За покаянието

Душата ми Те позна, Господи, и аз пиша на Твоите хора за Твоите милости.

Не скърбете народи, че трудно живеете. Борете се само с греха, и молете Господа за помощ, и Той ще ви я даде, защото е милостив и ни обича.

О, народи! Със сълзи пиша тези редове. Душата ми иска да познавате Господа и да съзерцавате Неговата милост и слава. На 72 години съм; скоро трябва да умра, и ви пиша за Господнята милост, която Господ ми даде да позная чрез Светия Дух; и Светият Дух ме научи да обичам хората.

О, как бих искал да ви поставя на висока планина, за да можете от височината ú да видите кроткото и милостиво лице на Господа, и да се зарадват сърцата ви. Истина ви казвам: не зная в себе си нищо добро и имам много грехове, но благодатта на Светия Дух изглади многото ми грехове и сега зная, че който се бори с греха, Господ му дава не само прошка, но и благодатта на Светия Дух, Който радва душата и ú носи дълбок и сладък мир.

О, Господи, Ти обичаш създанието Си; и кой може да разбере Твоята любов или да ú се наслади, ако ти Сам не го научиш с Твоя Дух Свети?

Моля Те, Господи, изпрати на Твоите хора благодатта на Светия Дух, за да познават Твоята любов. Сгрей печалните сърца на хората; нека с радост да Те славят, забравяйки скръбта по земята.

Утешителю благий, със сълзи Те моля, утеши скръбните души на Твоите хора. Дай на народите да чуят Твоя сладък глас: “Прощават ви се греховете”. Да, Господи, в Твоята власт е да вършиш чудеса, а няма по-голямо чудо от това да обичаш грешника в неговото падение. Лесно е да се обича свят човек: той е достоен. Да, Господи, чуй молитвата на земята. Всички народи скърбят; всички се отчайват в греха; всички са се лишили от Твоята благодат и живеят в тъмнина.

О, народи, да викнем към Бога цялата земя, и ще бъде чута нашата молитва, защото Господ се радва, когато се каят хората; и всички небесни сили ни чакат – и ние да вкусим сладостта на Божията любов, и да видим красотата на Неговото лице.

~~~

Когато хората пазят страха Божи, тогава е тихо и сладко да се живее на земята. Но сега всички започнаха да живеят по своята воля и разум, оставиха светите заповеди и без Господа мислят да намерят радост на земята, а не знаят, че единствен Господ е нашата радост и само в Господ се весели душата на човека. Той сгрява душата, както слънцето грее полските цветя и както вятърът им дава живот, като ги люлее.

Всичко ни е дал Господ, за да го славим. Но светът не разбира това. И как може някой да разбира нещо, което не е виждал или вкусвал? Когато бях в света, аз също си мислех, че това е щастието на земята: здрав съм, красив, богат и хората ме обичат. И се гордеех с това. Но когато чрез Светия Дух познах Господа, започнах да гледам на цялото светско щастие като на дим, разнасян от вятъра.

А благодатта на Светия Дух радва и весели душата и тя съзерцава Господа в дълбок мир, като забравя земята.

Господи, обърни Твоите хора към Тебе, та всички да познаят Твоята любов, да видят в Светия Дух Твоето кротко лице; да се насладят всички, като гледат Твоето лице още тук на земята, и като виждат какъв Си, да станат подобни на Тебе.

~~~

Слава на Господа, че ни е дал покаянието и с покаяние всички ще се спасим, без изключение. Няма да се спасят само онези, които не искат да се каят, и в това аз виждам тяхното отчаяние, и много плача от жал за тях. Те не познават чрез Светия Дух, колко велико е Божето милосърдие. А ако всяка душа знаеше Господа, и колко много Той ни обича, не само не би се отчаял никой, но дори и не би възроптал никога.

Всяка душа, изгубила мира, трябва да се покае, и Господ ще ú прости греховете, и тогава в душата ще има радост и мир; и не трябват други свидетели, а Сам Духът е свидетел, че греховете са простени. Ето знак за прошката на греховете: ако си намразил греха, значи Господ ти е простил греховете.

