Из духовните поучения на стареца Тадей Витовнишки
Старецът Тадей Витовнишки е един от емблематичните сръбски духовници на XX век, неговите проникновени беседи стават основа на ценни духовни книги, за определен период е бил изповедник и на покойния сръбски патриарх Павле, с когото са родени в една и съща година. Напуска този свят на 13 април 2003 г.
За смирението и вътрешния мир
Господ ще ви възнагради с мир, ако се помирите и се обърнете към Абсолютното Добро, а Абсолютното Добро е Господ Бог. Той иска ние да имаме едно божествено свойство – и това е смирението. Смирението е божествено свойство. Където цари смирение, било в семейството, било в обществото, то ще носи със себе си мир и радост.
* * *
Сърцето трябва да се подготви за съединяване с Господа в светото Причастие. Постът е необходим за смиряване на тялото, защото когато тялото се смири, ще се смири и душата. Църквата е установила как трябва да се пости. Сърцето трябва да се подготви. Можем да не ядем нищо, а сърцето ни да е пълно със злоба и омраза. Как ще се подготвим за свето Причастие, когато не понасяме отделни хора? Ще приемем свето Причастие, но не за спасение, защото сме задържали в себе си някои адски свойства, които са зли.
* * *
Постът е подготовка за смиряването на сърцето. Светите отци казват: „Онзи, който не е послушен, напразно пости и се моли на Бога“. Послушанието е по-голямо от поста и молитвата. Когато бях млад, не разбирах напътствията на светите отци, но по-късно видях, че това е точно така. Който не смири сърцето си и не го очисти от злите мисли, напразно пости.
* * *
Господ е целият мир, цялата радост. Трябва да подготвим сърцето да бъде кротко, смирено, в противен случай ще приемем свето Причастие за осъждане, а не за спасение. Затова и се молим: да не ни бъде Причастието за съд, а за спасение.
* * *
Господ ще даде благодат. Това е божествена сила, която действа навсякъде, и особено в душите, търсещи Господа, Източника на Живота. Божият мир се сее навсякъде.
* * *
Трябва от сърце да простим всичко. Вътрешният мир не може да се запази, докато нашата съвест ни изобличава в нещо. Трябва да успокоим съвестта. Трябва от сърце да простим на всички. Без това няма вътрешен мир.
* * *
Виждаме как някой човек е мирен, тих, всичко прощава, всичко търпи. Този пример ни остава завинаги, защото и ние искаме да придобием това. Как? Да се обърнем към Абсолютното Добро, със сърцето, с мислите си и с цялото си същество. Да се съединим в абсолютна любов със своя Създател. Трябва непрестанно да пребиваваме в молитва. Трябва да молим Пресветата Майка, ангелите и светиите (да ни укрепят със своята защита) да Го обичаме силно, защото тогава ще бъдем блажени и тук, и във вечността. Бог е любов и щастие, което изпълва всички, които Го търсят.
* * *
Божиите енергии действат навсякъде, особено в онези хора, които са се обърнали към Господа. Бог е Мир, Утеха и Радост на всички. Затова ви желая мир и радост от Господа.
* * *
Голямо значение има, когато у дома има молитвеник. Молитвата привлича Божията благодат. Това чувстват всички у дома. Чувстват го и онези, чиито сърца са охладнели. Затова трябва непрестанно да се молим.
* * *
Който обикаля манастирите, за да види някой паметник, архитектура, фрески – ще се върне вкъщи с празна душа. Но ако е вярваща душа, ако ги обикаля заради душата си, за да придобие мир и спасение – ще се върне изпълнен с утеха.
* * *
Трябва да бъдем мирни. По-добре е да претърпим обида, отколкото да причиним обида. Ако претърпим обидата, Господ ще ни даде сила и мир. Ако не претърпим обидата, съвестта няма да ни даде мир. Съвестта е Божественият съд.
За нашите мисли
Всяко добро и всяко зло произлизат от мисълта, защото ние сме мисловен апарат. Влияем дори и на растителния свят, тъй като и растителният свят има нервна система. Всички очакват мир, утеха, любов.
* * *
Ако се обърнем към Извора на Живота, Господ ще ни даде сила да утвърдим в себе си мисли, пълни с добро, защото добрите мисли, добрите желания, дават мир и утеха навсякъде. Трябва (мислено) да се променим.
* * *
Нашите мисли влияят не само на нас, но и на всичко, което ни заобикаля. Ние трябва да излъчваме добри мисли. Господ е заповядал да обичаме своите врагове, не заради тях, а заради самите себе си. Трябва от сърце да простим всичко. Когато простим всичко от сърце, то всичко е простено. (Тогава) ние сме участници в мира, тогава мирът дава радост и утеха на всички около нас. Всички чувстват нашите мирни, тихи мисли.
