Евангелието за спасението на човека и погубването на свинете
Пета неделя след Петдесетница
Матей 8:28-9:1
Хората извършиха неправда спрямо Бога, и Му се разгневиха. О, хора, кой на кого има право да се гневи?
Безбожниците затвориха уста и си помислиха: да не споменаваме Божието име, за да изчезне от този свят! О, окаяни хора, вашите уста са много по-малко в широкия свят. Не сте ли виждали и чували как бентът прави реката по-шумна? Без бента реката би била безшумна и безгласна; а ето, бентът отваря гърлото й! Всяка капка получава език.
И вашият бент ще направи същото: ще отвори гърлото на безгласните и ще изпълни немите със слово. Ако вашите уста престанат да изповядват Божието име, ще се уплашите, като чуете, че го изповядват дори безсловесните и немите. Истина ви казвам: ако вие замълчите, камъните ще завикат. Дори и всички хора на земята да замълчат, тревата ще проговори. Ако и всички хора изтрият Божието име от средата си, то ще бъде изписано с дъги по небето и с огън по всяка песъчинка. Тогава пясъкът ще се превърне в хора, а хората в пясък.
Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта. Ден на ден реч предава, и нощ на нощ знание открива (Пс. 18:1-4). Така говори боговидецът и богопевецът. А как говорите вие? Вие презрително мълчите за Бога. Затова камъните ще проговорят, а когато камъните проговорят, вие ще искате да говорите, но няма да можете. Ще се отнеме от вас и ще се даде на камъните. И камъните ще станат хора, а вие камъни.
В старо време се случило коравосърдечните хора да гледат в лицето на Сина Божи, и да не Го познаят, нито езикът им се развързал, за да Го прославят. Тогава живият Бог отворил езика на бесовете, за да посрамят хората със своето признаване на Сина Божи. Бесовете, по-лоши от камъните и по-малоценни от пясъка, завикали в присъствието на Сина Божи тогава, когато хората стоели неми около Него. И след като онова, което съвсем било отпаднало от Бога, било принудено да изповяда Божието име, то колко повече непорочните камъни, които сляпо се покоряват на Божията воля!
Бог преподава урок на хората не само чрез небесата, изпълнени с ангели и украсени със звезди, не само чрез земята, цялата покрита с проповедници на Божието битие, но дори и чрез бесовете. За да даде повод на безбожниците, които бързо слизат в ада, да се засрамят от нещо, да се издигнат нагоре и да спасят душите си от погибелта, огъня и смрадта.
Тъй като дори избраните хора, които придружавали Господ Иисус по света, се показали маловерни, то Господ ги отвел в един край на най-мрачно езичество, за да ги посрами там и да изобличи тяхното маловерие с онова, което ще се случи. А какво се случило, описва днешното Евангелие.
И когато стигна на отвъдния бряг (на морето), в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път. Герсеса и Гадара били градове в езическата земя, от другата страна на Галилейско море. У евангелистите Марко и Лока вместо Гергеса се споменава Гадара, което значи единствено, че двата града са се намирали близо един до друг и че събитието, за което се разказва, се е случило някъде близо до тези два града. Първите двама споменават само единия от двамата, който бил по-страшен, като страшилище, известно в цялата околност, докато Матей споменава и двамата, тъй като и двамата били изцелени от Господа. А че единият от тях бил по-известен от своя приятел, се вижда от описанието на Свети Лука, който казва, че този бесноват бил от града – един човек от града, и като гражданин би трябвало да бъде по-известен в града, отколкото другият, който по всичко личи, че бил от село. И още, това се вижда и от думите на Лука, че той от много години имаше бесове и малко по-надолу, че те го мъчели от дълго време, което значи, че той бил стар болен и поради своята дългогодишна болест бил много известен в цялата околност. Че той бил много по-бесен и луд от своя приятел, се вижда от това, че Лука изтъква, че хората го връзвали с окови и вериги, но той късал всички връзки и гонен биваше от беса по пущинаците. Следователно това е причината, поради която двамата евангелисти споменават само един бесноват, въпреки че са били двама. И ние днес често си служим с този начин на описване на някое събитие, споменавайки, например, само водача на една хваната разбойническа дружина. И когато е хваната цялата дружина с войводата, ние казваме, че е хванат този и този разбойнически главатар. Така и евангелистите Марко и Лука допълват Матей в една подробност, именно в описанието на главния бесноват, а Матей допълва Марко и Лука в друга подробност, именно в споменаването на двамата бесновати.