И какво още да чакаме? Някой от небето да ни запее песен небесна ли? Но на небето всичко живее със Светия Дух, и на нас на земята Господ ни е дал същия Свети Дух. И в Божиите храмове службите се извършват със Светия Дух; и в пустините, и в планините, и в пещерите, и навсякъде Христовите подвижници живеят със Светия Дух; и ако Го пазим, ще бъдем свободни от всяка тъмнина, и в душите ни ще има живот вечен.

Ако всички хора се покаят и спазват Божиите заповеди, раят би бил на земята, защото Царството Божие е вътре в нас (срв. Лука 17:21). Царството Божие е Светият Дух, а Светият Дух и на небето, и на земята е един и същ.

~~~

На каещия се Господ дава рая и вечното Царство със Себе Си. По голямата Си милост Той няма да помене греховете ни, както не ги помена на разбойника на кръста.

Велика е Твоята милост, Господи, и кой може достойно да Ти Се отблагодари за това, че Ти Си дал на земята Светия Дух?

Велика е, Господи, Твоята правда. Ти обеща на Своите апостоли: “Няма да ви оставя сираци” (Иоан 14:18), и ние сега преживяваме тази милост, и душата ни чувства, че Господ ни обича. А който не чувства, нека се покае и да живее по Божията воля, и тогава Господ ще му даде Своята благодат, която ще ръководи душата. Но ако видиш човек да греши и не го пожалиш, благодатта ще те остави.

На нас ни е заповядано да обичаме, а Христовата любов жали всички, и Светият Дух учи душата да изпълнява Божиите заповеди и ú дава сили да върши добро.

Душе Свети, не ни оставяй. Когато Ти Си с нас, душата чувства Твоето присъствие и блаженства в Бога, защото Ти ú даваш пламенно да обича Бога.

~~~

Господ така е обикнал Своите хора, че ги е осветил със Светия Дух и ги е направил подобни на Себе Си. Господ е милостив, и на нас Светият Дух ни дава силата да бъдем милостиви. Братя, да се смирим и с покаяние да придобием милостиво сърце, и тогава ще видим славата на Господа, която душата и умът познават от благодатта на Светия Дух.

Който истински се кае, той търпи с готовност всяка скръб – глад и голота, студ и зной, болести и беднотия, унижения и изгнания, неправди и клевети – защото душата му се стреми към Господа и той не се грижи за земното, а с чист ум се моли Богу. А който е привързан към имущество и пари, той никога не може да има чист ум в Бога, защото дълбоко в душата му постоянно седи грижата, какво да направи с тях; и ако не се покае чисто и не скърби за това, че е оскърбил Бога, той така и ще умре пленник на страстта, без да познава Господа.

Когато ти отнемат имущество, ти давай, защото Божията любов не може да откаже; а който не е познал любовта, не може да бъде милостив, защото в неговата душа я няма радостта на Светия Дух.

Ако със страданията Си милостивият Господ ни е дал на земята Светия Дух от Отца, дал ни е Своето Тяло и Кръв, ясно е, че Той ще ни даде и всичко друго, което ни е нужно. Да се предадем на Божията воля, и тогава ще видим Божия промисъл, и Господ ще ни даде онова, което и не очакваме. А който не се предава на Божията воля, той никога няма да може да види Божия промисъл над нас.

