За Божието всеоръжие
Проповед за 27 Неделя след Петдесетница
Лук. 13:10-17
Еф. 6:10-17
Веднъж в синагогата Господ Иисус Христос изцерил прегърбена жена. Може би другите са виждали в нея просто един болен човек, но Господ е виждал и нея, и “немощния дух” в нея. Понякога злият дух всява ужас у всички наоколо; понякога той е безобиден за другите и вреди само на обсебения човек. Но при всички случаи природата му е враждебна на Бога и Неговото творение. И истинският продължител на делото Христово води “борба не против плът и кръв”, а за самия човек, за неговата душа и тяло “против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”.
Започвайки тази битка, трябва да се облечем “в Божието всеоръжие”. Ето как да сторим това.
Първо, “стойте”, казва Апостолът. Да стоим означава да отхвърлим мързела, който ни кара да седим и лежим. След това трябва да си “препашем кръста”. От воина се иска поясът му да бъде добре пристегнат, за да може тялото да усеща неговата стягаща, заякчаваща сила и дрехата да не пречи на работата, вървежа, борбата. А християнинът трябва да бъде препасан с “истина”, за да стяга тя мислите му и да не им дава да се отклоняват нито наляво, нито надясно.
След това трябва да се облечем “в бронята на правдата”. Бронята ни огражда от всички страни от нанасяните удари. А уязвими за тях ставаме от всеки наш грях, всеки порок, всеки лош навик. И когато човекът е заслужил името праведник, ударите на злобата, ударите на клеветата отскачат от него като от броня и не го раняват нито с униние, нито със смут, нито със страх.
“А над всичко вземете щита на вярата – продължава Апостолът, – с който ще можете да угасите всички нажежени стрели на лукавия”. Щитът също защитава от ударите, но за разлика от бронята, която брани воина винаги и от всички страни, с щита се браним активно, насочвайки го натам, откъдето е изпратена стрелата или пък се очаква особено силен удар. А нали има и такива удари, че сякаш целият свят се разлюлява от тях и ти се струва, че Бог е забравил за теб.
Но въпреки цялата тази борба и война, нозете ни трябва да бъдат обути “в готовност да благовестим мира”.
А на главата ни трябва да е “шлемът на спасението”. Главата е най-важната част от тялото. И тя трябва да бъде оградена с най-главната мисъл: за спасението, извършено от Господ Иисус Христос.
А пък “духовният меч”, който трябва да вземем в ръка, е “словото Божие”. Словото Божие е дори “по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни”(Евр. 4:12). Мечът на словото Божие идва на помощ там, където е бронята на правдата, щитът на вярата и шлемът на надеждата за спасение. Защото без словото Божие не съществува нито първото, нито второто, нито третото.
И днес в Евангелието е показано действието на бронята на правдата. Господ, без дори да се обърне към злия дух, без да го порази с меча на словото Божие, без да му заповяда да остави жената, просто “ѝ рече: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога”.
Превод: Андрей Романов