* * *
Когато главата на семейството е обременен с грижи, никой няма мир и покой от неговите мисли, дори и малките деца в семейството. Затова тези, които са глави на семейство, трябва да предадат себе си на Господа, да Му се молят и да разберат, че Господ е всемогъщ и ни утешава.
* * *
„Учителят е разсеян. Той е такъв и такъв!“ Моли Господ да даде благ ангел и на учителя, и на тебе. Ако обикнеш учителя, лесно ще можеш да му отговориш и да получиш добра оценка. Когато учителят и ученикът се помирят, между тях вече няма да има (мислена) война.
* * *
Светите отци казват: „Сей любов, и ще пожънеш любов. Сей мир, и ще пожънеш мир“. Не е възможно да придобием мир, ако сме изпълнени със завист и злоба. Ако не се освободим от тези адски свойства, как ще отидем във вечността? Единствено Господ е Този, Който може да ни измени. Духът се свързва с мислите. Каквито са нашите характерни особености тук, такива преминаваме и във вечността.
* * *
Ние нарушаваме мира. (Тогава) Господ ни оставя с нашите мисли – и ето ги страданията. Няма сила, която може да победи Божията милост. Затова мъчениците не са чувствали страдания, а ако са ги чувствали, ги е утешавал тихият Господ. Когато благодатта на Светия Дух озари душата – тя вече не усеща страдания.
* * *
Ние трябва да търсим утеха от ближните, тъй като сме сътворени, ограничени от времето и пространството, и не можем да даваме безкрайно, но търсим безкрайно. Търсим безкраен мир, безкрайна радост – всичко безкрайно. Но нашите най-близки не могат да ни дадат всичко. Всички ние сме ограничени и в постоянна борба със злите мисли, защото падналите духове са пълни със злоба (злите духове нападат чрез мислите – посявайки зли мисли в главата на човека).
* * *
С каквито мисли се занимаваме – такъв е и животът ни. Ако мислите ни са мирни и тихи – имаме мир.
За децата и родителите
След Господа никой не е по-добър от нашите родители. Господ казва: „Аз съм Този, Който зачева плода в майчината утроба“. Родителите са оръдие в Господните ръце. Господ благославя брака.
* * *
Родителите имат голяма власт над своите деца. Дали са добри, или лоши – това е тяхна работа и те ще отговарят за това. В света има много страдания заради непочитането на родителите.
* * *
Баща ми беше много добър човек. Имал съм помисъл, че е трябвало да вложи много повече в мене. Свръхчувствителен съм. Роден съм през 1914 г… Не съм смеел да отправя такива мисли към баща си. Няма значение, че бях умно дете. Не виждах, че сам опропастявам своя живот.
* * *
Господ ще отвори най-добрия път за децата. Господ ще прости. Господ е милостив. Ако ние се молим на Бога за тях, това не може да не им повлияе. Мислите са огромна сила. Веднага ни се отваря път и ни се дава знак.
* * *
Ние нямаме мир, ако мислено воюваме с родителите си. Духовете на злобата се стремят на всяка цена да съгрешим против родителите си. Тогава те придобиват власт над нас, а ние мислим, че някой друг е виновен. Много виждат това, и поправят мислите си. Винаги казвам това – някои го приемат, а други са прекалено горди. Каквото даваме, това и се връща към нас.
* * *
Ние търсим помощ от родителите си, и когато ги помолим, те разраняват до кръв своето родителско сърце и правят това, което е добро за нас.
* * *
Нашите роми нямат нито къщи, нито дворни места, и пак имат пълна черга с деца. Винаги са доволни, винаги са весели. А нашите имат хляб, и пак не искат да имат деца. Това е жалко. Трябва да се поправим, ако можем.
За покаянието
При свети Антоний дошъл един старец и му казал, че е голям грешник и е грешил много.
– Искам да ми кажеш, има ли покаяние за мене – казал му старецът.
–Ще се моля на Господа Той да ми открие, а ти ела след една седмица.
И Господ му открил:
– Знаеш ли кой е този старец?
– Не зная.
– Това е сатаната, той иска да чуе от Мен има ли покаяние. Има покаяние. Той е дух и постоянно се намира в движение. Трябва да стои на едно място три години с лице на Изток и да се моли: „Прости ми, Господи, злобата, която е останала в мене”.
След една седмица старецът дошъл.
– Пита ли за мене?