Да не скърбим за загубено имущество: това е дребно нещо. На това ме научи още родният ми баща. Каквато и беда да се случеше вкъщи, той оставаше спокоен. След пожар хората му казваха: “Ти, Иван Петрович, изгоря”, а той отговаряше: “Ще даде Бог, ще се оправя”. Веднъж минавахме покрай нашата нива и аз му казах: “Гледай, крадат ни снопите”, а той ми отговаря: “Ех, синко, Господ ни е дал жито тази година, хляб имаме достатъчно, а онзи който краде, сигурно има нужда”. Случваше се да му кажа: “Ти даваш много милостиня; а ето там живеят по-добре от нас, и дават по-малко”; а той ми отговаряше: “Ех, синко, Господ ще ни даде”. И Господ не посрами неговата надежда.

~~~

На милостивия Господ веднага му прощава греховете. Милостивият не помни зло. И да го обидят или да му отнемат имуществото, той остава спокоен, защото знае Божията милост, а Господнята милост никой човек не може да я отнеме, защото тя е висока, тя е от Бога.

Всички девственици и смирени хора, които живеят в послушание и въздържание и се каят за греховете си, са отишли на небето и виждат нашия Господ Иисус Христос в слава, слушат херувимските песни и са забравили земята. А ние се пилеем по земята като прахта, носена от вятъра, и умът ни е привързан към земното.

О, немощен е моят дух. Той угасва като малка свещичка от слабия вятър; а духът на светиите е пламтял като горящата къпина и не се боял от вятъра. Кой ще ми даде такъв огън, та да не зная покой ни ден, ни нощ от Божията любов?

Гореща е Божията любов. Заради нея светиите са търпели всички скърби и са стигали до силата на чудотворството. Те са изцелявали болни, възкресявали са мъртви, ходили са по водата, издигали са се по време на молитва във въздуха; с молитва са довеждали дъжд от небето, а аз бих искал да се науча само на смирение и на Христова любов, та да не обидя никого, а да се моля за всички като за самия себе си.

 

Горко ми. Пиша за Божията любов, а самият аз малко обичам Бога, и затова съм много тъжен, и скърбя като Адам, когато е бил изгонен от рая, и ридая, и с вопли Ти викам: Помилуй ме, Боже, падналото Твое създание.

Колко пъти Си ми давал Ти благодатта Си, и аз не съм я запазвал, защото душата ми е тщеславна; но тя Те познава, Тебе – моя Творец и Бог, и затова Те търся и ридая, както Иосиф е ридаел за татко си Иаков при гроба на своята майка, когато го отвеждали в робство в Египет.

Аз Те оскърбявам с грехове, и Ти Си отиваш от мене, и душата ми тъгува за Тебе.

О, Душе Свети, не ме оставяй. Когато Ти Си отиваш от мене, тогава лошите мисли идват при мене, и тъгува душата ми за Тебе до големи сълзи.

О, Пресвета Владичице Богородице, Ти виждаш моята тъга: аз оскърбих Господа и Той ме остави. Но моля Твоята благост: спаси ме, падналото Божие създание; спаси ме, Твоя раб.

~~~

Ако мислиш зло за хората, значи в тебе живее зъл дух и той ти внушава зли мисли за хората. И ако някой не се е покае, а умре, без да е простил на брата, душата му ще отиде там, където живее злият дух, овладял душата му.

Такъв е нашият закон: ако ти прощаваш, значи и на тебе Господ ти е простил; а ако не прощаваш на брата, твоят грях си остава с тебе.

Господ иска да обичаме ближния си; и ако мислиш за ближния, че Господ го обича, значи любовта на Господа е с тебе; и ако мислиш, че Господ много обича Своето създание, и самият жалиш всяко творение, и обичаш враговете си, а себе си считаш за по-лош от всички, това значи, че с тебе е голямата благодат на Светия Дух.

Който носи в себе си Светия Дух дори и малко, той скърби за целия народ ден и нощ и сърцето му жали всяко Божие създание, и особено хората, които не знаят Бога, или Му се противят и заради това отиват в огъня на мъчението.

За тях той се моли ден и нощ, повече, отколкото за себе си – за да се покаят всички и да познават Господа.

~~~

Христос се е молел за онези, които са Го разпъвали: “Отче, не им зачитай тоя грях, понеже не знаят, що правят”. Архидякон Стефан се е молел за онези, които са го пребивали с камъни, да не им зачете Господ това за грях. И ние, ако искаме да запазим благодатта, трябва да се молим за враговете. Ако не ти е жал за грешника, който ще се мъчи в огъня, значи нямаш в тебе благодатта на Светия Дух, а в тебе живее зъл дух, и докато си още жив, старай се с покаяние да се освободиш от него.

 

Превод: Кръстю Банев

От книгата „Свети Силуан Атонски“, Омофор, София