Евангелието за сватбата на Царския Син
Бог иска човекът да вярва в Него повече отколкото във всеки друг и във всичко друго в света.
Бог иска човекът да се надява на Него повече отколкото на всеки друг и на всичко друго в света.
Нещо повече: Бог иска човекът с цялата си любов да бъде свързан изключително с Него, и с лъчите на тази любов да се свързва с Божиите творения.
Това се нарича единство на човека с Бога. Нарича се брак на душата с Христос. Всичко друго е прелюбодейство и блудство. Само една такава тясна връзка на душата с Христос, чийто най-добър образ на земята е бракът, прави душата богата и плодородна. От всяка друга така тясна връзка душата ражда тръни и плевели, и остава напълно безплодна за каквото и да било добро дело. Ако хората извън кръга на Христовата църква не знаят това, и не могат да го знаят, то трябва да го знаят християните, и особено вие, православните, на които е в духа и традицията да разбирате всички дълбочини, височини и ширини на Божието Откровение чрез Господ Иисус, да разбирате вечността по-правилно, отколкото я разбират народите на Изток, и да разбирате времето по-правилно, отколкото го разбират народите на Запад.
Каквото обикне човешката душа и с каквото се свърже в най-тясна връзка, с това се намира в брак – било то живо същество или мъртъв предмет, тяло или дреха, сребро, злато или някакво земно имущество, земна слава или чест, или нещо от сътворения свят: украшения, храна, питие, игри, природа, или каквото и да било в природата. Всеки такъв брак на човешката душа е незаконен и навлича на душата и в този, и в другия живот безкрайно нещастие – подобно, но несравнимо по-голямо от незаконната връзка на мъжа и жената, която е скръб и горчивина не само за тях двамата, но и за тяхното незаконно потомство. Не бива да крием онова, което ни казва Свещеното Писание: а то е, че Живият Бог е Бог ревнител (Изх. 20:5; Бит. 4:24). Но Божията ревнивост не се отнася за нищо друго на света, освен за човешката душа. Бог иска човешката душа да бъде изключително Негова, и то в непомрачена и нелицемерна вярност. Бог иска това заради доброто на самата душа. Защото Той по Своята всеобхватна мъдрост знае – което след Христос трябва да знаем и всички ние – че ако душата отслабне във верността към Него, своя Творец, и се свърже с любов с някого или нещо друго в сътворения свят, тя постепенно става слугиня, след това робиня, после една тъмна и отчаяна сянка, и накрая – печална картина на плач и скърцане със зъби.
Само пламенната любов на душата към Бога е законният брак на душата. Всяка друга любов, не чрез Бога, а без Бога или против Бога, е идолопоклонство. Така с любовта към тялото човек прави от тялото лъжлив бог или идол; с любовта към земното богатство прави от богатството идол; с любовта към когото или каквото и да било друго човек си създава идоли. А това значи, че любовта, която принадлежи изключително на Бога, човек насочва в друга посока, към нещо недостойно за любов. В каквото човек вярва повече, отколкото в Бога, на каквото човек се надява повече, отколкото на Бога, каквото човек обича повече от Бога – то заема мястото на Бога и става идол за човека, лъжлив бог за лъжливата душа. А всяко идолопоклонство великите пророци наричат прелюбодеяние и блудодеяние (Йер. гл. 3; Йез. гл. 23, 27).
Но най-страшно от всичко е, че идолопоклонниците стават едно със своите идоли. Защото при всяка любов човек постепенно се изгубва в предмета на своята любов. Онова, за което човек най-много мисли, което най-силно обича и най-ревностно желае – то постепенно става истинска същност на неговата същност, все едно дали това е храна или питие, сребро или злато, накит или дреха, къща или нива, чест или власт. Както се казва в Писанието: тръгнаха подир суетата и станаха суетни (4 Цар. 17:15). Естествено, от това не е изключена и похотта на мъжа към жената, или на жената към мъжа. Защото и това е отпадане от Бога – и то най-ясно изразено – и погубване на себе си до пълно унищожение. Както ясно предупреждава апостол Павел, като казва: „Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: „ще бъдат двамата една плът” (1 Кор. 6:16). Човек става едно с това, към което се отнася неговата любов: ако това е Бог – с Бога, ако това е прах – с праха. Човека спасява или погубва в този живот неговата любов. Има само една любов, която спасява: това е любовта към Бога. Всеки друг брак, който не произлиза от този брак, както лъчът от слънцето, е проклятие и погибел.
