Какъв е смисълът на Неделя на прошката
Неделя на прошката ни въвежда в дните на Великия пост. Но нека да си припомним кои евангелски откъси се четат на Литургия в неделите преди това събитие.
Това е евангелието за Закхея – най-лошият човек в град Йерихон (виж Лук. 19:1-10). Това е евангелието за блудния син – най-лошият човек в семейството, който чрез разпътен живот прахосва имота на баща си (виж Лук. 15:11-32). Това е евангелието за митаря и фарисея – за най-лошия посетител на храма (митаря) (виж Лук. 18:9-14).
По някакъв чуден начин Закхей се оказва избраник на Христос, въпреки че е началник на митарите – човек богат, но презиран от юдеите. Също и митарят се оказва оправдан в Божиите очи, въпреки че той дори не е редовен посетител на храма, а просто влязъл там. Разлика с фарисея е голяма – фарисеят има пълно основание да се смята за образцов юдеин: той пости два пъти в седмицата и дава десятък от всичко, което придобива. И блудният син получава опрощение, въпреки че е прахосал всичко.
Тези евангелски откъси сякаш ни казват: дори и човек да е най-лош в семейството си, дори и да е най-слабото звено в енорията, дори и да е най-лошият човек в града, както Закхей, например, но ако Христос влезе в реалността на живота му, Той може всичко да промени, всичко да изправи. Нека се замислим над думите, които казва апостол Петър, когато влиза в дома на Корнилий: „И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист” (Деян. 10:28). Докато Бог не открие и на нас, че и ние също не бива да смятаме никой човек за мръсен или нечист, не можем да бъдем истински православни християни.
В Неделя на прошката ние молим другите хора да ни простят. Но за да е истинско прощението, трябва да се научим и ние самите да прощаваме. Именно защото имаме нужда от прошка, сме длъжни и ние да се научим да прощаваме на другите. И може да се окаже, че мярата на това как се отнасяме към другите, ще е мярата на това – как Господ ще се отнесе към нас.
В евангелския откъс за Страшния съд четем, че Господ казва: „Гладен бях, и не Ми даде да ям; жаден бях, и не Ме напои; болен и в тъмница бях, и не Ме споходи и не ме посети; гол бях, и не Ме облече” (срвн. Мат. 25:42-43). И хората ще попитат: „Господи, кога Те видяхме болен, или гладен, или жаден, или в тъмница, или гол?” Какво прави Христос? Той поставя знак на равенство между Себе Си и всеки един човек. Той казва: „…доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили” (Мат. 25:45). В това е универсалността на християнството: когато помогнем на който и да е човек, всъщност сме послужили на Самия Христос. Защото всеки човек е икона на Бога, тъй като Бог създава човека по Свой образ и подобие (виж Бит. 1:26).
Пристъпваме във времето на Великия пост и осъзнаваме, че постът всъщност е истинска пролет на душата, затова и покаянието е наша главна цел. Става въпрос за нашето изправление, чието начало е осъзнаването на собствената ни оскверненост и греховност, а също и добрият поглед, добрата нагласа към другите, доброто отношение към тях. По време на поста е добре да усилим молитвата си, да молим Бог да ни даде да виждаме нашите собствени съгрешения, както са прозряли своето състояние Закхей, блудният син, митаря; и да не осъждаме своя ближен. Нека този пост да ни даде благословение и начатък на истинско покаяние. | www.pravoslavie.ru
Превод: Евгения Николчева
