Защо Бог е мъж, а не жена?
Да се мисли за пола на Бога е нелепо, но щом това е тема, която занимава съвременния човек, нека да поговорим.
В какво точно се състои проблемът?
„От какъв пол е Бог?“ е доста абсурден въпрос за един мислещ човек. В радикалните феминистки кръгове обаче той се свежда до възмущение:
– Защо Бог е мъж?
Глупостта на подобно възмущение може да се посочи чрез противоположния въпрос:
– Защо Бог е жена?
Ако развием мисълта в тази посока, ще стигнем до кощунствени неща, защото в днешния безумен свят понятието за пол се изоставя напълно и се въвежда понятието за джендър. Само че, доколкото ми е известно, вече има над шестдесет джендърни ориентации. Смисълът, предполагам, е ясен. Но извратените хора от всякакъв вид не се замислят сериозно за Бога, единственото, което могат да направят, е да се възмутят. Заслужава си само да развием малко темата за „пола“ на Бога, защото тук има доста интересна информация.
Нима Бог не обича жените?
Нека започнем с нещо просто. Съществува определена категория хора, чието съзнание постоянно се намира в състояние на възмущение и съпротива. Именно тук може да се формира друг, много разпространен мит, че Бог не обича жените. Дори не е необходимо да говорим за половите определения, защото изразът „не обича“ по принцип не се отнася за Този, Който е Самата Любов и е източник на любовта (виж:1 Йоан 4:7-8). Библията е пълна с цитати и притчи за Божията любов към човека.
Тук можем само да добавим думите на св. апостол Павел, че Бог иска всички ние (разбира се, без разлика в пола) да стигнем до познание на истината и да се спасим (виж: 1 Тим. 2:4). В онтологичен план жената не е по-нисша от мъжа, не отстъпва на мъжа и нейните възможности за постигане на вечен живот са абсолютно същите като тези на мъжа. Изобщо, дори да приемем идеята, че Бог не обича жените, това би било хула срещу Бога, както и срещу самите жени, защото се оказва, че те сякаш са оставени извън спасителния подвиг на Христос, така че той няма отношение към тях или те са смятани за по-малко значими от мъжете. А ние не забравяме, че Божият Син се въплъти и стана човек, пострада и възкръсна за всички нас (виж: Йоан 3:16).
Бог и разделението между половете
“Защо Бог е мъж, а не жена?” Този въпрос може да възникне по две причини:
1. Въплъщението на Сина в мъжко тяло.
2. Oбръщението към Бога в мъжки род.
Защо Синът се въплътил като мъж?
За начало нека отговорим на първото недоумение и да се обърнем към мисълта на св. Йоан Дамаскин. В своето „Точно изложение на православната вяра“ той обяснява защо именно Второто Лице на Светата Троица се е въплътило. Свойството е това, което не просто характеризира своя носител, а е негова неотменна част, негов външен израз. Изхождайки от конкретните свойства, ние можем например да различим един човек от друг. Едно от свойствата на Бога е неизменността, защото изменчивостта е признак на непостоянство и процес на формиране, т. е. признак на несъвършенство. Бог по дефиниция е съвършен, затова и самите свойства в Него не се променят. Необходимо е да се прави разлика между природните и ипостасните свойства на Бога.
И така, ипостасното свойство на Второто Лице е синовност, благодарение на която Той се отличава от Отца и от Светия Дух. Затова именно Синът се въплъщава, за да запази неизменността на Своето свойство, т. е. Божият Син става Син (а не дъщеря) Човешки. Все пак синовността на Словото не трябва да се възприема тъждествено със синовността на човека. Това е просто опит да се изрази тайната на Светата Троица чрез категориите на нашия несъвършен език. Освен това Църквата нарича Христос Новият Адам, защото докато чрез стария Адам е имало падение и грехът е влязъл в света, то чрез Христос ни се дава спасение.
За всеки мислещ човек е ясно, че Бог не може да има пол, защото се казва, че Той е съвършен и следователно е над всички разделения. Напротив, всички разделения намират единство в Него. Но въплътеният Син не би могъл, според човечеството, да няма полови принадлежности, тъй като Той е приел върху Себе Си цялата човешка, а не някаква непълноценна (безполова) природа. Но, от друга страна, Синът се въплътил от Дева Мария и винаги останал девствен, както твърдят такива свети отци като св. Методий Патарски и блажени Йероним Стридонски. Може би това ще звучи малко нелепо, но като се има предвид нашата тема, трябва да кажем, че в Христос се появили само неукоримите страсти, т. е. в Него не е имало свойствената за падналия човек страстна проява на пола. По този начин Синът, въплътил се в мъжко тяло, превъзхожда половото разделение. Ще уточня: Той не размива, не отрича и не унищожава пола (както съвременните извратени хора), а го превъзхожда.
„Женствеността“ на Светия Дух
Сега ще кажем няколко думи за обръщението към Бога в мъжки род. Не знам кой би могъл да се смути от това, защото ако човек наистина се моли, то няма да има никакво съмнение за това. Най-малкото би било странно, ако се обръщаме към Бога в среден род. Но нямаме такъв опит дори в ежедневния разговор, защото ние общуваме или с мъже, или с жени. Тук са важни и особеностите на езика. Нека се обърнем към някои интересни сведения.
На арамейски език думата „Дух“ е изключително от женски род. На иврит „ruah“ (Дух) може да бъде както в мъжки, така и в женски род. Но от 84-те старозаветни случаи на употребата на тази дума, които се разбират като обозначение на Третото лице на Светата Троица, 75 от тях са от женски род. В сирийската аскетична традиция също е обичайно към Светия Дух да се обръщаме като към Майка (както например в апокрифи като „Деяния на Тома“). „Майчиният“ образ на Светия Дух е използван от Блажени Йероним и Тертулиан като опит да се изобразят вътрешнотроичните връзки на любовта по аналогия със семейните отношения.
Всичко това говори за факта, че идеята за женствеността в някои случаи е била смятана за подходяща за представяне на определени представи за Божеството. Но не повече от това. И все пак при тази формулировка на въпроса мъжете вече биха могли да започнат да негодуват:
– Защо Бог е жена?
Но тогава отново бихме стигнали до някакъв абсурд. Бог няма пол, Той е над понятието за пол в човешкия смисъл, и това е лесно да се разбере, дори ако не сте прочели целия този текст.
Превод: Виталий Чеботар.
Източник: pravlife.org