Тези бесновати живеели на гробищата, излизали от гробовете и се скитали по пустинята, притеснявайки хората по поля и пътища, особено на мястото, близо до което живеели. Езичниците имали гробове най-често край друмовете и пътищата, което не е било рядкост и у евреите. Така гробът на Рахил се намирал край пътя, водещ от Йерусалим за Витлеем; гробът на Манасия бил край пътя за Мъртво море. Обладавайки тези две човешки същества, сега бесовете си служели с тях като със свои оръдия, за да вредят на другите хора. Защото главна особеност на хората, обладани от бесове, е да правят само пакост и зло. Те са оголени от всяко добро. Не обличаше дреха, се казва за онзи от тях. Тоест: при неговата телесна голота, душата му също не била облечена в никакво добро, в никакъв дар на Божия Дух, но цялата била гола и празна откъм добро, което е дар Божи. И двамата били така опърничави и зли, че никой не смееше да минава по тоя път.
И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време? Най-важното в този бесовски вик е, че бесовете познават Иисус като Син Божи и в ужасен страх от Него обявяват това със силен глас. Да се посрамят хората, които гледат Господа в лицето и не могат да Го познаят, или, познавайки Го, не смеят да Го признаят и изповядат открито. („Защото и учениците, и народът Го наричаха човек, затова сега идват бесовете и откриват Неговото божество”. Зигабен). Наистина, дяволите не са изповядали Христос с чувство на радост и удоволствие, както когато човек намери някакво голямо съкровище и се зарадва и извика, или както апостол Петър радостно извикал: Ти си Христос, Синът на Живия Бог (Мат. 16:16); но те извикали от страх и ужас, виждайки пред себе си своя Съдия. Но те извикали и открили на хората Онзи, от Чието име най-много треперят и Чието име най-много се стремят да потулят между хората и да изтрият от човешкото сърце. Извикали в мъка и отчаяние, подобно на много хора, които само в мъка и отчаяние движат езика си, за да произнесат името Божие.
Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? – питат бесовете. Тоест: какво общо има между Тебе и нас? Защо е Твоето неочаквано и нежелано посещение? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара (2 Кор. 6:15)? Никакво съгласие няма. Затова и Велиаровите слуги, мъчители на хората, питат Христос откъде им е дошъл. И това: да ни мъчиш преди време значи: те очакват съдния час и мъчението в края на времената. Самото появяване на Христос пред тях е мъчение за тях, и то мъчение, по-страшно от светлината за къртицата, от огъня за паяка. В отсъствие на Христос бесовете са безочливи и дръзки до такава степен, че поставят обладаните от тях хора по-ниско от животните и изпълват със страх цялата околност – никой не смееше да минава по тоя път. А в присъствието на Христос те не само са робски уплашени, но и страхливо унизени – подобно на всеки тиранин пред своя съдия – защото ето, те започват посрамено да молят Господа да не ги изгони в бездната. И те Го молеха да не им заповядва да идат в бездната. Да не им заповядва, защото, значи, ако Той им заповяда, те трябва да отидат в бездната. Такава е Христовата власт и сила. А бездната е тяхното истинско жилище и мъчилище. За началника на всички бесове говори прозорливият пророк: Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! – Но ти си свален в ада, вдън преизподнята (Ис. 14:12-15), там, където е плач и скърцане със зъби. Заради греха на човеците и по Божие допускане на бесовете е позволено да влязат в хората. И на тях е по-лесно да бъдат в хората, отколкото в бездната. Защото, когато са в хората, те мъчат хората, а когато са в бездната, мъчат самите себе си. И в хората те са подложени на големи мъки, но тези техни мъки се смекчават от това, че още някой споделя същото мъчение. Дяволът е пакостник на тялото, жило в плътта, както го нарича апостолът, който е усетил неговото присъствие (2 Кор. 12:7). Чрез тялото той пълзи нагоре до душата като по стълба, хваща се за сърцето и ума на човека; докато