начин, който е най-полезен и за нас, и за нашите ближни.
И така, не трябва да мислим, че Господ Иисус е избягвал смъртта, бягайки от Своите убийци. Той не я избягвал, а само я отлагал до онзи час, който бил отреден от Неговия Отец; до онзи час, когато Неговата смърт ще донесе най-голяма полза на света. А че Господ не е имал страх от страданията и смъртта, е напълно ясно от Евангелието. Така Той веднъж предсказал Своето страдание и смърт и когато Петър започнал да Го разубеждава от такива мисли с уверението, че това няма да се случи с Него, Господ забранил на Петър, изричайки страшни думи: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо (Марк. 8:32-33)!
Шест дни преди Пасха Господ отново се върнал във Витания, където живеел Неговият приятел Лазар, когото Той възкресил от мъртвите. Тук за Него била приготвена вечеря. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Евангелист Йоан премълчава къде е била тази вечеря. На пръв поглед би могло да се мисли, че тя се е състояла в дома на самия Лазар. Но според евангелистите Матей (26:6) и Марко (14:3) изглежда ясно, че вечерята е била в дома на Симон Прокажени, тъй като у двамата евангелисти се описва същото събитие, което и у Йоан. Иначе би трябвало да се предположи, че това събитие се е случило два пъти във Витания, и то в много кратък интервал от време: веднъж в дома на Лазар и втори път в дома на Симон Прокажени, което е по-малко вероятно. Този Симон оказвал своето гостоприемство на Господа несъмнено поради това, че бил изцелен от проказа от Него. Защото не можем и да си представим, имайки предвид изключителната строгост на Моисеевия закон, че един прокажен човек е приготвил вечеря и поканил толкова много гости, след като и най-близките му сродници не смеели да имат никакъв допир с него.
А Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Евангелистът специално изтъква това, за да покаже реалността на Лазаровото възкресяване. Възкръсналият мъртвец живеел обичайния живот на всеки жив човек: движел се, ходел на гости, ядял и пиел. Той не бил някаква моментна сянка, която се появила пред хората като привидение и бързо изчезнала, а жив, здрав и нормален човек, какъвто бил и преди своята смърт и болест. Господ го възкресил и се оттеглил от Витания в град Ефрем за няколко дни. И в присъствието, и в отсъствието на Христос, възкресеният Лазар бил еднакво жив човек; за да не се помисли и да се каже, че ето, Лазар уж само в присъствието на Христос и по Негово „внушение” се появява пред хората като жив. А сега, когато Господ отново се е върнал във Витания, ето, Лазар седи с Него на трапезата и гостува на своя съсед – а може би и сродник – Симон. Каква дивна гледка! Господ седи на вечеря с двама души, на които Той е дал повече, отколкото цялата вселена е могла да им даде: единия е вдигнал от мъртвите, а другия е изцелил от проказа. На единия тялото тлеело в гроба, а на другия – от проказата. Със Своята чудотворна Той сила върнал на първия живота, а на втория – здравето. И сега, преди самото Си отиване на честния Кръст, Той се отбива у тях и в тяхно лице намира благодарни приятели. О, ако всички ние знаехме как Христос всеки ден ни спасява от тлението на тази земя и от проказата на този страстен живот, то непрестанно бихме Го нагостявали в своето сърце, и не бихме Го пускали да си отиде изпод покрива на нашата душа!
Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото. Първите двама евангелисти пишат, че жената изляла миро на главата на Христос, при което свети Марко добавя: и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му. Най-скъпоценните мира се държат в добре запоени и здраво запечатани стъкленици. Жената счупила гърлото на стъкленицата, след което изляла миро първо на Неговата глава и после – в знак на безмерна почит към Него и на своето собствено смирение – и на нозете Му. Тя не се трудела да отвори стъкленицата леко, а я счупила и поради това, че имала намерение да излее върху Господа цялото миро, без остатък. И така, докато Марта шетала из къщи и около трапезата, както винаги, тогава Мария по свой начин отдавала почит на чудотворния Учител. Двете родни сестри изразявали своята почит към Господа по два различни начина. По друг повод, когато Марта пак прислужвала, а Мария седяла край Христовите нозе и слушала Неговите свети думи, Господ отдал по-голяма чест на Мария, отколкото на Марта, като казал: Мария избра добрата част (Лук. 10:42), искайки с това да изтъкне по-голямата важност на духовната ревност в сравнение с телесната. Сега пък Мария доставила драгоценно нардово миро и, според източния обичай, го изливала на главата и нозете на Този, Който със Своята свръхестествена чистота умил и помазал с миро нейната душа. При това събитие присъстващите имали сходни чувства: всички мълчали и с мълчанието си одобрявали постъпката на Мария, а само един от тях нито мълчал, нито одобрявал тази постъпка. Ето как евангелистът, който и сам присъствал тук, описва негодуванието на този човек: Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.). Според първите двама евангелисти негодувал не само Юда, но и останалите ученици (Матей), или още някои от присъстващите (Марко). Че още някои са негодували, било тайно в душата си, било полугласно, се разбира и от отговора на Христос в днешното Евангелие: оставете я; защо я смущавате?… Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Следователно Господ отговаря в множествено число. Но колкото и хора от тях да негодували, и колкото и забележимо да било тяхното негодувание, главното е, че Юда най-силно, най-открито и най-ясно изразено негодувал. Защо евангелист Йоан споменава само него? И още, защо специално го назовава с пълното му име и с означението предател? За да не го смесят читателите с другия Юда, апостола.
И така, Юда протестира защо това скъпоценно миро се излива напразно, вместо да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси. Той посочва и високата цена на това ароматно миро: триста динария или триста гроша. Това наистина е висока цена за една стъкленица миро; равнява се на няколко златни дуката. Но именно това показва преголямото благоговение, което имала Мария към Господ Иисус Христос. Кой знае колко време е пестяла, докато събере толкова пари, които да похарчи наведнъж и с това да увековечи този миг време! Юда изпитал дълбока болка от това, че тези няколко златни дуката не са звъннали в неговото ковчеже. Евангелистът открито казва, че той беше крадец. Естествено, Господ е знаел това, тоест знаел е, че Юда краде от ковчежето, в което са се събирали доброволните пожертвования за бедните. Но макар и да знаел това, Господ никога не искал да изобличи Юда за кражбата, може би защото дълбоко презирал парите и изобщо не искал да говори за това, а може би и защото чакал часа, когато с една дума ще каже за Юда всичко, което е можело да се каже. Ето страшните думи, които Господ казва за Юда пред Своите ученици: Не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол (Йоан. 6:70-71). И така, защо да нарича Юда само крадец, когато той е заслужил да бъде наречен дявол?
Ето какво отговаря Господ на неговото негодувание: Оставете я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Трогателен отговор! Същите тези уста, които са изрекли: милост искам, а не жертва, и които са казали на богатия младеж: продай всичко, което имаш, и раздай на сиромаси – същите тези уста сега оправдават Мария заради прахосването на скъпоценното миро. Тук няма ли някакво противоречие? Не, съвсем не: защото не само с хляб живее човек и защото това дело на Мария е колкото жертва, толкова и милост, и то милост към най-големия Сиромах, Който някога е ходел по тази земя. Защото беден е не толкова този, който винаги е бил беден и чиито деди и прадеди също са били бедни, но истински сиромах е един цар, когато се изравни със сиромасите. Тогава какво да кажем за Царя на царете, Който отначало е царувал над безсмъртните ангелски войнства, и от човеколюбие станал човек, като се родил в пещера и станал слуга на всички? Воловете и овцете Му дали назаем своя обор като новороден младенец, а след смъртта Му кой ще помаже достойно мъртвото Му тяло, поне толкова, колкото изисква обичаят и за бедните, когато умрат? Ето кой – Мария. Като научена от Духа, тя първо извършва този акт на помазване на Христовото тяло, подготвяйки го с това за погребение. За нея това е тайната вечеря, на която Мария извършва едно тайнство не над живия, а над мъртвия Господ. Като че е знаела, че всесилният Чудотворец, Който е върнал живота на нейния брат и здравето на прокажения домакин на вечерята, само след два дни ще падне в ръцете на злодейците, които ще Го умъртвят с насилствена смърт. Затова не й пречете, оставете я да извърши погребалния обред над Мене. А сиромасите винаги ще имате при себе си, старайте се да изпълните над тях Моята заповед за милосърдието. Каквото направите на сиромасите, направили сте го на Мене; но също така: каквото сте направили на Мене, направили сте го на сиромасите. Онова, което сте направили на Мене, Аз ще възвърна трикратно и на вас, и на вашите бедни. Господ е казал още: Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши (Марк. 14:9). Виждате ли как нашият царствен Господ царски възнаграждава направената Му услуга! Той награждава любовта със стократна любов, и за похарчените триста гроша, за които Юда толкова съжалявал, Той се отплаща на Мария с безсмъртна слава. За тези триста гроша, които крадливият Юда би скрил в мрака заедно с името на Мария, тя купила безценен бисер: а именно едно полезно поучение за милиони и милиарди християни, поучение за това как Господ царски се отплаща на онези, които Му служат.
Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. Ето, хората пак са разделени от Христовата сила! Едните отиват да видят Чудотвореца и Лазар, чудото на Чудотвореца; а другите се договарят да убият и двамата, не само Христос, но и Лазар. Защо и Лазар? За да унищожат с това и живия свидетел на Христовото чудотворство. Но тогава защо не се договорили да убият и всички останали хора, жени и деца, на които Господ е показал Своята божествена мощ – всички слепи, които са прогледнали, всички глухи, които са започнали да чуват, всички неми, които са проговорили, всички безумни, които са придобили ум, всички мъртви, които са възкръснали, всички прокажени, които са се очистили, всички обсебени, които са се изцелили, всички разслабени, хроми, бесновати и всички останали, които са оздравели чрез чудо? Свидетели на чудотворната мощ на Христос имало по градовете и селата на цялата израилска земя. Защо първосвещениците не се договарят да убият всички тях, а само Лазар? Не защото тези зли хора са се страхували от кръвта и защото жалели хората, а само защото това било неизпълнимо, а и опасно за самите тях. А Лазар са искали да убият особено защото неговото възкресяване, както изглежда, предизвикало по-голямо вълнение в Юдея, отколкото което и да било друго чудо на Спасителя; а и защото много народ се тълпял да види Лазар и виждайки го, започвал да вярва в Господ Иисус. А може би и поради това, че Пасха била съвсем близо и те се страхували, че целият народ, който се събира за Пасха в Йерусалим, може да отиде във Витания да види оживелия мъртвец и да повярва в Христос. И така, докато народът търсел спасение, то неговите духовни водачи се трудели да му преградят и препречат пътя към спасението. Но целият труд на тези злобни народни водачи против Божието дело останал напразен. Колкото повече гонели Божието дело, толкова по-явно ставало то. Това ясно се разкрило и по-късно при Христовата църква чак до ден-днешен: цели войнства от Христови противници я нападали отвън и отвътре, но всички тези нападения не само не успели да я разрушат, а напротив, именно с това спомогнали тя да се разшири и утвърди в света. Не могат слабите човешки ръце да воюват против Всесилния Творец и Неговото дело. Това, което Той иска, става въпреки всички противни сили и в ада, и на земята.
Събитието, което по-нататък се описва в днешното Евангелие, показва колко по-отворен за истината бил народът от своите водачи, колко по-великодушен и благодарен бил от тях. Това събитие е известно под името тържествен Вход на Христос в Йерусалим. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
На другия ден, след вечерята във Витания, Господ тръгнал за Йерусалим, за града, който убива пророците. Но Йерусалим бил обиталище не само на тесногръдите фарисеи, надменните книжници и богоборните първосвещеници, но и един невиждан мравуняк от човешки същества, един огромен лагер от поклонници и богомолци. По време на Пасха в Йерусалим имало почти толкова човешки души, колкото и в Рим, тогавашната столица на света. Това безбройно множество се събирало в Йерусалим, като че ли за да бъде по-близо до Бога. Не може да се каже, че сърцето на безбройното народно множество не е прозорливо. В този случай и в този ден то наистина предчувствало чудната близост на Бога и виждало в Господ Иисус силно желания Цар от Давидовото коляно. Затова, когато Господ слизал от Елеонската планина, този народ се изкачвал по същата тази планина за среща с Него.
