Защо ме наричаш благ?
o. Варнава Пауъл
Харесвам тази мисъл на Марк Твен: „Малко неща са по-трудни за понасяне, отколкото досадата от добрия пример.“
Да, знам какво има предвид. Превивам се под светлината на нечия доброта, каквато толкова често ми се е искало да притежавам, но и твърде често ми е липсвала.
Най-добрият ми приятел казваше, че „никой живот не е напълно загубен, винаги може да послужи като лош пример”.
Какво можем да кажем за добрите примери в живота ни? Какво правим с тях? Даваме ли си сметка колко завладяващ може да бъде един добър пример? Отговаряйки на тези въпроси, ще опознаете себе си, защото точно това е моментът, в който „досадата“ си проправя път.
„А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие! А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.” Марк (10:17-27)
Истината е, че се дразня от доброто в другите, само когато отказвам да позволя на Бог да сътвори доброто в мен чрез покаяние и послушание. Техният добър пример ме изправя срещу собствената ми неотстъпчива посредственост и себичен живот.
Изходът от този духовен затвор е възможен и той има много общо с разговора, описан от св. евангелист Марк, който Иисус води с младия мъж. Иисус отвръща по изненадващ начин на неговата „похвала“, защото точно това е отговорът, който ще му е полезен. Благочестив и предано следващ правилата, той трябва да осъзнае болезнената истина, че неподправената доброта не е в спазването на правила, а в нещо много по-дълбоко.
Тази по-дълбока истина се изразява в това честно да приема моята собствена нужда от Божията милост. И преди твърде бързо да се съгласите, моля, разберете какво имам предвид. Ден след ден живея така, сякаш съм си самодостатъчен. Правя избори въз основа на собствената си „мъдрост“. Решавам кое е важно според собствения си интерес. Отсъждам, че нещо е „добро“ или „лошо“ според това как ме кара да се „чувствам“ или как приемам, че ми влияе. С други думи, през повечето време живея с лъжливата представа, че аз съм в центъра на моето съществуване. Ето защо, скъпи приятели, съм роб на страстите си. Ето защо, подобно на младия мъж от евангелския разказ, когато се изправя срещу Иисус и Неговата истина, проумявам, че „едно ми не достига“, и се оттеглям натъжен, точно като този млад мъж. Бог знае, че глупавата зависимост от собствените ми сили и способности винаги ще ми носи разочарование.
Живеете ли така, сякаш сте центърът на живота си? Нищо чудно, че продължавате да се препъвате в ослепяващия мрак на вашата самодостатъчност. Време е да отворите сърцето си за саможертвата на онова Едно, което ви не достига. Отхвърлете лъжливата представа, че можете да живеете така, сякаш Бог не е важен за вас и бъдете осъзнати православни християни.
Източник: blogs.ancientfaith.com