не разяде и обезобрази всичко, докато не го изпразни от божествена красота и чистота, от разум и правда, от любов и вяра, от надежда в доброто и воля за доброто. Тогава той сяда в човека като на престол, хваща в ръцете си всички конци на човешкото тяло и душа, и човекът става за него като животно, което той язди, става свирка, на която свири, звяр, чрез който хапе. Такива били и тези обладани от бесове, за които става дума в Евангелието. Не се казва, че те видели Христос, нито, че Го познали, нито, че Го назовали по име, нито че изобщо влезли в разговор с Него. Всичко това направили бесовете, които били вътре в тях. Обладаните от бесове са като несъществуващи, като два мъртви гроба, които бесовете бутали пред себе си и гонели със своя бич. Да излекуваш такива хора значи да възкресиш мъртви; и дори повече. Защото мъртъв човек значи: душа, която е отделена от тялото. Ако душата е в Божиите ръце, Бог може да я върне в тялото и то да оживее. Но у тези обсебени има нещо, което е по-страшно от смъртта. Защото тяхната душа е открадната и поробена от дяволите, те я държат в ръцете си. Следователно, трябва да изтръгнем човешката душа от дяволите, трябва да прогоним дяволите от човека и да върнем човешката душа в човека. Затова и чудото на изцеляване на бесноватите най-малкото е равно на чудото на възкресяването на мъртви, ако не и по-голямо.
Дошъл си тук да ни мъчиш преди време! – казват бесовете на Христос. Значи те вече знаят, че в края на краищата ги чака мъка. О, ако грешните хора можеха да знаят поне това: че и тях ги чака мъка, и то мъка, не по-малка от онези мъки, които очакват дяволите! Дяволите знаят, че в края на краищата ще се измъкнат от човешкия род, тяхната главна храна, и ще бъдат сринати в мрачната бездна, където ще ядат и глождят самите себе си. Великият пророк говори за началника на дяволите, че той ще бъде изхвърлен от своя гроб (тоест от телата на обсебените хора) като противен клон, и още – като тъпкан труп (Ис. 14:19). А Сам Господ свидетелства: видях сатаната, как падна от небето като светкавица (Лук. 10:18). В края на краищата ще видят това и хората, когато, като грешници, полетят подобно на мълния във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41).
А когато дяволите в страх и трепет молят Христос, в същото време едно голямо стадо свине, около две хиляди, пасе там по брега. И дяволите молят Господа: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини. Именно: само не ни изгонвай в бездната, а ни изпрати поне в телата на свинете, ако ни изгониш). Не казват от човека; те не искат и да споменат името на човека – толкова мерзко е то за тях. Защото от всички творения във вселената дяволът нищо не мрази така, както мрази човека, на нищо не завижда така, както на човека. А Господ Иисус напротив, целенасочено подчертава думата човек: излез ти, дух нечисти, от човека (Марк. 5:8)! На тях не им се излиза от човека, те несъмнено предпочитат да останат в хората, отколкото да отидат в свинете; защото какво могат да направят от свинете? Докато хората могат да превърнат в свине, или в която и да било друга твар, тяхната злоба е насочена против човека. И чрез свинете те ще се стремят да навредят на човека; ако не иначе, то с това, че ще издавят свинете и ще предизвикат гнева на хората против Бога. Затова, когато става дума за празната бездна, те предпочитат да бъдат в свинете, отколкото в бездната.
И Господ им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата. Така злите духове биха могли да накарат и тези двама нещастни хора да се удавят в морето, ако силата Божия не ги възпираше. Случва се, впрочем, и то нерядко, умопомрачените или да скочат отвисоко и да се убият, или да се удавят във водата, или да се хвърлят в огън, или да се обесят. Злите бесове ги карат да направят това. Защото тяхната цел е не само да отровят човешкия живот, но и да убият душата и за двата свята. И въпреки това често се случва Бог, по Своя премъдър промисъл, да запази хората от такава смърт.