Едни постилат дрехите си на пътя пред Него, други кършат клони от маслина и други дървета и покриват с тях пътя, а
трети специално избират за тази цел палмови клони, и всички заедно, изпълнени с радост, Го поздравяват с викове: Осана! Осана сину Давидову! Благословен е Царят Израилев, Който иде в името Господне! Противно на железния римски гнет, противно на покварата и партизанската дребнавост на своите старейшини, народната душа вярвала в могъществото на Божието чудо, което изцяло ще измени неговото непоносимо състояние. И народната душа почувствала, че носител на това чудо е Господ Иисус. Затова и Го поздравява така радостно. Как Той ще извърши тази основна промяна в хода на нещата, народът всъщност не е знаел; той бил възпитаван да знае само един начин на извършване на тази промяна, именно с помощта на цар от Давидовото коляно, който ще се възцари в Йерусалим на Давидовия престол. Но тази вяра на народа предизвиквала страх у фарисеите; и тази радост на народа предизвиквала техния гняв. Затова някои от фарисеите казали на Христос да им забрани да викат. А кроткият Господ, съзнавайки непобедимостта на Своята сила, им отговаря: ако тия млъкнат, камъните ще завикат (Лук. 19:39-40). Така им отговаря Царят на царете, преоблечен като сиромах и яздещ на малко магаре. Защото евангелистите описват, че Господ при този величествен вход яздел на магаре.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле”. Другите евангелисти изчерпателно описват как бедният Господ, Който нямал никъде никаква собственост, стигнал до магарето. Затова свети Йоан прескача това, като вече известно, и само казва: като намери едно осле. Евангелист Лука (19:30-35) най-изчерпателно от всички описва това чудо на прозорливостта и властта на Христос, с която Господ стигнал до това магаренце. Идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. Учениците тръгнали според заповедта, и наистина намерили всичко така, както им било казано. С магаренцето била и една магарица, неговата майка. Защо Господ не яхнал магарицата, а малкото магаре, което дотогава никой никога не бил възсядал? Защото магарицата не дала нито да я яхат, нито да я водят. Магарицата символизира израилския народ, а малкото магаре – езическите народи. Така тълкуват светите отци и това тяхно тълкуване несъмнено е точно. Израил ще отхвърли Христос, а езичниците ще Го приемат. Преди всичко езичниците ще понесат Христос през историята, и заедно с Него ще влязат в Горния Йерусалим, в небесното царство.
Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили. И изобщо, учениците разбрали твърде малко от всичко, което се случвало с техния Учител чак дотогава, докато не им се отвори ума да разбират и докато не ги озари Божият Дух във вид на огнени езици. Едва тогава разбрали и си спомнили всичко.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. Тук става дума за две основни групи от народа: за едните, които присъствали като свидетели на възкресяването на Лазар във Витания, и за целия останал народ, събран в Йерусалим, който чул от първите за чудото над Лазар. Първите свидетелстват, а вторите заради това свидетелство излизат и Го посрещат. И докато димът от жертвите се издигал при Соломоновия храм; докато книжниците с отегчение се препирали за мъртвите правила на Моисеевия закон; докато затъпелите свещеници горделиво се разпореждали с хода на празника; докато народните старейшини се мръщели и самоуверено показвали, че целият този народ се е събрал заради тях; и докато левитите точно и с доволство отделяли частите на жертвите, които им принадлежат – тогава народът копнеел за чудото и Чудотвореца. Затова сега огромни вълни от безброй човешки същества, обърнали гръб на Соломоновия храм в Йерусалим, на жертвениците и свещениците, и на цялата тази безсилна машина на извратеното градско общество, обърнали гръб на всичко това, са насочили лицата си към Елеонската планина, от която слизал Чудотворецът. Защото с какво могат да помогнат мъртвите йерусалимски кули с живи мъртъвци в тях на гладната и жадна душа на народа, която търси прозорец на затвореното небе и виждане на Живия Бог? Двете гордости, които изпълвали и препълвали Йерусалим, римската и фарисейската, не били в състояние да направят и един косъм бял или черен. А ето, по Елеонската планина слиза Този, Който с гласа Си е повикал четиридневен мъртвец от гроба, възкресявайки го от мъртвите и връщайки го от гробното тление към живота!
О, ако и ние отвърнем духа си от гордата, но немощна машина на този свят, и да го насочим към небесната планина, подобно на Царя Христос! О, кога и ние ще насочим цялата си надежда само към Него! Нашата душа търси победител и на смъртта, която цялата вселена сама по себе си не може да победи. Христос е този Победител. Нашата душа гладува и жадува за Царя, смирен и могъщ, смирен заради Своето могъщество и могъщ заради Своето смирение, за Царя, приятел на всеки от нас поотделно, за Царя, Чиято власт е безгранична и Чието човеколюбие е безпределно. Такъв Цар е Господ Христос. И така, на Него да възкликнем всички: Осана, осана! На Него да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и цялата вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