– Да, питах. Трябва да стоиш три години с лице на Изток и да се молиш: „Прости ми, Господи, злобата, която е останала в мене”.
Той отскочил на един крак, защото знаел това, но не искал да се покае. Няма непростим грях. Няма грях, който може да победи Божията милост.
* * *
Покаянието е промяна на живота. Необходимо е човек да отиде при свещеника или при своя ближен и да му каже какво смущава ума му. Когато нашите ближни ни съчувстват в страданието ни, ние получаваме утеха и сила.
* * *
Светите отци са се интересували какво е хула против Светия Дух и са получили отговор. Хулата против Светия Дух е упорство в непокаяността и противене на истината. Напразно говориш на някого, че Бог е навсякъде и е Подател на живота, но той не иска да чуе.
* * *
Господ жали Своите творения за това, че толкова страдат, но всичко това е напразно, ако те не искат да се покаят.
* * *
Майките, които унищожават плода в утробата си, вършат голям грях. Те унищожават живота. Бог зачева плода, а те го унищожават. Трябва от дълбините на душата си да се променят и да не повтарят такъв грях. Ако не се изправи, жената ще бъде осъдена като убийца. Въпросът е дали ще може да премине през митарствата. Няма непростим грях, освен неразкаяния.
* * *
Докато владика Николай бил жив, го питали има ли спасение за онези, които не са се каели в живота си. Казал е, че има, ако някой се моли за такава душа четиридесет дни и повече. Литургията е голготска жертва. Господ се жертва. „Господи, умий греховете на онези, които са споменати тук, с Твоята честна кръв”. Това е най-голямата жертва, която ние, християните, можем да принесем.
За починалите близки
Изгарянето на мъртвите не е християнско дело. Това е дело на съвременния свят, за да заема тялото по-малко място. Ако човек е живял благочестиво, тялото е осветено от благодатта на Светия Дух, и като тяло не бива да се изгаря. Господ не е създал тялото, за да се изгаря. Знае се още от прародителя Адам, че душата, щом напусне тялото, прахът трябва да се предаде на праха, тялото трябва да се положи в земята.
* * *
Когато майката отиде във вечността, ние сме опечалени. Това е наша грешка. Трябва да се молим, защото тя има нужда от нашите молитви, а не от жални песни. Много ме смущава, когато скърбим. Това е голяма грешка, нали сме християни. Вместо да бъдем благодарни на Бога за всичко, да Му се молим упокоилият се човек да се причисли към ангелите и светиите – ние тъгуваме. Затова и децата, и майките много страдат във вечността.
* * *
Една майка имала дъщеря, която била единствената й надежда. Дъщерята се разболяла и умряла, а тъй като била вярваща, Господ я отвел в рая. Нейната майка искала да я сънува, но дъщерята нямала нужда да се явява на майка си, защото била в райските небеса. Затова майката ходила при врачки и гадатели. Една врачка й казала преди изгрев слънце да отиде на гроба, да вземе едно шише и да направи нещо, и да чака дъщеря й да й се яви. Майката така и направила, а дъщерята й се явила и й казала:
„Майко, какво си направила? Защо се ме търсила? Бях в райските селения, а сега вече не мога да се върна. Защо не си се помолила на Бога? Такава тъга ме измъчва, че не мога да се върна при Господа. Не мога да се върна там, за където съм била определена”.
Не бива да скърбим за починалите, а трябва да молим Господа Той да им даде евангелските жилища. Тъгата разстройва всичко. Тя разрушава мира, който те са получили от Господа. Затова трябва да пребиваваме в молитва, защото да скърбим за своите близки не е християнско. Това е езическо. Тук ние се подготвяме за вечния живот. Трябва да бъдем благодарни на Бога. Трябва да се молим на Господа да им прости греховете и да вършим добри дела в тяхна памет. Това се приема. Само Господ може да освободи душата от адовите вериги. Затова най-вече да се молим на Бога и там, където всеки ден се служи Литургия, да се молят за починалите.
За смисъла на живота и победата над злото
Попитали свети Серафим Саровски: „Каква е целта на нашия живот?“ – „Завръщането в обятията на Небесния Отец“.
* * *
Лягам си. В съня си се виждам на един хълм. Виждам как идва войска от Изток на Запад. Не е земна войска, а небесна. Всички изглеждат еднакво. Само един върви крачка пред всички. Те пеят:
„За Царя на Славата,
за Царя Небесен
ние борба водим,
злото да победим”.
Пея и аз с тях:
„За Царя на Славата,
за Царя Небесен
ние борба водим,
злото да победим”.
Как ще победим злото? С любов. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