Днешното Евангелие най-образно разкрива тази предивна тайна – как човешката душа, като вярна невеста, се венчава с Бога, и как отново, като заслепена предателка и неверница, пада и погива в мрака, плевелите и злобата на идолопоклонството.
Царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си. Както много други Христови притчи, така и тази обхваща цялата човешка история от начало докрай. Учените хора се мъчат и пишат големи и трудно разбираеми книги, за да обяснят историята на човечеството; и макар и да успяват в това, много по-често още повече заплитат мрежата, разкъсват тъканта и объркват понятията. А Христос с една проста и кратка притча казва всичко, и то ясно и разбираемо. Наистина, никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек (Йоан. 7:46).
Царството небесно не може да се изкаже с думи, то може само да се уподоби на нещо, което съществува в този свят. Освен на много други неща, то може да се уподоби и на сватба. Сватбата е радостно събитие в живота на хората; и царството небесно е самата радост. Човекът цар е сам Бог, а неговият син е Господ Иисус Христос. Да, Той е Младоженецът, това е казал още Йоан Кръстител (Йоан. 3:29) и го е потвърдил и сам Господ Иисус Христос (Мат. 9:15). Цялата човешка история – от изгонването на Адам от рая до Христовото пришествие – е подготовка на човешките души за сватбата на Сина Божи; пришествието на Христос в света е истинското начало на сватбата и сватбеното веселие, а цялото време от Неговото пришествие до свършека на времената е продължаване на тази сватба в света. Но сватбената радост достига своя връх едва в другия живот. Христовото пришествие в света е най-радостното събитие за цялото човечество и за всяка душа поотделно, като идване на годеника при своята невеста. От всички народи на земята най-радостно е трябвало да поздрави Жениха Христос еврейският народ, тъй като този народ е бил най-подготвен от Бога за Неговото посрещане. Затова в оригиналния текст на Евангелието се говори в множествено число за сватбите на своя син. Защото е дошъл очакваният Жених на старозаветната еврейска църква; дошъл е Женихът на всяка човешка душа, търсеща спасение, живот и радост; дошъл е Женихът на целия сътворен човешки род, на всички народи и племена. Но колкото е голяма Божията любов към хората, толкова е голяма и заслепеността и злобата на грешниците на земята. Защото се казва: дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха (Йоан. 1:11). Следователно, Той първо дошъл при онези, които най-много и най-дълго е подготвял за Своя невеста – еврейския народ. Но този народ не Го познал, нито Го признал, а Го презрял и отхвърлил. Защото по-нататък в притчата се казва:
И разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. Първо подготвяйки сватбеното тържество на Своя Син, Бог изпращал пророци през вековете, обявявайки приближаването на това тържество и призовавайки еврейския народ да посрещне Жениха Христос. Това били първите слуги, които Бог изпратил да поканят призваните. А когато Христос вече се появил в света, бил изпратен Йоан Предтеча като вестител, да обявява, да вика и зове. Но както малък брой избрани послушали старите пророци, така и малък брой избрани послушали пустинната тръба, Йоан Предтеча. И не искаха да дойдат.
Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. Другите слуги са апостолите и техните помощници. А поканените още известно време са същите – евреите. Защото сам Господ първо е казал: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев (Мат. 15:24), и най-напред дал такова нареждане и на Своите апостоли: отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев (Мат. 10:6). Това било преди Неговото страдание и прославяне. А когато Той бил отхвърлен от евреите и изведен от злите лозари извън оградата на еврейския народ, и убит, едва тогава, след Своето възкресение, Той дал друга наредба: и тъй, идете, научете всички народи (Мат. 28:19). Бог останал верен на Своя завет, а евреите потъпкали завета. Бог останал верен на Своята невеста и избраница, старозаветната Църква, верен докрай, но невестата изневерила на своя Жених и встъпила в множество незаконни бракове с идолите и лъжливите богове, от които не е искала да се отдели и да се върне при своя законен Годеник.