Но защо Господ Иисус изпраща злите духове именно в свинете? Той е можел да ги изпрати и в дърветата или в камъните, но защо ги изпраща точно в свинете? Не за да изпълни желанието на дяволите, а за да поучи хората. Където са свинете, там е нечистотата, а нечистите духове обичат нечистотата; и където я няма, те я създават насила. И където има малко нечистота, те бързо се насочват точно там, и от малкото бързо правят голямо. А когато се заселят и в най-чистия човек, бързо натрупват в него свинска нечистота. А с това, че свинете бързо хукнали и се издавили в морето, Господ иска да ни научи, че лакомията и ненаситността не може да се противят на бесовската сила, и да ни напомни за поста. Има ли нещо по-лакомо и ненаситно от свинете? Ето как бесовската сила бързо ги обладава и опропастява! Така става и с лакомите и ненаситни хора, които мислят, че поглъщайки много, събират сила в себе си. Впрочем, с това те не събират сила, а слабост – и физическа, и духовна. („Зная, че лекарите не предписват на болните различни ястия, а въздържание и неядене. Не искаш ли да кажеш, че лодкарите по-лесно могат да спасят претоварена лодка, отколкото умерено натоварена и лека?”, св. Василий Велики: Слово 10, за поста). Лакомниците са безхарактерни хора, слаби пред хората и още по-слаби пред бесовете. Няма нищо по-лесно за бесовете от това да ги бутнат и удавят в морето на душевната смърт! Но от това следва и поучението колко страшна е бесовската сила, когато Бог не я възпира. Бесовете, които били само у двама души, обсебили и удавили за няколко мига около две хиляди свине. Но там Бог ги възпирал, докато не дошъл Христос – да покаже Своята сила и власт над тях; а тук Бог ги пуснал – за да се покаже бесовската сила. Ако Бог допусне, бесовете за няколко мига биха направили с всички хора на земята онова, което направили със свинете. Но Бог е Човеколюбец и Неговата безгранична любов ни държи в живота и ни пази от най-лютите и най-страшни наши врагове.
Но някой ще каже: нима на Господ не е било жал, първо, да се погубят толкова свине, и второ, да се нанесе такава щета на гражданите? Отново самият дявол внушава на хората такива мисли, уж за да се покаже по-милостив и състрадателен от Христос! Но с какво свинете са нещо повече от тревата, която увяхва и изсъхва? Ако на Бог не Му е жал за белите кринове в полето, които днес облича в по-голям разкош от цар Соломон, а утре изгаря с огън – защо да Му бъде жал за свинете? Или пък за Бог е по-трудно да създаде свиня, отколкото полски крин? Но някой пак ще каже: не заради красотата на свинете, а заради ползата от тях. Нима свинята не служи за полза на човека само тогава, когато храни тялото му, а не и тогава, когато му помага да просвети душата си? В този случай е вярно първото. Вие сте много по-ценни от врабчета, е казал Господ на хората. Не са ли хората по-добри и по-ценни от много свине – дори и от някакви си две-три хиляди свине? Нека всеки размисли за себе си и своята лична цена, и бързо ще стигне до убеждението, че поуката, дадена на човечеството чрез този случай, е много лесна за разбиране. Защото Господ трябвало очевидно и – почти драстично – да покаже на затъпелия човешки род, първо, каква е нечистотата на дяволите и второ, каква е тяхната сила. Никакви думи на света не биха могли така ясно да изразят онова, което е изразено чрез бесовете и издавянето на свинете в онзи момент, когато злите духове ги нападнали. А тогава какви думи биха могли да убедят гражданите езичници от Гергеса и Гадара, когато това страховито ясно доказателство – не доказателство, а показване – въпреки това не е могло да ги пробуди от греховния сън, да ги накара да се опомнят над бездната, в която демоните немилостиво – както и свинете – ги влачат, нито да ги научи на вяра във Всесилния Христос!
