Защо Христос говори за смирение, след като самият Той пъди търговците от храма?
Отговорът на този въпрос ще стане очевиден, когато разберем какво е смирение.
Смирението е една от основните християнски добродетели; много е писано и казано за него. И въпреки това, едва ли някое друго душевно качество предизвиква толкова недоумение и погрешно тълкуване, включително и в църковните среди.
Хората са свикнали да разбират смирението като самоунижение, подчинение, униние, подчинение на властта. Всъщност същността и значението на смирението са съвсем различни.
Смирението е качество, което човек проявява в отношенията си с Бога. То не омаловажава човека, а напротив, издига го. Както пише С. С. Аверинцев, „Смирението, на което учи християнството, по същество е най-великата дързост; от гледна точка на нашата епоха – непростима дързост, върхът на оптимистичната лудост“.
Да признаеш честно, че си малък и незначителен пред Бога, означава искрено да вярваш, че държиш себе си в реална, неподправена връзка с Него.
Смиреният човек се предава на Божията воля, не на своите греховни желания. И примерът на кроткия и смирен Христос, на апостолите и на много от светците показва колко непримиримо понякога, смело и твърдо се проявява това предпочитание. Исус Христос изпълнява волята на Отца; и вътрешното движение се променя – акт на смирено подчинение на Божията воля.
Отречението от греховните копнежи в изпълнение на Божията воля може да наложи на човека да действа противоположно на пасивността и унижението.
Апостолите смело проповядват Евангелието, въпреки че властите им забраняват да го правят. Друг пример – през 16 век св. Филип Московски решително се изправя срещу цар Иван Грозни. Основата на това „действено смирение“ не е желанието за самоутвърждение, а стремежът да се следва Божията правда, когато човек не смее да се отклони от наложеното му задължение. И така, смирението е трезв поглед и разбиране за себе си от гледна точка на личната връзка с Бога, по чийто образ сме създадени, и по чието подобие сме призовани да израстваме.
Това е живот в мир с Бога, свободно и смело приемане на Неговата воля и съобразяване на нашите действия в съответствие с нея, готовност както за радостите, така и за скърбите, които срещаме по нашия жизнен път.
В допълнение – смирението предполага готовност да се действа спокойно и правдиво с другите хора, „да не оскърбяваме и да не смущаваме никого“, както ни учи известната молитва на Оптинските старци. Резултатът от подобно смирение е благословеният душевен мир, за който говори Иисус Христос: „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Мат. 11:29).
Източник: foma.ru