Ето, приготвих моя обяд. Всичко, което е необходимо за храна и веселие на душата, е приготвено. Истината храни душата – цялата истина е открита като пребогата царска трапеза. Победата над злите духове, победата над болестите и грижите, победата над природата – всички тези победи, които хранят и веселят отчаяната човешка душа, са спечелени – и така, елате! Небето някога изглеждало като олово, затворено за хората, и човешките души били като скръбни невести, затворени в студена тъмница: сега цялото небе е отворено: сам Бог се е явил на земята, ангелите слизат на земята, мъртвите се явяват като живи, достойнството на човека е издигнато до Бога. О, сладки ястия! О, разкошна трапеза, елате! Но вместо да се отзоват на сватбената покана, заслепените души в тъмничния мрак извършили най-ужасното престъпление, убивайки своя Спасител, своя Жених. Но Божието търпение не се изчерпало и с това. Най-голямото престъпление Бог обърнал в най-дълбокия източник на сладост и радост. Тялото и Кръвта на Разпнатия Господ е предложено на царската трапеза, а то е несравнимо по-сладко от угоени телци. Елате и се причастете със сладостта, на която могат да завидят и ангелите! Благодатните струи на Дух Свети, на Всесилния и Животворен Дух са свободно достъпни за всеки. Всичко е готово, всичко! Всичко, което е необходимо, за да се очисти опетнената невеста, да се нахрани прегладнялата, да се изцели изранената, да се облече оголената, да дойде на себе си омагьосаната, да се отрезви опиянената и да се оживи умъртвената. Тук е кръщението с вода, тук е и кръщението с огън и дух; тук е облекчението с пост; тук е окриляването с молитва; тук е елеят; тук са хлябът и виното; тук е царското свещенство за ръководство; тук е Църквата на светостта и любовта. Всички тези дарове е донесъл Женихът на Своята невеста и всички тях е поставил на царската трапеза. И тъй, елате! Елате на сватбата!
Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. Безсмислено е да призоваваш закоравялата блудница към законен брак! Тя нехае за своя законен годеник. Твърде много е привикнала към своите идоли, за да може да се откъсне от тях. На някои блудни души идол е нивата, на други търговията, на трети нещо друго. Нивата означава тялото с телесните страсти, а търговията – сребролюбието, печалбата и обогатяването с тленни неща от този свят. Следователно всеки върви след своя идол, а за годеника никой не иска и да чуе. А останалите се разсърдили и на самата покана, та хванали царските слуги, поругали ги и ги убили. Така много скоро след Голгота поругали и измъчили апостолите Петър и Йоан (Деян. 4:2-3), а после убили архидякон Стефан и апостол Яков, както и много други.
Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. Този Цар е Бог; Неговият гняв – изчерпаното докрай търпение и обръщането на милостта в справедливост; своята войска е римската войска; убийците са евреите, а техният град – Йерусалим. Безмерно е Божието дълготърпение. Бог не е искал да наказва евреите веднага след убийството на Господ Иисус, а чакал още четиридесет години. Както някога Господ сам на Себе Си наложил четиридесетдневен пост, така Творецът на хората налага на Себе Си след Голгота един пост на търпение от четиридесет години. Той не побързал да накаже престъплението на хората, извършено към самия Него, за да не кажат хората: ето, Бог е отмъстителен, хайде и ние да бъдем отмъстителни! Не; но едва след четиридесет години Бог изпраща наказание на еврейския народ, и то заради престъпленията на водача на този народ към Неговите слуги. За да се поучим и от това да не отмъщаваме за неправдите на хората към самите нас и да бъдем ревностни в изправянето на неправедните до последен предел. Защо Бог нарича римската войска Своя войска? Защото си послужил с нея, за да накаже Своята блудна избраница. Както някога Бог употребявал езическите войски, асирийски, египетски и вавилонски, за това да накажат еврейския народ и да го накарат да се опомни, така накрая употребява езическата римска войска, за да изпълни последното наказание над този неблагодарен народ. Римските царе Веспасиан и Тит един след друг завладели и изгорили Йерусалим, избили огромно множество евреи, а останалите разпръснали по целия свят. Когато един цар питал християнските богослови за едно много силно доказателство за истинността на християнската вяра, всички те отговорили: съдбата на еврейския народ (Фридрих Велики)! Онова, което предсказал за евреите Господ Иисус с тази притча за сватбата на царския син, се изпълнило дословно. Но да видим какво ще направи по-нататък човекът цар, след като накаже и отхвърли евреите:
Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. Това Бог казва на Своите нови слуги. Сватбата е готова, тоест, от Моя страна всичко е направено и приготвено както трябва. Но старите гости не бяха достойни, затова и не можаха да дойдат. Гледаха и не виждаха, затова и не се зарадваха; слушаха и не чуха, затова и не се отзоваха. Повече обичаха тялото и мамона (богатството), затова и отхвърлиха поканата. Бяха свързани с робски вериги за ниското, затова и вдигнаха ръка срещу високото. Затова сега идете по кръстопътищата и поканете всеки, когото намерите. Израил беше като оградено лозе: но тъй като той се показа безплоден, излезте извън това лозе, в неоградените ниви на езичниците и поканете тях. Израил беше като ограден рибарник, но ето, в него се завъдиха змии; затова идете в морската дълбина и хвърлете мрежите по цялото море на човечеството. Израил беше като разсадник в края на Божията нива, откъдето трябваше да се разсаждат благородни овощни дървета по цялата нива на човечеството; но разсадникът стана безплоден; затова идете по цялата нива и сейте и садете благородния посев. Кръстопътищата означават езическия свят, където се кръстосват и преплитат пътищата на доброто и злото, стръмнини и склонове, трънаци и камънаци, където Божието семе е било изложено на всяка опасност. Този широк и необятен свят Бог е гледал с истинска бащинска грижа, както е гледал и Израил, и промислял за него, само че по друг начин. Защото, ако Той е ръководел израилския народ с откровения, пророци и знаци, то останалите народи е ръководел, давайки им вътрешната сила на съвестта и разума. И от израилския народ са се спасили мнозина, именно онези, които са били верни и послушни – спасили са се и мнозина от езическите народи – именно онези, които са били съвестни и разумни. А сега, когато Син Божи е дошъл на земята и бил отхвърлен от първия народ, Бог е дал еднакъв достъп до Себе Си на всеки и на всички.
И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха – и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. Това е Божията Църква на земята. Това е новият Божи съюз с хората в името на Неговия Син, Господ Иисус Христос. Тя прибира под крилото Си всички Божии деца от Изток и Запад, от Север и Юг, от всички народи и племена на земята, от всички езици и съсловия. Това е новото Божие избраничество, новият Израил, новото племе на праведния Авраам. Старият Израил изневерил и проиграл своята избраническа роля в историята на човечеството, и Бог създал нов канал за човешкото спасение, Нов Израил. Произлизайки от еврейския народ между езичниците, апостолите Павел и Варнава казват: първом вам трябваше да бъде проповядвано словото Божие, но понеже го отхвърляте и намирате сами себе си недостойни за вечен живот, ето, обръщаме се към езичниците (Деян. 13:46). Така започва новото избраничество на новото човечество, на новата история, на новото спасение чрез апостолите и техните последователи, както старото избраничество е започнало и било изпълнено чрез праотците, чрез Моисей и пророците. Но Божията Църква се напълнила и със зли, и с добри, защото и едните, и другите са били призвани. Старозаветната църква деляла света на евреи и неевреи, а новозаветната дели всички хора на земята на добри и лоши. Следователно, и едните, и другите са поканени, но не всички, които са влезли в Църквата с кръщението, ще бъдат спасени. И в новозаветната Църква, както и в старозаветната, Всемилостивият Бог показва Своето дълготърпение. Мъдрият стопанин нарежда на слугите да не скубят веднага плевелите от пшеницата, но да оставят и двете да растат до жетва. У евангелист Лука нареждането на човека цар е допълнено с думите: и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. За такива са смятани всички народи на земята от страна на евреите, с изключение на самите тях. В действителност такива са всички хора и народи, преди да са познали Христос, и преди да са седнали на пребогатата трапеза на Неговите дарове, които Той е дарил и дарява на света. И всички ние сме бедни без Христос, всички сме маломощни, хроми и слепи. Единствен Христос Господ може да ни обогати с истинско и тайнствено богатство; единствен Той може да ни изцели от всички недъзи и да изправи ръцете ни за добри дела и да насочи нозете ни на пътя на истината и правдата. Единствен Той може да отвори очите на духа ни и да ни даде зрение да видим своето безсмъртно отечество, изпълнено със всички сватбени дарове и радости.
Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Каква е тази сватбарска премяна? Сватбарската премяна на душата е на първо място чистотата. Апостол Павел пише на верните: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица (2 Кор. 11:2). Девическата непорочност и чистота на душата – това е нейната първа и най-ценна одежда. По-нататък същият апостол говори на други верни в какво трябва да се облекат: облечете се, казва, в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение; а над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството (Кол. 3:12-14). Това е сватбената дреха на душата, която се венчава с безсмъртния Христос. Най-велико съвършенство на душевна чистота от всички земнородни е показала Пречистата и Пресвета Дева, Божията Майка, Която от Своето тяло е дала тяло на нашия Господ и Спасител. Никой от нас не може да носи Христос в сърцето си без преголяма чистота на сърцето, без сърце, което да е изцяло предано на Христос. Защото както чистата девица има само една любов – към своя годеник, така и човешката душа, разбираща пътя на спасението, има само една любов – към своя Господ. Това е нейната златотъкана сватбена дреха. А чистотата и любовта дават плод във всички останали добродетели, които апостолът споменава, и които не споменава. Особено плодовити са те в добрите дела. Добрите дела са украшенията и накитите, белите дрехи на чистотата и златотъканите одежди на любовта. („Под брачна премяна разбирай благодатта на Светия Дух. Който не се е удостоил да се облече в нея, той не може да бъде участник в небесната сватба и духовната вечеря”. Св. Макарий: За любовта, гл. 15). – Но когато царят излязъл да види сватбарите, видял, че един от тях е без тази сватбена премяна. Приятелю, обърнал се към него царят. Защо царят го нарича приятел? Първо, за да покаже колко високо цени достойнството на човека, и второ, защото Той, Бог, в действителност е приятел на всеки човек без разлика, докато самият човек изцяло не отхвърли това приятелство с Бога чрез собствените си недостойни дела. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам, е казал Господ на Своите апостоли (Йоан. 15:14). О, неизказано Божие снизхождение и милосърдие към хората! Той, Всемогъщият Творец и Владика на всички светове, нарича слабите хора Свои приятели! Но при условие, че вършат онова, което Бог е заповядал. Между другото, онзи необлечен човек не изпълнявал Божията воля, иначе не би бил необлечен в сватбарска премяна. Тогава защо и него нарича приятел? Защото той е кръстен, и като такъв, е присъединен към верните и причислен към Божиите приятели. Наричайки го приятел, с това Царят Бог го и укорява, че е изменил на приятелството; защото той е изменил на Бога, а не Бог на него. А той мълчеше. Защото какво би могъл да отговори? Може би, че не е могъл да си купи дреха? Или че не е успял да си скрои и ушие? Напразно е всичко: Бог чрез Господ Иисус на всеки поканен е дал даром готова дреха. Той е трябвало само да има добра воля, за да снеме от себе си старата и мръсна дреха на греха и да се облече в ризата на спасението, в златотъканата сватбена премяна. Но той не е направил това, и трябвало да мълчи.
Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Той вече сам бил свързал ръцете си с греха, вършейки зли дела, и нозете си, ходейки по пътищата на беззаконието; и сам избрал, още в този живот, тъмнината вместо светлината, плача и скърцането със зъби, вместо вечната радост. Той, така да се каже, сам себе си осъдил на погибел, а Бог само произнесъл справедливата присъда. Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат (Притч. 5:22). Омотан и завързан в греховете си, грешникът и в другия свят ще бъде омотан и завързан още по-тежко. Там няма покаяние; свързването на ръцете и нозете показва, че там вече няма покаяние, нито възможност човек да върши каквито и да било добри дела за своето спасение и влизане в Царството.
Цялата тази величествена и пророческа притча Господ завършва с думите: защото мнозина са звани, а малцина избрани. Това се отнася и за евреите, и за християните. Малко са били избраните между евреите, малко са и между християните. Всички ние, които сме се кръстили, сме поканени на царската трапеза, но Бог единствен знае кои са Неговите избраници. Горко на онзи от нас, на когото Всевишният Цар ще каже пред всички ангели и светии: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? Какъв срам, но без полза! Какъв ужас, но непоправим! Каква пропаст, но без връщане назад! В действителност Бог казва тези думи и на нас сега, когато пристъпваме към светия олтар да вземем Причастие и с душата си да се съединим с Жениха Христос: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? Да се ослушаме със сърцето си и съвестта си, когато пристъпваме към честния потир, и ще чуем този въпрос и този укор. Само дето тези Божии думи не предизвикват плач и скърцане със зъби във външната тъмнина, както ще бъде тогава, когато Бог ще ни каже това за последен път. А кой от нас може да гарантира, че днес Бог не му казва тези думи за последен път в този земен живот? Кой може да гарантира, че още тази нощ душата му няма да се окаже на онова пресветло събрание около царската трапеза, облечена в мръсната дреха на греха? Ах, кой от смъртните може да знае дали днешният ден не е съдбоносен за цялата му вечност? Само няколко минути са решили съдбата на двамата разбойници на кръста. Единият от тях не е знаел как да използва тези няколко минути и отишъл в най-крайната тъмнина; а другият благоразумно се възползвал от тях, покаял се, изповядал Сина Божи и Го помолил за своето спасение: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И в този момент старата дреха на греха паднала от душата му и неговата душа се облякла в блестяща сватбена одежда. И покаялият се разбойник с достойнство на избран влязъл в Рая на царската трапеза. Затова и ние да не отлагаме покаянието нито за час. Защото всеки следващ час може вече да не ни причисли към жителите на този свят. Бързо да очистваме и умиваме душата си поне толкова, колкото мием и чистим тялото си, което днес или утре ще бъде храна на червеите. Да я очистваме с покаяние и сълзи, да я умиваме с пост и молитва и да я обличаме в дреха, изтъкана от чистота и любов и украсена с всички добри дела, особено с дела на прошка и милосърдие. Да направим онова малко, което Бог иска от нас, а останалото ще направи Той. Когато детето се оплаче на майка си от нечистотата на своето тяло, майката бързо го почиства, мие и преоблича. О, колко по-милостив от всяка майка е небесният Отец към Своите деца! Всъщност, душата на всеки човек е толкова нечиста, че и сама по себе си никога не може да се очисти и да се удостои с Божието присъствие. Но нека всеки човек види своята душевна нечистота; нека я намрази от цялото си сърце, нека направи онова малко, което се иска от него и, което е главното, нека завика към Бога, за да го очисти Бог със Своя огън и дух. А Бог стои и чака такива покайни вопли от Своите деца, държейки в ръце най-разкошните ангелски дрехи, винаги готов да очисти, умие, укрепи, осветли, облагоухае и облече всички онези, които викат към Него с покаяние. Да бъде слава и хвала на нашия Всемилостив Бог. Слава и хвала на небесния Жених на нашите души, на Господ Иисус Христос, с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и във всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