Защото ето какво се случило по-нататък: свинарите побегнали и, като отидоха в града, разказаха за всичко и за онова, що се бе случило с хванатите от бяс. И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им. Трепет и ужас изпълнил и свинарите, и гражданите, и бяха обвзети от голям страх. Всички видели нещо, което никога не били нито виждали, нито чували: бесновати хора, от които с години треперели, да седят край нозете на Христос, спокойни и със здрав разум. И чуха разказа от апостолите и от своите свинари, как Христос изцелил бесноватите, как легион бесове затреперили от страх при самото появяване на Христос, как със страх Го молели да ги изпрати поне в свинете, щом като няма да пребивават в хората, и накрая как злите духове като вихър завъртели свинете и ги издавили в морската дълбочина. Чули всичко това, добре го разбрали и видели двама нови човека, които до преди малко били по-зле от мъртъвци, а сега, очистени и възкръснали, гледали в лицето кроткия Господ, Който стоял пред тях, кротък и спокоен, като че не бил извършил по-голямо чудо от това, ако беше преобърнал и хвърлил в морето Гергесинските хълмове. Но от всичко това затъпелите граждани задържали в ума и в сърцето си само едно, а именно: че техните свине са безвъзвратно изгубени. Вместо да коленичат и да благодарят на Господа, че е спасил двама души, те скърбят, че е погубил свинете им! Вместо да поканят Господа в домовете си, те Го молят да си отиде от тях колкото се може по-бързо. Вместо да прославят Бога, те пеят жални песни за свинете. Но не бързайте да осъждате тези свинелюбиви гергесинци, преди да се огледате в днешното общество и да преброите всички онези свинелюбиви съграждани, които също като гергесинците предпочитали своите свине пред живота на своите съседи. Или мислите, че днес са малко хората, дори и сред онези, които се кръстят с кръста и изповядват Христос с уста и език, които не биха решили набързо да убият двама души заради ползата от две хиляди свине? Или мислите, че са много онези от вас, които биха жертвали две хиляди свине, за да спасят живота на двама бесновати? О, нека такива се покрият с дълбок срам и нека не осъждат онези гергесинци, преди първо да осъдят себе си. Ако днес гергесинците станеха от гробовете си и започнеха да броят, в християнска Европа биха изброили голям брой свои единомишленици. Те поне молели Христос да си отиде от тях, а европейците прогонват Христос от себе си. Само за да останат сами, сами със своите свине и своите господари, бесовете!
Цялото това събитие, от начало до край има и свой по-дълбок, вътрешен смисъл. Но и това, което казахме, е достатъчно за поука, напомняне и пробуждане на всички онези, които се чувстват в своето тяло като в гроб; които забелязват действието на бесовската сила в своите страсти, които ги държат оковани в железни вериги и окови, и ги влачат в бездната на погибелта; които при всичко това ценят човека в себе си, тоест душата си, повече от всички свине, от всичкия добитък, от всичкото земно имущество и богатство, и които търсят лек и Лекар за своята болест с цената на всичко, което имат.
Цялата притча завършва с думите: Тогава Христос влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. Той не казва нито дума на гергесинците. Какво ще помогнат думите там, където не помагат такива божествени чудеса? Не ги укорява. Какъв смисъл има да укорява мъртви гробове? Не ги укорява, а мълчаливо слиза по хълма, качва се на кораба и си отива от тях. Каква кротост, какво търпение, каква божествена възвишеност! Колко нищожна е победата на онзи военачалник, (Цезар), който гордо писал на своя Сенат: „Дойдох, видях, победих!” Христос дойде, видя, победи и – замълча. И замълчавайки, направи Своята победа дивна и вечна. Затова нека езичниците се учат от примера на този горд военачалник, а ние ще се учим от примера на кроткия Господ Христос. Той не се натрапва на никого. Но който приема Него, приема живота, а който се отдалечава от Него, остава в кочината на свинете с вечния бяс и вечната смърт.
Господи Иисусе, Сине Божи, помилвай нас, грешните, изцели ни и ни спаси! На Тебе да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, през цялото време и цялата вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
