За най-големия грешник. Проповед за Неделя на йерихонския слепец

Лк. 18:35-43

1 Тим. 1:15-17

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Всеки път, пристъпвайки към причастяване с Тялото и Кръвта Христови, ние чуваме едни и същи думи на свещеника, изнасящ Светата Чаша: “Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Син на Живия Бог, дошъл в света да спасиш грешните, пръв от които съм аз”. Ние сме се подготвили, постили, прочели молитвеното правило, помирили с всички и дори сме получили от изповедника прошка на греховете си. И въпреки това пред Чашата заедно със свещеника мислено произнасяме: “…пръв от които съм аз”. Като че ли нищо не се е случило и ние нито на крачка не сме се доближили до Господа Иисуса.

Но затова пък ние както никога досега сме се доближили до… свети апостол Павел, който също пише в послание до Тимотея: “Верни и за всяко приемане достойни са думите, че Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз”. Павел наистина е бил в началото пръв и най-жесток гонител на Църквата от всички. Но Господ го призовал и той станал избран Негов съсъд. Минали са вече много години, той се е потрудил много за слава Христова. Той наистина съзнава, че е “помилван, за да покаже Иисус Христос в мене първи цялото Си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него”. И въпреки това пак казва за себе си тези думи. Не казва: “някога аз бях първи грешник”. Не, казва го в сегашно време: “аз съм пръв от грешниците”. Сякаш нищо не се е променило и той все още крачи със своя наказателен отряд по пътя за Дамаск.

Но това, че се осъзнаваме като първи грешници, не трябва да ни отчуждава от Чашата Господня, а, напротив, да ни устремява към нея. И на йерихонския слепец сигурно са му казвали: къде се буташ? Има и по-слепи от теб. Но той безусловно се усещал пръв и единствен измежду слепците. И затова, въпреки че го “смъмриха да мълчи”, той, не желаейки нищо да слуша, “още по-високо викаше: Сине Давидов! Помилуй ме!” И наистина: можеш ли да бъдеш по-сляп от слепия? По-грешен от грешния?

И колкото по-силно осъзнавам, че съм “пръв от грешниците”, толкова по-“вярно и за всяко приемане достойно” ще ми се разкрива, че “Христос Иисус дойде в света да спаси грешниците” и че именно върху мен Той “показа цялото си дълготърпение”. И толкова по-силно ще въздавам на Него, “нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог чест и слава вовеки веков. Амин”.

Превод: Андрей Романов